|

S5 Box

Политбюро: Преливаме партийни кадри в Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
Документи - Политбюро
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 01 Август 2016 10:23
Share

alt
Сайтът desebg.com публикува онлайн решение на Политбюро на ЦК на БКП, с което в началото на 1951 г. от различни постове в апарата на компартията са прехвърлени над 50 партийни кадри на ръководни постове в Държавна сигурност.

Документът е продължение на строго секретния доклад до Политбюро на ЦК на БКП относно: Попълване и разстановка на ръководния състав на Държавна сигурност, предложен за разглеждане от министъра на вътрешните работи Георги Цанков, който desebg.com публикува миналата седмица.

За по-голямата част от имената са посочени длъжностите на партийните кадри и постовете, които те поемат в ДС.

В списъка фигурират имената на кадри на БКП, които през следващите десетилетия, та до края на режима през 1989 г.

Такива, например са:

  • Богдан Думков, тогава началник на отдел 01 (борба с контрареволюцията) в Дирекция „Държавна сигурност”, назначен за заместник на помощник-министъра Георги Кумбелиев, впоследствие генерал. През 1952 г. Думков оглавява създаденото тогава Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията, предшественик на Шесто управление на ДС (1967), което изпълнява сходни задачи, като о основата е преследването по политически признак;
  • Георги Аначков, тогава началник отделение в ДС, издигнат за началник на окръжно управление на МВР-ДС София, който от 1971 г. поема Второ главно управление на ДС и го ръководи до 1990 г.  От 1982 г. е и зам.-министър на вътрешните работи. Ген.-лейтенант от 1974 г., с школа в КГБ;
  • Мирчо Спасов, тогава началник на столично управление на МВР-ДС, назначен за началник на окръжно управление на МВР-ДС Плевен. Спасов е една от най-мрачните фигури в БКП с редица престъпления зад гърба си, включително и по време на службата му в Държавна сигурност, изключително приближен на Тодор Живков. Той е натоварен от МВР за създаването на лагера „Слънчев бряг” край Ловеч през 1959 г. с особено тежък режим и садистични прояви на лагерната администрация срещу въдворените без съд и присъда лагеристи. Става генерал и дълги години е зам.-министър на вътрешните работи,а след това е издигнат за завеждащ отдел „Задгранични кадри” в ЦК. С школа в КГБ. Неговият син Румен Спасов беше босът на кръга „Орион” по време на управлението на БСП начело с Виденов в средата на 90-те години;
  • Стоян Савов, тогава инспектор в отдел инспекторат, назначен за началник на окръжно управление на МВР-ДС Благоевград. През 1972-1973 г. е началник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) с школа , а след това 18 години, до началото на 1990 г. зам.-министър на вътрешните работи, отговарящ за операциите зад граница. Генерал, той е една от високопоставените фигури в МВР-ДС заедно с началника на архива ген. Нанка Серкеджиева, които подготвят и предлагат на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев през януари 1990 г. заповедта за тайното прочистване на досиетата. Синът му Александър Савов, също щатен служител на ДС до 1990 г., е дългогодишен посланик на България в ЮНЕСКО (и към момента), включително по времето, когато негов генерален директор е Ирина Бокова;
  • Димитър Гръбчев, тогава началник на отдел 04, назначен за началник на същия отдел. С школа в КГБ, създател е на Управление „Безопасност и охрана” (УБО) по съветски образец, на което е началник от 1950 г. до смъртта си през 1968 г. Един от малкото генерали в ДС, които Живков след 1956 г. запазва;
  • Иван Чуков, тогава помощник на министър Георги Цанков, назначен за началник на отдел 14. Генерал, дългогодишен началник на отдел „Въдворяване и изследване” в МВР-ДС;
  • Григор Шопов, тогава завеждащ отде в Окръжния комитет на БКП в София. Генерал, член на ЦК на БКП, зам.-министър на вътрешните работи до декември 1989 г., другият след Мирчо Спасов зам.-министър, изключително верен на Тодор Живков. През 1974 г. дава указания за отвличането от Дания на българския емигрант Борис Арсов, ръководител на емигрантската организация „Левски”.

В списъка фигурира и името на Милко Балев, тогава помощник на секретаря на ЦК Тодор Живков. Последният обаче се застъпва за Балев с писмено становище до Политбюро (виж по-долу последния документ ръкопис). След 1956 г., когато Живков оглавява партията Балев става началник на кабинета му, пост който заема дълги години и е едно от най-доверените лица на генералния секретар на БКП.

Документите са включени в разширения електронен вариант на  документалния сборник „Държавна сигурност – войникът на партията” на Комисията по досиетата, 2015 г.

 

 

alt

alt

alt

alt

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов