|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досието на посланик Иво Петров в Берлин. Част 6: Шпиониране на ФРГ ПДФ Е-мейл
ДОСИЕТА - Дипломати
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 28 Февруари 2011 15:18
Share

fashaНа 14 декември 2010 г. комисията по досиетата обяви принадлежността на 192 дипломати към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от промените досега. От тях 44 се оказаха действащи, като 35 са посланици и представляват в момента България пред света. Един от тях е посланик Иво Петров, посланик на България в Берлин. Сайтът Държавна сигурност.com се свърза с посолството в Берлин и отправи покана към посланик Петров за интервю, но той запази мълчание. Публикуваме досието му в няколко части.

В част 1 представихме  неговото проучване от Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност.
В част 2 се разказва как дипломатът е вербуван за секретен сътрудник (СС) „ОСЕНОВ” на ПГУ-ДС и в какво е обучаван след това.
Част 3 разкрива шпионажът, който СС „ОСЕНОВ” започва да осъществява срещу НАТО.
Част 4 е посветена на шпионажа, осъществен от „ОСЕНОВ” срещу представители на американското посолство в Бон и служители от Министерството на външните работи на ФРГ.
Част 5 се отнася до разработването по нареждане на Центъра на западногермански експерт по отбраната и разоръжаването, работил в Министерството на отбраната, сътрудник на депутат от Бундестага.
Част 6 проследява разузнавателните донесения на „ОСЕНОВ” за ФРГ. (Видео от досието на СС "ОСЕНОВ" вижте тук.)

.

 


Освен разузнавателните донесения, които добива чрез контактите си с германския военен експерт но отбраната и разоръжаването Лутц Унтерзеер, агентът на ПГУ, работещ под дипломатическо прикритие в Бон Иво Петров, добива и различна по характер информация, свързана с тогавашната политика на ФРГ.

 

Шпиониране на фондация „Наука и политика”

В края на 1988 г. на една от срещите си с оперативния работник СС „ОСЕНОВ” заявява, че планира посещение във фондация „Наука и политика” – Ебенхаузен. Той е помолих го допълнително да изясни структурата на организацията, както и придобиване на някои техни изследвания.

От Центъра обръщат внимание на резидентурата на ПГУ в Бон, че по фондацията са поставени и задачи на друг оперативен работник –  Коев чрез контакт с доц. Райнер Бюрен. „Считаме, че паралелно и некоординирано изучаване на фондацията от двама наши работници може да доведе до разшифроване на нашия интерес в тази насока. По наша преценка трябва да се проведат координирани мероприятия”, коментират в Центъра. Дадени са указания да се използва прикритието на посолството.

От ПГУ предупреждават, че не е изключено във фондацията да е налице силно обезпечаване от страна на германските контраразузнавателни служби. За сведение на „Нанев”, водещ офицер на Иво Петров, представителят на фондацията д-р Клаус Шрьодер по време на пребиваването си у нас е имал непосредствени контакти с някои членове на посолството на ФРГ, които се подозират в принадлежност към разузнавателните служби. Същият е провел срещи в секретния район на посолството, което от нашите „съседи” (вероятно под „съседи” в Центъра имат предвид КГБ или ЩАЗИ, б. а.) се счита, че не е обичайно за обикновените посетители и най-вече за такива от този ранг”.

 

Стратегическата концепция на НАТО и позицията на ФРГ по разоръжаването

В своята агентурна дейност Иво Петров – СС „ОСЕНОВ” добива разузнавателни сведения за стратегическата концепция на НАТО, като по тази линия представя и донесения за политиката на ФРГ по този и други важни въпроси.

Чрез „ОСЕНОВ” през 12 февруари 1987 г. резидентурата в Бон изпраща в Центъра в София информация относно Стратегическата концепция на НАТО. В нея се посочва, че по данни на парламентарни среди, занимаващи се с въпросите на сигурността, в момента в НАТО се обсъждали проблемите на бъдещата стратегия на блока. На сегашната стратегия за „изнесена напред отбрана” Варшавският договор отговарял със стратегията за пренасяне на военните действия на противникова територия, т. е. действия на територията на ФРГ.

На различни нива в НАТО се провеждали изследвания на концепции, стратегии и свързаните с тяхното осъществяване оръжия, както и техническите характеристики, които трябвало да имам тези оръжия. Крайната цел била приближаване стратегията на НАТО до тази на Варшавския договор. FOFA (изнасяне на удари върху втория ешелон на Варшавския договор) била именно такава стратегия. С изследванията в рамките на AGARD (ADVISORY GROUP FOR AEROSPACE RESEARCH AND DEVELOPTENT) и особено двете последни изследвания DDSTRIKE 20 и AAS – 25 с предвидените в тях мерки за т. н. OCA (OFFENSIVE CONTER AIR), т. е. нападения върху летища и ракетни установки на противника и ДСА (DEFENSIVE CONTER AIR), т. е. противоракетна отбрана срещу тактически балистични ракети, имали пряка връзка с изменението на стратегията на НАТО.

Това развитие се наблюдавало с безпокойство в ГСДП. Партията била за създаване на „структурна неспособност за агресия” и на двата военни съюза, както било записано в Нюрнбергската програма на партията от август 1986 г. Сега било важно НАТО и Организацията на Варшавския договор (ОВД) съвместно да обсъдят военните си доктрини и стратегии и след като направят необходимите изводи, да преминат към обсъждане на необходимите промени на въоръженията и въоръжените си сили. Според ГСДП сега действително имало възможност НАТО и ОВД по пътя на преговорите да постигнат „структурна неспособност за агресия”, като не се допуснело НАТО да промени стратегията си.”

Очевидно тази информация е представлявала особен интерес, тъй като копия от шифрограмата е изпратена на вътрешния министър Димитър Стоянов, на заместникът му ген. Стоян Савов, на началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров, както и на съветските съветници Одинцов и Кузмичов.

В следваща строго секретна входяща стенограма №2539 от Бон от 12 февруари 1987 г. резидентурата уточнява, че важната информация „е придобита от СС „ОСЕНОВ” на ръководство при „Нанев” в разговор с Хайнрих Бух от Парламентарната фракция на ГСДП – работна група по въпросите на сигурността, бивш сътрудник на щаба за планиране към Министерството на отбраната на ФРГ на 10 февруари 1987 г.”

СС „ОСЕНОВ” захранва Центъра и с данни за позицията на Бон по въпросите на разоръжаването. С входяща шифрограма №5049 от Бон от 24 февруари 1987 г. в Центъра постъпва информация относно „Становище на външно министерство на ФРГ по някои въпроси на преговорите за разоръжаване”.

В нея се съобщава, че по данни на източник от външно министерство на ФРГ Виенските преговори по СВВС (съкращаване на въоръжените сили) в Централна Европа били безперспективни. По това време се осъществяват консултации между НАТО и ОВД във Виена по мандата на „Конференцията за контрол над конвенционалните въоръжения”.

НАТО виждала, че ВД искал да включи под някаква форма и неутралните и необвързани страни в бъдещите преговори по конвенционалното оръжие. Западноевропейските страни от НАТО също били за някаква „по-свободна” връзка между „СТОКХОЛМ-2” (мерки за укрепване на доверието с участието на 35 страни) и „Конференцията за контрол над конвенционалните въоръжения (с 23 страни-участници от НАТО и ВД).
Прогнозата, която е направена, е, че до сесията на НАТО през юни в Рейкявик едва ли можело да се очаква напредък на консултациите във Виена.

В НАТО се опасявали, че на СТОКХОЛМ-2 щели да бъдат изправени пред предложенията на ОВД от СТОКХОЛМ-1: Ограничителни мерки и самостоятелни учения на ВМС и ВВС – които те не желаели да обсъждат. Федералният съвет по сигурността бил одобрил по принцип „регионална концепция” за създаване на „стабилно съотношение на конвенционалните въоръжени сили в Европа”, която предлагала следното: В първия регион на „директна конфронтация” трябвало едностранно да съкрати въоръжените си сили до нивото на паритет с НАТО. От Централна Европа в този регион влизали ФРГ, Бенелюкс на Запад и ГДР, ПНР, ЧССР на Изток, а от Южна Европа България и Гърция.”

С втора входяща шифрограма №5050 от Бон от 24 март 1987 г. резидентурата уточнява, че „информацията е придобита от СС „ОСЕНОВ” на ръководство при Нанев в разговор с Дреер – началник отдел „НАТО и отбрана” във външното министерство на ФРГ и от ИВАНОВ в разговор с началника на отдела по въпросите на разоръжаването д-р Йозеф Холиг.

СС „ОСЕНОВ” дава и политическа информация, свързана с парламентарните избори в провинция Хесен на 5 април 1987 г. (вероятност да спечели досегашната коалиция на ГСДП и „Зелените”. Тогава се оттегля Вили Брандт от председателския пост в ГСДП, б. а.) В секретна входяща шифрограма от Бон, 1 април 1987 г. се посочва, че информацията е придобита от „Нанев” и СС „ОСЕНОВ” чрез „ХУБЕРТ” и г-н Ф. Буркай от представителството на ХЕСЕН в Бон.

sequence 01_30-d72


Позицията на ФРГ за ракетите „Пършинг-1”

В едно от агентурните си донесения СС „ОСЕНОВ” предава информация за позицията на ФРГ по „двойното нулево решение”. В нея се посочва, че управляващите десни партии ХДС и ХСС не желаели премахването на ракетите с обсег от 500 до 1000 км. Поради това, че трябвало да се измени стратегията на НАТО за „Гъвкаво реагиране” ракетите „Пършинг-1”, които били придадени към Бундесвера щели да се обезсилят без съответните американски ядрени заряди. В строго секретна входяща шифрограма №8153 от Бон от 13 май 1987 г., се посочва, че данните са придобити от „ОСЕНОВ” при среща с г-н Йохан Дреер, началник на реферата „НАТО и отбрана” в Министерството на външните работи на ФРГ.

 

Консултации между НАТО И Варшавския договор

СС „ОСЕНОВ” добива информация за становищата на дипломатическите среди по въпросите на преговорите за ядрено и конвенционално разоръжаване в Европа. Той препраща данни за неофициалните консултации между НАТО и ОВД за бъдещи преговори без участието на неутралните и необвързани страни. Както мнението на американски дипломат, че трябвало да се концентрират не толкова върху предотвратяването на внезапно нападение, а върху наблюдение на възможностите на двата блока да водят продължителна конвенционална война в Европа.

Данните са изпратени в Центъра в София със строго секретна входящо шифрограма №8982 от Бон от 27 май 1987 г. В досието е посочено, че „ОСЕНОВ” добива сведенията в разговори с Клаус Цитрон – шеф на делегацията на ФРГ за консултациите във Виена и на стокхолмската конференция. Както и от Робърт Бари – бивш посланик на САЩ в София, понастоящем на работа в радиостанция „Гласът на Америка” и от д-р Ханс Гюнтер Браух от университета в Щутгарт. От собственоръчно написаните донесения на Иво Петров – „ОСЕНОВ” се разбира, че разговорите с тях е провел по време на семинара в Локум на 22-24 май 1987 г.


Разузнавателни сведения за отношенията между САЩ и ФРГ

В една част от досието на СС „ОСЕНОВ” се съдържат  разузнавателни сведения за отношенията между САЩ и ФРГ през втората половина на 80-те години. През септември 1987 г. „ОСЕНОВ” предава информация за недоволството на САЩ от политиката на ФРГ и лично на Геншер по повод добрите отношения с Иран. Тя е придобита от разговор с Дейвид Янг – втори секретар в посолството на САЩ, личен референт на посланика Р. Бърт.

„ОСЕНОВ” доставя на Центъра и информации  за становището на външно министерство на ФРГ по посещението на държавния секретар на САЩ Шулц в Москва. Информациите е придобита от него в разговор с Йохан Дреер, началник реферат „разоръжаване” във външно министерство на ФРГ през октомври 1987 г.

Със строго секретна входящо шифрограма №3365 от Бон от 2 март 1988 г. резидентурата изпраща в Центъра информация, придобита от „ОСЕНОВ”, за позициите на западногерманското правителство по въпроси на разоръжаването. В нея се посочва, че САЩ не са били доволни, че техните традиционни приятели – консервативните кръгове от ХДС правели изявления за обособяването на ядрената заплаха в Европа само върху ФРГ. Значителни резерви във ФРГ относно подписването на рамковото споразумение при посещението на Рейгън в Москва за 50 процента съкращение на стратегическите оръжия, тъй като много неща се оставяли за доработване.”

В шифрограмата е направена следвана оценка: „Информацията достоверно отразява интересите на САЩ, ФРГ и другите страни от НАТО за насочване към конвенционалното оръжие, тъй като се надявам, че ОВД ще отхвърли техните претенции за едностранно разоръжаване. Интерес представляват различията на становищата по проблемите на разоръжаването в правителството на ФРГ, а също и между съюзниците по НАТО”.

Шифрограмата е размножена за министър Димитър Стоянов, зам.-министър ген. Стоян Савов, началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров, както и за съветските съветници Одинцов и Бляблин.

Със строго секретна входяща шифрограма №3366 от Бон от 2 март 1988 г. резидентурата уточнява, че „информацията е придобита от „ОСЕНОВ” в разговор с Р. Кислер, журналист от списание „Дер Шпигел”.

 

Съвещанието на НАТО в Монтерей през 1987 г.

„ОСЕНОВ” изпраща и информация за съвещанието на НАТО в Монтерей на 3 и 4 ноември 1987 г. В нея се посочва, че предстоящото подписване на договора за РСО-ОТР се подкрепя от всички министри на отбраната на НАТО. На срещата е възникнал въпросът за спиране на разполагането на крилати ракети в Западна Европа след подписване на договора (8 декември). Всички приветствали предстоящия договор за 50-процентово съкращаване на стратегическите оръжия (СТАРТ).

Изслушан е доклад на групата на високо равнище, в който се правел преглед на оставащите след предвижданите съкращения ядрени оръжия. За оставащите близо 4000 ядрени заряда се правел извод, че били неудачно разположени. Правела се препоръка за тяхното преразпределение. Докладът се основавал на решенията на групата за ядрено планиране от 1983 г. (МОНТЕБЕЛО), според която била необходима модернизация на тактическите ядрени оръжия в Запада Европа. Конкретно били назовани:

•    Подмяна на досегашните ракети ЛАНС с по-точните и по-далекобойни ЛАНС-2.
•    Оборудване на самолети с ракети с обсег на действие 300-400 км.
•    Разполагане на територията на ФРГ на нови ядрени снаряди за артилерията.

По мнение на резидентурата в областта на разоръжаването в НАТО са налице различия, породени от съответните интереси на отделните страни. Отказът за започване на преговори по т. нар. „трето нулево решение” за ракетите до 500 км се свързва, както с намерението за модернизиране на тактически ядрени заряда, така и със запазването на стратегията за „гъвкаво реагиране”. Данните са придобити от „ОСЕНОВ” в разговор с Йохан Дреер – специалист по проблемите на разоръжаването във външно министерство на ФРГ, който е участвал в съвещанието на НАТО в Монтерей.

„ОСЕНОВ” продължава да шпионира и САЩ в този период чрез Дейвид Янг, втори секретар в посолството на САЩ в Бон, помощник на посланика. Така например чрез него е придобита информация от 31 декември 1987 г. за договора между СССР и САЩ по РСО и ОТР щял да бъде ратифициран през март-април 1988 г. В информация за становища за политиката на САЩ по въпросите за разоръжаването се посочва, че „САЩ щели да обвържат или постигането, или ратифицирането на договора за 50 процента намаление на стратегическите оръжия с въпроси като „правата на човека”, Афганистан и други.


Връщане към Унтерзеер

През 1988 г. Иво Петров се среща отново с представляващия интерес за Центъра военен експерт Лутц Унтерзеер. Това става на 1 април. Без да знае, че срещу него стои агент на комунистическото разузнаване на НРБ германският специалист споделя мнение за бъдещите преговори между НАТО и ОВД по конвенционалното оръжие. В донесението от срещата се посочва:

„Изхождайки от различните данни за числеността на въоръжените сили и въоръженията, НАТО и ОВД щели да се окажат пред непреодолими препятствия в бъдещите преговори. НАТО била заинтересована от съкращаване на танковото превъзходство на ВД. В същото време НАТО щяла да се стреми към запазване на превъзходството си в тактическата ударна авиация, имайки предвид качествените показатели били 10 към 1, а в някои случаи дори 12 към 1. (Подчертано изречение в досието).

Предвид очаквания спад на наборите в западногерманската армия правителството на ФРГ разработвало алтернативни концепции по отбраната, съобразени с очакваното развитие през 90-те години.

Оценка: По мнение на резидентурата информацията достоверно отразява третираната проблематика, както и някои търсения на решения във ФРГ в отговор на подхода на СССР и ОВД по проблемите на конвенционалното разоръжаване.”

Шифрограмата с донесението е размножена за министър Димитър Стоянов, заместника му ген. Стоян Савов, началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров и съветските съветници  Одинцов и Бляблин.


Донесения за сесията на НАТО в Брюксел през 1988 г.

Следващата разузнавателна информация, която „ОСЕНОВ” доставя е свързана с провеждането на пролетната сесия на НАТО в Брюксел на 2 и 3 март 1988 г. Резидентурата изпраща сведенията, придобити от „ОСЕНОВ” за нея, чрез строго секретна входяща шифрограма №4083 от Бон от 16 март 1988 г. Съдържанието й е следното:

„В документа на срещата „за контрола над конвенционалните въоръжения” за първи път се декларирала готовността на НАТО двата вида бъдещи преговори (между 35-те страни по мерките за укрепване на доверието и сигурността и между 23-те страни) НАТО и ОВД (по конвенционалните оръжия) да бъдат в рамките на процеса, започнат със съвещанието в Хелзинки. Според източника, политиците се наложили над военните със своето виждане, че НАТО и ВД трябва да се договорят какви въоръжени сили и въоръжения ще останат след съответните съкращения без предварителни уточнения на изходните данни, т.е. да се определят равните горни граници в съответните географски зони. Тук обаче съществувал проблемът с въоръжените сили на Франция, която нямало да допусне те да бъдат включени в равните горни граници на НАТО.”

„ОСЕНОВ” събира тези сведения при разговор с Йохан Дреер, шеф на реферат „НАТО и отбрана” във външното министерство на ФРГ.
Ползвателите й са отново на високо ниво – министър Димитър Стоянов, завестникът му ген. Стоян Савов, ген. Владимир Тодоров, началник на ПГУ и съветските съветници Одинцов и Бляблин.


ФРГ, НАТО и конвенционалното разоръжаване

В досието на Иво Петров – СС „ОСЕНОВ” са запазени шифрограми, свързани с политиката на ФРГ по конвенционалното разоръжаване. Те датират от юни 1988 г. Секретният сътрудник на ПГУ предава и информация от дипломатическите кръгове на ФРГ и ЗАЩ, занимаващи се пряко с проблематиката на конвенционалното разоръжаване, позициите на НАТО по бъдещите преговори по конвенционалното оръжие. „НАТО се била ориентирала към постигане на съкращение на конвенционалните оръжия и сили до 95% от натовските. Считало се, че намаляване с 5% на натовските войски нямало да предизвика изменение в структурата на въоръжените сили на блока, докато за СССР и ОВД достигането на това ниво би означавало съкращение с около 50% от сегашния размер и дълбоки промени в структурата на въоръжените им сили”.

Тези сведения „ОСЕНОВ” получава чрез разговори с Грубер от МВнР на ФРГ и Джанет Ендрис от делегацията на САЩ на виенските преговори, присъствали на симпозиума по конвенционалното оръжие в Лохум – ФРГ.


В друга информация от 20 юни 1988 г. агентът „ОСЕНОВ” предава данни относно „Някои позиции на МВнР на ФРГ за отношенията с по-малките страни от ВД, изложени на сесията на НАТО в Мадрид”. Докладът е интересен поради факта, че в него се правят анализи и се дават оценки за отделни страни от Източния блок, включително и за НРБ. В документа е посочено:

„По данни на източник от МВнР на ФРГ, присъствал на сесията на НАТО в Мадрид 9-10 т. г. (юни 1988 г.) външният министър Геншер направил изложение по оценките на ФРГ за положението в по-малките страни от ВД.

По аспектите на икономическото състояние, отношение към политиката на Горбачов, преустройството и смяната на поколенията в ръководството на партиите и държавите най-неблагоприятни оценки получила Румъния. Били изтъкнати и нейните малцинствени проблеми с УНР. Полша била посочена като страната с най-тежко икономическо състояние, а също така, че в страната липсвало политико-идеологическо единство (обществен консенс), което допълнително затруднявало преодоляването на икономическите трудности.

За ЧССР се смятало, че процесът на смяна на поколенията в ръководството е започнал, а за Унгария, че този процес вече е завършил. В ГДР не виждали възможности за промяна, докато Хонекер би начело, но и там се забелязвали различия в интересите на ръководството и групи от населението.

За България се считало, че е в добро икономическо положение и че има добри отношения със съседите си с изключение на Турция. Турският министър заявил на сесията, че в момента се водели преговори между двете страни за регулиране на спорните въпроси. В тази връзка Йълмаз информирал и за срещата в Белград). Смятало се, че в България отдавна се привличат млади кадри и този преход щял да бъде осъществен без сътресения. Било отбелязано, че страната успешно е извършила прехода към индустриално-аграрна политика и икономика и че в нея има вътрешно политическо единство.

От изказванията на другите министри проличало, че не всички страни от НАТО били еднакво заинтересовани от развитието на отношенията с по-малките страни от ВД. На сесията бил направен обобщен извод, че ВД не следвало да се разглежда като монолитен блок, в който става само това, което казва СССР.
ОЦЕНКА: По мнение на резидентурата информацията достоверно отразява становището на МВнР на ФРГ по отношенията с по-малките страни от ВД, което е следствие от провежданата от правителството политика на „диференциран подход” в условията на самостоятелност в политиката на по-малките страни от ВД.”


Източникът, чрез който „ОСЕНОВ” добива сведенията, е Йохан Дреер от МВнР на ФРГ.

По въпросите на разоръжаването „ОСЕНОВ” предава и други сведения, чийто източник е представител на фондация „Конрад Аденауер”. Със строго секретна входяща шифрограма №8231 от Бон от 31 май 1988 г. резидентурата изпраща в Центъра информация относно „Някои становища в НАТО по подготвяната обща концепция по въпросите на контрола над въоръженията, разоръжаването и модернизирането на оръжията”. В нея се посочва:

„По данни на източник от добре информирани и близки до правителството на ФРГ научни среди, в НАТО съществували мнения, че организацията не следвало да се обвързва с такава концепция, в която да бъдат точно определени последователността на конкретните стъпки, които ще се предприемат (например по кои оръжия следва да се преговаря най-напред, какви параметри да имат модернизираните оръжия и т.н.).”

С друга шифрограма от същия ден резидентурата на ПГУ в Бон уточнява, че информацията е съставена от ОР „Нанев” по придобити от „ОСЕНОВ” данни чрез Петер Вайлеман, зам.-ръководител на изследователския институт на фондация „Конрад Аденауер” – ХДС.

 

ЛЕГЕНДА:

ЗЕС – Западно европейски съюз 
ОВД – Организация на Варшавски договор
ВД – Варшавски договор
ОР – оперативен работник
ПГУ – Първо главно управление на Държавна сигурност
СС – секретен сътрудник.

 

Следва част 7: Шпиониране след падане на Берлинската стена.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов