|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Ще допусне ли Борисов министри с досиета в третия си кабинет ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 20 Април 2017 18:52
Share

alt
Идната седмица президентът Румен Радев ще връчи проучвателен мандат на ГЕРБ за съставяне на редовно правителство и в началото на месец май се очаква то да бъде излъчено.

ГЕРБ и коалицията „Обединени патриоти” (НФСБ, ВМРО и Атака) вече се споразумяха за управленската програма. Предстои да бъде подписано коалиционно споразумение, за да стане ясно разпределението на министерски постове помежду им.

Колкото и на по-заден план да стои пред политиците въпроса за (не)присъствието на сътрудници на тоталитарните комунистически служби в българското правителство този проблем не е за подценяване, защото от него винаги се получава сериозен обществен резонанс.

За това говори практиката през последните 7 години. От 2011 г. насам в нито едно редовно правителство не фигурира сътрудник на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА не само на ниво министър, а и на ниво зам.-министри (изключение правят служебните кабинети на Марин Райков и Огнян Герджиков, в които бяха назначени зам.-министри с досиета, б.а.).

А оттогава досега се смениха три редовни правителства – самостоятелният кабинет на ГЕРБ (2009-213), кабинетът Орешарски (2013-2014), подкрепян от БСП и ДПС и коалиционния кабинет на Борисов-2 между ГЕРБ и Реформаторския блок.

Показателно е, че дори БСП и ДПС не се изкушиха да назначат при кабинета Орешарски агенти в правителството.

Бъдещият нов-стар премиер Бойко Борисов едва ли ще има проблем със своите кадри за министри и зам.-министри.

В началото на 2011 г. той извади от кабинета си двамата души с досиета – министъра без портфейл Божидар Димитров и зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров. Тактически ход, предприет, за да не бъде атакуван от БСП и тогавашния президент Георги Първанов след решението на ГЕРБ и декларацията на 41-то Народно събрание да бъде преустановена порочната практика от комунистическо време за изпращането на посланици – сътрудници на тоталитарните служби.

До това решение на Борисов и ГЕРБ се стигна, след като в края на 2010 г. Комисията по досиетата разкри стотици назначения на агенти в дипломацията, 40 от които се оказаха действащи към онзи момент, мнозина на ключови държавни, съюзници на България в НАТО и ЕС.

Политиката за недопускане на сътрудници на комунистическите тайни служби беше продължена и в кабинета Борисов-2. Не би било логично тя да бъде нарушена от Борисов по отношение на министрите и зам.-министрите от ГЕРБ, макар че не винаги логиката е водещата при политическите сделки.


Ще се получи ли разминаване между делата

и използването на антикомунистическа реторика?

Освен това подобно отстъпление би било в личен ущърб на Борисов, ако той допусне такива лица в третия си кабинет след толкова активно използване на антикомунистическа реторика, каквато за първи път си позволи по време на предизборната кампания на отминалите парламентарни избори. Нещо твърде нехарактерно за лидера на ГЕРБ откакто е на политическата сцена.

По време на предизборната кампания той отново говори, че дядо му е убит от комунистите, че не му е разрешено да следва, че в досието му (вероятно Борисов има предвид личното си кадрово дело като служител на МВР, б.а.) е определен като „враг на народната власт, николапетковист”.

Борисов обаче не се ограничи само до личното, а за първи път атакува и БСП като партия, която не се е разделила с миналото си – щом провеждали 49-ти конгрес на партията си. Възмути се, че социалистите си позволяват да атакува ГЕРБ, когато нейни представители поставят въпроси, свързани с тоталитарния период.

В някои моменти, когато от БСП го атакуваха персонално, Борисов дори не спести да припомни на столетницата нейните престъпления – убийствата без съд и присъда, терора, лагерите.

Нещо повече, пред Съюза на репресираните от комунистическия режим „Памет”, с които ГЕРБ сключи споразумение, Бойко Борисов публично декларира, че ако спечелят изборите ще настоява Министерството на образованието и науката да е ресор на неговата партия и въпросът с необходимостта от изучаването на комунистическия режим в училище да бъде решен (виж изявлението му – ТУК).

Цялото му това говорене и поемане на ангажименти в тази сфера би се превърнало в чиста проба популизъм, ако сътрудници на тоталитарния комунистически режим намерят място в третия му кабинет.


Проблем с коалиционните партньори

И ако може да се предполага, че по отношение на ГЕРБ такива кадри няма да бъдат лансирани, то съвсем реален проблем стои с кандидатите за министерски постове от страна на новините коалиционни партньори – „Обединените патриоти”.

 

alt

 

Нито една от политическите сили в тази коалицията – НФСБ на Валери Симеонов, ВМРО на Красимир Каракачанов и Атака на Волен Сидеров някога са имали задръжки по отношение на общественото неодобрение на присъствие на агенти на Държавна сигурност във властта.

Името на Красимир Каракачанов дори неофициално се спряга от различни медии като евентуален министър на отбраната(!), пост към който лидерът на МВРО вече е показал, че има апетит. Дори някои издания (отново неофициално) смятат, че той може да бъде и вицепремиер.

Каракачанов е разкрит като агент „ИВАН” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1989 г. Редно е да се припомни, че досието му беше скрито по време на управлението на СДС с премиер Иван Костов (1997-2001), именно когато започна политическата кариера на лидера на ВМРО като депутат от листите на Обединените демократични сили.

Агентурното му минало беше огласено неофициално през 2006 г. от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков (БСП) и официално от Комисията по досиета 2007 г.

Макар в своите обяснения след огласяването му Каракачанов да твърди, че е сътрудничил само като експерт по македонския въпрос (тогава той е 24-годишен студент), досието му показва, че най-вече е използван за следенето на настроенията в  Културно-просветен клуб „Гоце Делчев” (виж досието му онлайн – ТУК).

Показателно е, че Каракачанов рядко е критикувал публично политиката на БКП по отношение на националното предателство с насилствената македонизация на Пиринския край или антибългарската политика на Кремъл по времето на комунистическия режим въпреки „патриотичното” амплоа, което е наметнал от влизането си в политиката.

Дали Борисов ще успее да охлади министерските мераци на лидера на ВМРО или ще направи компромис предстои да разберем съвсем скоро. В крайна сметка отговорността ще падне върху министър-председателя, тъй като той посочва министрите и назначава зам.-министрите.


Предварителна проверка на министри и зам.-министри

Интересно ще бъде дали Борисов ще се възползва от предварителна проверка на кандидатите за министри и зам.-министри, която законът за досиета му дава като премиер.

Така той би си спестил последващи нелицеприятни факти за членовете на оглавявания от него Министерски съвет.

От състава на бъдещото правителство ще стане ясно доколко „патриотите” са успели да осребрят подкрепата си с постове.

Въпреки високият процент на президентските избори през есента на 2016 г., които Каракачанов получи (14,9% или 573 000 гласа, отреждайки му трето място) Обединените патриоти не успяха да повторят този сериозен резултат на парламентарните избори.

Те спечелиха 9,08% или малко над 318 000 гласа, което им отреди 27 депутати в 44-то Народно събрание.

Този резултат е по-малък с 2,62% или с 70 000 гласа и 3-ма депутати от математическия сбор, който те получиха на парламентарните избори през 2014 г., когато Патриотичният фронт (НФСБ и ВМРО) взе 7,2% или 239 000 гласа и 19 депутати и Атака -  4,5%, или 148 000 гласа и 11 депутати.

Красимир Каракачанов е ключовата фигура при „Патриотите”. Той не е само най-опитният (влиза в парламента четири пъти с четири различни коалиции), но и е човекът, който успя да преодолее огромната неприязън, която Сидеров и Симеонов изпитват един към друг, за да се обединят предизборно още през 2016 г.

При всички случаи едно присъствие на агенти в бъдещия кабинет ще бъде крачка назад за Борисов и ГЕРБ и лакмус за това дали те са решени да проявят политическа воля и да водят последователна политика по отношение на недопускането на сътрудници на тоталитарния репресивен апарат на БКП на най-високото ниво в изпълнителната власт или просто са поредната политическа формация, която „жертва” отстояването на този въпрос при първата конюнктурна ситуация.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов