Сайтът desebg.com публикува любопитна фотография, запечатила представители на Държавна сигурност в Московската духовна академия в Сергиев Посад.

Посещението е осъществено в началото на 80-те години на миналия век. Цивилно облечените офицери от българската Държавна сигурност са използвали служебна визита в Москва и в свободното си време са решили да посетят духовната академия, разположена на около 60 км от столицата на тогавашния Съветски съюз.

По това време Сергиев Посад е преименуван на Загорск (1930-1991). Там се намира най-големият мъжки ставропигиален манастир на Руската православна църква „Троице-Сергиева лавра“ (1345).

В средата на 60-те години на миналия век комунистическият режим на БКП в България е въвел нова специална забранителна зона за западни дипломати, а така също и за чужденци.

Това разкриват архивни документи на МВР-ДС, един от които desebg.com публикува онлайн. Той представлява циркулярна нота на вътрешното министерство до дипломатическите мисии от юни 1964 г. С нея е отменена идентична нота от 1956 г.

С новия документ са посочени три крайгранични зони, в които присъствието на западни дипломати и чужденци е абсолютно забранено.

В следенето на българската интелигенция ДС се е натъквала на позиции, изразени от съветски творци, най-често писатели, които са гостували в България по време на различни творчески инициативи.

Това разкриват архиви документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Съветските писатели обаче не са били следени целенасочени, а засичането на техни изказвания и позиции е станало в резултат на слухтене около техните колеги.

Точно такъв случай разкрива строго секретно съобщение относно: Някои изказвания на заседанията на българската и съветската делегация при клуба на съветско-българската млада творческа интелигенция (литература група) от 1969 г.

Интересното е, че агентурната информация за случая е постъпила в Шесто управление за борба с идеологическата диверсия не в резултат на целенасочени оперативни действия, а поради самоинициативата на свой бивш секретен сътрудник под псевдонима „МАРИНОВ”.

В началото на 60-те години на ХХ век Държавна сигурност не е разполагала с нито един агент или доверителна връзка (ДВ) сред учените в Българската академия на науките (БАН).

Това разкрива архивен документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн. Той е строго секретна справка относно: Състоянието на оперативно-агентурната работа в институтите при БАН към 15 октомври 1962 г.

Документът е изготвен от един от двамата оперативни работници, натоварени със следенето на работещите в академията.

Към 1962 г. съставът на БАН възлиза на 3200 души, от които 633 членове на БКП, а останалите на ДКМС или безпартийни.

Оперативният работник, автор на доклада (ОР Костов), посочва, че отговаря за 1445 души. От тях 334 са научни сътрудници, а останалите – инженери, физици, математици и други специалисти.