|
Нотата, с която Съветският съюз обяви война на Царство България ПДФ Е-мейл
Документи - Други
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 05 Септември 2013 12:02
Share

alt
На 5 септември 1944 г. СССР прекъсва дипломатическите си отношения с Царство България и му обявява война. Тази дата, която у нас не се отбелязва по никакъв начин, въпреки че определя сателитното положение на България към съветския тоталитарен режим през следващия близо половин век.

Сайтът desebg.com публикува онлайн нотата, с която Съветският съюз обявява бойна на България на 5 септември 1944 г., като по този начин за първи път дава възможност на желаещите да се запознаят със съдържанието ѝ.

Документът е копие на оригинала, който през 40-те години на ХХ век се е съхранявал в тайния архив на Министерството на външните работи и на изповеданията. Публикувания препис е издаден във връзка с едно от делата на „Народния съд” през април 1945 г.

В нотата (на руски език) се посочва:

„Повече от три години България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа...Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар. неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз...

По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, но и Съветския съюз се намира в състояние на война с България.”

Издирването на документа е осъществено със съдействието на Националния исторически музей и Държавна агенция „Архиви” в лицето на секретаря й Георги Чернев, на които desebg.com благодари.


Събития, предшестващи нотата

На 18 май 1944 г. съветското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия. Още същия ден правителството на Добри Божилов подава оставка, за да не даде категоричен отговор. Съставеният на 1 юни 1944 г. кабинет на Иван Багрянов има за задача да намери решение от задълбочаващата се криза. София се опитва да излезе от войната и започва контакти с британската и американската дипломация.  

На 12 август 1944 г. парламентарната опозиция и Отечественият фронт излизат с обща декларация за създаване на „ново конституционно правителство”. След натиск от страна на Москва и директивата на Георги Димитров Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията.


Подготовка за окупацията на Царство България от СССР

Върховното командване на Съветския съюз замисля  да се предприеме на територията на България настъпателна операция, като за това се отдели цял фронт и се вземат мерки да се постигне изненада чрез бърза подготовка и светкавично осъществяване на операцията.

В стратегията на СССР едно бързо нахлуване в България е възможност да се парират евентуални действия на Великобритания по откриване на фронт на Балканите и с помощта на 23 турски съединения, дислоцирани в Източна Тракия, да окупира България, като по този начин да изпревари Червената армия.

На 22 август 1944 г. заместникът на върховния главнокомандващ маршал Георгий Жуков е извикан във Върховното главно командване, където получава задачата да разработи план за настъпление в България на 3-ти Украински фронт, в чийто състав влизат три войскови армии – 46-а, 57-а и 37-а; една въздушна армия – 17-а; два механизирани корпуса – 7-и и 4-и гвардейски. Общата численост на фронта възлиза на 258 000 души, 169 000 от които са стрелкови войски, разполагащи с над 6300 оръдия и минохвъргачки, 470 танка и самоходни артилерийски установки и с над 720 самолета.

На 29 август 1944 г. Върховното главно командване поставя задача на щаба на 3-ти Украински фронт, базиран в гр. Черна вода, Румъния, със стремителен марш да съсредоточи войските си на румъно-българската граница в Добруджа.

На 2 септември Народната и Демократическата партия и БЗНС съставят кабинет начело със земеделецът Константин Муравиев, който започва да възстановява конституционния ред в страната. Народното събрание е разпуснато, обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната, възстановени са политическите партии. Комунистите, които са активно подкрепяни и направлявани от Москва, и знаят, че Червената армия е на границата с България обявяват курс към въоръжено въстание срещу "новата фашистката власт".

В спомените си Константин Муравиев пише, че „болшинството от министрите поискаха да се обяви веднага война на Германия. Имахме всички законни основания, а и върховните интереси на държавата повеляваха това”. Против е военният министър ген. Иван Маринов, който настоява да се изчака. Така той
целенасочено проваля решението да се обяви веднага война на Германия, за да може СССР да има повод да обяви война на България. Неслучайно ген. Маринов участва в 9-септемврийския преврат и отваря вратите на Министерството на войната, пускайки частите на Отечествения фронт (ОФ). В замяна след преврата е назначен за главнокомандващ на българската армия.

Вечерта на 4 септември 1944 г. планът за операцията по окупацията на България е готов.  Близката задача на 3-ти Украински фронт е да навлезе в България и да постави под контрол територията до линията Русе – Карнобат – Бургас. Отделено е специално внимание на завземането на градовете Варна и Бургас и на пленяването на германските кораби в двете пристанища. Крайната цел е овладяването на района на София и пълното окупиране на България.

 

5 септември 1944 г.

На 5 септември 1944 г. планът е утвърден от Върховното главно командване. Същият ден министърът на външните работи на Съветския съюз Вячеслав Молотов уведомява посланиците на САЩ и Великобритания в Москва, че СССР обявява война на България. На  5 септември към 19 ч. съветското правителство с нота до българското правителство обявява война на Царство България. Нотата е връчена и на българския пълномощен министър Иван Стаменов.

Сталин няма никакво намерение да се съобрази с ясно изразения от София неутралитет 10 дни преди обявяването на войната. Формалният мотив е, че България продължава да в съюз Берлин. Москва прави тази стъпка, въпреки че София е подготвила скъсването на отношенията си с Германия.

Сталин не желае по никакъв начин да види България нито неутрална, нито доминирана от Англия и САЩ . Той смята България вече като част от съветска сфера на влияние и по-далечния му план е тя да бъде окупирана, а на чело да постави правителство на ОФ, чрез които и комунистите да влязат във властта, както и става.

Три часа след като СССР обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха и иска от Съветския съюз примирие. Москва отказва. На 6 септември България обявява война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, за да може да се изтеглят българските войски от Македония.

 

Предаването на нотата в София

В София нотата е предадена от съветския посланик Димитър Яковлев на премиера Муравиев, който е и министър на външните работи.

Преди три години Леонид Решетников, директор на Руския институт за стратегически изследвания, в интервю за сайта Столетие.ру описа разказа на Яковлев за предаването на нотата (интервюто му беше препечатано от в. „Нова зора”). В него Решетников заявява:

„Шефът на дипломатическата мисия в София през 1941-1944 г. Яковлев ми е разказвал как СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г. Той получил указание от Москва да връчи нота на регентското правителство (понеже царят е малолетен) в България. Пристига Яковлев при външния министър, с когото са в чудесни отношения. Посрещат го дружелюбно. Яковлев заявява, че му е поръчано да прочете нотата – на основание, че България е в състава на хитлеристката коалиция, че снабдява Хитлер със сирене, месо и т.н. – СССР обявява война на България...

Министърът извикал с треперещ от вълнение глас: „Но вие сте си загубили ума! Влизайте в България, ще ви посрещнем с хляб и сол. Ако искате, българската армия ще се строи за почетен караул от границата та до София. Защо ни е да воюваме с руснаците!” Нашият дипломат настоява, че трябва да предаде нотата. „Така си подмятахме нотата пет минути, като горещ картоф – разказва ми Яковлев. – В края на краищата, аз я сложих на стола, тази злощастна нота, и побягнах. А той крещи след мен: „Господин Яковлев, ама вземете си нотата!”

Не е сигурно дали разговорът тогава е протекъл точно така, но така или иначе, три дни по-късно, на 8 септември 1944 г. войските на 3-и Украински фронт навлизат в България и я окупират. Те не срещат съпротива, тъй като такова е разпореждането към българската армия, издадено от Министерството на войната още на 6 септември 1944 г.

 

alt

alt

 

Коментари 

 
+25 #6 svetlan 2013-10-29 06:59
Уважаеми читатели на сайта на Г-н Христов,вчера сайтът не обърна внимание на датата 28 октомври 1944г.А това е доста важна дата от българската история. Тогава в Съветския Съюз беше подписано Примирието от Съветско-Българската война.

Това "примирие" е най-смешното може би в цялата военна история на човечеството.

Съветския Съюз принуди новото марионетно,банд итско- комунистическо Правителство на Царство България да подпише "примрие",след като то не е водило война срещу него.Пълен фалш,като за голямо съжаление в този позорен акт бяха подлъгани от Съветите да участват такива страни като Съвединените Щати и Великобритания.Объренете внимание!!!-война не води нито Правителството на Константин Муравиев,нито това на Кимон Георгиев, с други думи,нито преди Девети,нито след Девети има война между България и Съветския Съюз.
Но пък самия акт категорично прави за смях българската комунистическа пропаганда за "социалистическа революция","народно въстание", "победа срещу хитлеро-фашизма(в Българя до Девети септ. 1944г.-б.н.)","освобождение на България от Съветския Съюз".

Този дипломатически акт и до днес не се изучава официално в България. Учители,препода ватели,професор и,историци,изсл едователи,журна листи,писатели, публицисти и пр. не проявяват почти никакъв интерес за анализ на това "примирие".Това е наложено с пълното мълчание на комунистическат а власт както до Десети,така и след това.


Българските комунисти подписват "примирие" с държава,срещу която тяхната държава не е воювала.Срам,пълен идиотизъм...,но такива неща ражда само идиотизма на комунизма.Който и днес е валиден в Република България,която е демократично- комунистческа държава.



И е добре тексът на Примирието да бъде публикуван в този сериозен сайт. Има го на много сайтове и при добро желание,Г-н Христов би могъл да направи това.
 
 
+23 #5 svetlan 2013-09-10 19:44
Отново на вниманието на Боян и само на най-изсиканите читатели на сайта на г-н Христов.

Какво се забелязва от Нотата на Съветското правителство?-никъде не се споменава нито фашизъм,нито хитлерофашизъм, нито нацизъм,което ще рече,че Съветския Съюз обявява войната срещу България и българския народ не като на "фашистка" ,или "нацистка".Съветския Съюз не обявява и Германия като "фашистка" или "нацистка".

Следователно,Съ ветите имат съвсем други квалификации за България и съвсем различни тълкувания на събитията,за разлика от българските комунисти.


Но засега никой не може да се противопостави на комунистическат а пропаганда.И затова тя е весдесъща.
 
 
+16 #4 svetlan 2013-09-09 21:49
Само за Боян

Не съществува нито "деветосептември йско въстание",нито "деветосептември йска революция",нито "комунистически преврат",още повече "военен преврат" по отношение на преврата на 8 срещу 9-ти септевмври 1944г.


Просто преврата е "съветски"-осъществен от съветските тайни служби и резидентите на тези служби-български граждани.Властта се взима от "превратаджиите" ,Регентския Съвет подписва Указа за новото ОФ-Правителство и точка. Превратаджиите не са били действащи военнослужещи и след преврата не е установен военен режим.Самите превратаджии са били само няколко комунисти,а Министър-председателя Кимон Георгиев не е имал нищо общо с комунистичската партия и не е имал комунистически убеждения до края на живота си.

Основно оргнизатторска роля изиграва Съветското посолство и специално "пълномщния представител на СССР в България" Александър Лавришчев,който е такъв до 5-ти септ. Той е бил офицер от НКВД и е отговарял за всичките съветски разузнавателни резидентури на Балканите и частично с тези в Египет,Турция и пр.

Дмитрий Яковлев е бил на длъжност "дипломатически представител" в посолството на СССР и най-вероятно той е предал Нотата,както пише г-н Христов. Защо той,ще се опитаме да разберем по-късно...Но свои "акредитивни писма " той не е връчвал на Българското Министерство на Външните работи.
 
 
+12 #3 svetlan 2013-09-09 21:22
Нашата група отправя своята благодарност към Г-н Боян за вниманието ,което проявява към нашите коментари.

Т.к. всички добросъвестни читатели знаят много добре,че един от принципите,коит о спазваме е точността и акуратността в изучаването на историята,налаг а се да направим някои фактологични и правни корекции в текста на Г-н Боян.


Уважаеми Бояне,Вие навярно сте запознат с нашата теза,че комунистическат а пропаганда се оказа по-дълголетна,по-жилава и по-лъжлива от самия комунистически режим.Това важи и за нашата страна. Продължава използването на старите похвати в нея и за голямо съжаление тя се ползва и от честни и свестни хора.


На страниците на сайта на Г-н Христов,ние доказахме,или поне се опитахме да докажем,че не съществуват такива "факти" като:

- международно комунистическо движение
-съединяване на пролетарии
-класи и класова борба
-буржоазия и експлоататорски класи
-култ към личността
-социалистическо и капиталистическ о общество
-социалистическа система
-социалистически реализъм
-сталинизъм
-РСО-развито социалистическо общество

и мн.др. подобни ....


Налага се да коригираме някои Ваши твърдения:

1. Обезоръжаването на германските войски на българска територия не означава обявяване на война срещу Германия.(това е само категоричен знак за всички воюващи страни в каква посока се ориентира Българското Държавно ръководство).Тя(войната) е била планирана да се обяви ( по подобие на тези срешу САЩ и Британия)на 5-ти ,или 6-ти септ.1944г. Точно това се разбира от съветската резидентура и Съветското ръководство веднага реагира и обнявява война срещу България. Предвиждало се е навлизането-окупацията в България да стане без обявяване на война и както справедливо посочва Г-н Христов,тази подготовка е започнала след 20 август.Това пък разбират българските власти и Правителството обявява пореден "пълен неутралитет"(26 август) по отношение на Германо-Съветската война.
2. Съветския резидент Ген. Иван Маринов изиграва най-зкловешщата роля в преврата и окупацията.
3. Няма "апетити на Сталин" ,а съветски планове за окупация още от началото на 1940г.на Балканите,по-късно на Румъния,Българи я и Турция,по-късно само на България и Турция и съвсем после окупация само на България. Защото Съветския Съюз вижда как постепено му се изплъзват неговите цели и е искал поне България да окупира,но това е друга тема.

4. Казвате:"но най-важното,почти не се споменава за девет месеца БОЙНИ действия срещу хитлеристите..."

В сравнение с кои други факти и дейстивя,Вие твърдите,че военните действия на Българските войски са "най-важното".Да,интересно е,важно е,но каква е истината:

Българските войски бяха включени напълно противозаконно и противоконститу ционно в състава на Трети Украински фронт. Те бяха насилствено принудени да воюват срещу довчерашния си съюзник,Германи я.
Защо е така ли?-ами защото България се намираше в режим на военна окупация и нямаше подписано примирие с нейния окупатор(агресо р)-СССР. То беше подписано чак на 28 окт. 1944г в Москва.Следователно в режим на юридическа "бездържавност",българските комунисти чрез марионентното Правителство на ОФ и Съветските окупационни власти са извършили този незаконен,проти вобългарски и античовешки акт-да бъдат въвлечени нашите части във война,която няма нищо общо с нашето политическо( и юридическо) статукво и държавни(и народни) интереси.

Друго,споменава те "хитлеристите". Такава категория не съществува,нито германските войски са "хитлеристки",нито германските войници,офицери и генерали са "хитлеристи". Военослужещите на дадена страна са просто германски,руски (съветски),итал иански,българск и полски,американ ски,британски и пр.


Те не могат да бъдат наричани по имената на държавни лидери,политици и пр.
Както съветските войници не могат да бъдат наричани "сталинисти",както американските "рузвелтисти",или британските "чърчилисти",френските "Де головисти" или "петеновисти",така и германските войници не могат да бъдат наричани "хитлеристи".Те могат,но само от комунистите,хор ата се придържат към нормалните,трад иционните категории.

Върви ли руските войници,които се сражават срещу турските войсници през 1877-78г. да бъдат наричани "александровисти "-по името на Руския император Н.В. Император(Цар) Александър-Втори.


5. Приносът на военните действия на Българските войски не е в интерес на Царство България и Българския народ а военна помощ към Съветския Съюз и нейните войски.Жертвите,ранени те,разходите и пр. от наша страна са напълно неоправдани и безпричинни.

6. България като държава не е била побеждавана по време на Втората Световна Война,както и по време на Германо-Съветската Война,защо Държавното ръководство и всички правителства в този период са обявявали "пълен неутралитет",започвайки с първия Мин-председател Георги Кьосеиванов и последния К. Муравиев.

България за времето на тези войни до 5-ти септ.1944г. е била напълно мирна и ЮРИДИЧЕСКИ( и фактологически) НЕВОЮВАЩА СТРАНА. Което автоматически означава,че тя не може да бъде нито побеждавана,нит о победителка. Обявяването на война срещу САЩ и Британия е чиста доза флирт,който се е признавал от всички,дори и от Съветския Съюз.
Бомбардировките на България от америкнаците и британците нямат военно-стратегически и тактически характер,а назидателен и терористичен.Абсолютно антихуменен...

Победите на Българските войски в сраженията срещу германските, напълно справедливо не се счита за "българска победа",защото Българската държава е била узурпирана и окупирана от друга държава и нашите войски са били под Командването на Трети Укр. фронт и са изпълнявали задачи,поставен и от Съветското Върховно Главнокомандван е(Ставката).Българските войски юридически и фактологически са били "съветски" и са служили за постигане на съветските интереси.Нашите войски не са могли ,дори да са искали да преследват "български интереси".

Драги Г-н Боян,надяваме се,че ще можете да коригирате някои Ваши мисли,защото явно не отговарят на обективната и правна истина. Ако смятате,че ние сме допуснали грешки в този коментар,имате пълното право да ни се противопоставит е и коригирате.

Като за финален извод,без да бъдат упреквани българските войски,те в действителност са допринесли за победата на Съветския Съюз срещу Германия и по този начин за болшевизирането на Източна Европа от Съветския Съюз.Място за гордост няма и не може да има. Да не говорим за ползата,която България и Българския народ са имали от добрите взаимоотношения с Германия. До днес ,Южна Добруджа е все още в състава на Република България,благод арение на два фактора-Българската държава и лично Н.В. Цар Борис-Трети и втория фактор-Германия и нейния Райх-канцлер Адолф Хитлер. Без тези фактори един господ знае,къде щяха да са сега българите от изконните български земи в Добруджа.Обективизма е по-силен от емоциите,идеолг иите,доктрините ,режимите,войни те и пр.
Така както Руската Империя и Руския Император Александър -Втори са факторите в изгонването на турците от българските земи,така и Германия и Адолф Хитлер са факторите,които ,изгониха румънците от българската Ю.Добруджа.
Н.В. Цар Александър-Втори и Райхканцлера на Германия, Адолф Хитлер са главните перосни,доприне сли за освобождаването на големи части от български територии,насел явани предимно от българския етнос(народ). Какви са били като "лидери" и Държавни глави,това е друг въпрос-лоши,или добри,диктатори ,или демократи,убийц и или хуманисти,това е субективизъм. Отново,лоши или добри,ние други освободители нямаме и не можем да имаме.

Ако от морална гледна точка приемем с голяма доза справедливост( и обектвност),че Хитлер е "човекоядец",това съвсем не означава,че Сталин е "вегетарианец".


Както и ако някои смятат,че Съветския Съюз е освободил Българския народ( и Източна Европа) от "фашизма",тогава норманните хора трябва да смятат,че вълкът е "тревопасно животно".
 
 
+7 #2 Боян 2013-09-06 18:33
Благодарности на г-н Христов и Светлан за доставянето на документите за истината умишлено скривана близо 70 години. Може да се добави, че след обявеният неутралитет от Багрянов, още на втори септември правителството на Муравиев обяви, че обезоръжава всякакви германски войски и ги събира в военнопленическ и лагери. Това бе фактически ОБЯВЯВАНЕ ВОЙНА НА ГЕРМАНИЯ, пет дни преди съветската нота. Истински повод за война с СССР нямаше, освен апетитите на Сталин. Но най важното, почти не се споменава за девет месеца БОЙНИ действия срещу хитлеристите на СТО хилядната българска армия, командвана от генерал Стойчев. Може би стара история. Но около нас и сега виждаме многобройни паметници за съветските войници, които ни окупираха и не воюваха на наша територия, и никакво признание за приноса на нашата армия не само в нашите исторически публикации, но и почти всички публикации в чужбина. В тях и сега пише, бе България бе победена и нито дума за ПОБЕДАТА на нашата армия, единствена сред другите страни в Европа. Даже участието на Франция бе отбелязано само с участието на Генерал де Гол заедно с съюзническите войски при влизането в Париж е без участие на съществени френски военни части. Нещо което "историците" от БАН съвсем не се грижат да попълнят. Към това може да се добави, че за своите усилия да спаси България от войната, правителството на Багрянов бе "наградено" с поредните куршуми в главата на 1 февруари 1945 г. А Муравиев едва оживя още няколко години изселен и наказан.
 
 
+10 #1 svetlan 2013-09-05 16:28
Уважаеми читатели на сайта на Г-н Христов,нашата група изразява огромно удоволствие от днешната публикация,коят о той прави във връзка със Съветско-Българската война и по-точно с акта на обявяване на войната от страна на Съветския Съюз. Това е изключтелно ценна постъпка,която той прави към своите многобройни читатели,но има едно голямо "НО".Ето какво твърди Г-н Христов:


"Сайтът desebg.com публикува онлайн нотата, с която Съветският съюз обявява бойна на България на 5 септември 1944 г., като по този начин за първи път дава възможност на желаещите да се запознаят със съдържанието й."

Тези негови думи са в силно противоречие с истината и е крайно невъзпитано да се твърди това.Защо?

Защото Нотата на Съветското правителство за първи път на страниците на сайта на Г-н Христов беше предоставена от нашата скромна група преди много време. Беше продоставен само българския (пълен)превод от руския оригинал.
Много е обидно за нашата група пренебрежително то отношение на Г-н Христов към нашата коректност и активност в неговия сайт.

Доброто възпитание е преди всичко.
Да,възможно е г-н Христов да не е обърнал внимание на нашата публикация в негови сайт,но тази възможност е минимална. Той е много стриктен и прецизен човек и ние не допускаме,че е проявил такава голяма несеризоност и разсеяност към тази наша публикация.

От странични източници знаем,че много читатели са прочели преди повече от половин година нашия превод на Нотата и са останали изключително доволни.


Налага се в същото време да посочим поредната техническа грешка,която е допусната и е редно поне тя да бъде коригирана от Г-н Христов.

"...Съветският Съюз обявява бойна на...". А правилната дума е "война".



По настояване на наша редовна читателка-журналистка в известен всекидневен вестник,нашата група от разлседващи читатели на сайта на Г-н Христов припомня датата,когато буликувахме Нотата на Съветското правителство от 5 септ 1944г.



+5 #34 svetlan 2013-02-12 17:26
Както обеща нашия скромен екип от разследващи читатели на сайта на Г-н Христов,решихме ,че е уместно да бъде публикувана точно в тази тема акта,чрез който започва Съветско-Българската война (от 05 септември до 28 октомври 1944г.)
Поводът за тази публикация е предстоящия Празник на Съветската Армия( която умря завинаги)-23 февруари,когато се очаква българските комунисти за пореден път да изрaзят своята (олигофренска) признателност към държавата и армията,които са окупирали тяхната страна България. Документът се нарича:



"Нота на Правителството на СССР към Правителството на България за обявяване състояние на война с България",5 септември 1944г.

"Повече от три години,България на дело помагаше на Германия във войната против Съветския Съюз. Съветското правителство се съобразяваше с това,че малка страна като България не е в състояние да се съпротивлява срещу мощните въоръжени сили на Германия ,през времето ,когато Германия държеше в своите ръце почти цяла Европа.
Съветското правителство търпеше и тогава,когато българските управляващи кръгове помогнагха на германците да се евакуират от Крим и да се спасят остатъците от разбитите немски войски в южната част на Съветския Съюз.
Въпреки всичко,през лятото на тази година,настъпи силна криза в състоянието на въоръжените сили на Германия. Стегната в клещи от съветските войски на изток и от съюзническите войски на запад,дебаркира ли във Франция,Германи я се оказа в катастрофално положение и нейните разбити въоръжени сили "през глава" бяха принудени да отстъпват на всичките фронтове.
Германия напълно загуби Италия. Германия загуби и Франция.След това,от Германия се отказа Румъния.После се отказа и такава неголяма страна като Финландия,вижда йки,че продължаването на приятелските отношения с Германия ,води страната към гибел.
Съдбата на Германия е предрешена.Войната е загубена за Германия окончателно.

При такъв обрат на събитията,можеш е да се очаква,че България ще се реши да използва благоприятния момент и след Румъния и Финландия,да се откаже от прогерманската политика,да скъса с Германия и да се присъедини към антихитлеристка та коалиция на демократическит е страни.
Без да се съобразява с това,българскот о правителство и сега се отказва да скъса с Германия,провеж да политика на така наречения неутралитет,в името на който продължава да оказва пряка помощ на Германия против Съветския Съюз,спасявайки нейните отстъпваши сили от преследващите ги части на Червената Армия и им осигурява база на българска територия за създаване на ново огнище на съпротивление от страна на Германия срещу силите на антихитлеристка та коалиция,както по суша ,така и по море.
Съветското правителство не може да оредели тази политика на България,освен като фактическо водене на война в лагера на Германия,срещу Съветския Съюз-политика,водена днес,без да се има предвид,че България има сега пълна възможност,нест рахувайки се от Германия,да скъса с Германия и по този начин да спаси страната от гибел.
На това основание,Съвет ското правителство не счита за възможно по-нататъшното запазване на отношенията си с България,прекъс ва всичките отношения с България и заявява,че не само България се намира в състояние на война със СССР,понеже в действителност тя и по-рано се намираше в състояние на война със СССР,но и Съветския Съюз от днес ще бъде в състояние на война с България."



Една от мадите ни сътрудничи-студентка,казва ,че неин преподавател е казал прз зимата,че Нотата е публикувана в български сайт само на този на Г-н Христов и много специалисти са принтирали нашия текст-превод.
Ние изразихме нееднократно благодатрсностт а си към любезното гостоприемство на г-н Христов да ползваме неговите електронни страници и да публикуваме Нотата. Изразяваме само малко учудване,че Г-н Христов не изрази никакво отношение към нашия жест и да включи неговия сайт в научния оборот по история на България и Българо-Съветските отношения.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов