|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Концлагерът „Белене” е свято място и за мюсюлманските общности, защото там страдаха и техни мъченици ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Проф. Зейнеп Зафер, Анкарски университет   
Неделя, 03 Юни 2018 10:17
Share

alt
Сайтът desebg.com публикува словото, произнесено от учителя Шукри Мехмед, бивш концлагерист в лагера „Белене”, по време на годишното поклонение в памет на жертвите, състояло се на 19 май 2018 г. на бившия втори обект на лагера на остров Персин.

Г-н Мехмед е въдворен в най-големия лагер за политически противници на БКП след началото на „възродителния процес” през 1985 г. Той бе част от внушена група бивши лагеристи от турски произход, които присъстваха на тазгодишното поклонение, пристигнали за него специално от Турция.

Текстът е подготвен  от проф. Зейнеп Зефер от Анкарския университет (виж повече за нея – ТУК). В него проф. Зафер е използвала различни документални източници, включително и най-пълното документално изследване за лагера на остров Персин – книгата на Борислав Скочев „Концлагерът „Белене” 1949-1987 г., издадена в края на 2017 г.


Уважаеми присъстващи,

От името на невинните жертви турци и мюсюлмани, които са принудени да страдат в концлагера „Белене” от самото му откриване за репресирани по политически причини през 1949 до закриването му през 1987 година, ви поздравявам с почит и уважение.

Тоталитарното управление на Българската комунистическа партия в продължение на 45 години подлага на нечовешки мъчения не само гражданите си от български произход, но и най-смелите и образовани представители на етническите и религиозни малцинства в страната, държи ги в концлагера при най-тежки условия с намерението да ги унищожи не само морално, но и физически.

Концлагерът „Белене” се превръща в място, където са въдворени редица видни лидери на мюсюлманските общности – интелигенти, религиозни дейци, противници на комунистическия режим и на принудителната асимилация.

Искам да припомня една много важна подробност: В рамките на насилствената асимилация турци и помаци без съд, със заповеди на Министерството на вътрешните работи са въдворявани в концлагера не само през периодите, когато е отворен за политически концлагеристи, но и в някои периоди, когато на острова има преди всичко хора с криминални престъпления.

Целта е със заплаха да бъде унищожена тяхната съпротива. Някои от репресираните са принудени да живеят при много тежки условия в концлагера повече от един път.

Тук, в тази земя лежат не само костите на жертвите на концлагера – етнически българи, но и костите на невинни турци и помаци. Затова Концлагерът „Белене” е оставил неизлечими следи в историческата памет на мюсюлманските малцинства.

Историята на мюсюлманските общности в България, свързана с концлагера „Белене”, може да се резюмира накратко с няколко примера:
1949 – 1953 г.: Според Борислав Скочев през 1951 година в концлагера има 40 турци. Според Осман Кълъч през 1953 г. на острова има приблизително 125 турци, които при изключително трудни условия водят борба за оцеляване.

1956 – 1959 г.: Според Борислав Скочев общият брой на турците и помаците, който към края на 1958 година достига 93-ма души, представлява една трета от общия брой на политическите концлагеристи на острова.

1964 – 1977 г.: Смелите лидери на помаците, които се противопоставят срещу започналата насилствена асимилация и в резултат на това допринасят за нейното временно отлагане през 1964 година, отново се въдворяват в концлагера „Белене”, отворен същата година уж само за извършители на криминални престъпления.

Тази практика продължава до 1968 година. Противниците на втората масова асимилаторска кампания, която социалистическият режим прилага спрямо помаците, са наказани с въдворяване на острова и през периода 1970 – 1977 година.

1984 – 1987 г.: Насилствената асимилаторска политика на Живковото управление, което започва кампанията по смяната на имената на някои турски семейства още от 1974 година, към края на 1984 година я прилага спрямо всички турци от Югоизточна България.

Концлагерът „Белене” този път е отворен за четвърти път специално за репресиране на смелите лидери на турците, противопоставящи се срещу насилствената асимилация. Първата група е въдворена на острова на 27 декември 1984 година.

След тази дата противниците на насилствената асимилация, участващите в протестните демонстрации, отказващите да сменят имената си видни лидери на турската общност са задържани в милицията и без съд на групи са довеждани тук. Докато кампанията по смяна на имената усилено се разраства и разширява от юг на север, броят на въдворените в концлагера „Белене” турци непрекъснато се увеличава.

Противопоставящите се на диктаторския режим на социалистическа България, се въдворяват на острова на големи групи най-вече в периода от края на 1984 до юни-юли 1985 година, като последната жертва на насилствената кампания е въдворена на 1-ви юли 1986 година.

Невинните жертви на тоталитарното управление от декември 1984 до април 1985 година са изолирани в складовете на I-ви обект на затвора при много тежки условия и без отопление.

Представителите на турската общност, изпратени тук без съд и присъда, три месеца са принудени да живеят при нехигиенични и изключително вредни за здравето условия почти гладни, без право на баня, на преобличане и на бръснене. Нарочно не им са предоставят медицински услуги.

През тези три месеца не им се позволява да се свържат със семействата си. След април започва постепенното им преместване в известния II-ри обект, където още от самото му основаване се държат политическите концлагеристи и който е в много лошо състояние след като години наред не е бил използван.

Сред приблизително 500-те концлагеристи има към 15 помаци, отказали да си сменят имената или извършващи забранения вече сюнет и няколко етнически българи. Тези хора, които са обвинявани в различни нарушения, са принуждавани да извършват непосилна и тежка работа.

Нечовешките условия, психологическият натиск, потъпкването на човешкото достойнство, гладът и нездравословният начин на живот стават толкова непоносими, че концлагеристите вземат решение за масово противопоставяне. Затова през месец юли обявяват двудневна гладна стачка.

В резултат на стачката, подета с искане за подобряване на условията в лагера, натискът се засилва, но тя става причина по-късно някои лагеристи да бъдат изведени от острова, като част от тях са закарани в Бобов дол или заселени по различни села на страната. От септември 1985 г. до края на годината повече от сто концлагеристи са изведени от „Белене”.

Към края на ноември 1985 година 11 души, открояващи се със смелостта си, а след тях още 17 са изолирани от групата концлагеристи на II-ри обект и са закарани в по-вътрешната страна на острова, на специален обект, наречен „Заставата”. Върху тях е прилаган по-силен натиск и по-голям психически тормоз.

За да се противопоставят на нечовешкото насилие и строгите мерки, през март-април 1986 година 28-те лагеристи на „Заставата” провеждат дълга гладна стачка от 26 дни. Пристигналият на обекта заместник-министър на Министерството на вътрешните работи Златев разговаря с гладуващите и те преустановяват стачката в резултат на дадените обещания.

Но тъй като обещанията не са изпълнени, четирима от тях вземат решение за продължаване на стачката. Здравословното състояние на гладуващите, които се държат в единични килии на следствието отделение на I-ви обект на затвора, непрекъснато се влошава, затова на деветия ден от гладната стачка (9-ти май) те са изведени от „Белене” и са заселени в различни села. След тази дата властите разселват много концлагеристи по различни села.

Останалите на II-ри обект лагеристи от месец май нататък също започват протестна гладна стачка. Например 35 души обявяват 15-дневна гладна стачка от 5 до 25 август 1986 година. Тези хора, които са принудени да извършват тежка физическа работа, настояват да бъдат освободени.

Повече от жертвите след нечовешките страдания, на които са подложени на II обект, са изведени и заселени, за да бъдат далече от семействата си и да бъдат държани под контрол. На изселеното място са принуждавани да работят тежка физическа работа с много ниско заплащане.

Концлагерът „Белене” е свято място, където най-смелите чеда на мюсюлманските общности години наред страдат мъченически в името на името. Затова като народни герои репресираните се превръщат в легенда, стават предмет на нашето писмено и устно творчество.

По-голямата част от въдворените в Концлагера „Белене” не изгубват надеждата си в изграждането на демократично бъдеще, основаващо се на Европейската конвенция за правата на човека.

Противно на очакванията на Живковия диктаторски режим, концлагерът „Белене” не всява страх сред турци и мюсюлмани, а става символ на протеста им срещу насилствената асимилация. Въдворените в лагера през 1985 година запалват факела на голямата борба, която след известно време се подема в цяла България.

Делото, което прокуратурата на Република България започна през 1991 година по повод нечовешките престъпления спрямо стотици граждани на страната и което продължава от 27 години, все още не е приключило. С всеки ден намалява надеждата ни, че българското правосъдие ще накаже виновниците за престъпленията.



 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов