|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Окопната война за съдбата на дипломатите, свързани с ДС ПДФ Е-мейл
Рубрики - Сагата с дипломатите
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 31 Януари 2011 13:17
Share

Месец и половина от обявяването на решението на комисията по досиетата за посланиците с принадлежност към ДС и РУ-ГЩ на 14 декември 2010 г. все още проблемът с тяхното присъствие зад граница не е намерил решение. Въпреки обществените настроения „за” и специалната декларация, приета от всички парламентарни групи в Народното събрание с изключение на БСП.

Нещо повече, от изявленията на президента Георги Първанов, от чийто указ зависи отзоваването на 35 действащи посланици-агенти, става ясно, че възелът около казуса все повече се заплита.

Представяме предисторията на обявяването на сътрудниците на ДС и РУ-ГЩ сред дипломатите, както и събитията, реакциите и решенията, последвали след това.

 

ПРЕДИСТОРИЯТА

6 ДЕКЕМВРИ, 2006 г.
Приемане на закона за досиетата

Народното събрание гласува Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. В чл. 3, ал. 1 е изброен дълъг списък от са определени публичните длъжности по смисъла на закона, които подлежат на проверка за принадлежност към ДС и РУ-ГЩ. В точка 23 са посочени посланиците, генералните консули, и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии на България.
Законът е приет с рядък политически консенсус – за него гласуват, както депутатите от тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, така и от опозицията.

.

 

През април 2007 г. Народното събрание избира комисия по досиетата, в чийто 9-членен състав доминират представители, номинирани от тройната коалиция. Опозицията има само двама представители. За председател е избран депутатът от БСП  Евтим Костадинов.
Комисията започва проверки на публичните длъжности за принадлежност към ДС по списъка, тъй като това е изискване на закона.
На 1 декември 2010 г. след огласяване на проверката за сътрудниците на ДС в Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС) от комисията по досиетата обявяват, че следващото решение ще е за дипломатите.

 

14 ДЕКЕМВРИ, 2010 г.
Обявяване на решението за дипломатите

Комисията по досиетата обявява решение №175, установило, че от проверени 462 е установена принадлежност към Държавна сигурност или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА на 218 лица. Имената на 26 от агентите обаче не са обявени, тъй като са починали и законът забранява оповестяването им. Списъкът съдържа имената на 192 дипломатически служители, заемали постовете посланици, генерални консули или зам.-ръководители на дипломатически мисии през последните 21 години.

В процентово отношение Държавна сигурност е присъствала в българската дипломация с 47 процента от всичките ръководни задгранични кадри. Далеч зад този процент остава втората държавна институция след МВнР, която заема второ място в процентно съотношение по присъствие на агенти на ДС, а именно МВР с 22 процента.

В списъка 45 от дипломатите се оказват действащи и към момента (в тази цифра влизат и двама действащи посланици, обявени на 6 януари 2011 г. от комисията по досиетата при допълнителна проверка и един генерален консул, обявен също допълнително през месец март).

 

15 ДЕКЕМВРИ, 2010 г.
Премиерът Борисов: Отзоваваме посланиците
Президентът Първанов: Против съм

Още на следващия ден след решението на комисията по досиетата министър-председателят Бойко Борисов обявява, че посланиците, които са били служители на Държавна сигурност, ще бъдат отзовани от мисиите им. „Партия ГЕРБ и аз като неин председател, а и външният министър като убеден демократ считаме, че не би трябвало да ги оставяме на постовете, които заемат. Това е решението ни”, казва Борисов на заседание на Министерски съвет.

Коментарът му продължава така: „Половината от посланиците ни са агенти, представяйте си вътре в страната какво е!” По думите на премиера „яростната съпротива срещу ГЕРБ на всички нива, институции и проекти, показва, че действително са подценили тежките поражения, които бившата ДС е нанесла”. Той допълва: „Защото няма логика примерно в една държава да изпратиш човек, когото хората там вече знаят, че е агент на ДС. А след това (б. р. - чуждият събеседник на нашия дипломат) ще прати апаратура да му проверят кабинета дали не сме му “закичили” мероприятия”, каза още Борисов.

В същия ден президентът Георги Първанов, с чийто указ от 2002 г. са назначавани дипломатите контрира пред медиите с въпроса: „Ако Тодор Живков е бил добър държавен ръководител, защо посланиците от този период са лоши?”, намеквайки по този начин за изявление на Борисов за Живков преди няколко месеца. Без някой до този момент да е говорил за лустрация, Първанов категорично заявява, че няма да подкрепи такава политика срещу дипломатите. "Това са дипломати, които 20 години работят за демокрацията. Те, а не това правителство, работиха за влизането на България в ЕС и НАТО без никакви забележки и проблеми", отбелязва Първанов. Той познавал част от хората в списъка и бил готов „да се отвори всяка папка и да се види за кого какво има”. „Ако за някого има нещо укоримо, той ще си отиде”, заявява президентът.

Премиерът Борисов повдига темата и на редовното заседание на кабинета същия ден, казвайки пред министрите си:  „Моето разбиране е, че вече 20 г. след демокрацията, когато сме членове на ЕС и НАТО, крайно време е, ако тогава някои са били по-млади, чисто човешки е да ги оставят на работа. Те вече са на такава възраст, че спокойно могат да пишат мемоарите си за шпионските си дейности, които сигурно ще бъдат много интересни за читателите, ще получават добри пари от това”.

Малко по-късно външният министър Николай Младенов обявява, че правителството ще се обърне към президента Георги Първанов дипломатите агенти да бъдат отзовани. Освен това кабинетът ще предложи на Народното събрание да изготви законопроект България да не бъде представяна в задграничните си мисии от хора от службите.

Външният министър обяснява, че „тази ситуация не може да продължава”. Според думите му външното министерство разполага с капацитет и качествени хора, които да назначи в задграничните мисии. Министърът посочва, че вече е запитан от свой колега от страна членка на ЕС дали ще отзове посланика от неговата държава. Министър Младенов получава подкрепа от депутатите на ГЕРБ, „Синята коалиция” и „Атака”.

„Българското правителство трябва да се справи с въпроса за посланиците, които са били агенти на Държавна сигурност”, е мнението на посланика на САЩ у нас Джеймс Уорлик след среща с представители на парламентарната група на ГЕРБ.
„Синята коалиция” предлага промени в Закона за дипломатическата служба, с които агенти на Държавна сигурност да не могат да бъдат посланици по принцип.

От БСП обявяват, че след огласяването на посланиците агенти „българската външна политика ще трябва да се справи с мащабен удар, който ще има тежки дългосрочни последици за нейното ефективно функциониране”.

Българската асоциация за външна политика изразява дълбоко съжаление за принадлежността на голям брой български посланици към бившите тайни служби на Народна република България. Представителството на демократична България от такива посланици е неуважение към приемащата страна.” Това се казва с позиция на асоциацията, разпространена до медиите.

Международният авторитет на България като страна – членка на Европейския съюз и на НАТО, рискува да бъде сериозно накърнен, особено в периода, когато се стремим към достойно участие в новата общоевропейска дипломатическа служба", се посочва в становището.

"Българската асоциация за външна политика подкрепя първоначалната реакция по въпроса на министър-председателя Бойко Борисов и на министъра на външните работи Николай Младенов и очаква от правителството бързи и адекватни промени в българската дипломация. Само такъв подход може да гарантира международното доверие и подкрепа за работата на несвързаните с бившите тайни служби български дипломати и особено на младите специалисти, които сега започват своята кариера", завършва декларацията.

 

16 ДЕКЕМВРИ 2010 г.

Министър Николай Младенов: Омръзна ми от гримаси от миналото

„Било каквото било – оттук нататък няма да е така, няма да продължавам да живея в този сапунен сериал от последните 20 години, когато някой вади листче и вика: "Виж този, виж онзи", заявява министърът на външните работи Николай Младенов по Нова телевизия, като отново повтаря, че ще бъдат отзовани всички дипломати-агенти на ДС.

Младенов обяснява, че ще започнат с тези, които са назначени от правителството, като консулите, а в началото на следващата година ще проведе разговор с президента Георги Първанов как да се реши въпросът с останалите. „Омръзна ми да се занимавам с тези глупости, с някакви гримаси от миналото, които ще ни казват какво да правим оттук нататък, край - това свърши", категоричен е Младенов.

 

17 ДЕКЕМВРИ, 2010 г.
Иван Костов: Предстои тежка битка

„Предстои тежка битка. Отсреща ще бъде защитникът на агентите, доносникът, президентът на страната агент Гоце”, заявява лидерът на ДСБ Иван Костов по Би Ти Ви. „Радва ме това, което се случва, защото комисията си свърши работа. Волята на външния министър и премиера е повече от похвална”, коментира още Костов. Според него обаче ги чака ги тежка битка, защото „от другата страна на тази битка няма да се предадат без бой и ще бъдат използвани всички средства”.

Съпредседателят на „Синята коалиция” добавя, че президентът е заинтересован и за тантото, премиерът да се съгласи да се раздели с Божидар Димитров, ако Първанов подпише указа за освобождаване на посланиците. Според лидера на ДСБ държавният глава няма да отзове посланиците-агенти, защото има интерес те да останат на заеманите постове.

Българските дипломати, свързани с бившите тайни служби да се оттеглят от постовете си. Такива са очакванията на Европейската народна партия по думите на генералния секретар на партията Антонио Лопес Истуриц в интервю за БНР. Премиерът Бойко Борисов участва в заседание на Европейската народна партия в Брюксел. На него той е принуден да даде обяснения и за големия брой посланици, свързани с ДС. Истуриц изразява задоволство от действията на българското правителство за изясняване на проблема и подчерта, че очакват тези посланици да напуснат постовете си.

Наличието на хора, обявени от комисията по досиетата в рамките на посланическия корпус, не създава проблем за България”, заявява президентът Георги Първанов във Враца, цитиран от прессекретариата. Първанов предлага да се отворят досиетата на всички, които са обявени от комисията, „за да се види реалната дейност на всеки и да се избегнат всякакви инсинуации”, смята държавният глава.

„В момента, в който президента отзове всички посланици, агенти на Държавна сигурност, аз ще уволня Божидар Димитров, за да приключим с този въпрос, така, че евроатлантическите ни партньори да имат доверие в страната”, контрира премиерът Бойко Борисов в предаването „Панорама” на БНТ. Той добавя, че случаят с Божидар Димитров не е същият, като този с посланиците, защото той е бил избран за депутат на мажоритарни избори, въпреки че се е знаело, че е бил сътрудник на Държавна сигурност. „Той просто не е зависим, като тези хора, която се страхуват, че могат да бъдат разкрити, че са били агенти и съответно могат да бъдат манипулирани от тези, които са ги вербували”, заключава премиерът.

Божидар Димитров е обявен за секретен сътрудник под псевдонимите Тервел и Кардам на Първо главно управление на ДС от 1973 г., впоследствие агент на Второ главно управление на ДС под псевдонима Телериг още при встъпването си в длъжност като министър в правителството на Борисов през лятото на 2009 г.

 

18 ДЕКЕМВРИ, 2010 г.
Ходът с оставката на министър Божидар Димитров

Министърът без портфейл Божидар Димитров ще подаде оставка. Това потвърждава самият той пред БНР. По-рано същият ден в интервю за „Дарик радио” министър-председателят Бойко Борисов заявява, че ще разговаря с Божидар Димитров, защото не иска да го обиди и да го прави изкупителна жертва. „Очаквам той сам да подаде оставка”, казва премиерът.

 

19 ДЕКЕМВРИ, 2010 г.
Приемане на оставката на Божидар Димитров
Оттегляне и на зам.-вътрешния министър Павлин Димитров

Премиерът Бойко Борисов подписва оставката на министъра за българите в чужбина без портфейл Божидар Димитров. Това става ясно от изявление на самия Божидар Димитров пред Нова телевизия. Минути по-късно и премиерът Бойко Борисов заяви пред Би Ти Ви, че е приел оставката, много съжалява за това, но го прави, за да се покаже, че няма двойни стандарти.

Същият ден става ясно, че зам.-вътрешният министър Павлин Димитров също ще подаде оставка. Той също беше обявен за сътрудник на Държавна сигурност при проверката на правителството през 2009 г. Премиерът обявява това решение в в интервю по Би Ти Ви. Павлин Димитров е бил щатен служител, назначен  през 1985 г. за зам.-началник по ДС на районно управление в Ботевград. През 1987 г. е изкарал 3-месечна школа в КГБ в СССР.

„На следващия Министерски съвет ще предложим на Първанов тези дипломати, които Първанов казва, че ние сме назначили, да ги отзовем. Ако не се съгласи, ще излезе, че е лъжец. Ще излезе, че те са ги пратили, а не ние сме си ги назначили”, допълва Борисов.

 

20 ДЕКЕМВРИ, 2010 г.
Кабинетът Борисов – без агенти на ДС
 

Оставките на министъра за българите в чужбина Божидар Димитров и на зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров са разписани. Новината е съобщена от  премиера Бойко Борисов пред журналисти преди да отпътува на официално посещение в Ливан.
След оставките на Божидар Димитров и Павлин Димитров правителството на Бойко Борисов става първото от всички след промените в България, в чийто състав не присъстват сътрудници на ДС и РУ-ГЩ. Преди скандала премиерът освободи зам.-външния министър Красимир Костов, за когото също беше установена принадлежност към ДС.

В интервю пред БНТ същият ден министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов заявява, че скандалът с досиетата на Божидар Димитров и Павлин Димитров, е чест от тактиката на опозицията да не позволи да се говори за реална политика. „Важното е, че с действията си ГЕРБ върви в посока на затваряне на тази страница”, посочва министърът. Той добавя, че дебатът за досиетата е трябвало да се състои още в началото на прехода, но това не е направено. „Не може 20 години по-късно ние да продължаваме да говорим за лица, които трябваше да са или в пенсия, или на някакви други длъжности, но не и да представляват страната ни във външнополитически план”, смята той.

 

23 ДЕКЕМВРИ, 2010 г.
Правителството предлага на президента да отзове всички посланици-агенти

Министерският съвет предлага на президента да подпише указ за отзоваване на всички посланици-агенти на Държавна сигурност, съобщава премиерът Бойко Борисов след заседанието на кабинета. Правителството предвижда мярката да засегне всички дипломати включително и назначени от настоящото управление. След завръщането им  дипломатите ще останат на работа в МВнР.

Не приемам подобен бланкетен подход. Предлагам да седнем с премиера и да разгледаме всички отделни случаи, за да се види  какво е правил даденият човек като сътрудник на ДС, кадърен ли е ли не”, заявява Първанов пред БНТ.

Борисов отхвърля предложението с аргумента, че не е ясно какво точно съдържат документите. „Ако ги няма половината листа в папките, ако някой ги е пипал и манипулирал? Чувал съм за досиета, в които някои листи ги няма. Какво да четем?", отвърна той.

Става ясно, че кабинетът ще предприеме отзоваването на генералните консули, за които не се изисква указ на президента. В началото на следващата година ще бъде обявен конкурс по правилата, функциониращи в европейската дипломатическа служба, информира министърът на външните работи Николай Младенов.Той отново коментира, че с отзоваването не се дава оценка на дипломатите, но „България не може да си позволи да й бъде лепнато, че продължава да работи с кадри на бившата Държавна сигурност”.

 

5 ЯНУАРИ, 2011 г.
В търсене на диалог с Георги Първанов

Външният министър Николай Младенов коментира, че все още не е ясно как ще отзоват посланиците при положение, тъй като е необходим и указ на президента Георги Първанов. Той обявява, че дебатът с държавния глава вероятно ще бъде още през януари. „Така ще се затвори страницата за този казус и с президента Първанов ще имаме нормален диалог за да бъдат назначени хора, които да градят различен образ на нашата страна. Това ще са професионалисти, изградени през последните 20 години и без обвързаности с бившата ДС, а такива кадри има достатъчно в МВнР”, обяснява Младенов.

 

6 ЯНУАРИ, 2011 г.
Посланиците в Кабул и Скопиев се оказват свързани с ДС и РУ-ГЩ

Комисията по досиетата излиза с допълнително решение №176, с което са обявени още четирима дипломати, свързани с ДС и РУ-ГЩ. Сред тях са и двама действащи – Валерий Аржентински, посланик в Кабул от юни 2007 г. и Раковски Лашев, посланик в Скопие от юли 2007 г.

 

11 ЯНУАРИ, 2011 г.
Президентът бави отговора за посланиците, МВнР търси начин да го заобиколи

Въпреки че от МВнР заявяват, че очакват конструктивна стъпка на президента Георги Първанов във връзка с решението на кабинета за отзоваване на посланиците, работили за ДС, става ясно, че министерството може да потърси начин да заобиколи държавния глава, който бави решението. Един от тези начини е посланиците да бъдат извикани на консултации в МВнР, които да продължат по-дълго.
При подобна ситуация, в която държавният глава реши да не отстъпва и не издаде указ за назначение на нов директор на служба „Военна информация” (военното разузнаване), той е заобиколен от правителството с назначаването на цивилен за изпълняващ длъжността.

 

12 ЯНУАРИ, 2011 г.
Парламентът зове посланиците сами да се оттеглят

Народното събрание призова посланиците с установена  принадлежност към ДС и РУ-ГЩ доброволно да се откажат от постове. Призивът беше приет със специална декларация на парламента, който ще подкрепи законодателни промени за ограничаване връзките между дипломатическата служба и Държавна сигурност.

Първоначално декларацията е обсъдена и приета от парламентарната комисия по външна политика. Тя не е подкрепена само от депутатите от Коалиция за България. В мотивите на вносителите от ГЕРБ се посочват, че е блокираната работа на дипломатическата служба и е създаден риск за авторитета на България. От списъка с 44 действащи дипломати – 35 са посланици.
Външният министър Николай Младенов заявява, че декларацията на парламента трябва да бъде ясен сигнал към целия свят, а предстоящите законови промени ще отворят службата за млади и компетентни хора.

 

13 ЯНУАРИ, 2011 г.
БСП опитва удар срещу министър Цветанов

Депутатът от Коалиция за България Кирил Добрев съобщава, че министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов е започнал работа в Централно информационно организационно управление (ЦИОУ) на ДС през 1987 г. Депутатът се е консултирал с Комисията по досиетата и според архивите през 1979 г. това управление е преминало в структурата на ДС като Седмо управление.
От БСП атакуват ГЕРБ в „двоен аршин”. „С какво посланиците са по-лоши от Цветанов”, се посочва в декларация на социалистическата партия.

Същият ден в официално съобщение комисията по досиетата огласява, че не е открила документи, установяващи принадлежност на Цветан Цветанов към органите на ДС. „В периода, визиран от народния представител, Цветан Цветанов е бил на трудов договор като волнонаемен служител - специалист в ЦИОУ на МВР. Длъжността „специалист” при ЦИОУ на МВР, заемана от него до 16 юли 1991 г. не дава основание за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за досиетата”, се посочва в официалното съобщение на комисията.

 

14 ЯНУАРИ, 2011 г.
Народното събрание призова държавния глава да отзове посланиците-агенти

В специална декларация, подкрепена със 152 гласа от всички парламентарни групи без тази на БСП Народното събрание призовава президентът, правителството и МВнР да предприемат действия за отзоваване на посланиците, съпричастни към Държавна сигурност.
С документа се настоява дипломатите с установена принадлежност към ДС и РУІГЩ да се оттеглят от постовете се.
„Политическата воля на българския парламент е ясна”, заявява външният министър Николай Младенов след гласуването.
Лидерът на ДСБ Иван Костов призовава за пълно национално съгласие по декларацията на парламента с мотива за „изчистване на българската дипломация”.

„Нека затворим тази страница веднъж завинаги. За да има едно по-добро утро за България”, заяви депутатът, заявява депутатът от ГЕРБ Доброслав Димитров, вносител на декларацията.

Юнал Лютфи от ДПС посочва, че върху дипломати, свързани с ДС, е легнала сянката на недоверие и те трудно биха продължили да изпълняват своите задължения. "ДПС ще подкрепи декларацията със съзнанието, че този парламентарен акт няма да послужи за уреждане на вътрешнополитически сметки, че няма да стартира лустрационна политика", заяви още Юнал Лютфи.

„Няма никакви законни основание да се предприемат действия за отзоваването на тези посланици, опитвате се да легитимирате едно нарушение на закона", обявява позицията на БСП лидерът й Сергей Станишев. „Миналата година сте върнали 20 посланици, сега ще обезглавите още 35 посолства. И после ще хленчите, че нямате подкрепа за „Шенген”, допълва той.

 

16 ЯНУАРИ, 2011 г.
Бившият външен министър Калфин към дипломатите: Не подавайте оставки

След гласуваната от парламента декларация по казуса с посланиците-агенти бившият вицепремиерът и външен министър в кабинета Станишев Ивайло Калфин, който е предложил голяма част от тях, призова посланиците-агенти да не се оттеглят доброволно. Това направи той в блога си. Калфин, който в момента е евродепутат от БСП пише, че „Народното събрание отново намери начин да прахоса време и народни пари, да политиканства напразно и да противопоставя едни български граждани на други. Това ме връща към 90-те години, когато докато другите страни от Източна Европа правеха икономически реформи, българският парламент се занимаваше с ликвидационни съвети, реституция, политически отмъщения и чистки, с демократичните комплекси на бивши комунисти”.

Същият ден премиерът Бойко Борисов заявява при посещението си в Бургас, че Всички други правителства не са имали куража да бръкнат в раната на т. нар. Държавна сигурност, а ние го направихме и реакцията е светкавична на всички засегнати хора”. Изявлението става на фона на скандала с оповестените от в. „Галерия” записи на СРС-та от разговори на директора на Агенция „Митници” Ваньо Танов.

"Защо в деня, в който парламентът приема декларация за първи път от 20 години, включително и ДПС гласува срещу агентите на Държавна сигурност, точно тогава излиза този скандал?”, запитва реторично Борисов.

 

20 ЯНУАРИ, 2001 г.
Казусът с посланиците тема и по време на вота на доверие на кабинета Борисов

„Аз, като министър на външните работи, искам доверието на българското народно събрание, за да свалим сянката от сивите шлифери, чадърите, които убиват хора, сянката на ДС, легнала върху българската дипломация. За да се чува гласът на България в Европа и на Балканите. Не да правим едни приятели, а други неприятели”, заявява външният министър Николай Младенов по време на дебатите за вота на доверие към правителството, поискан от премиера Бойко Борисов Младенов.

„Искам подкрепата на НС, за да свалим стъкления похлупак, който не позволява на младите дипломати в България да израснат”, добави министърът. По думите му всяка партия ще определи сама своето решение, но има моменти в българската история, когато изборът остава в крайна сметка „за” или „против”. „Така Филип Димитров и СДС поставиха тук въпроса: „Създаваме ли свободна България, тогава на този избор се противопоставиха същите сенки от миналото, провокатори, които от 20 години насам не искат да видят напредъка на страната ни”. По същия начин през 1997 г. ОДС поискаха от НС подкрепа за това в страната ни да има европейски правила и свободна икономика”, добавя Младенов.

 

23 ЯНУАРИ, 2011 г.
Президентът Георги Първанов не отстъпва

Президентът Георги Първанов обявява, че е готов да подпише указ за освобождаването само на един от посланиците с досие на сътрудник на ДС, защото от представените материали имало неща, които били укорими от морална гледна точка и имало основание за освобождаването му. Държавният глава не пожелава да посочи  името му.

Държавният глава допълва, че се е запознал с половината от досиетата на посланиците, които са сътрудничели на Държавна сигурност, и за които правителството настоява да бъдат освободени. Според него в повечето от папките не се съдържа почти никаква информация, в други - наистина има действия, които могат да бъдат поставени под знаменателя на разузнаването, без да са особено значими.

Първанов изразява позицията, че основание за освобождаване би имало и ако приемащата страна, след като се е запознала с фактите около миналото на посланиците, има резерви към тях. „Фактите на принадлежност към ДС са били известни на повечето от приемащите страни, но те не са реагирали отрицателно, когато са получили агреман, тоест приемащата страна се е съгласила с тези факти и е работила с посланиците в продължение на 3-4 години доста успешно”, смята президентът. В тази връзка той съобщава, че е изпратил писмо до правителството с искане за факти коя приемаща страна как е реагирала на информацията, че българският представител е с досие.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов