Държавна сигурност е отчитала, че е увеличавала своята агентура, но в същото време изобщо не е имала представа какви процеси протичат сред интелигенцията.

За това противоречие в края на 70-те години на ХХ век признава самият началник на отдел 01 (натоварен със следенето на творческата интелигенция, б.а.) на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия полк. Найден Петров.

Той прави това в Бележки към по доклада за агентурата и вражеския контингент, които desebg.com публикува онлайн.

В него е посочена и причината за противоречието, а именно липсата на агенти в някои ключови звена в окръжните управления на МВР-ДС, като театрите, журналистите, писателите, художниците и др.

Как източногерманската Държавна сигурност, известна като ЩАЗИ, е работила с нелегалите разузнавачи и какъв е нейния опит в това направление се е интересувала комунистическата Държавна сигурност при съвместното им сътрудничество в годините на тоталитарната диктатура.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни въпроси, които ще бъдат оправени към делегацията на Разузнавателното управление на МВР-ГДР, която ще гостува от 8 до 12 ноември 1976 г.

Документът е на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване), в чиито приоритети попада една от най-секретните дейности на тоталитарните комунистически служби, а именно подготовка, извеждане и работа с нелегалните сътрудници.

Комунистическата Държавна сигурност и източногерманска ЩАЗИ са си сътрудничили в подготовката и реализацията на серия от активни мероприятия, насочени срещу САЩ и НАТО, чиято цел е била да всее разногласие и недоверие между партньорите в алианса.

Това разкрива строго секретен документ на Първо главно управление на ДС от 1983 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Сътрудничеството с немските другари за 1981-1983 г. по направление САЩ и НАТО.

В него са изброени общо 8 активни мероприятия, по които ДС и ЩАЗИ са работили заедно.

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов и президентът Румен Радев са удостоили с отличия  български разузнавачи от запаса в нарушение на закона, съобщи сайта Faktor.bg.  Негови източници от Министерство на отбраната, запознати с процедурата по награждаване, са потвърдили това.

Събитието е било по  повод 110 години от създаването на българското военно разузнаване и се е провело на 16 януари тази година в Централния военен куб в столицата. Още тогава Faktor.bg алармира, че в морален план награждаването е скандално, защото са отличени все стари номенклатури  на тоталитарния режим, креатури на БКП и БСП агенти на РУМНО, работили години наред срещу настоящите ни партньори от ЕС и НАТО.

 Днес обаче става ясно, че наградите са раздадени и в крещящо нарушение на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и правилника за прилагането му. Вероятно като аргументи са надделели политически и задкулисни съображения, в които се преплитат интереси на президент и военен министър.

С принудителното изселване на около 360 000 български граждани от турски произход през лятото на 1989 г. в Турция, за което основна роля има генералният секретар на БКП Тодор Живков, икономическата криза в страната по това време се е усложнила още повече.

Това разкрива строго секретен документ на Четвърто (икономическо) управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Създаденото през 1986 г. управление в Държавна сигурност, специално натоварено с обезпечаване на икономиката, признава за силно влошаване на оперативната обстановка в България.

„С особена острота това се почувства в областта на народното стопанство, където възникнаха сериозни трудности в резултат на масовото напускане на страната на голям брой ислямизирани българи”, се посочва в строго секретния документ, озаглавен „Мероприятия на Четвърто управление на ДС по проблемите на възродителния процес във връзка със становището на Политбюро на ЦК на БКП от 4 септември 1989”.

След като неотдавна президентът Росен Плевнелиев допусна прецедент и награди с най-високо държавно отличие агент на Държавна сигурност в лицето на патриарх Неофит (въпрос на принципи) от президенството поднесе нова изненада.

Този път под светлината на прожекторите се озова  вицепрезидентът Маргарита Попова.  Тя е избрана за Рицар на 2015 г. от Ордена Тамплиерите на Йерусалим, съобщи в. „Стандарт”.

Удостоена е с отличието от великия приор Румен Ралчев по време на коледен благотворителен бал на рицарите в хотел „Маринела” (бивш „Кемпенски-Зографски”) в присъствието на близо 300 дами и рицари.

Изборът на вицепрезидента Маргарита Попова е станал с тайно гласуване, а отличието е статуетка, сертификат и медал на ордена. Според условието на Ордена наградата се присъжда на човек, които най-пълно и точно олицетворява идеала за честност, родолюбие и благородство.

Великият приор Румен Ралчев е известен като собственик на една от най-големите охранителни фирми в България „Балкан секюрити груп”. В битието си преди 10 ноември 1989 г. той е щатен служител на Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана, УБО) от 1974 г., издигнал се до лична охрана на тогавашния лидер на БКП Тодор Живков. След това той е охрана и на Петър Младенов и президента Желю Желев.

Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция” в МВР главен комисар Захарин Пенов е подал оставка по "морални причини" заради инцидента с преобърналия се на 26 декември 2014 г. край с. Горно Ябълково, община Средец, камион, превозващ граничи полицаи, при който загина един от тях. Това съобщи днес министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. От изявлението му се разбра, че Пенов е подал оставка ден след инцидента – в събота, 27 декември, а днес тя е приета от министъра.

Захарин Пенов е единственият висш ръководен кадър на ниво главни дирекции в МВР с принадлежност към бившата Държавна сигурност. Тя беше разкрита от Комисията по досиетата още през 2010 г. при проверката на ръководния състав на МВР.

Пенов е привлечен за резидент под псевдонима „СОТИРОВ” през ноември 1990 г. от военното контраразузнаване (бивше Трето управление на ДС). През януари-февруари 1990 г. старите структури на Държавна сигурност се трансформират в нови специални служби, но техните щатни и нещатни сътрудници се водят, че са сътрудници на бившата ДС до юли 1991 г., когато със законодателен акт е отменен Указа за Държавна сигурност от 1974 г.

Сайтът desebg.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи за изпълнение на „Инструкцията по следствената работа” и мерки за усилване следствието в органите на МВР.

Документът е от септември 1952 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков. В строго поверителната заповед се подчертава голямото значение, което БКП, правителството и лично партийния и държавен ръководител Вълко Червенков отдават на следствието на Държавна сигурност.

То е призвано да води борба против враговете на „народната власт”. В същото време следствието е сериозно критикувано за това, че не приключва делата в срок и му „липсва необходимата целеустременост и настойчивост при разобличаването на враговете”.

Това е времето, в което следствието е подчинено пряко на съветските съветници, изпратени от Сталин в България за провеждането на редица монтирани политически процеси срещу противници на съветската политика в страната сред висшия партиен апарат.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно: Съществуването на някои слабости в работата с агентурата при Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

Документът е от 1972 г. и е подписан от зам.-началника на управлението полк. Владимир Тодоров, впоследствие генерал, началник на ПГУ от 1986 г. до февруари 1990 г.

В строго секретната информация са дадени редица примери за провали с конкретни агенти, изведени зад граница. Направен е опит за анализ на работата с агентите при проучването на възможностите им и вербуването им.

От документа става ясно, че в ДС се следват названията на агентурния апарат от „братските органи” и най-вече на тези от КГБ в Съветския съюз. Така например последната промяна е осъществена със заповед на министъра на вътрешните работи през 1972 г., когато названието секретен сътрудник е заменено с агент.  

Също така в периода 1969-1972 г. от сътрудническият апарат на ДС е бил изключен сериозен брой агенти – общо 684. Според ПГУ това говори, че оперативния състав е загубил ценно време и „налице е сериозно замърсяване на агентурния апарат”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретната Инструкция за оперативния отчет на ДС.

Документът е утвърден от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов през 1978 г. и по него Държавна сигурност работи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 г.

Той важи за всички поделения на ДС с изключение на Първо главно управление на ДС (разузнаването), което работи по самостоятелна инструкция за оперативния отчет от 1976 г.

Инструкцията за оперативния отчет на ДС от 1978 г. е един от най-важните документи за функционирането на системата в ДС. 

Самият оперативен отчет е ключово средство в оперативната работа, както и механизъм за създаване, движение, систематизиране и ползване на огромния документооборот произтичащ от дейността на репресивния апарат на БКП.

Документът съдържа подробни инструкции за: