|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Президентът е пренебрегнат от КС по делото за давността на престъпленията на комунизма ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Съдебни процеси
Написано от Христо Христов   
Събота, 12 Март 2016 13:06
Share

alt
Президентът Росен Плевнелиев не е включен от Конституционния съд (КС) като заинтересована страна по делото, с което ще се реши дали България ще остане една от малкото бивши комунистически страни, в които престъпленията на тоталитарния режим на БКП няма да се преследват с удобното оправдание, че е изтекла давността или не.

Това стана ясно от определението на КС, публикувано на уеб страница на съда (изтекли определението - ТУК).

 С определението на 10 март 2016 г. КС е допуснал за разглеждане по същество искането за главния прокурор Сотир Цацаров, с което на 22 декември 2015 г. той сезира съда да бъдат обявени като противоконституционни текстовете в Наказателния кодекс за отпадането на давността за престъпленията на комунистическия режим, приети от 43-то Народно събрание през септември 2015 г.

Конституционният съдия Филип Димитров е подписал определението по допустимост с особено мнение.

Като заинтересовани институции по делото КС е конституирал Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, Върховният касационен съд, омбудсманът, Националната следствена служба и Висшият адвокатски съвет.

Интересното е, че в този кръг не фигурира държавният глава, който в редица свои изявления е поставял въпроса за националните предателства, извършени по времето на комунизма (насилствената македонизация на Пиринския край и предложенията на Тодор Живков за присъединяване на България като 16-та република към Съветския съюз, бел. ред.).

Освен това той през януари Плевнелиев подписа парламентарната петиция за необходимостта от изучаването на тоталитарните режими на ХХ век, включително комунистическия, в училище и още в началото на мандата си през 2012 г. се обяви против назначенията на Държавна сигурност в дипломацията.

КС е предложил правно становище по делото да предоставят Съюза на юристите в България, Съюза на репресираните от комунистическия терор в Република България, Съюза на репресираните от комунизма „Памет”, Федерация „Справедливост – България“, Асоциацията за Европейска интеграция и права на човека и Българския Хелзинкски комитет.

Част от организациите на репресираните вече изпратиха протестни писма до Конституционния съд, в които определиха искането на Цацаров като „нагло”.

Битката за това дали премахнатата от парламента през 2015 г. давност за комунистическите престъпления ще остане в сила или ще бъде отменена се очертава да бъде тежка.

Показателен е фактът, че на основание на Правилника за организацията на дейността си КС е преценил и отправил покана до редица юристи да представят писмени мнения по казуса. Сезираните юристи са: проф. д-р Момяна Гунева, проф. д-р Антон Гиргинов, проф. д-р Лазар Груев, проф. д-р Александър Стойнов, проф. д-р Пламен Панайотов, проф. д-р Никола Филчев, проф. д-р Румен Владимиров и проф. д-р Румен Марков.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов