|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Юни ПДФ Е-мейл
Черен календар на комунизма
Share

1-2 юни 1951 г. – Милицията и армията провеждат акция срещу горянската чета на Георги Търпанов в Сливенския балкан.

Убити са 40 от горяните от четата, която наброява около 100 души.

Останалите горяни, някои от които ранени, водени от Георги Търпанов, успяват да преодолеят блокадата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1 юни 1989 г. – В Шумен, Плевен, Разград, Търговище, Кубрат, Попово и Бургас се провеждат митинги срещу „намесата на Турция във вътрешните работи на България”, организирани от Отечествения фронт. На митингите се отправят поименни нападки срещу „родоотстъпниците” от правозащитните и опозиционни групи. На честванията на Ботевия празник в София ген. Христо Добрев, зам.-министър на отбраната, отправя обвинения срещу дисидентите.

.

 

 

2-7 юни 1958 г. – Провежда се VІІ конгрес на БКП, на който присъства съветският лидер Никита Хрушчов. Обявена е „победата на социалистическия строй”: към 1958 г. 92 процента от обработваемата земя е кооперирана в ТКЗС, „социалистическите производствени отношения са победили напълно”.

 

 

 

 

 

3 юни 1952 г. – На съд по обвинение в шпионаж са изправени  католиците отец Роберт Прустов и Стефан Цоков. Отец Прустов е осъден на 20 години, а Стефан Цоков на 10 години затвор.

 

3 юни 1952 г. – Ликвидирана е независимостта на адвокатурата – издаден е Указ за адвокатурата, с който се премахва Висшия адвокатски съвет, а цялостното ръководство и надзор над адвокатите се поверяват на Министерство на правосъдието. То приема подзаконови актове за организацията и дейността на адвокатските колегии, адвокатските съвети и юридическите консултации (днес – правните кантори), разглежда жалби срещу техни решения и може да ги изменя или отменя.


3 юни 1987 г. – Извършва се най-голямото след 1947 г. преустройство на банковата система. Създадени са 8 търговски банки, сред които банка „Електроника”, банка „Биохим”, Стопанска банка, Строителна банка.

 

3 юни 1988 г. – В София е създаден казионен Комитет по правата на човека с председател Константин Теллалов, секретар на ЦК на БКП по международните въпроси.

 

4 юни 1989 г. – Вследствие на споразумението постигнато на Полската Кръгла маса на 5 април същата година, в Полша са проведени частични избори за 35 процента от депутатските места в Сейма (65 процента за запазени за комунистическата Полска Обединена работническа партия и нейните сателити) и за всички места в новосъздадения Сенат на Полската Народна Република.  Това са първите свободни избори в страната след 1922 г., затова резултатите се смятат за непредвидими.  Профсъюзът Солидарност очаква не повече от 20 депутатски места и малко повече в Сената.

Общо на първия и втория тур (проведен на 18 юни) политическото крило на Солидарност печели 160 от 161-те депутатски места и 99 от стоте сенаторски места.  В първия тур на изборите участват 62,7 процента от избирателите, на втория – 25 процента. 

Новият Сейм избира генерал Войчех Ярузелски за президент и Тадеуш Мазовиецки за премиер, който съставя първото некомунистическо правителство след 1948 г.  Развитието на Полша по демократичен път е потвърдени от изборите за президент на 25 ноември 1990 г. (спечелени от Лех Валенса) и за парламент на 27 октомври 1991 г.  В тези изборите бившите комунисти от Съюза на демократичната левица успяват да събере едва 12 процента от местата в Сейма и 4 места в Сената.

 

5-9 юни 1946 г. – Партийна делегация начело с Георги Димитров е на посещение в Москва. Сталин окуражава българските комунисти да не се страхуват от САЩ и Великобритания, които „правят само аларми”, и ги успокоява, че изтеглянето на Червената армия може да се протака.

Критикува оставянето на военното министерство, премиерския пост и външното министерство на звенарите. Изисква изгонването на военния министър Дамян Велчев и определя армията като вражеска за разлика от народната милиция.

Нарежда да се даде културна автономия на Пиринския край, за да се развие „македонско национално съзнание” преди да бъде присъединен към Народна република Македония в състава на Югославия.

 

 

 

5 юни 1947 г. – Великото народно събрание отнема депутатския имунитет на Никола Петков.

Той е арестуван в самия парламент по обвинение, че с военни организации е подготвял въоръжен държавен преврат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5-17 юни 1969 г. – В Москва се провежда съвещание на 75 комунистически партии. На 17 юни Тодор Живков посещава центъра за подготовка на космонавти в секретното Звездно градче край Москва. На тържествения обяд с космонавтите заявява: „България искаше да стане 16-а република на Съветския съюз, но някои хора извън нашата страна смятат, че сега международната обстановка е неподходяща да се обсъжда този въпрос”.

 

6 юни 1946 г. – Започва съдебният процес срещу Кръстю Пастухов от БРСДП(о), обвинен, че със статии във в. „Свободен народ” е „накърнил достойнството и боевата сила на българската армия”. На 27 юни същата година 72-годишният социалдемократ е осъден на 5 години строг тъмничен затвор. През август 1949 г., малко преди да изтече присъдата му, е удушен в килията си в Сливенския затвор.

 

6 юни 1952 г. – В Пловдив се провежда закрит съдебен процес срещу католическия свещеник Йосиф Тончев, обвинен в шпионаж и създаване на нелегална организация. Той е осъден на смърт и е екзекутиран на 25 януари 1953 г..

 

6 юни 1988 г. – Държавна сигурност арестува Едуард Генов, един от създателите на НДЗПЧ, и го отвежда за принудително заселване за две години в с. Михалково, Девинско.

Там Генов работи в цех за производство на каменно брашно и успява да организира работниците за протест за по-добри условия на труд и да привлече някои от местните жители за членове на НДЗПЧ.

Въпреки че Едуард Генов е под непрекъснатото наблюдение на ДС, членове на НДЗПЧ, в това число Илия Минев, неколкократно посещават селото и се опитват да направят събрания на дружеството, но са арестувани, малтретирани и връщани под конвой по местоживеене.

ДС конфискува документите на дружеството, намерени в тях.

 

 

 

 

 

 

 

 

7-8 юни 1946 г. – По нареждане на Георги Димитров от Москва в България са извършени масови арести и убийства без съд и присъда на дейци на ВМРО. Арестувани са около 200 ръководни и активни членове на ВМРО. Част от тях са съдени, други са изпратени в лагер, а ръководните дейци са убити. Между убитите са Владо Куртев (един от спасителите на българските евреи), Жоро Настев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Васил Шалдев, Атанас Пашков, Георги Марчев.

 

7 юни 1989 г. – На закрито заседание на актива на ЦК на БКП Тодор Живков убеждава своите съратници, колко е полезно за България изселването на турците.

 

8 юни 1948  г. – ОФ изисква от Светия Синод на Българската православна църква да не се води религиозна дейност сред децата, да сътрудничи на властта и да допусне свещеници да членуват в ОФ.

 

8 юни 1982 г. – В реч пред британския парламент президентът Роналд Рейгън прави анализ на комунистическата система и противно на общото мнение за нейната стабилност предвещава края й, като говори за икономическата й слабост и засилващия се порив към свобода и самоопределение на хората в нея.

На 3 март 1983 г. в Орландо, Флорида, в реч пред Националната асоциация на евангелистите американският президент за първи път използва историческия израз „Империя на злото” за Съветския съюз.

 

 

 

 

 

 

 

9-10 юни 1967 г. – В Москва се провежда съвещание на комунистическите ръководители на България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия и Югославия за израело-арабската война. Комунистическите държави скъсват дипломатически отношения с Израел, с изключение на Румъния, която се въздържа, и ГДР, която няма дипломатически отношения с Израел.

 

10 юни 1970 г. –Политбюро на ЦК на БКП излиза с решение отново да се организира младежко бригадирско движение.

 

10 и 17 юни 1990 г. – Провеждат се избори за 7-мо Велико Народно Събрание. Това са първите свободни избори в България след 10 ноември 1989 г.

Половината от 440-те народни представители са избрани по мажоритарната система, другата половина – от партийни листи.

Резултатите от изборите са следните:

БСП – 52.75 процента (211 депутати); СДС – 36 процента (144 депутати), ДПС – 5.75 процента (23 депутати); БЗНС – 4 процента (16 депутати); ОПТ – 0.25 процента (1 депутат); СДП – немарксисти – 0.25 процента (1 депутат); „независими” – 1 процент (4 депутати).

В резултат на изборите преименуваната през април 1990 г. от БКП на БСП съставя правителство (второто) с министър-председател Андрей Луканов.

През 1998 г. проверка на Главна прокуратура установява, че изборите през 1990 г. на много места са фалшифицирани.

 

11-12 юни 1949 г. – Трайчо Костов е изключен от БКП с решение на пленум на ЦК на БКП и обвинен в антипартийна дейност, насаждане на антисъветски настроения, националистически уклон, опити да разцепи партията и нечестно и двулично отношение към Георги Димитров и Сталин.

 

12-14 юни 1947 г. – Проведен е съдебен процес срещу Петър Коев от ръководството на опозиционния БЗНС. Той е осъден на 12 години и 6 месеца строг тъмничен затвор като „идеен подбудител” на създаването на тайната военна организация „Неутрален офицер”. Признанията на Петър Коев са изтръгнати с жестоки мъчения. Съдебното дело е подготовка на властта за обвинението срещу Никола Петков.

 

15 юни 1953 г. – Георги Константинов, анархист, Васил Зафиров, легионер и Петър Петров на са осъдени за създаването на организация, която „си е поставила за цел да събори народно-демократичната власт в Народната република".

На 3 март 1953 г. те взривят паметника на Сталин в Борисовата градина.

Константинов е осъден на 20 години, Петров на 16 години, а Зафиров на 14 години затвор.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

15 юни 1969 г. – Провежда се закрита премиера на пиесата на Георги Марков „Аз бях той”. Писателят описва репетицията така: „Реакцията на публиката надмина и най-добрите ни очаквания. Парцалев беше великолепен и залата се тресеше от смях.

Но колкото по-смешно ставаше първо действие, толкова по-мрачни бяха някои лица в салона. В антракта към мен си проби път известен полковник от Държавна сигурност. “Абе – каза той, - ти каква чешка пиеса си написал?” Отговорих му, че пиесата е българска, и отминах”.

Пиесата е спряна. По-късно в „Задочни репортажи за България” авторът й пише: „Не беше въпросът за съдбата на пиесата ми в Сатиричния театър. За мен и всички беше ясно, че щяха да я спрат. В края на краищата театърът беше техен. Истинският въпрос беше за това, че аз никога не успях (въпреки опитите ми) да се идентифицирам с тях. Винаги усещах ясна предопределеност, която категорично определяше кое беше мое и кое беше тяхно.”

Същият ден, 15 юни, Георги Марков, който е получил виза за посещение при брат си в Италия, напуска страната. Това е и последния му ден, прекаран в Родината, която никога повече не вижда.

12 години преди рухването на комунизма той е убит в Лондон от агент на Държавна сигурност, заради критиките му срещу режима в София и първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков.

 

 

 

16 юни 1981 г. Осмото народно събрание преизбира Тодор Живков за председател на Държавния съвет, Станко Тодоров става председател на Народното събрание, а на негово място като министър-председател е избран Гриша Филипов.

 

 

 

 

 

 

 

16 юни 1989 г. – В Будапеща, на Площада на Героите, където почиват най-великите синове и дъщери на Унгария, са препогребани тленните останки на Имре Наги – водач на анти-съветското въстание от 23 октомври до 10 ноември 1956 г.  Въпреки разрешението за свободно придвижване, издадено от унгарските власти, Наги е арестуван от съветските войски на 22 ноември 1956 г., съден е тайно за държавна измяна от съветски съд и е тайно обесен на 16 юни 1958 г.

На погребението на Площада на Героите присъстват над 200 000 души.  Едно от най-знаменитите речи на импровизирания митинг е тази на един 26-годишен младеж, които казва: „Ако вярваме в своите … сили, ние ще сложим края на комунистическата диктатура; … веднага след като това стане новоизбраното правителство ще започне преговори за незабавно изтегляне на руските войски”.  Този младеж е Виктор Орбан, министър-председател на Унгария (1998-2002) и за втори път от 2010 г.


Смята се, че митингът от 18 юни вдъхна нов живот на Унгарската Кръгла маса, която завършва на 18 септември с.г. със споразумение за промяна на конституцията, учредяване на Конституционен съд, отделя не комунистическата партия от държавния апарат и за избирателни закони за провеждане на свободни многопартийни избори през март 1990 г.

 

17 юни 1946 г. – По нареждане на отдел „Военен” на ЦК на БРП(к) Дамян Велчев издава заповед за уволнението на 245 офицери „за груби фашистки прояви и в интерес на службата”.

 

19 юни 1947 г. – Комунистическото ръководство обсъжда проекта на обвинителния акт срещу Никола Петков. Участват съветските инструктори от НКГБ, Георги Димитров, Васил Коларов, Антон Югов, Трайчо Костов, Руси Христозов, Петър Вранчев и Владимир Поптомов.

 

19 юни 1967 г. – Със строго секретно решение № 189 на МС на „Кинтекс” се възлага цялата скрита транзитна търговия. Скритата транзитна търговия е държавна политика за контрабанда на стоки, поставени под специален международен контрол: оръжие и боеприпаси, злато, валута, битова електроника, цигари, напитки, медикаменти под контрола на Световната здравна организация.

 

19 юни 1984 г. – Решение на Политбюро на ЦК на БКП „За по-нататъшно сплотяване и приобщаване на българските турци към делото на социализма, към политиката на БКП” разпорежда поощряване на смесените бракове, мерки за ограничаване дейността на ислямското духовенство и забрана на строителството на нови джамии, издигане на повече български турци в местните и централни органи на управление; общуването на обществени места „да се извършва на български език".

 

20 юни 1946 г. – Публикувано е съобщение за разкрита „фашистка легионерска конспирация”, т. нар. Първи легионерски център – сформиран в София инициативен комитет от 8 души, наречен Център, ръководен от 30-годишния студент Петър Вътов Петров. Според властите това е била широка нелегална организация за въоръжена борба, която е възстановила легионерските структури и е влязла във връзка с Кръстьо Пастухов от БРСДП(о) и с Владимир Куртев от ВМРО. Съдебният процес се провежда от 2 до 10 декември 1946.

Планомерно, по указания на Политбюро и с нареждане на МВР до местните партийни ръководители и началниците на ДС, в провинцията са извършени допълнителни арести и съдебни процеси над младежи легионери. Това трябва да демонстрира засилена активност на „реакционните сили” и превантивно да бъде нанесен удар по способните на съпротива младежи.

Замисълът за Първи легионерски център е на началника на военното разузнаване ген. Петър Вранчев с цел да провокира младежите легионери, да дискредитира лидерите на легалната опозиция (първоначално по нареждане на Георги Димитров и Трайчо Костов от обвиняемите се иска да твърдят, че са били в контакт с Никола Петков, по-късно изборът пада върху Кръстьо Пастухов) и да внедри свои агенти в емигрантските организации.

 

20 юни 1947 г. – 6-ото ВНС приема на първо четене проекта на ОФ за конституция. Приет е Закон за висшето образование, който унифицира, идеологизира и русифицира висшето образование. Ликвидирана е университетската автономия, висшите учебни заведения са държавни. Учебният процес е уеднаквен. Във всички факултети трябва да бъдат открити катедри по „научна философия”. В Историко-филологическия факултет на Софийския университет се въвежда изучаването на историческия и диалеткическия материализъм.

Висшите училища трябва да организират планово научноизследователската си работа. Чл. 37 от закона предвижда уволнение на преподаватели, обвинени в „антинародна и фашистка дейност”, а чл. 41 - изключване на студенти с „фашистки и други противонародни прояви”. Опозицията остро протестира срещу идеологизирането на висшето образование, отнемането на творческата свобода, възможността за прогонване на преподаватели и ограничаването на правото на образование.

 

 

20 юни 1949 г. – Трайчо Костов е арестуван от ДС. Следствието е водено от съветски и български следователи от следствените отдели на КГБ и ДС.

Някои разпити са проведени лично от министъра на държавната сигурност на СССР (НКГБ) Виктор Абакумов и съветския посланик Михаил Бодров.

След 4 месеца разпити Костов "признава", но на открития процес се отказва от показанията си. Осъден е на смърт.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

21 юни 1946 г. – Арестуван и разследван е Трифон Кунев от БЗНС „Никола Петков” заради книгата си „Ситни дребни... като камилчета”. Освободен е при избирането си за депутат и отново е арестуван на 1 ноември 1947 г. след разгрома на обединената опозиция. Осъден на 5 години затвор; излиза от затвора на 14 януари 1951 г.

 

21 юни 1958 г. –Политбюро на ЦК на БКП прави нов завой в политика към малцинствата – решава да бъдат слети турските и българските училища, задължително обучение на български в началните и прогимназиалните степени, майчиният език се изучава като отделна дисциплина.

 

21 юни 1985 г. – На пленум на ОК на БКП в Хасково, на който присъства членът на Политбюро Йордан Йотов, е поставена задача да бъде доведен докрай "възродителният процес" и в замяна на традиционните религиозни ритуали да бъдат въведени нови граждански.

 

22 юни 1982 г. – Президентът Рейгън разширява забраната от декември 1981 американски фирми да продават на СССР оборудване за тръбопроводи и за техните филиали в чужбина и за чужди фирми, работещи с американски патенти и лицензи. (Лицензирането на експорта на енергийно оборудване става рутинна функция на Националния съвет за сигурност през 1978 г. при президента Картър).

Опитите на САЩ да предотвратят изпадането на Западна Европа в зависимост от съветските газови доставки и да приложат икономически натиск върху Москва като блокират изграждането на газопровода Уренгой-Западна Европа не са подкрепени от европейските държави, което довежда до напрежение в отношенията им със САЩ. Газопроводът е изграден със западногермански кредити и с доставки от няколко големи европейски фирми и в началото на 1984 г. първите количества газ са доставени във Франция.

 

25 юни 1987 г. – Пленум на ЦК на КПСС обявява политиката на „перестрoйка” – реформирането на командно-административната икономическа и социална система на СССР и преход към демократичен социализъм и пазарна икономика. Основите на концепцията на „перестройката” са заложени от 27-ия конгрес на КПСС (25 февруари – 6 март 1986 г.), на който съветският лидер Михаил Горбачов говори за преустройство в икономиката и за гласност.

 

26 юни 1946 г. – Летците поручици Владимир Александров и Найден Стоянов забягват със самолетите си в Италия. Почти целият летателен състав на 2/6 изтребителен орляк е арестуван, даден под съд и получава тежки присъди "за назидание".

 

 

26 юни 1953 г. – На заседание на Президиума на ЦК на КПСС министърът на вътрешните работи Берия е арестуван и отведен в бункера на щаба на Московския окръг на ПВО.

През юли е изваден от състава на Президиума и изключен от партията, а портретите му са иззети.

От 18 до 23 декември 1953 г. Лаврентий Берия, Всеволод Меркулов – бивш нарком на държавната сигурност и министър на държавния контрол, Богдан Кобулов – зам.-министър на вътрешните работи, Сергей Гоглидзе – зам.-министър на държавната сигурност, Владимир Деканозов - нарком на вътрешните работи на Грузия, Павел Мешик – нарком на вътрешните работи на Украйна, Лев Влодзимирски - началник на следствената част за особено важни дела, са изправени пред специален съдебен състав на Върховния съд на СССР под председателството на маршал Конев.

Признати са за виновни в измяна на родината „под формата на шпионаж, организиране на терористични актове и на антисъветска група” и са разстреляни.

 

 

 

 

27-29 юни 1945 г. – Комунистическата студентска организация Български общонароден студентски съюз (БОНСС), Българският академичен земеделски съюз (БАЗС), Социалистическата студентска организация (ССО) "Ж. Жорес" и групите на студентите при Народния младежки съюз „Звено” учредяват Общ съюз на народното студентство (ОСНС). ОСНС е обявен за „единствена, работеща на отечественофронтовска основа неполитическа организация на студентите”, но много скоро е доминиран от комунистите и използван за натиск за подмяна на преподавателите във висшите училища с обвинението, че са фашисти.

 

27 юни 1946 г. – Приет е Закон за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането. Одържавени са 11 чуждестранни и 19 български застрахователни дружества. Застраховането става монополно дело на държавата, създаден е Държавният застрахователен институт.

 

27 юни 1947 г. – С постановление на Министерския съвет са отнети две трети от манастирските земи.

 

27 юни 1948 г. – Пленум на ЦК на БРП(к) подкрепя обвиненията на Коминформ срещу Югославската компартия в национализъм, антисъветизъм и отстъпление от марксизма-ленинизма.

 

28-30 юни 1956 г. – Познанско въстание - първото масово въстание на полския народ срещу комунистическата власт. На 28 юни спонтанна стачка на работници в металургичния завод „Сегилски” в Познан прераства в демонстрация на 100 000 работници и студенти. Демонстрантите скандират срещу компартията, срещу комунистическата диктатура и настояват за свободни избори. Демонстрантите нападат затвора, където предполагат, че е задържана делегацията, изпратена за преговори, въоръжават се с намереното оръжие, превземат редица държавни учреждения и атакуват сградата на Държавна сигурност.

Изпратените войскови подразделения минават на страната на демонстрантите или са разоръжени. Министърът на държавната сигурност - съветският генерал Рокосовски, изпраща група съветски офицери със задача да смажат въстанието. На 29 юни четири дивизии и корпус на Вътрешна сигурност навлизат в Познан. В престрелки са убити между 70 и 100 души, около 600 са ранени. Над 700 души са арестувани. Пряк резултат на въстанието е либерализирането на режима - Полския октомври.

 

30 юни 1948 г. – Група бивши офицери отвличат самолет от редовната гражданска линия София-Варна-Бургас-София. Ръководителят на групата, летец и военен аташе в Букурещ до преврата, о.з. полковник Страшимир Михалакев с дъщеря си се качва на летище Варна и заедно с още 7 души от общо 17 пътници отнема управлението на самолета. Радистът, бордният инженер и шефът на дирекция „Въздушни съобщения”, който е втори пилот, оказват съпротива и са простреляни.

Полк. Михалакев пилотира пътническия „Юнкерс-52” до Истанбул. В Турция похитителите получават политическо убежище. Комунистически власти организират протестни митинги срещу турското решение, но ограничават информацията за отвличането. Георги Димитров е силно засегнат от отвличането на самолета като пропуск на Държавна сигурност. От този случай започват проверки на багажа и на пътниците, а при всеки пътнически полет има въоръжени служители на ДС.

 

Юни1950 г. – В цялата страна се разгарят селски бунтове, които продължават до края на август, съпроводени със съпротива и палежи на селскостопанска продукция, предизвикани от насилията при масовизирането на ТКЗС и събирането на държавните доставки.

 


Календарът е в процес на попълване. В него са използвани различни източници, сред които Wikipedia, lado.blog.bg/politika (Владо Дойчинов) „Как комунистите предадоха народа си. Хронология” и „Хронология на Източна Европа” на Венелин Ерменков.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов