|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Септември ПДФ Е-мейл
Черен календар на комунизма
Share

1 септември 1948 г. – Приет е Закон за народната просвета, който утвърждава държавното образование и поставя като цел социалистическото възпитание на децата.

Същият ден Народното събрание дава разрешение за съдене на депутатите от опозиционната БРСДП(о) Коста Лулчев, Христо Пунев, Петко Търпанов, Иван Копринков, Петър Братков, д-р Петър Дертлиев и д-р Георги Петков (задочно), обвинени в "създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет".

 

2 септември 1944 г. – Съставено е правителство с министър-председател Константин Муравиев от БЗНС "Врабча 1”, в което влизат политици от опозицията - по трима от БЗНС "Врабча 1”, Демократическата партия и Народната партия.

В декларация на правителството се обявяват неговите намерения да денонсира Тристранния пакт и да ускори преговорите за примирие с Англия и САЩ.

 

Три места в правителството са оставени за Отечествения фронт, но по указания от Москва ОФ не подкрепя правителството, отказвайки се от собствената си декларация заедно с легалната опозиция от 12 август 1944 за съставяне на ново конституционно правителство. .

 

 

 

 

 

 

 

 

3 септември 1948 г. – Народното събрание дава разрешение за съдене на последния от опозиционните депутати - Крум Славов от БРСДП(о).

 

4 септември 1944 г. – В дома на Петър Вранчев става съвещание на участници в Отечествения фронт. От компартията: Добри Терпешев, П. Вранчев и Антон Югов; от "Звено": действащия капитан Петър Илиев и уволнените през 1936 г. майори Стоян Трендафилов и Тодор Тошев; леви земеделци, начело с Александър Оббов; Димо Казасов, независим. Превратът ще бъде организиран от звенарите, които ще използват положението и колегиалните си връзки в армията. В следващите дни те опитват да получат съдействие или обещание за ненамеса от частите на софийския гарнизон. По инициатива на началника на униформената полиция и на полицейския комендант, които желаят да не се стига до жертви, е сключено споразумение в нощта на преврата униформената полиция да остане в участъците.

 

4 септември 1948 г. – Приет е нов Закон за висшето образование, тъй като законът от 1947 е "недостатъчен в новата обстановка на ускорено движение към социализма". Съществен недостатък на закона от 1947 е, че във висшите училища "могат да постъпват свободно синовете и дъщерите на буржоазните и паразитните елементи". Законът определя задачите на висшето образование като подготовка на специалисти за народното стопанство, администрацията, научните учреждения и образованието; извършване на системни научни изследвания; съдействане на развитието на техниката и народното стопанство; и развиване на българската наука, култура и изкуство в социалистически дух. Всички висши училища са под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, но трябва да съгласуват дейността си със съответните по отрасъл ведомства. Законът въвежда "единоначалие" в управлението на висшите учебни заведения. За студенти ще се приемат само "синове и дъщери на трудещи се"; няма да се приемат "лица с фашистки или други противодържавни прояви".

 

4 септември 1974 г. – Пуснат е в действие първият реактор на атомната електроцентрала в Козлодуй.

 

5 септември 1944 г. – Съветското главно командване утвърждава плана за военната операция срещу България, изработен от военния съвет на 3-ти Украински фронт. Трите му армии 46-а, 57-а и 37-а са разположени на румънско-българската граница в североизточната й част от Гюргево до Мангалия.

Срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, 5583 оръдия, 508 танкове и самоходни артелерийски установки, 1026 самолета и цялата сила на Черноморския флот.

Около 20.30 ч. управляващият делата на съветското посолство в София и резидент на съветското разузнаване в България Дмитрий Федичкин връчва на министър-председателя Муравиев нота, с която СССР обявява война на България под претекст, че новото правителство не е направило категоричен завой в политиката на страната.

Министрите и регентите на среднощно заседание решават да бъдат скъсани дипломатическите отношенията с Германия и да бъде поискано примирие със Съветския съюз.

 

5 септември 1953 г. – По решение на Политбюро на ЦК на БКП от лагера в Белене са освободени още 584 души, останалите 485 са предадени на съда. На 19 септември министърът на вътрешните работи разпорежда закриването на лагера. От края на 1953 до ноември 1956 не се извършва въдворяване в трудово-възпитателни лагери.

 

6 септември 1944 г. – Министерският съвет обсъжда обявяването война на Германия. Военният министър ген. Маринов се противопоставя, решено е обявяването на войната да стане след 3 дни. Отменени са всички ограничения срещу българските евреи. Дадена е обща политическа амнистия, в следващите дни политзатворниците са освободени, при което под натиск на тълпата на свобода излизат и много криминални престъпници.

Обявяването от Съветския съюз война на България принуждава САЩ и Великобритания да прекратят преговорите за примирие. На българската делегация в Кайро е съобщено, че при новото положение на война със СССР преговорите ще се водят с трите съюзнически сили.

Представители на Военния център на Отечествения фронт (към който е и военният сектор на "Звено") водят с военния министър ген. Маринов преговори за преврата. Георги Димитров съобщава на Сталин за преговорите. Ген. Маринов се опитва да убеди регентите правителството да бъде свалено и властта да бъде дадена на Отечествения фронт.

 

6-7 септември 1956 г. – Пленум на ЦК на БКП за последствията от информирането на членовете на БКП за решенията на Априлския пленум. Тодор Живков осъжда критиките към ръководството и на практика слага край на критичната дискусия в партията. ЦК решава да бъдат снети от осъдените в делото на Трайчо Костов и свързаните с него процеси обвиненията в шпионаж, заговор и вредителство и да бъде възстановено партийното им членство и препоръчва съдебна реабилитация. Бивши следователи и ръководители на МВР и ДС получават партийни наказания. От Трайчо Костов не са снети обвиненията за "груби политически грешки от националистически характер", с които е виновен пред Съветския съюз.

 

6 септември 1948 г. – Под натиска на комунистическата власт екзарх Стефан І подава оставка като Български екзарх и Софийски митрополит.

Като екзарх той се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Принудителната му оставка е в резултат на откритото му несъгласие с политиката на комунистическата власт към Българската православна църква и нейното отношение към религията.

Интерниран и изолиран е в с. Баня, Карловско до края на живота си през 1957 г., заради страховете на комунистическата власт от огромното му влияние върху народа. Държавна сигурност контролира ограничените му контакти през цялото време с разработката "Облак".

 

 

 

 

 

 

7 септември 1911 г. – В село Правец е роден е Тодор Живков. Той става ръководител на БКП и на НРБ в периода 1954-1989 г. През 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП, а през април 1956 г., оглавява БКП. Министър-председател на България (1962-1971) От 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет.

Преди 9 септември 1944 г. е незначителна фигура в БКП, като в периода 1935-1943 г. е изолиран от партията поради съмнения за провокаторство и принадлежност към агентурата на полицията. След установяване на комунистическата власт с помощта на Червената армия издигането му в йерархията на БКП съвпада с най-мрачния сталиниски период на комунистическата власт в страната, като протеже и дясна ръка на наложилия сталинския режим в България и култ към личността Вълко Червенков.

По време на управлението на Живков България изпада в неплатежоспособност три пъти - 1960 г., 1977 г. и 1989 г., като завещава външен дълг в размер на 11 млрд. долара и вътрешен дълг от 26 млрд. лева с фалирало селско стопанство и икономика.

Два пъти предлага тайно България да се присъедин към СССР - през 1963 г. и през 1971 г.

Задържа се на власт благодарение на пълното раболепие и подинение на Москва и чрез налагане на едноличен контрол над репресивния апарат на Държавна сигурност.

Превръща се в първия милионер комунист в НРБ, след като получава пет пъти завишени хонорари за написаните от сътрудниците му "Избрани съченения". Общата стойност на получените от Живков хонорари възлиза на над 1,8 млн. лева.

При Живковия режим напускането на страната става с изрично разрешение на ДС, нарушавани са човешките права на милиони българи. Сред по-драстичните престъпления на управлението му са убийствата в лагера край Ловеч, създаване на система за незаконно забогатяване на т. нар. правоимащи от партийната върхушка чрез изплащане на милиони безотчетни левове от "черна" каса в Министерството на финансите, върху които комунистическите функционери, включително и самият Живков не пращат данъци, насилственото преименуване на българските турци, отвличания и убийства на български емигранти зад граница, участието на България във военната интервенция в Чехословакия през 1968 г., неизвестяване на населението за аварията в съветската АЕЦ Чернобил през 1986 г. контрабанда на оръжие и наркотици и др.

В началото на ноември 1989 г. след натиск от Москва Живков е принуден да се оттегли от властта, а скоро след това е изключен от БКП. През януари 1990 г. е арестуван и разследван за множество престъпления. По дело №1 за корупция и злоупотреба с власт Живков е осъден за 7 години затвор (1993), но през 1995 г. присъдата е отменена без да бъде оправдан, тъй като Живков се възползва от приемането на Новата конституция, според която държавния глава не може да бъде за криминални престъпления.

Умира на 5 август 1998 г. Управляващите по това време от Обединените демократични сили отказват той да бъде погребан с почести на държавен глава.

 

7 септември 1944 г. – Правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25 ОНС. В резултат на настойчиви искания от правителството на Муравиев и особено от военния министър ген. Маринов регентът Богдан Филов съобщава, че ще подаде оставка, като използва за повод предстоящото обявяване на война на Германия. Регентът ген. Михов се опитва да убеди Муравиев, че тази промяна компрометира мисията на Стойчо Мошанов в Кайро, чиито пълномощия са подписани от регентите.

От Цариград с цивилна кола пристигат в София четирима офицери от американското разузнаване - Управлението на стратегическите служби, начело с поручик Хари Харпър. Те преговарят с българския генерален щаб за освобождаването на 342 съюзнически военнопленници, повечето от които американски летци, държани в лагер близо до Шумен. На 9 септември военнопленниците са транспортирани с влак и на 10 септември влизат в Турция.

 

7 септември 1945 г. – Правителството решава да легализира опозиционните партии. До края на месеца са регистрирани БЗНС със секретар Никола Петков, Демократическата партия на Никола Мушанов и Александър Гиргинов, БРСДП(о) с главен секретар Коста Лулчев и Радикалната партия (обединена). Разрешено е издаването на техните партийни вестници.


7 септември 1954 г. – Открит е паметникът на Съветската армия в София в чест на 10-годишнината от влизането на Червената армия в България. Решението за изграждането му е взето от комунистическото правителство начело с Васил Коларов на 4 октомври 1949 г. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзо, който 10 години по-рано представлява нахлулите в България войски на 3-ти Украински фронт и впоследствие оглавява Съюзната контролна комисия.

Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев и е висок 37 метра. До 9 септември 1944 г. мястото, на което е построен е Княжеска градина.

През 1882 г. по идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава тампървата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като Ботаническа градина.

През 1887 г. княз Фердинанд I кани швейцареца Л. Шевалас, да преработи алейната мрежа, да построи остъклени павилиони за цветарници и да обогати растителността в Ботаническата градина. От Австрия е извикан и градинарят Й. Келерер, за да оформи голям алпинеум с няколко хиляди редки видове. Оранжериите са построени през 1893 г. от арх. Фридрих Грюнангер. От 1891 г. със средства на княза в градината се организира зоопарк. Князът и градинарите проф. Ж. Лошо, Й. Фрай и Ж. Моризе структурират ботанически и декоративен екзотични отдел. През 1903 г. е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове от арх. Георги Фингов.

През 1936 г. със средства на цар Борис III архитектите Любен Нейков и Тотю Горанов изграждат там „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

След промените в България Паметникът на Съветската армия предизвиква много политически и обществени спорове. През 1993 г. Столичния общински съвет взима решение за премахването му, но решението не е изпълнено.

През есента на 2010 г. се създава инициатива за демонтирането му.

През лятото на 2011 г. неизвестни художници оцветяват една от композициите, претворявайки скулптурите на съветските войници в герои от американските комикси и поставят надпис "В крак с времето". Няколко дни по-късно графитите са заличени.

По същото време се провежда широка обществена дискусия. Столичният общински съвет решава съдбата на паметника да се реши в резултат на провеждането на международен конкурс. общинският съветник Вили Лилков внася предложение в СОС за наименуване на мястото "Княжеска градина", позовавайки се традицията отпреди 9 септември 1944 г.

 

7 септември 1978 г. – На рождения ден на Тодор Живков в Лондон, на моста Ватерло, е извършен атентат срещу писателя дисидент Георги Марков. Агент на Първо главно управление на ДС вкарва чрез пневматично устройство в крака му сачма, пълна с рядката отрова рицин, която не оставя следи в организма.

При убождането Марков се обръща и вижда как непознат мъж да изпуска чадъра си, който му се извинява на развален английски. Писателят остава с впечатлението, че е бил ударен с чадър и впоследствие споделя това с колега от българската редакция на Би Би Си.

Поради тази причина след смъртта му случаят става световно известен като убийството с „българския чадър”.

В резултат на отравянето дисидентът, който критикува комунистическата система и персонално ръководителят на БКП в своите „Задочни репортажи”, четени по радио „Свободна Европа”, почива в болница на 11 септември. При аутопсията му в крака е открита миниатюрна сачма и лекарите заключават, че смъртта му е насилствена.

Операцията по обезвреждането на Марков е поискана от Тодор Живков и за осъществяването й е потърсена помощ от съветския КГБ лично чрез министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов в началото на 1978 г.

Председателят на КГБ Юрий Андропов дава разрешение българската ДС да бъде подпомогната технически и е предоставена отровата, сачмата и уреда за изстрелването й.

Ликвидирането на Георги Марков е извършено от ПГУ, което разработва писателя като персонален идеологически противник на комунистическата власт под разработката „Скитник”.

10-томната разработка, съдържаща плана за убийство и документацията за реализацията му са унищожени от началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров през януари 1990 г., в опит да се прикрият следите на престъплението. Две години по-късно той е осъден ефективно.

 


8 септември 1944 г. – Съветските войски (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана съпротива от българската войска.

Навлизат от 30 до 65 километра, завземат Русе, Силистра, Добрич. Морска пехота извършва десант във Варна. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на 3-а армия ген. Никола Христов е убит от комунистически терорист.

Същият ден правителството на Муравиев обявява война на Германия, оповестено с указ на регентите княз Кирил и ген. Михов. Регентът проф. Филов подава оставка.

В дома на Кимон Георгиев, където от няколко дни пребивава о.з. полк. Дамян Велчев, се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт. От некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев.

Определен е съставът на правителството след преврата. При спора за вътрешното министерство Дамян Велчев е подкрепен от Никола Петков за вътрешен министър, но вместо него ключовото министерство е поверено на комуниста Антон Югов.

 

8 септември 1946 г. – Провежда се референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на „народна република”. 95,63 процента от гласовете са „за” република. Референдумът се провежда в условия на съветска окупация и политически репресии, атмосфера на страх и фалшификации.

 

9 септември 1944 г. – В условията на започнала съветска окупация Отечественият фронт овладява властта чрез преврат. В очакване на завземане на военното министерство, където се помещава и Министерският съвет, военният министър ген. Маринов не допуска да се подмени обикновената охрана.

В 2.45 часа дежурният офицер кап. Димитър Томов отваря неохраняваната източна врата на министерството и вкарва в него Петър Вранчев, о.з. майор Тодор Тошев, о.з. майор Стоян Трендафилов и кап. Димитър Попов - командир на прожекторната рота от противовъздушната отбрана на столицата, придружени от малка войскова част.

По телефона ген. Маринов отдава заповед до гарнизоните и войсковите части в страната да изпълняват нарежданията на новата власт. Малко по-късно във военното министерство пристигат членовете на предварително сформираното правителство. Регентите княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са извикани във военното министерство, за да оформят извършения преврат.

С указ за министър-председател е назначен Кимон Георгиев и правителство в състав: Кимон Георгиев (ПК "Звено"), Добри Терпешев (БРП), Никола Петков (БЗНС) - министри без портфейл; министър на външните работи и изповеданията - проф. Петко Стайнов (ПК "Звено"); министър на вътрешните работи - Антон Югов (БРП); министър на народното просвещение - проф. Станчо Чолаков (ПК "Звено"); министър на правосъдието - д-р Минчо Нейчев (БРП); министър на финансите - проф. Петко Стоянов (независим); министър на войната - полк. Дамян Велчев (ПК "Звено"); министър на търговията, промишлеността и труда - Димитър Нейков (БРСДП); министър на земеделието и държавните имоти - Асен Павлов (БЗНС); министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството - Борис Бумбаров (БЗНС); министър на железниците, пощите и телеграфите - Ангел Държански (БЗНС). Учредени са три нови министерства. За министър на народното здраве е назначен д-р Рачо Ангелов (БРП), министър на социалната политика - Григор Чешмеджиев (БРСДП), и министър на пропагандата - Димо Казасов, независим. За главнокомандващ българската армия е назначен ген. Иван Маринов. С указ на регентите е разпуснато XXV Обикновено народно събрание.

В противоречие с конституцията правителството освобождава с постановление княз Кирил и ген. Михов от Регентския съвет и назначава проф. Венелин Ганев (бивш член на Радикалната партия), Цвятко Бобошевски (от Народната партия) и Тодор Павлов (БРП).

Същият ден съветските войски влизат в Шумен, Разград и Бургас. В Шумен съветските войски извършват обезоръжаване на Шуменските гарнизонни полкове. Пред съветската офицерска команда запасният поручик Петър Добрев Петров се самоубива с думите: "Български офицер не предава оръжието си". За двата дни на операцията са пленени 21 000 български войници и офицери. По заповед на съветското главно командване настъплението е прекратено малко преди полунощ.

Със заповед на Сталин в 23 часа в Москва са дадени 20 артилерийски залпа от 240 оръдия в чест на отличилите се в операциите на територията на България войски на Трети Украински фронт и Черноморския флот. Съединенията и частите, които най-много са се отличили в операцията в България, са представени за присвояване на имената „Русчушки”, „Шуменски”, „Варненски” и „Бургаски”.

 

9 септември 1945 г. – От Москва се завръща Васил Коларов.

 

9 септември 1972 г. – Българската телевизия за първи път излъчва цветно с предаване от деветосептемврийската манифестация в София.

 

10 септември 1944 г. – Постановление на МС узаконява формираната предния ден от партизани и комунисти Народна милиция. На милицията се поверява вътрешната сигурност и е към Министерството на вътрешните работи. До средата на септември са уволнени 30 000 от старите служители на полицията, част от тях са убити, много са арестувани. Още от 9 септември милицията започва да извършва масови арести и убийства.

Делегация на ОФ в състав: проф. Димитър Михалчев - бивш посланик в Москва, Димитър Ганев - член на Политбюро на комунистическата партия, Кирил Станчев - звенар, и полк. Славков от щаба на войската, е приета в Букурещ от командващия Трети украински фронт маршал Толбухин. Отправена е молба за прекратяване на военните действия срещу България и за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни. На лична среща по негова молба Димитър Ганев съобщава подробна информация за състоянието на българската армия и моли съветската авиация да бъде базирана близо до София като гаранция срещу действия на „реакционното офицерство”.

 

11 септември 1944 г. – Два съветски самолета довеждат в София делегацията от Букурещ и представители на щаба на Трети Украински фронт.

 

11 септември 1945 г. – В Лондон започва първата сесия на Съвета на министрите на външните работи, създаден с решение на Потсдамската конференция за изработване на мирните договори с България, Румъния, Италия, Унгария и Финландия. САЩ отказват да обсъждат мирните договори с победените страни, докато не бъдат създадени демократични правителства.


12 септември 1944 г. – Министерският съвет излиза с решение за арестуването на всички министри от кабинетите в периода 1 януари 1941 г. – 9 септември 1944 г., на народните представители от мнозинството в 25 ОНС, на военни, които „са станали причина за поставяне страната пред катастрофа” и на лица, „заповядвали или извършвали убийства, палежи и изтезания”. Имуществото им е поставено под запор. По този начин се узаконяват вече започналите масови арести в страната.

15 от арестуваните са изпратени за следствие в Москва. Между тях са: бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов; бившите министър-председатели Добри Божилов и Константин Муравиев; бившите министри Петър Габровски, Първан Драганов, инж. Димитър Василев, Димитър Шишманов; бившите началник щаб на армията генерал-лейтенант Никола Хаджипетков и генерал-лейтенант Константин Лукаш.

ЦК на БРП(к) приема Окръжно № 5, в което се нарежда: "При съдействието на отечественофронтовските комитети да се проведе решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат от всички злостни врагове на народа и на Отечествения фронт и да се ликвидират енергично и твърдо оцелелите все още гнезда на фашистка съпротива.”

След консултации с Георги Димитров в Москва е съставено Политбюро на ЦК на БРП: Трайчо Костов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Георги Дамянов, Петко Кунин. По настояване на Георги Димитров за първи секретар на ЦК е избран Трайчо Костов. В Луковит комунистически партизани застрелват командира на Четвърта армия ген.-лейт. Атанас Стефанов.

 

12 септември 1968 г. – По заповед на съветското командване 12 МСП арестува главния редактор на в. "Смер” (областен партиен орган) в Банска Бистрица Кучера и неговия заместник Хагара и ги изпраща в щаба на 38-а съветска армия. Причина е публикуваната на


13 септември 1944 г. – Съпровождан от 5 бомбардировачи и изтребители, в София пристига с транспортен самолет командващият 17-а въздушна армия ген. Владимир Судец с оперативна група от щаба за разговори с министър-председателя и командването на българската армия за пребазирането на съветската въздушна армия.

ЦК на БРП съобщава на Г. Димитров в Москва, че "стихийните" дотогава убийства на "злостни врагове" вече ще се извършват от ударни групи въоръжени комунисти и комсомолци. През септември, октомври и ноември 1944 са избити около 30 000 души от националната интелигенция, държавната и местна администрация и икономическия елит.

Със заповед на военния министър Дамян Велчев са уволнени и преминават в запаса 172 офицери, от които 34 генерали и 91 полковници.

 

 

 

13 септември 1945 г. – В Москва Георги Димитров се среща с министъра на НКГБ Меркулов, за да обсъдят охраната на Димитров в България. Димитров приема и полковниците от НКГБ Голубенко, Студников и Зеленский, които заминават за България като инструктори при министъра на вътрешните работи.


15 септември 1944 г. – В София влизат части, групирани от 57-а армия от състава на 3-ти Украински фронт. Части и съединения на 17-а въздушна армия се пребазират на летищата в София и Видин.

 

15 септември 1946 г. – 26 ОНС обявява България за народна република. Регентският съвет е разпуснат. Председателят на парламента Васил Коларов става временен председател на републиката. Царското семейство трябва да напусне страната на следващия ден.

 

15 септември 1947 г. – Влиза в сила мирният договор с антихитлеристката коалиция, СКК прекратява дейността си, а съветските войски трябва да напуснат страната в 90-дневен срок.

 

15 септември 1978 г. – Политическият емигрант, коментатор в "Свободна Европа"  и изменил на ДС офицер от разузнаването Владимир Костов, съобщава, че срещу него също е бил извършен опит за убийство.

В края на август 1978 г. в метрото в Париж е почувствал убождане и по-късно е развил висока температура. Костов е поставен под специална охрана, разпитан е от Скотланд Ярд, а от тялото му е извадена миниатюрна сачма, идентична на извадената от тялото на Георги Марков.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

16 септември 1944 г. – Командващият 3-ти Украински фронт маршал Толбухин изисква от военния министър Дамян Велчев българската армия да мине на оперативно подчинение на съветското командване. Неговият заместник ген. Бирюзов пристига в София, за да ръководи съветските войски в България и оперативното използване на българската армия през българския генерален щаб.

Димитър Ганев от Политбюро на ЦК на БРП и полковникът от съветското военно разузнаване Иван Винаров, ръководител на Военния отдел на ЦК на БРП, са приети от ген. Толбухин и ген. Рогов, шеф на военното разузнаване на фронта, в щаба на фронта в Добрич.

По поръчение на ръководството на компартията Ганев информира за политическата обстановка, а Винаров за постигнатия контрол върху българската армия. Иван Винаров докладва, че е разпуснат експедиционният корпус в Югославия, в който са служили много "реакционни офицери", част от дивизионното командване е сменено с партизански командири и предстои смяна на полкови командири, в съединенията и полковете са назначени помощник-командири без да се наричат комисари, във всички части са създадени войнишки комитети, формирани са гвардейски батальони и полкове от бившите партизански отряди с готовност за формиране на две дивизии.

 

16 септември 1949 г. – Великото народно събрание приема нов закон за БАН. академията е „най-висшето държавно научно учреждение в страната и е подчинена на Министерския съвет”. БАН трябва да развива теоретичните и приложни науки с оглед прилагането на техните постижения в строителството на социализма; трябва да внедрява марксисткия диалектически метод във всички области на науката; да работи колективно и планово. Наложени са съветските научни, идеологически и административни модели.

 

17 септември 1944 г. – Английски и американски офицери искат от главнокомандващия ген. Маринов на съюзниците да бъдат предадени в разпореждане летище и пристанище на Черно море, както и карта на минните полета по черноморското крайбрежие за пристигането на група английски бойни кораби в близките дни. Западните представители предлагат на България военна помощ. Ген. Маринов се обръща към ген. Бирюзов и е успокоен, че нищо не може да се случи, тъй като в България вече са разположени войските на цял съветски фронт. Българският главнокомандващ е посъветван да отговори, че българската страна не може да изпълни никакви искания без съгласуване със съветското командване.

 

17 септември 1968 г. – Вестник „Вперед” в Зволен публикува статия срещу окупаторите. Командването на 12 МСП спира вестника и настоява пред местното партийно ръководство да бъде прочистена редакцията от „вражески елементи".

 

17 септември 1947 г. – Въпреки протестите от цял свят срещу подготвяното убийство на Никола Петков комунистическото правителство в София няма намерение да не изпълни смъртната му присъда.

Заминалият за Москва министър-председател Георги Димитров координира със Сталин датата на екзекуцията. На 17 септември 1947 г. той изпраща телеграма до Политбюро на ЦК на БКП със следното съдържание: „Никола Петков трябва да бъде обеден  и за това има съгласието на Москва”.


 

 

 

 

 

 

18 септември 1944 г. – Правителството утвърждава заповедта на Главния щаб на НОВА за произвеждане в чин генерал-майор на основните участници в преврата: Тодор Тошев, Петър Илиев, Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Стоян Трендафилов, Кирил Станчев, Димитър Попов и Димитър Томов – членове на Военния съюз и политическия кръг „Звено”.

 

20 септември 1988 г. – В София се провежда конференция на Интерпарламентарния съюз. Американската делегация по своя инициатива се среща и разговаря с Илия Минев. На въпрос за перспективите пред перестройката Илия Минев споделя мнението си, че който и да управлява в Русия, както и да се либерализира режимът, управлението винаги ще бъде в същността си имперско и шовинистично. Илия Минев отказва предложението да замине за САЩ и моли единствено за въздействие върху българската политика, за да бъде предпазена България от духовна асимилация от руснаците. На 3 ноември 1988 конгресменът Клод Пепър, инициатор на срещата, изпраща писмо до Тодор Живков, в което настоява съгласно ангажиментите на България по заключителния акт от Хелзинки Илия Минев и неговите съмишленици да не бъдат преследвани заради своята правозащитна дейност.

 

21 септември 1945  г. – Радикалдемократическата партия е възстановена под името Радикална партия (обединена). Порицани са влезлите в Отечествения фронт членове на партията, Стоян Костурков е обявен за самоизключил се. На 11 ноември 1945 излиза първият брой на партийния орган "Народен глас".

 

22 септември 1944 г. – Със заповед на военния министър Дамян Велчев е узаконен институтът на помощник-командирите – комунисти и бивши партизани без военна подготовка и с ниска обща култура, които трябва да установят политическия контрол на компартията над войската, да наблюдават строевите командири и настроенията на войниците.

По силата на задачата си, невежеството и мнителността си те се оказват в перманентен конфликт с офицерите, което вреди на боеготовността и руши дисциплината и заедно със съществуването на войнишките комитети създава двувластие в армията.

За помощник-командир на I армия е назначен Щерю Атанасов, на II армия - Боян Българанов, на III армия - Йонко Панов, на IV армия - Борис Копчев, на V армия - Кирил Драмалиев, на I корпус - Божидар Божиков, на II корпус - Иван Радев, на Въздушни войски - Михаил Андреев.

 

 

22-28 септември 1947 г. – Делегация на БРП(к) участва заедно с 9 европейски компартии в Шклярска Поремба в Полша в създаването на Коминформбюро. Източноевропейските страни преминават от етапа "народни демокрации" към изграждане на съветски комунизъм.

 

22 септември 1950 г. – МВнР изпраща втора нота до турското правителство с настояване изселващите се български турци да получат турски визи, защото са продали имотите си и са в трудно положение пред настъпващата зима.

 

23 септември 1947 г. – Никола Петков е обесен в Софийския централен затвор. Погребан е в незнаен гроб в Софийските гробища.

 

23 септември 1983 г. – В Ню Йорк е арестуван Пеньо Костадинов, кадрови служител на Първо главно управление на ДС, работещ по линия на научно-техническото разузнаване под прикритие в българското търговско представителство в Ню Йорк. Задържането му става в момент на опит да купи секретна документация за ядрено оръжие от подставено лице на ФБР.

На 11 юни 1985 г. заедно с други трима източноевропейски шпиони е разменен срещу 19 източногерманци и 6 поляци, осъдени за шпионаж в съветския блок.

Останалите трима източни шпиони са Мариан Захарски от Полша, осъден на доживотен затвор за придобиването на секретни документи за най-съвременните радарни и оръжейни системи, които предавал на съветското военно разузнаване; професор Алфред Цехе от Дрезден, заловен през 1983 г. за придобиването на секретна информация, свързана с военноморски разработки на ФБР; и Алис Микелсон, източногерманка, арестувана на летище Кенеди през 1984 г. при опит за контрабанда.

 

 

25 септември 1944 г. – Уводна статия „Отмъщение” в органа на комунистическата партия „Работническо дело” призовава: „Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко.” Формално насочена срещу врага на фронта, статията визира вътрешния враг. Следващите 10 дни и нощи бележат върха на масовите убийства, извършени от бойните групи на комунистическата партия.

 

27 септември 1944 г. – Енчо Стайков е освободен от длъжността директор на Народната милиция. На негово място е назначен Раденко Видински.

 

27 септември 1946 г. – 26-то Народно събрание одържавява със закон киноразпространението. Прекратяват дейността си 26 фирми, вносителки на филми.

 

27 септември 1947 г. – С постановление на Министерския съвет се създават Държавни земеделски стопанства - ДЗС.

 

29 септември 1945 г. – В правителството са включени Стоян Костурков от влязлата в Отечествения фронт фракция на Радикалдемократическата партия и Михаил Геновски от съглашателското крило на БЗНС.

 

29 септември - 3 октомври 1952 г. – Провежда се съдебен процес срещу 40 католици, от които 27 свещеници и една монахиня, обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила за Ватикана и западни разузнавания.

Епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джидров и отец Камен Вичев са осъдени на смърт, а останалите на различни срокове затвор.

След политическите промени в източна Европа през 1989 г. Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II. Това става на 15 март 1998 г., когато във Ватикана е специална българска делегация и поклонници от цяла България.

По време на провъзгласяването на епископ Босилков за блажен папа Йоан Павел II произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.

 

 

 

 

 

 

 

30 септември 1944 г. – Министерският съвет приема Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.

В резултат на приетата Наредба-закон са rздадени общо 10 897 присъди в 131 процеса. „Народният съд” се произнася срещу 21 024 души.

На смърт са осъдени 2618 души, сред които са регентите, повечето от министрите и народните представители от периода след 1941 г.

Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими имоти и вещи.

Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.

 

 

 

 

 

 

 

Началото на септември 1953 г. – Процес срещу 14 минни инженери, „създали шпионско-вредителска група с цел спъване минното дело в страната”. Инж. Димитър Буров е осъден на смърт, по-късно присъдата е заменена с 20 години затвор, останалите - от 10 до 20 години затвор.

 

Септември 1953 г. – Прекратява се изселването от София и другите големи градове на „вражески семейства”, в които има „изменници на родината”. Към този момент са изселени 6626 семейства.
Септември 1951 г. – Започва съдебен процес срещу Георги Ганев, заместник-директор на Държавна сигурност, и Стефан Богданов и Николай Задгорски, началници на отдели в ДС, обвинени в участие в трайчокостовския заговор. Осъдени са на по 15 години затвор.

 

Септември 1959 г. – 166 души от закритото трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене са преместени в няколко изоставени бараки до каменна кариера край Ловеч. Започва да функционира зловещият лагер "Слънчев бряг". До 1962 г., когато е закрит, през него минават над 1500 души. Лагерът е с изключително жесток режим, в него са убити над 150 души.

 

Септември 1968 г. – Арестуван е Стефан Бояджиев, роден през 1901 г. в Русенско, чиновник в министерствата на строежите и финансите. Според обвинението от 1961 е предавал сведения на западногерманското разузнаване. Осъден на смърт чрез разстрел.

 

Септември 1968 г. – Студентите от историческия факултет на Софийския университет Едуард Генов, Валентин Радев, Александър Димитров и техни съмишленици разпространяват в София и Пловдив над 200 ръчно написани позива срещу нахлуването в Чехословакия и смазването на Пражката пролет. Единият позив е: "Вън войските на марионетката Живков от Чехословакия!". Вторият е в защита на осемте руснаци, протестирали на Червения площад, и завършва с думите на Юлиус Фучик: "Хора, бдете!".

 

 

Календарът е в процес на попълване. В него са използвани различни източници, сред които Wikipedia, lado.blog.bg/politika (Владо Дойчинов) „Как комунистите предадоха народа си. Хронология” и книгата на Венелин Ерменков „Хронология на Източна Европа”.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов