Столичани вече могат да си определят срещи в Княжеската градина, територия позната от комунистическо време като градинката около паметника на Съветската армия.

С решение от юни на 2011 г. Столичният общински съвет наименува пространството около монумента в Княжеска градина, като по този начин върна неговото име отпреди 9 септември 1944 г.

Предложението за връщане на старото име на едно от централните места в София беше направено от общинския съветник от ДСБ Вили Лилков, който след местните избори през октомври 2011 г. е зам.-председател на Столичния общински съвет.

До Освобождението мястото е наричано „Стамболова ливада”, наводнявана от „Средноградската вада” – „Крива река”, която се е вливала в Перловската река. След 1880 г., по желание на княз Александър I Батенберг, градският градинар Карл Бетц организира мястото, като Княжеска градина с площ от 35 дка и построява първите четири павилиона за цветя.

След 1887 г. част от градината се обособява като Ботаническа. С пристигането на княз Фердинанд в България, градината става център за култивиране на цветя и растения, в която работят плеяда градинари и ботаници – Л. Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Аларикус Делмард, Антон Краус и др. Йохан Келерер създава първия алпинеум в градината с редки ендемични видове насаждения, като успява да събере, отгледа и разпространи оттук над 3000 вида, вкл. рядко срещани растения.

Обликът на Княжеската ботаническа градина е завършен през 1893 г. с построените от арх. Грюнангер цветни оранжерии.

От 1891 г., в градината се устройва зоопарк. През 1903 г., по проект на арх. Георги Фингов, градината се огражда с лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.

След обявяване на Независимостта на България, е обявен конкурс за Царски дворец с градини на мястото на Княжеската градина. Монументален опит за осмисляне на пространството й представлява проектът на арх. Никола Лазаров за царски дворец в градината. Реализацията е осуетена от избухването на Първата световна война.

През 1935-1936 г., със средства на царското семейство и по проект на арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов, в градината е устроена и дарена на децата т. нар. „Царска детска градина” – с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт и др. В градината е разположен алпинеум и цветен кът с високопланински цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

Поетапното и целенасоченото й деградиране започва малко след 9 септември 1944 г., когато там е разположена съветска военна част (зенитна батарея). С халосни залпове от това място са отбелязвани победите на червената армия. През 1954 г. там е издигнат паметника на Съветската армия.

Решението за Княжеската градина обаче все още е неизвестно, за да се наложи в обществото. За това допринася и факта, че общината е не отбелязала с нито една табела старото-ново име на територията между булевардите „Цар Освободител”, „Левски”, „Гурко” и „Евлоги Георгиев”. В решението на общинския съвет дори е допусната грешка като бул. „Цар Освободител” е отбелязан като „Руски”, така, както е наричан преди 10 ноември 1989 г.

През миналата година по време на обществен дебат за мястото на паметника на Съветската армия стана ясно, че неговата съдба ще бъде решена с обявяването на международен конкурс за архитектурно решение на тази централно градско пространство. До момента обаче конкурсът не е задвижен.

От есента на 2010 г. мястото около монумента стана поле за изявите на Гражданската инициатива за демонтиране на паметника. На 15 януари 2012 г. от 11 до 13 ч. инициативата приканва софиянци да участват отбелязването на 15 години от гражданските протести през 1997 г. пред паметника на лъжата, тоест в Княжеската градина.