|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Неизвоюваната свобода и отговорността пред демокрацията ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Петък, 11 Ноември 2016 19:07
Share

alt

Всеки избор е важен. И житейският, и личният и политическият. Най-важните избори обаче са изборите между свободата и несвободата, между демокрацията и недемокрацията. Те са взаимно свързани. Не може да си представим истинска свобода без демокрация или истинска демокрация без свобода. За всяка една група, за всяко едно общество, за всяка една нация.

По жаждата и битката за свобода и демокрация може да определим величието или упадъка на обществата или нациите.

Точно преди 27 години българите за първи път след 45-годишен тоталитарен комунистически режим почувстваха за  първи път полъха на свободата и демокрацията. Полъх, потискан от страха години наред, който в началото ни опияни и вдъхнови.


Наредени до великия марш на свободата

Изкара ни на улицата, нареди ни до великия марш на свободата на подтиснатите от съветската хватка народи в Централна и Източна Европа, в които целият свят тогава удивен беше вперил очи, невярващ на рухването на Берлинската стена, най-мрачното и уродливо творение на Кремъл и васалите му в Източния блок.

Станахме свидетели на невероятния разпад на съветската империя под напора на вятъра на промените. Видяхме страха на комунистите, които се отричаха (уж) от тоталитарната си идеология, интернационализма, „правоверието” в московските си господари, дори от името си, а новите им стари лидери сами започнаха щедро да обещават промяна.

Не повярвахме на двуличието им и гласувахме за свободата и демокрацията, а не за Партията. Години по-късно архивите на Държавна сигурност потвърди тяхното вродено двуличие на безродници.


Истинската „промяната”, готвена от БКП/БСП

Ще припомня за каква „промяна” бленува новото ръководство на БКП след Тодор Жвиков в лицето на Петър Младенов на една тайна среща с висшето ръководство на МВР и Държавна сигурност, на която лично новият генерален секретар на компартията (Младенов), разяснява новите опорни точки в присъствието на официалния представител на КГБ в НРБ ген. Владилен Фьодоров, а именно:

  • новият курс на преустройството (привлекателен социализъм под контрола на партията);
  • действителното положение на икономиката („картината е тежка, много тежка, от 1984 г. всяка следваща година е по-лоша”);
  • натрупаните задължения по външния дълг (близо 11 млрд. долара);
  • подкрепата за МВР за действията срещу неформалните (граждани) организации ("това са органите на нашата революция и нямам какво да ви виним, правили са това, което им е било казано");
  • нравствената криза и недоверието към БКП;
  • новата роля на органите на МВР ("да укрепва защитните функции на социализма");
  • необходимостта от подкрепата на СССР – "без нея не може да вървим напред" (увери се, читателю сам в стенограмата от тайното заседание, проведено на 25 ноември 1989 г. – ТУК).


 Лъжи и предателства

Излъгаха ни на първите избори през юни 1990 г. Жестоко! По-късно, през 1997 г., Главна прокуратура официално установи, че първите свободни избори са фалшифицирани, но компартията вече си беше свършила добре работата.

Още тогава ни предадоха част от лидерите на опозицията, приемайки резултата на хитрите комунисти-социалисти. Българските студенти и зашеметените от порива на свободата българи, всички ние, които излязохме по улиците и площадите, макар и много наивни, но вярващи, не предадохме демокрацията.

После отново ни предадоха в края на 1990 г., когато в шока на ужасната Луканова гладна зима с празни магазини СДС трябваше да настоява за незабавни избори, но беше подлъган с няколко поста власт. Както винаги става.

Ох, колко пъти ни предадоха! И през лятото на 1992 г., когато СДС започна да се самоизяжда, и при изборите през 1994 г., когато беше една разбита на фракции и фракцийки команда, заслепени от лични амбиции и власт. Забравили порива на свободата и демокрацията.

Предавайки и тях на комунистите, опиянени и изчакващи, жадни за реванш. И какво? Съсипаха България толкова бързо, колкото никой друг не може – ограбиха банките, спестяванията на хората, изнесоха житото, взеха ни дори насъщния, връщайки купонната система и доказвайки, че българският комунист, наметнал кожата на социалист не може да управлява, а само да краде!

Но помним ли това? Възможно ли е да се забрави? А след това? Отново ни излъгаха през 1997 г. „Нашите” – „десните”, които имаха цялата власт и бяха обещали да извършат декомунизацията. Какви наивници! А те колко добре си осребриха присъствието си във властта. Предадоха отново свободата и демокрацията.


Лъжливата фасада на псевдодемокрацията

Свободата и демокрацията извърна лице. Тогава кръговете на порочната и корумпирана власт започна да градят лъжливата фасада на псевдодемокрацията. Само един жест на лъч морал остана в замъглената от подмяната история на прехода – поискания вот на доверие от премиера Филип Димитров (1992).

Един след друг лидерите на „дясното” падаха в ръцете на властта, слаби, бедуховни и посредствени.

Заприиждаха и вносни „спасители”. От Жорж Ганчев до бившия монах, които обещаваха да ни оправят, а после ни уверяваха, че чипът не ни бил наред, трябвало да се смени, българино!

Ти, същият, доведен до отчаяние и безнадеждност, българин. На който бандата на политическите мошеници толкова отдавна е надянала непрогледните очила на апатията, заглушен от чалгата на келепира и новите прототипи на бай Ганьо в нескончаемата въртележка на властта.

Гадостта и безсрамието стигна до там, че няколко срамежливи ухажвания наследниците на палачите и „лидерите” на жертвите взеха, че се прегърнаха и целунаха (тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ) В името на властта.

Чудовищният мелез на корупцията и властта

Вратът на отвратителния и чудовищен по размери мелез на корупцията и властта стана толкова дебел, че смаза усещането на българина за свобода. На мястото на истинската демокрацията се настани внушението, че може да крадеш и грабиш най-нагло и това няма да остане безнаказано. Че може да лъжеш и пак да ти вярват. Че няма смисъл да протестираш. Че е все едно...

И се настани безразличието. В „дясно” изплуваха нови лидери – спасители-популисти или лидерчета, които никога не спечелиха поне едни избори.

Ние, обикновените граждани, които не се докоснахме до властта и не изневерихме на жаждата за демокрация, не забравихме тази изконна мечта. Не можаха да я убият, защото тя е безсмъртна.

Обещаваните реформи не се случиха, а бившият тандем БСП-ДПС пак се докопа до властта, за да осъществи поредния си грабеж, смачкал поредните протести и оградил се с полиция за по-сигурно.


Наказанието за липсата на реформи и справедливост

И ето ги днешните „десни”, които до преди две години обещаваха реформи, но днес дори обещанията не са останали от тях. Миналата неделя бяха наказани за неизпълнените обещания – за скопената съдебна „реформа” след заплахите на Първанов – „ГОЦЕ”, за липсата на борба с корупцията, тровеща всяка мисъл за демокрация, за отсъствието на справедливост и колебливо вместо категорично отношение към опасните провокации, които идват от Русия и Турция.

И отново предадоха избирателите си и застрашиха надеждите за демокрация. Вперили взор в егото си, в личните си игрички и тънки сметки, взаимната омраза, самодоволството на властта и непогрешимостта. Вместо да ги загърбят и да издигнат една обща кандидатура. С тези действия и грозни скандали, именно те – „десните” качиха летеца на БСП на самолета на президентската власт. Отвратили собствените си избиратели.


Изборът е демокрацията

Пазарлъци и ултиматумчета вместо да си отворят очите и да видят голямата заплаха от изток. Ах, как се заливат от неприкрито задоволство бившите комунисти, гледайки как се нападат със взаимни обвинения и се самоизяждат гласоподавателите вдясно!

Това ли искаме? Това ли е повод за разколебаване? Не!

Онези, които никога не предадоха своите убеждения и морал за постове или голи обещания, онези – обикновени и всеотдайни демократи знаят за кого и как да гласуват.

Нашият избор винаги е само един. Той никога не е свързан с бившите комунисти в БСП, показали истинския си нрав, откакто през 2013 г. Путин започна да дрънка оръжие. Защото никога по времето на прехода те не показаха, че работят за демокрацията, а точно обратното – против нея. Кратко, точно и съвършено ясно.

И ние не гласуваме с „отвращение” или правейки някакви тънки сметки, защото ГЛАСУВАМЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА в България, а демокрацията не е нито отвращение, нито сметка. Демокрацията е вяра, надежда и избор. Без алтернатива.


Нашата неизвоювана свобода

Демокрацията не е избор между Борисовци или Къневци и тем подобни от файтона на властта, които идват и си отиват с властта, а ние оставаме. Демокрацията е мечта за една Европа, такава каквато я виждаме на запад от Белград.

Гласувайки ние може да критикуваме обективно тези, които се определят като „десни” днес и утре. Да ги подлагаме на натиск и да не им спестяваме истината за тяхното управление и грешки, още докато са в него, а не след това, когато е лесно, но късно. Това е точната позиция, избор и дълг.

Демокрацията е нашата все още неизвоювана свобода, която дължим на милионите забравени български граждани, жертвали се за нея по времето на комунизма. Дължим я и на децата си, ако искаме те да останат тук.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов