|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Да влезеш в архива на ДС – от абсурд до реалност ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 22 Октомври 2018 16:06
Share

alt
Ако някой през 1990 г., в началото на политическите промени в България след краха на тоталитарната комунистическа власт,  бе казал, че след близо 30 години ще има достъп до архива на бившата Държавна сигурност със сигурност щяхме да му се изсмеем.

Сигурно щяхме да му кажем, че по-абсурдно нещо едва ли сме чували. Днес обаче не само има законен достъп до документите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия, но утре, 23 октомври 2018 г., Комисията по досиетата дава възможност всеки желаещ да се докосне до тези архиви да до направи лично.

В първия по рода си Ден на отворени врати, Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от Комисията, в гр. Банкя, ще бъде отворен от 9 до 16 ч. за посещение на граждани.

 

alt

 

Той беше открит в началото на 2011 г. и досега е посещаван организирано от представители на Европейската мрежа на институциите, натоварени с разкриването на архивите на тоталитарните служби, както и от български групи ученици и студенти.


Отварянето на архивите на ДС – завоевание на гражданското общество

Отварянето на архивите на Държавна сигурност в България е преди всичко гражданско завоевание. Ключов се оказа гражданския натиск над политиците през лятото на 2006 г., когато след скандала с нерегламентираното отваряне на предварително подбрани досиета на група влиятелни журналисти от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков, въпросът с досиетата се върна като бумеранг към управляващите от тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ.

По това време нямаше законодателство, което да решава въпроса с достъпа до архивите на ДС, а четири години по-рано, с гласовете на същите партии гореизброени съществуващия към 2002 г. закон за досиетата беше отменен, а комисията „Андреев” – закрита (по време на кабинета Сакскобургготски).

След скандала, предизвикан от Румен Петков през лятото на 2006 г. вече беше ясно, че ще трябва да се приеме ново законодателство по този въпрос.

 

alt

 

Тогава от Парламентарната комисията по национална сигурност и обществен ред поканиха представители на журналистическата инициатива „Чисти гласове”, която обедини представители на различни медии, които сами поискаха да бъдат проверени за досиетата в ДС.

В комисията съществуваше негласен стремеж действително да се приеме добър закон в лицето на политици от различни партии – Николай Свинаров (НДСВ), Касим Дал (ДПС), Татяна Дончева (БСП) и Атанас Атанасов (Синята коалиция) и др.


Ключовата философия – обединен архив на архивите на ДС под контрола на нова Комисия

Те поканиха на една среща в парламента предтавители на „Чисти гласове” в лицето на Георги Лозанов, журналистите Асен Григоров и Юлияна Методиева, юристът Александър Кашъмов от фондация „Програма достъп до информация” и моя милост, тогава журналист във в. „Дневник”.

Членовете ни увериха, че този път ще съставят такава Комисията по досиетата (четвърта поред), която ще има широки правомощия, за да се свърши работата, която нито една от предните комисии не успяха – да отворят досиетата.

 

alt

 

С Александър Кашъмов вече имахме опит от битката за достъп до архива на МВР в условията на липса на законодателство (бяхме осъдили вече министърът на вътрешните работи Георги Петканов за мълчалив отказ за достъп до документи, свързани с убийството на писателя Георги Марков и водихме успешно дело от същото естество срещу тогавашния директор на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров).

Ясно заявихме, че каквато и Комисия да бъде съставена и избрана, с каквито и правомощия да е, не се ли събере архива на ДС на едно място и той да е под контрола на тази Комисия нищо няма да стане.

Не сме вярвали тогава, че политиците ще ни чуят, но факт – в проекта на нов закон за досиетата Парламентарната комисията по национална сигурност и обществен ред, която беше водеща в съставянето му, беше възприела точно тази философия.

В приетия през декември 2006 г. закон за досиетата, който работи и в момента, залегна създаването на Централизиран архив, в който да бъдат сърбани всички документи на тоталитарните служби, които тогава се намираха в различни държавни институции.

 

alt

 

Макар и да се сблъска с неимоверно много трудности Комисията по досиетата, с председател Евтим Костадинов, успя за кратко време не само да изгради сграда за този архив, но и да го събере там. Това е достижение на самата Комисия.


От съборетина до най-модерния архив в страните от Източна Европа

Централизираният архив за документите на тоталитарните комунистически служби днес е най-модерното архивохранилище в страните от Източна Европа.

В него се съхраняват вече над 13 км архивни документи на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Така от абсурд през 90-те години днес достъпа до архива вече е реалност.


Хроника на изграждането на Централизирания архив

След решение на Министерския съвет от 24 юни 2008 г. на комисията са предоставени сгради на бивши казарми в Банкя за архивохранилища на основния масив от документи. Поземленият имот е с площ 15 020 кв. метра. Сградният фонд се състои от три корпуса със застроена площ 2 364, 01 кв. метра и разгъната застроена площ 10926, 04 кв. метра. Състоянието на сградния фонд е изключително тежко.

На 18 ноември 2008 г. е проведена специална обществена поръчка за пълен инженеринг и надзор по изпълнение на реконструкцията и въвеждане в експлоатация на сградния фонд в Банкя.

На 11 март 2009 г. стартира работата по основната реконструкция на предоставените сгради за архивохранилища.

В началото на януари 2010 г. е завършен и пуснат в експлоатация частично първият корпус от архивохранилищата, заедно с новоизградена охранителна, пропусквателна и противопожарна система.

 

alt

 

Преместването и разполагането на централизирания архив в Банкя осигурява условия за ускорено приемане на документите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, както и за комплектуването и съхранението им в постоянни архивохранилища.

След подписване на Тристранния протокол между комисията по досиетата, МВР и Държавна агенция „Архиви” на 20 април 2010 г. процесът по приемането на документи е ускорен. До края на 2010 г. цялостно са приети документите от всички областни дирекции на МВР в страната (общо 341 051 архивни дела).

Успоредно с това е изпълнена обществената поръчка за стелажните системи и приеманите по график документи вече се подреждат на постоянните си места за съхранение и ползване.


Как може да бъде посетен архива на ДС в Банкя

Комисията е създала следната организация за Деня на отворените вради в Централизирания архив на 23 октомври 2018 г., вторник,  от  09 до 16 часа.

Ще бъде осигурен автобус на всеки кръгъл час, от 9 до 15 часа, който ще придвижва гражданите от центъра на Банкя (спирката на автобусите на кръговото движение при фонтаните) до сградата на архива. Обиколката ще се организира в групи, които ще имат възможност да разгледат архивохранилищата, които ще бъдат отворени за пръв път за широката общественост.

Обиколката за  журналистите е предвидена за  11 часа, тези които са със собствен транспорт, ще бъдат очакваме пред входа на Централизирания архив, квартал  Михайлово, а  останалите   могат да използват организирания транспорт от центъра на Банкя.

 

alt 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов