|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Парламентът премахна давността за преследване на престъпленията на комунистическия режим ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Съдебни процеси
Написано от Христо Христов   
Петък, 25 Септември 2015 18:05
Share

alt
43-то Народно събрание премахна юридическата пречка за наказателно преследване на лица, свъразни с престъпления, извършени по време на комунистическия режим (1944-1989), след като прие поправка в Наказателния кодекс за отпадане на давността.

Пълният текст гласи:

„Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с т.нар. „възродителен процес“.

Промяната (гласувана на 17 септември 2015 г.) е подкрепена със 111 гласа, 30 са гласували „против” и 7 са се въздържали. „За” гласуваха всички присъстващи в пленарната зала народни представители на ГЕРБ – 66, Реформаторския блок – 15 и на ДПС – 23. Към тях са се присъединили 3-ма депутати от Българския демократичен център (БДЦ), 2-ма от Патриотичния фронт и 2-ма независими.

"Против" гласуваха БСП – 22 депутати, АБВ – 6 и 2-ма от Патриотичния фронт.

Народните представители от партия „Атака” не участваха в гласуването, тъй като напуснаха пленарната зала преди вота. Общо 7 депутати са гласували „въздържал се”, като 4-ма са от БДЦ, двама от Патриотичния фронт и 1 от АБВ.

Според приетите окончателно на второ четене поправки в НК не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления против мира и човечеството; тежки престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени определени длъжностни или партийни функции.

Промените бяха внесени в парламента през месец май 2015 г. от група народни представители на ГЕРБ начело с Методи Андреев и техни колеги от Реформаторския блок.
Освен тяхната законодателна инициатива през юни 43-то Народно събрание одобри на първо четене и внесения от лидера на ДПС Лютви Местан  проект, в който също се предвижда отпадането на давността за наказателно преследване за престъпления, извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., като в него  изрично се споменава и „възродителния процес”.

Предложенията на ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС бяха обединени между първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

Отпадането на давността за наказателно преследване на престъпленията на комунизма беше съпътствано с разгорещени дебати в парламента, при които депутатите на БСП рефлективно се хвърлиха да бранят тоталитарната комунистическа партия, заявявайки, че мнозинството едва ли не иска да съди 1 млн. бивши членове на компартията, колкото бил нейния членски състав през 1989 г.

Янаки Стоилов (БСП) дори декларира, че не се разкайва заради своите родители и дядовци, които са изграждали страната. По думите му „има опасност в бъдеще всяко следващо мнозинство да разпише подобни разпоредби за предшестващо управление“.

„Как си хем социалист, хем комунист”, запита депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров. Според него е крайно време българският парламент да обяви, че за такива престъпления не може да има давност.  „Бяха убити интелектуалците, други бяха изпратени по лагерите. За тези престъпления няма справедливост”, добави народният представител.

Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев, определи законопроекта като закъсняла справедливост за жертвите на комунистическия режим и призова левицата да го приеме като разкаяние.    

Четин Казак от ДПС заяви, че целта на поправките в Наказателния кодекс за давността не е лов на вещици или образуване на нови дела.

„С промяната ще бъдат овъзмездени усилията и очакванията на стотици хиляди хора, които все още са живи и са били жертви на престъпленията на комунистическия режим“, посочи Казак.

„Целта е да бъдат наказани преките подбудители и извършители на престъпления при комунистическия режим, да бъде дадена възможност на досъдебните производства да приключат“, посочи депутатът от ДПС.

В опит да успокои страстите Петър Славов от Реформаторския блок отбеляза, че коментираните текстове се отнасят за престъпления, а не за партийна принадлежност.

„Да не даваме различни оценки на комунистическия режим от тази, която е дадена от Народното събрание, а именно, че това е престъпен режим“, заключи Славов, имайки предвид гласувания от 38-то Народно събрание през 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.

Премахването на давността за преследване на определен кръг престъпления изрично е засегнато в Конвенцията на ООН от 1968 г. Международният акт прокламира, че няма давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството.

По подобен начин е уреден въпросът и с престъпленията, които се наказват от Международния наказателен съд в Хага, чийто статут е ратифициран от Народното събрание през 2002 г.

Въпросът за давността на престъпленията, извършвани по време на комунистическия режим, е поставен още в началото на прехода от тогавашния главен прокурор Мартин Гунев на вниманието на 7-то Велико Народно събрание. То обаче не приема юридическо разрешение на проблема. Това става едва днес с четвърт век закъснение.

Бившият депутат от СДС и Синята коалиция Лъчезар Тошев няколко пъти внася в предишните парламенти сходно предложение за отпадане на давността, но тогава то не намери парламентарна подкрепа. Той е изработил най-важните текстове, внесени тази година от Методи Андреев.

ДПС за първи път подкрепят решение за отпадане на давността при преследване на престъпленията по време на комунизма. В предишното Народно събрание (42-то) предложение за премахване на давността беше внесено от движение „22 септември” (Евгений Михайлов) чрез ГРЕБ. Тогава обаче депутатите от ДПС, което беше във властта заедно с БСП и кабинета Орешарски, не взеха участие в разглеждането на въпроса в пленарна зала и по този начин то не беше прието.

Последва натиск от страна на мюсюлманите, изселени в Турция след насилствената смяна на имената им. В писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан през декември 2014 г. те настояха българският парламент да приеме промени в законодателството, с които да бъде премахната давността над престъпленията на комунистическия режим.

Призивът им беше придружен с подписка от 1516 души изселници, живеещи днес в шест различни области в Турция и Северен Кипър. Без съмнение това изигра своята роля ДПС този път да подкрепи отпадането на давността, нещо което многократно е обещавало на мюсюлманската общност, засегната от „възродителния процес”.

Вероятно БСП ще търси начин да атакува приетите текстове пред Конституционния съд, тъй като още преди окончателното им гласуване социалистите ги обявиха за противоконституционни. За да се сезира Конституционния съд са необходими подписите на 1/5 от народните представители или 48 гласа. В 43-то Народно събрание БСП има 39 депутати и вероятно преименувалите се през 1990 г. от комунисти на социалисти ще търсят подкрепата на депутати от АБВ (11) или „Атака” (11) за недостигащите 9 подписа.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов