|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Лагерите – нуждата на комунизма за смазване на човешките души ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Лиляна Друмева, председател на „Съюз на репресираните от комунизма – памет“   
Събота, 18 Март 2017 09:15
Share

alt
Desebg.com публикува коментара на Лиляна Друмева*, написан специално за сайта по повод днешното поклонение в памет на жертвите на лагерите край Ловеч и Скравена. За 28-ми път ловчанлии и демократи от цялата страна ще извървят пътя от центъра на Ловеч до каменна кариера на бившия концлагер, създаден от МВР-ДС със знанието на Политбюро на ЦК на БКП през 1959 г.


През месец март всяка година от 1990 г. насам демократичната общественост в България почита жертвите на един от най-жестоките лагери на българския ГУЛАГ, този край град Ловеч. През него минават над 1500 души. Със садистична жестокост и методичност са смачкани хиляди човешки живота, разбити са хиляди семейства, а най-малко 151 от тях не се връщат никога.

Годината е 1959, месец септември. 166 души от закритото край Белене ТВО са прехвърлени до каменна кариера край Ловеч. Концентрационните лагери в България се раждат само четири месеца след „великата народна победа“! По-точно през януари 1945 г.

Кандидати за там никога не са липсвали. В началото там попадат т. нар. от режима „бивши“ хора – депутати, офицери, индустриалци, журналисти и интелектуалци. „Враг на народа“ и „хулиган“ са двата основни епитета, с помощта на които човек се отзовава в лагера.

Може да си отказал да влезеш в ТКЗС, може да си разказал виц пред приятели, може съседът да ти има зъб, може партийният секретар да е хвърлил око на жена ти, или на жилището ти, може... буквално всичко може!

Разбира се, Ловешкият лагер помни много по-ужасяващи случаи. Но във всички случаи се преследва пълно погубване на човешката идентичност в един свят на насилието, в който човешкият живот няма никаква стойност.

Лагерът е клеймото, от което се нуждае изграждащия се социализъм, за да подпечата с него страха в човешката душа. Едно момче носи тесни панталони или танцува туист – това е достатъчно, за да поеме по пътя към смъртта.

Едно момиче носи пола над коленете и си лакира ноктите – и това е достатъчно, за да попадне в лапите на Юлка или Тотка, които ще го превърнат в полугол и полужив „скот от женски пол“!

Хората, останали живи от този ад, разказват, че можеш да оцелееш, само благодарение на инстинкта си за самосъхранение, само ако имаш сили да работиш като звяр по 18 часа на денонощие, без да гледаш кого пребиват пред теб, без да разговаряш със себеподобните си, защото палачите имат уши навсякъде.

Едва ли има нещо по-покъртително от признанието на един лагерист, който говорел само, ако остане сам и то за да провери дали не е забравил човешка реч! Принципът на оцеляването е да бъдеш незабележим, да се слееш със залитащата от изтощение човешка маса, която кърти камъни под ударите на тоягите.

Лагерът е необходим за тоталитарното общество такъв, какъвто е. Той не е приумица на болни мозъци, а осезаемо доказателство за това как и до колко имаш право на избор: или си с нас или си против нас!

През 1962 година лагерът е закрит. Пристига партийна комисията начело с членът на Политбюро на ЦК на БКП Борис Велчев, дядо на сегашния председател на Конституционния съд Борис Велчев! Същият, който отхвърли предложения текст в 43-то Народно събрание престъпленията по време на комунизма да нямат давност!

Да си спомним огледалцето на Газдов, в което обреченият трябва да се огледа за последен път. Днес истината за лагерите е огледалцето, в което трябва да се огледа нашето минало! Ще бъдем слепи и ще обречем децата си на слепота, ако не видим в него изчистен от демагогски подробности образа на една тоталитарна система, за която се казват половинчати и измислени неща, а истината, светата истина се премълчава!

Ще бъдем слепи и ако не видим проекциите на лагера във всичко онова, което ни обкръжава и сега – демагогията, лъжите на тези, които никога не се покаяха, с нито една дума, а искат помирение!

Кой и как да го даде – дава ли се прошка, ако не са ти я поискали?! Лагерите отразяват само една част от насилието на тоталитарния социализъм – най-ярката, но не най-мащабната!

Стойност е имал само животът на насилника. В Ловеч до телената ограда сатрапите са имали маса, на която са разпивали нощем под свирнята на сформирания за целта цигански оркестър. Очевидно са се чувствали като богове. Палачи със статут на недосегаемост. След закриването на лагера в Ловеч Мирчо Спасов е изпратен на по-висока длъжност, а по-късно е предложен за народен представител!

Трябва да се срамуваме от тези разкази, защото не ги осъдихме категорично до сега, защото децата ни, внуците ни, не знаят нищо за това, защото за това не пише и една дума в учебника по история и цивилизация!

Да бъде разказана истината за лагерите. Паметта на всички невинни, които са оставили костите си в лагерния прах, ни призовава да не забравяме никога, че човешкият дух оцелява въпреки насилието, въпреки страданието! Те бяха затворени тук без вина, пожертвани без смисъл!

Съдбата отреди ние да живеем в друго време и може би благодарение и на тях да оцелеем. Нека не забравяме техните сенки, вградени в основите на тоталитарния социализъм. И нека не допускаме съдбите им да се повторят! Защото тези, които го сториха, сега техните деца и внуци посягат към властта и не знаем как ще я употребят, ако това се случи!

*Лиляна Друмева е председател на „Съюз на репресираните от комунизма – памет“, кандидат за народен представител на предстоящите парламентарни избори от гражданската квота на ГЕРБ в 23 МИР – София.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов