|
25 години от палежа на Партийния дом: Как МВР се оправда пред политическите сили след провокацията ПДФ Е-мейл
Документи - МВР
Написано от Христо Христов   
Сряда, 26 Август 2015 19:19
Share

alt
Сайтът desebg.com публикува онлайн стенограмата от срещата на ръководството на МВР с представители на политическите сили след палежа на Партийния дом през 1990 г. Днес, 26 август 2015 г., се навършват 25 години от провокацията, довела до нагнетяване на обществото в България в резултат на отказа на наследника на БКП БСП да скъса с комунистическото минало.


Партийният дом

Партийният дом е построен през 50-те години на ХХ век, като от 1954 г. до 4 ноември 1990 г. над него се извисява рубинена петолъчка (днес се намира в Музея на социалистическото изкуство, бел. ред.), комунистически символ, копиран от Кремъл в Москва.


Предисторията на събитията от горещото лято на 1990 г.

На 10 юни 1990 г. се провеждат първите свободни избори след промените, които БСП печели (по-късно, през 1997 г., Главна прокуратурата след разследване, продължило няколко години, обявява, че изборите са били фалшифицирани, бел. ред.). Съмненията, че резултатите са манипулирани, изкарва противници на преименувалата се през април същата година в БСП комунистическа партия по улиците на страната като форма на гражданско неподчинение.

На 12 юни 1990 г. е започва студентската стачка с окупацията на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, блокирано кръстовището до ВУЗ-а, като студентите призовават да се изяснят сигналите за фалшифициране на изборите за 7-то Велико Народно събрание.

На 14 юни 1990 г. в телевизионното предизборно студио на СДС е излъчен видеозаписът на режисьора Евгений Михайлов с репликата на президента Петър Младенов „По-добре танковете да дойдат” по време на блокадата на Народното събрание на 14 декември 1989 г.

Петър Младенов, който по това време е председател/президент на републиката обявява кадри и звука за монтаж в обръщение по Българската телевизия (по-късно експертизата и следствието по случая потвърждават репликата му, произнесена в момент на гняв към протестиращите, които отказват да го чуят по мегафона, по който се обръща към тях през парламента през декември 1989 г.).


Принудителната оставка на Петър Младенов

Стачкуващите студенти призовават да се извърши експертиза на записа. На 4 юли стачкуващите се пренасят пред президенството с искане на оставката на Младенов, където протестът на хората прераства в Града на истината и се обединява със студентите.

Тотално компрометиран и под напора на гражданския натиск Петър Младенов подава оставка. Следват няколко провалени гласувания за изблор на президент, при които БСП отхвърля кандидатурата на СДС за президент да бъде избран социалдемократът Петър Дертлиев, лидер на най-организираната партия в опозицията и пряк политически опонент на разколебаната социалистическа (комунистическа) партия.

След договорки, ключова роля в които изиграва лидерът на БСП и премиер Андрей Луканов БСП подкрепя избора на председателя на СДС Желю Желев за президент, а СДС от своя страна подкрепя кандидатурата на БСП за вицепрезидент в лицето на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (разпоредил през януари същата година тайното прочистване на досиетата на ДС, бел. ред.).


Градът на истината

Тези събития не повлияват на протестиращите от Града на истината, където са издигнати нови граждански искания, сред които:
да бъде определена дата за публичен процес срещу Тодор Живков; да се гарантира, че новият президент няма нищо общо с партийни, държавни, стопански и военни структури, вкл. МВР и ДС;
да бъде оповестено имуществото на БСП;
да се гарантира, че във ВНС няма да заседават хора, отговорни за създаването на лагерите на смъртта, нахлуването на българските войски в Чехословакия през 1968 г., укриването на истината за Чернобил и други тежки престъпления.


Искането за сваляне на петолъчката и отказът на БСП

Малко по-късно към тях е прибавено и искането на движението „Инициатива за гражданско неподчинение“ за сваляне на петолъчката от Партийния дом, след като в 7-то Велико Народно събрание се  народно събрание се разгаря спор – СДС поставя въпроса за премахване на комунистическите символи, но БСП се обявява против.

Неостъпчивостта на БСП допълнително нагнетява напрежението Протестиращият Пламен Станчев, член на „Инициатива за гражданско неподчинение“, заплашва, че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се премахне чуждия символ. Лидерът на „Подкрепа” Константин Тренчев предупреждава, че сградата може да бъде щурмувана.

Правителството на Луканов не се намесва категорично в създавала се обстановка. МВР не само не взема необходимите предпазни мерки, но когато изведнъж в нощта на 26 август 1990 г. лумват пламъците около Партийния дом, намиращата се в близост пожарна изпраща със очевидно закъснение пожарогасителни екипи, а около сградата цари хаос.

БСП това и чака – обвинява СДС и протестиращите в екстремизъм.


Луджев: Бяха 100 момчета с подготвени запалителни материали

Публикуваната стенограма предава разговора по време на срещата на ръководството на МВР с представители на политическите сили и президента Желев и вицепрезидента Семерджиев в деня след палежа. Почти всички присъстващи висши офицери от МВР на срещата са доскорошни щатни служители на Държавна сигурност.

Зам.-министърът на вътрешните работи Стоян Стоянов твърди, че масата (5000-6000 души) превъзхождала числено милиционерите и това е основната причина да не бъдат удържани.

Димитър Луджев от СДС обаче заявява, че събралите се хора са скандирали, а активните са били около 100 млади момчета. „Те имаха запалителни материали, подготвени. Те се движеха във всички посоки. Горе имаше няколко души”, заявява пределно точно той.

След оправданията на представителите на МВР и обвиненията на ген. Семерджиев към "тълпата" и Тренчев Димитър Луджев отново взима думата (виж стр. 13) и допълва: "Вярно е, че Тренчев заяви, че ще щурмуват. Обаче вярно е, че милицията буквално се разпадна. Никаква охрана нямаше. Тя се дръпна на всички посоки".

Воденото с години разследване накрая е прекратено поради изтичане на давността, като не се произнася категорично кой стои зад палежа.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990” на Комисията по досиетата, 2013 г.


alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов