|

S5 Box


Warning: preg_match() [function.preg-match]: Delimiter must not be alphanumeric or backslash in /home/hristoh/public_html/desebg/modules/mod_s5_box/tmpl/default.php on line 23

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Демокрацията ѝ отне победата ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 27 Март 2017 11:13
Share

alt
Толкова лелеяното първо място на предсрочните парламентарни избори за 44-то Народно събрание се изплъзна на Корнелия Нинова и оглавяваната от нея БСП. Демокрация ѝ отне победата.

Почти двойното увеличение на гласовете за бившата комунистическа партия в сравнение с парламентарните избори през 2014 г. не ѝ достигна да има преимуществото да бъде първа политическа сила и да сформира правителство.

Благодарни сме на демокрацията, защото България днес изпраща знак, че в страната превес взима партия, която формално е проевропейски ориентирана и е част от семейството на Европейската народна партия.

И след изборите в Австрия и Холандия това е малък, но важен знак за Европа, идващ от Балканите. Защото обратното би било в България победител да е една от нескрито ориентираните проруските партии, която би имала правото да състави едно опасно за истинските национални интереси и външнополитическата ориентация на страната проруски кабинет.

Колкото да се опитват бившите комунисти трудно могат да прикрият болезнената горчивина от загубата. Какви ли не обяснения чухме в нощта след изборите: това било един вид победа, БСП два пъти увеличила подкрепата си и т.н.

Върнаха се дори към далечната към 1994 г., когато за последно са имали толкова голяма подкрепа (какви ужасни тръпки ме побиват само като си спомня катастрофалното управление на БКП/БСП при еднопартийния им кабинет Виденов, б.а.).

Една загуба не значело нищо, продължавали напред. Боли ги, много ги боли на „Позитано” 20. Планът им не успя.

 

Забравили, че са бивши комунисти

Истината е, че бившите комунисти неистово се надяваха да победят и неистово желаеха победата начело с лидера им Корнелия Нинова.

Предупреждаваха ги, че това не са президентските избори, където предпочитанията са за личности, но БСП и Нинова заложиха на изключително агресивна кампания, която на финала излезе извън контрол. Заслепени от жажда за власт те показаха истинската си физиономия и комунистически манталитет.

Макар и да се опитват да не отдават голямо значение на гафа на Корнелия Нинова седмица преди вота, че демокрацията отнела много на хората (после тя се опита да обясни, че била неправилно разбрана и имала предвид прехода, през който между другото БСП е управлявала сама или в коалиции близо 13 години), казаното от нея беше показателно за мисленето на лидера на БСП.

„В последната седмица, когато БСП бяха изравнили силите, вместо да карат по-спокойно, забравиха, че са бивши комунисти и се пренавиха”, коментира доста удачно снощи социологът Андрей Райчев, обяснявайки защо наследниците на комунистическата партия не са спечелили вота.


Липсата на реформаторско мнозинство

Дотук обаче са добрите новини от тези избори. Новото разпределение на парламентарното пространство ясно показва, че в 44-то Народно събрание липсва ясно изразено реформаторско мнозинство. ГЕРБ може да е спечелила изборите, но пред нея освен предизвикателството за това дали ще успее да състави правителство, стои и основният въпрос дали това нестабилно мнозинство, би било готово и решимо да извършва необходимите реформи?

Хоризонтът е твърде песимистичен. Какви реформи могат да се очакват да бъдат подкрепени от т. нар. патриоти или партията на Марешки? Задават се компромиси, задкулисни договорки, на които неизменно ГЕРБ ще стане заложник. А евентуалният изход от тях е нови предсрочни избори.

А и съществува опасност ГЕРБ да не получи една очаквана на пръв поглед подкрепа от „Обединени патриоти” и „Воля”. Тогава на ред идва възможността БСП да съставя правителство, която е готова да се съюзи и с дявола, но да управлява на всяка цена. Виждали сме го неведнъж в близкото минало.

Да, в ГЕРБ в момента могат да изглеждат доволни, че са получили почти същата подкрепа, както на изборите през 2014 г., но избирателите винаги на следващия вот наказват онези, които не са способни да извършат истински реформи.

Бойко Борисов неслучайно натърти в нощта след изборите, че резултатите са показали, че ГЕРБ са най-голямата дясноцентристка партия. За да докаже обаче, че е десен Борисов трябва да се ангажира с реформи, каквито не е правил в досегашните две управления, които да са против олигархичния модел на управление в България, включително и довършване на блокираните процеси на демокунизация.


Ритуално дясно самоубийство

Един от големите проблеми от резултат на вота от 26 март 2017 г. е обричането на едни най-малко 350 000 – 400 000 десни демократично настроени граждани, които не се отъждествяват с ГЕРБ, да не бъдат представени в парламента.

През 2014 г. обединените в Реформаторския блок партии СДС, ДСБ, БЗНС, ДБГ и НПСД взеха 8,9% и 23 депутатски места при подкрепата на близо 292 000 гласоподаватели. Днес тази позиция е безвъзвратно загубена. Нито една от изброените партии не влиза в парламента.

Мъдрата българска поговорка „съединението прави силата” се оказа трудно постижимо за лидерите на тези формации.

Реформаторският блок, в който останаха СДС, ДГБ и БЗНС на Николай Ненчев, се яви на избор с коалиция с партията Глас народен и спечели 3,02%.

ДСБ застана зад поредния проект на лидера си Радан Кънев „Нова Република” и спечели 2,51%.

Народна партия свобода и достойнство се коалира с ДОСТ, партията на бившия председател на ДПС (2013-2015) Лютни Местан, които спечелиха 2,89%.

Неопределеният от лидера си Христо Иванов (вдясно или вляво) нов политически проект „Да България”, заложил на съдебната реформа и борбата с корупцията, взе 2,93% (резултатите на ЦИК са при преброени 97% от протоколите на районните избирателни комисии, б.а.).

Партията на бившия министър на правосъдието в кабинета Борисов-2 отхвърли предложението да се коалира с „Нова република” и предпочете зелените и ДЕОС, което се оказа фатално и за двете формации.

Резултатът от цялото нова разединение е, че нито една от тези партии или коалиции не преодоля 4-процентната бариера за влизане в парламента и техните гласоподаватели остават без парламентарно представителство.


Присъдата срещу лидерите

Ритуалното дясно самоубийство, което лидерите на партиите, претендиращи да се наричат десни, извършиха на тези избори, показа, че те, лидерите на тези формации и формацийки, не са годни да са водачи, още по-малко обединители.

Това се отнася до всеки един от тях (не е нужно да бъдат изброени всички поименно, б. а.). Показателно е, че нито един не подсказа, че е готов да извади оставката от джоба си в нощта след изборите. Честно и почтено. Удавници, хванали се за сламката да съществуват чрез неуспешни опити да са политици. Рано или късно съдбата ще ги застигне, както стана с всички онези лица, които се представяха за политици, покрай СДС след започналия процес на разцепване и обезкръвяване на дясното пространство след 1992 г.

Някои поддръжници на днешните десни лидери и лидерчета могат и да им простят слабостта да са разединители (умишлено, или неумишлено), но историята – едва ли. И то в момент, в който лявата проруска вълна в България се е надигнала застрашително.



 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов