|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Февруари ПДФ Е-мейл
Черен календар на комунизма
Share

1 ФЕВРУАРИ 1945 г. – В нощта на 1 срещу 2 февруари  е изпълнена смъртната присъда, издадена от Първи състав на „Народния съд” срещу регентите Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов – министър-председател и ген. Никола Михов, министър-председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители (вместо първоначално предвидените 25) и 8 царски съветници. Те са осъдени въз основа на приетата от правителството на Отечествения фронт Наредба-закон за създаването на Народен съд на 6 октомври 1944 г.

Под наказателна отговорност са привлечени ръководителите на монархическия режим и управлявалите от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. 60-те областни състава и двата върховни състава в София се произнасят по различни обвинения срещу общо 21 024 души.

. Арестуваните регенти княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, министри и висши военни, заедно с архиви от Министерски съвет, МВнР и МВР са откарани в Москва, където се провежда тяхното следствие и са върнати в началото на януари 1945 г.

 

Издадени са общо 10 897 присъди в 131 процеса. На смърт са осъдени 2618 души, сред които са регентите, повечето от министрите и народните представители от периода след 1941 г.

Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.

Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд около 30 000 души. През февруари 1991 г. министърът на вътрешните работи Христо Данов обявява пред парламента цифрата от 25 000 за безследно изчезнали.

Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при  паралел с броя на жертвите от периода 1923-1944 г. по време на предишното управление. Според проучване, извършено от избраното през 1945 г. Народно събрание, жертвите са 5632 души – убити, екзекутирани, починали в затворите или вследствие на престоя им там. Между 1941-1944 г.  357 души (не само участници в съпротивата) са осъдени на смърт и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 ти септември 1944 г. са правени и от Музея на революционното движение в България, създаден и ръководен от БКП.

По-голяма част от присъдите на т. нар. Народния съд са отменени от Върховния съд на България в периода 1993-1999 г.

С решение от 19 януари 2011 г. правителството на Бойко Борисов обяви 1 януари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Предложението е направено от бившите президенти Желю Желев и Петър Стоянов.

 

4 ФЕВРУАРИ 1945 г. – Открива се Ялтенската конференция с участието на ръководителите на СССР, Великобритания и САЩ Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт.

Съветският ръководител успява да наложи искането си британската и американската страни да репатрират 2, 8 млн. съветски бежанци от окупираните от тях територии.

От тях 800 000 са избити от съветските власти още при пристигане на съветска територия, а около 1, 5 млн. са изпратени в лагерите в Сибир.

 

 

 

 

 

 

8  ФЕВРУАРИ 1990 г.Андрей Луканов сформира първото си правителство, което е заменено от втори негов кабинет на 22 септември 1990 г.

По време на първото правителство Луканов не успява да измоли от Михаил Горбачов заем в размер на 1 млрд. долара и да предотврати неплатежоспособността на комунистическото управление. Поради тази причина прекратява едностранно плащанията по външния дълг на България.

През този мандат се унищожават досиетата на ДС и се провеждат първите демократични избори (10 юни 1990), които БСП спечелва с 51 процента, но през 1997 г. проверка на Главната прокуратура установява, че изборите са манипулирани.

Управлението му не извършва необходимата икономическа реформа, в резултат на което страната изпада в тежка икономическа криза.

 

 

 

14 февруари 1945 г. – В Съдебната палата в София започва първият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд. Подсъдимите са 142 души - членовете на Висшия военен съвет, щаба на войската, Разузнавателния отдел към министерството на войната и други офицери. Обвинени са в насаждане на прогермански настроения във войската, поощряване на правителството за обвързване с Германия и използване на армията срещу партизанските групи.

19 февруари 1945 г. – Започва процесът на Трети върховен състав на Народния съд срещу българските участници в Международната анкетна комисия за масовите убийства на пленени полски офицери в Катин и край Виница през септември 1939 г. Процесът има „международно значение" - трябва да оневини съветските власти за избиването на полските военнопленници. Подсъдими са д-р Марко Марков - доцент по съдебна медицина от Софийския университет, д-р Георги Михайлов - асистент по съдебна медицина от Софийския университет, архимандрит Йосиф - бивш началник на културно-просветното отделение при Светия Синод, архимандрит Стефан - Скопски митрополит, архимандрит Николай - бивш ректор на Духовната семинария, Борис Коцев - бивш директор на националната пропаганда. Не са привлечени като обвиняеми разстреляният по първия процес д-р Александър Станишев и митрополит Кирил, бъдещ патриарх. Д-р Марков и д-р Михайлов се признават за виновни и са оправдани; останалите получават малки присъди затвор.

 

28 февруари 1946 г. – Държавна сигурност арестува Кръстьо Пастухов, лидер на БРСДП(о) и главния редактор на „Свободен народ” Коста Лулчев. Вестникът на социалдемократите е спрян. Британската Лейбъристка партия се обявява в защита на Кръстьо Пастухов.

Арестът на Пастухов е отговор на комунистическата власт на публикуваната на 22 февруари 1946 г. негова статия в „Свободен народ” под заглавие "Не ме изкушавайте, лицемери!".

Тя е реакция на речта на Георги Димитров във военното училище и обвинява комунистите, че са назначили във войската политкомисари и „народни генерали” и са разрушили „една високо морална, дисциплинирана и храбра първоразрядна армия, която ни издигна в очите на света”, за да я превърнат в оръдие на еднопартийната диктатура срещу народа.

През същата 1946 г. е осъден на пет години затвор. Впоследствие е убит в Сливенския затвор от осъден за криминални престъпления затворник.

 

 

 

Календарът е в процес на попълване.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов