|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Кметът Корнелия Маринова: Лагерът „Слънчев бряг” показва криминалния характер на комунистическия режим ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 26 Март 2018 19:37
Share

alt
Непринудено, човешко слово. Произнесено без да бъде четено, а изречено с чувство и душа, присъщо за едно такова място, като това на каменната кариера на лагера на смъртта край Ловеч. Сайтът desebg.com публикува словото на Корнелия Маринова (ГЕРБ), кмет на гр. Ловеч, произнесено на 24 март 2018 г. по време на годишното шествие-поклонение в памет на жертвите на комунистическия концлагер, завършило на каменната кариера.

Корнелия Маринова е кмет на Ловеч от есента на 2015 г., прекъсвайки 20-годишната доминация на БСП в местната власт в града.  През 2016 г. организира среща дискусия за лагера с различни представители на българското общество.

По нейна покана през 2017 г. в навечерието на честването в Драматичния театър в Ловеч бе излъчен документалния филм на БНТ „Секретното дело за лагерите”, проследяващ случилото се в лагера „Слънчев бряг”.

По време на мандата ѝ за първи път от общината бяха поставени информационни табели, указващи местоположението на лагера.

По нейна покана тази година преди събитието в Ловеч гостуват няколко изложби, свързани с темата за престъпленията на комунизма, една от която е пътуващата изложба „Свидетели: Памет за лагера „Белене” – съвместна инициатива на фондациите „Остров Белене” и „Истина и памет”, и „Културен център Евгений Босилков – Белене”.

Корнелия Маринова участва в традиционното годишно поклонение на лагера още преди да бъде избрана за кмет на Ловеч.


Уважаеми съграждани, гости и вие, мили хора, оцелели от репресиите.


Въпреки опитите да се скрие истината

Ние, демократичните граждани на България, имаме една много важна задача. Всеки път, когато идваме тук на това паметно място, ние доказваме, че въпреки опитите да скрият истината, въпреки забравата, въпреки жестокостите, ние ще оставим открита тази страница от нашата история. Няма да позволим тя да бъде заличена.

Защото няма как да бъдат заличени скъпите жертви. Нашите братя и сестри българи, прегазени от червеното колело на комунизма.


Ако един ден тук не дойдат хора

Ние начертахме пътя за развитие на България. И ако един пролетен ден тук не дойдат хора, това е сигурен знак за едно, че демокрацията в България е в опасност.

Ние срещаме много трудности, ред предизвикателства, но със сигурност ще изпълним своята задача. И част от нашата работа е да показваме и разказваме за онова, което се е случвало тук.

Защото много хора живели по времето на комунизма, попаднаха в лапите на режима. Те днес нямат куража да застанат пред собствените си илюзии.

Предпочитат да казват, че не знаят какво се е случвало тук. Предпочитат да казват, че са забравили.


Трябва да разказваме истината

А ние, хората в градове като Ловеч, като Белене, трябва да разказваме истината. И в това е смисълът на нашата работа. Да го правим с факти и пълнота.

Всяка година, когато заставаме пред тази каменна руина, ние заставаме не само, за да се поклоним на жертвите, не само за да запалим свещичка за заупокой на душите им.

Ние заставаме тук, за да докажем, че това място е знаково. Защото то е жестоко. Със своето беззаконие на практика то показва и криминалния характер на комунистическия режим.

Тъмно, мрачно като символика е това място. За жертвите на комунистическия режим, тук в лагера „Слънчев бряг”, няма покой. Нито приживе, нито след смъртта.

„Ползвай почивката за работа”

Зад мен [на едно от лагерните съоръжения] има полузаличен от времето надпис: „Ползвай почивката за работа”.

Други казват, че е пишело: „Ползвай почивката за просвета”. Ние не може да го разчетем добре, защото няма нито една снимка, нито едно свидетелство от това време. А ако имаше сигурно щяхме да онемеем.

И е ако е за просвета, каква просвета в този нечовешки труд? Гротеска! Нямам думи, с които да назова отношението към хората, въдворявани тук.


Длъжници сме

И малко е да кажа, че сме длъжници. Длъжници сме към жертвите. Длъжници сме към останалите живи.

И ми се струва, че нашият дълг ще бъде изкупен само с труда ни да продължим да работим за свобода, мир и демокрация.

И най-сетне като че ли не сме благодарили. Бай Кольо от село Торос, благодарим ти. Благодарим на жертвите, че въпреки нечовешките мъчения запазиха човешкия си образ, духа, морала, силата си.


Има надежда – младите хора

Както каза преди мен д-р Митев [Георги Митев, лидер на СДС-Ловеч] има надежда. И тази надежда е в младите хора.

С нас е Красимира Буцева, за която ви говорих преди година от това място. Тя неотдавна представи своите фотографии, нейната гледна точка, за случилото се тук.

С нас е Мартин Трифонов, младият скулптор, който също чрез изкуство говори за събитията в лагера.

Благодарение на журналиста Христо Христов в петък [23 март] открихме в Художествената галерия Ловеч пътуващата изложба „Свидетели: памет за концлагера „Белене”.

А община Ловеч ще подпомогне изработването на едни филм за случилото се тук в периода 1959-1962 г.

И най-сетне ми се иска да кажа: Да, приятели, заедно, само заедно може да върнем паметта. Да върнем отношението и уважението. Да върнем фактите и признанието.

И най-сетне: да възкресим мечтите на хората, загинали тук. Светла им памет!

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов