По повод Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими (23 август) министрите на правосъдието на Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния призоваха за разследване на престъпленията на комунистическите режими, съобщи The Baltic Times.  

Това стана по време на срещата на Съвета на ЕС и на конференция на историци, като тази година двете събития се проведоха в словашката столица Братислава (през 2015 г. срещата на министрите беше в естонската столица Талин).

Министрите излязоха с общо изявление, в което критикуват страните, чиито управляващи се гордеят с бившия Съветски съюз и извършените от него престъпления и подклаждат екстремизъм и престъпления на омразата през интернет или като подкрепят крайни политически партии.

Подобни действия са недопустими, когато се почита паметта на загиналите и пострадалите в резултат на терора, провеждан от комунистическите режими, подчертават министрите.

Според тях страните членки на ЕС трябва заедно да осъдят престъпленията на комунистическите режими. Ако не предприеме действия в тази посока, ЕС ще създаде условия, в които ще се появят пропуски в историческите познания на европейските граждани. Това пък може да доведе до взимането на решения, които да отслабят мира и единството в Европа, отбелязват още министрите.

По предложение на народния представител Методи Андреев (ГЕРБ) номинираните от парламента за нови членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) ще бъдат проверени за принадлежност към тоталитарните комунистически служби, стана ясно днес.

Народното събрание прие правилата за избора на двама представители от парламентарната квота в 5-членния СЕМ на мястото на Анна Хаджиева с изтекъл мандат преди повече от година, и на Георги Лозанов, чийто мандат приключи на 1 април, но той подаде оставка месец по-рано.

Резултатите от проверката ще бъдат оповестена пред парламента преди избора на новите членове, за да може депутатите да вземат информирано решение.

Законът за досиета позволява т. нар. тиха лустрация, при която ръководителят на всяка една държавна институция или обществена организация да извършва предварителна проверка на лица, които са кандидати за ръководна длъжност.

Мнозинството в 44-то Народно събрание гласува днес оставката на зам.-председателя на парламента Валери Жаблянов (БСП) заради неговото авторство на циничната оценка в декларация на БСП, че „народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”, предизвикала политически скандал миналата седмица.

„За” оставката гласуваха 110 народни представители от ГЕРБ, „Обединени патриоти” и „Воля”, а „против” бяха 71 депутати.

В мотивите за освобождаването му от ГЕРБ откроиха следните нарушения, извършени от Жаблянов в качеството му на зам.-председател на парламента.

Първото е от 18 януари 2018 г., когато бе  ратифицирането на Договора за добросъседство с Македония, определен от Жаблянов като „недоносче“.

В четвъртък (13 октомври 2016 г.) Конституционният съд (КС) сложи кръст на възможността да бъде потърсена съдебна отговорност на извършители на престъпления по времето на тоталитарния комунистически режим. КС обяви за противоречащи на Конституцията поправките в Наказателния кодекс, с които през септември 2015 г. 43-то Народно събрание (ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС) премахна давността за тези престъпления. До делото се стигна, след като проправките бяха атакувани пред КС от главния прокурор Сотир Цацаров, който поиска тяхната отмяна.

Сайтът desebg.com ви предлага ретроспекция на най-известните престъпления на режима на БКП и висшите партийни функционери и служители на МВР-ДС, които останаха недосегаеми за българското „правосъдие” след 10 ноември 1989 г.

Тодор Живков

Ключовата фигура от БКП, който като партиен ръководител през последните 33 години на комунистическата диктатура е основен вдъхновител и извършител на редица престъпления.