|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Пътят до архивите на Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
Рубрики - Архиви
Написано от Христо Христов   
Неделя, 30 Януари 2011 02:03
Share

Достъпът до архивите на Държавна сигурност в България е осеян с много препятствия след рухването на комунизма. Той е съществена част от разкриване на истината на близката история, тъй като архивите на ДС безпристрастно показват действителния репресивен характер на управлението на БКП. Това е и причината за огромната и продължаваща толкова години наред явна и неявна съпротива срещу отварянето им. С настоящият текст представяме основните моменти от процеса на създаване и осъществяване на достъпа до документите на ДС.

 

Достъп по времето на БКП

До оттеглянето на Тодор Живков от властта на 10 ноември 1989 г. документите на Държавна сигурност са държавна тайна и табу за обществото.

За тях отговаря ІІІ самостоятелен отдел на ДС „Картотека и архив”. Той е под разпореждането на министър на вътрешните работи и основното му ядро се намира в централната сграда на самото министерство на ул. Шести септември” 29. ІІІ отдел отговаря за архивните материали на всички структури на ДС с изключение на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването). То има самостоятелен архив и картотека, които се намират в сградата на ПГУ на ул. „Хайдушка поляна” 12 в кв. „Красно село”.
От 1973 г. за архивите на ДС, респективно за ІІІ отдел, както и за архива на ПГУ, отговаря зам.-министърът на вътрешните работи ген. Стоян Савов.

Достъпът и работата на оперативния състав на Държавна сигурност с архивите на ДС е уреден в строго секретни инструкции за оперативния отчет, последната от която е от 1978 г., утвърдена от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов. ПГУ работи със самостоятелна Инструкция за оперативния отчет, като последната е от 1976 г.

Частичен достъп до архиви на ДС са получавали някои творци за написването на различни документални и художествени произведения, поръчани от властта с цел да пропагандират комунистическата власт или дейността на самата ДС. Това е ставало след разрешение на отдел „Деловодство” на ЦК на БКП и под контрола на служители на ІІІ отдел на ДС, а понякога и на самия министър на вътрешните работи. От своя страна от отдел „Деловодство” на ЦК на БКП са отнасяли подобни молби до знанието на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който е давал съответно съгласие. Неговото информиране по всеки случай е било задължителен елемент от тогавашната процедура.

Достъп до документите на ДС след промените

След промените за първи път въпросът за архивите на ДС, в частност за досиетата, е поставен на 6 февруари 1990 г. по време на Кръглата маса. Любомир Павлов, представител на Независимата федерация на труда „Подкрепа”, а впоследствие депутат от СДС се обръща към министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев с въпроса: „Искаме да се отговори на въпроса – ще получат ли хората достъп до своите досиета или не?”
Министър Семерджиев, който се е явил пред опозицията на Кръглата маса, за да информира, че Държавна сигурност е закрита, дава уклончив отговор. Той премълчава истината, защото няколко дни по-рано, на 29 януари 1990 г. тайно от опозицията и обществото утвърждава докладна записка рег. №ІV-68, предложена от зам.-министър ген. Стоян Савов, отговарящ за архива за прочистване на досиетата на ДС. Документът, върху който стои най-високия гриф „Строго секретно, от особена важност”, е подготвен от дългогодишния началник на ІІІ отдел на ДС „Картотека и архив” ген. Нанка Серкеджиева.

С него е поставено началото на унищожаването на архивите от компрометиращи комунистическия режим материали и заличаването на част от агентурния апарат на ДС. До първите демократични избори на 10 юни 1990 г. са унищожени около 40 процента от архивите, преди всичко свързани с личните и работни дела на агентурата. Оперативните материали, с които различните поделения на ДС са работили след 1985 г., и които изобщо не са били предавани в архив, съглаасно заповедта на министър Семерджиев са унищожени по места от оперативните работници в съответните структури.

Прочистването на архивите в ПГУ започва по-рано, още през декември 1989 г., а определените за унищожаване досиета са товарени на камиони и изгаряни в пещите на металургичния комбинат „Ленин” (днес „Стомана”) в Перник.

Пръскането на документите на ДС

След формалното закриване на структурите на ДС и създаването на съвременните специални служби през 1990 г. част от документите на Държавна сигурност се разпръскват в различни институции. В МВР остава основния архивен масив на ДС, състоящ се от 66 архивни фондове със десетки хиляди архивни единици. За него отговаря наследникът на преструктурирания ІІІ отдел – отдел „Информация и архив” при МВР, днес дирекция.

Архивът на ПГУ на ДС е наследен от правоприемникът му Национална разузнавателна служба, която е създадена през февруари 1990 г. с указ на тогавашния председател на Държавния съвет Петър Младенов, по силата на който и до днес се води на подчинение на държавния глава.

От архива на МВР са извадени делата на агентурния апарат и на кадровите служители на бившето Трето управление на ДС – военното контраразузнаване и са прехвърлени на новосъздадената служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване” (съвременното ВКР), което минава на подчинение на Министерството на отбраната.

Идентична процедура протича и с делата на Пето управление на ДС – управление „Безопасност и охрана” (УБО), които са прехвърлени към създадената на негово място Национална служба за охрана, която също се води към президента.

Част от материалите на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) остават в създадената на негово място Национална служба за защита на конституцията, преименувана по-късно в Национална служба „Сигурност” (НСС, съвременното контраразузнаване, което през 2008 г. се вля в Държавна агенция „Национална сигурност”, ДАНС).

Някои от разработките на закритото Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия и противодържавни прояви първоначално са изнесени от оперативни работници, които са назначени в новосъздадената Централна служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), впоследствие Национална служба (НСБОП), а в момента Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП).

Документите на Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО), познато и като Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ), което се води към Министерството на народната отбрана след промените преминават в новосъздадената служба „Военна информация” (съвременното военно разузнаване). Обявяването на неговите агенти е включено през 2001 г. с поправките в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб.

Отпадане на държавната тайна върху документите на ДС

От 1992 г., когато управлява правителството на СДС, достъп до архивите на ДС в МВР на историци или репресирани от комунистическия режим в МВР се дава от министъра на вътрешните работи. Документите на ДС продължават да се водят секретни и да са държавна тайна до 1994 г. През октомври същата година депутат от СДС Любомир Павлов прокарва решение в Народното събрание, с което се изваждат от Списъка на фактите, сведенията и предметите, представляващи държавна тайна, сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнение на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи до 13 октомври 1991 г.

С това решение, което има силата на закон, на практика документите на ДС престават да бъдат държавна тайна и да се считат за секретни. Решението обаче не създава процедура, по която да се осъществява достъпа до архивите на ДС.

Първият закон за досиетата от 1997 г.

Това става през 1997 г. с приемането от Народното събрание при управлението на Обединените демократични сили Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. В него е дадена възможност на всеки български гражданин да поиска с молба до министъра на вътрешните работи да бъде извършена справка дали за него е събирана информация от ДС. Въпреки, че процедурата се отнася за засегнати лица по силата на закона до архивите на ДС са допуснати историци и журналисти.

В закона от 1997 г. съществува разпоредба (чл. 13), според която до изтичане на една година от влизането на закона в сила документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив и се ползват по реда на Закона за държавния архивен фонд. Тази разпоредба обаче не е изпълнена и архивите на ДС не са прехвърлени в Държавния архив, където да са общодостъпни.

Вторият закон за досиетата от 2001 г.

През март 2001 г. законът е изменен и допълнен като е разширено неговото поле на приложение. Новосъздадената комисия с председател Методи Андреев обаче няма пряк достъп и контрол върху документите на Държавна сигурност и РУ-ГЩ. Тя прави справки и изисква документи от МВР и съответните специални служби, в които се съхраняват архиви на ДС. Комисията влиза в конфликт Георги Петканов, министър на вътрешните работи в правителството на Симеон Сакскобургготски и министърът замразява достъпа до архивите на ДС.

Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб е отменен с гласовете на НДСВ, ДПС и БСП, а комисията „Андреев” е закрита през април 2002 г. с приетия Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Достъпът на изследователи и журналисти до материалите на ДС е преустановен.

В самият ЗЗКИ обаче е приета процедура на декласификация на документи със секретни грифове, създадени преди влизането му в сила, каквито са документите на ДС. Според процедурата се оказва, че тези документи не се ползват със защита и по силата на ЗЗКИ те следва да бъдат предадени в Държавния архив. Това обаче не се изпълнява нито от МВР, нито от останалите специални служби с архиви на ДС, като по този начин те запазват контрола си върху тях.

В този период журналистът Христо Христов, позовавайки се на неизпълнената процедура по ЗЗКИ за декласификация от страна на държавните институции успява да спечели съдебни дела за отказ до документи на Държавна сигурност срещу министъра на вътрешните работи Георги Петканов и срещу директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров.

Широкият достъп в закона от 2006 г.

След поредното заиграване с досиетата, този път от министъра на вътрешните работи Румен Петков в правителството на Сергей Станишев през лятото на 2006 г. и последвалите силни обществени настроения за отварянето на архивите на ДС през декември същата година е приет действащия в момента Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Той съдържа специална глава за достъпа до документите, подготвена и представена на депутатите от ръководителя на правния екип на фондация „Програма достъп до информация” Александър Кашъмов. В нея е предвиден достъп, както на засегнати лица, така и на журналисти и изследователи с научна или публицистична цел. Процедурата на достъп е обвързана със Закона за достъп до обществена информация.

Това е най-широко приложимия закон за досиетата, като достъпът се разпростира и върху делата на обявените сътрудници на ДС или на РУ-ГЩ, както и на кадровите им служители.

За първи път законът предвижда всички архиви на ДС и на РУ-ГЩ да бъдат предадени в 8-месечен срок от приемането му (декември 2006 г.) на новосформираната комисия. Документите остават под нейно разпореждане и контрол, а тя е задължена да създаде централизиран архив на документите на ДС. Срокът за предаването на архивите обаче не е спазен. Самата комисия е избрана от Народното събрание с 5-месечно закъснение през април 2007 г. След това нейната дейност е саботирана от правителството на Станишев, което предоставя с година закъснение необходимата сградна база за изграждането на централизирания архив в гр. Банкя.

Със закона от 2006 г. е предвидено в 3-месечен срок от влизането му в сила МВР да предаде на Държавна агенция „Архиви” полицейския архив в периода 1923 г. – 9 септември 1944 г. Тази разпоредба също не е изпълнена от министрите на вътрешните работи в тройната коалиция Румен Петков и сменилия го Михаил Миков.

Изпълнението на предаването на архивите на ДС на комисията по досиетата и на полицейските архиви на Държавна агенция „Архиви” започва при правителството на Бойко Борисов.

През април 2010 г. министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов и председателят на Държавна агенция „Архиви” проф. Георги Бакалов подписват тристранно споразумение за практическото реализиране на най-обемно предаване на архиви в новата история на България. Актът може да се нарече исторически, тъй като нито едно управление преди това не успява да се отърси от изкушението да сложи ръка върху архивите на ДС. При подписването на споразумението министър Цветанов заявява, че „всеки министър на вътрешните работи досега се е вживявал като институция за достъпа до архива. Не желая да съм поредният, който да прави това. Аз и екипа ми имаме политическата воля да изпълним закона.”

В края на 2010 г. МВР предава полицейските архиви на Държавна агенция „Архиви” и архивите на ДС от областните дирекции на министерството на комисията по досиетата. През 2011 г. се очаква този процес да стигне своя финал.

Специалните служби, които съхраняват архиви на ДС, също са в процедура по предаването им на комисията. Приключването й ще гарантира на ползвателите на архивите пряк и далеч по-лесен достъп до тях в сравнение с изминалите 20 години.

 

Коментари 

 
-2 #9 светлин 2011-03-04 00:57
Г-н Янакиев,аз пък съвсем не Ви познавам,само ще Ви насоча към нещо,което културните народи са нарекли "протокол" ,или с други думи "етика". Или "правилото на третия път". Един път се държите невъзпитано(сам ореклама),втори път също(вол и риене),тези два акта може да бъдат оприличени като недобро възпитание. При появата на трети,вече убедително ще е налице простащина. Но не се вслушвайте в никого,дръжте си се по Ваш образец. Забележката ми не е толкоз лично насочена,а принципна,ползв айки Вас за повод. Да се заигравате с такъв етичен и толерантен човек като Христо Христов е много смущаващо нещо. Ако Ви е възможно,опитай те се да избягвате такива думи.
 
 
0 #8 Христо Христов 2011-03-03 21:39
Ох, какво да ви кажа г-н Янакиев? Не ви говоря на ти, защото това го правят само хора, които са близки или се познават по-дълго време. А тези неща не са валидни за нас в случая. Нямам намерение и да водя спор, който не е продуктивен и зад който прозира всичко друго, но не и каузата, която ме интересува и за която е създаден и този сайт - да назовава истината за ДС и комунизма. Тук никой не се приема за знаменосец на някави идеи или процеси (само на вас ви се привижда такова нещо). Съжалявам, че по този начин виждате нещата. За мен обаче е далеч по-важно, че хора като Александър Кашъмов, Георги Лозанов, Асен Григоров, Юлияна Методиева, Васил Кадринов и всички онези, с които сме работили заедно през последните години, като единомишленици в името на една обща кауза, и които участваха в описаните от мен процеси за оказване на натиск за отваряне на досиетата, не са имали претенции към моята обективност като журналист. Ще отбележа, че дори противници на отварянето на архивите от средите на политически партии и от бивши служители на ДС публично са принавали моята обективност. Ни знам кой какво рие и какво му пада на главата, но зад гърба си имам вече 7 книги, някои от които преиздавани в резултат на почти всекидневен труд. Онова, което съм научил (от преписването на архивите, както вие го определяте и по този начин много ясно показвате, че не се нуждаете от коментар)е точно в тези книги и в статиите ми, а сега вече и в Държавна сигурност.com.
Не знам на колко сте години, но ми прави впечатление, че не сте се научили да уважавате труда на другите. И тъй като не желая дискусията да се изражда в някакви лични спорове,които не са продуктивни за аудиторията, ще спра до тук. Пожелавам ви здраве и наистина да успеете да постигнете това, към което се стремите в живота.
 
 
+1 #7 Тодор Янакиев 2011-03-03 17:55
Уважаеми, г-н Кашъмов, обръщам се към Вас на Вие, защото, въпреки че се познаваме отдавна - макар и без да сме близки, мисля, че този стил наистина е по-добър в случая. Първо, в частта, в която познавам Вашата дейност като юрист и общественик, аз ценя усилията, уменията и постиженията Ви. Знаете, че в много неща с Вас сме били и сме съмишленици, както и че сме имали и някои различия, като част от тях явно остават.
Ваше право е да бъдете не само юридически, но и обществен защитник на Христо Христов /макар че аз не съм му някакъв обвинител/. А и второто /да му бъдете обществен защитник/ е разбираемо - на този сайт има не малко реклама и за Вашата, и за на Програма достъп до информация безспорно важна дейност.
Не мога обаче да скрия учудването, даже изумлението си, от следното Ваше твърдение: "Действително, имаше в хода на дебата гласове като цитираните от г-н Янакиев, но от тях не произлезе ефект". При това пишете това като отговор на моя постинг, в който цитирам Решението на ВАС № 974 от 5 февруари 2003 г., както и § 17 от Преходните и Заключителни разпоредби на сегадействащия т.нар. Закон за досиетата, приет в края на 2006 г!...
Нека поясня за публиката някои неща /мисля, добре известни на Вас/. Ще цитирам част от мотивите на Решение на Върховния административен съд № 974 от 5 февруари 2003. То бе по дело, образувано по жалба на зам. председателят на т.нар. комисия Андреев Евгений Димитров срещу разпоредбите на постановление на Министерския съвет за предаване на архива на комисията Андреев на ДКСИ /т.нар. комисия на Цвета Маркова, която прилага Закона за защита на класифицираната информация, с който скандално бе отменен и предишния т.нар. Закон за досиетата от 2001 г./, както и за създаване на ДКСИ и за уреждане на отношенията във връзка с прекратяването на дейността на т.нар. Комия Андреев.
Цитирам части от това Решение /като някои пасажи изписвам с главни букви/: "Законът за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр.45 от 30.04.2002 г.) и отмененият Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (обн., ДВ, бр. 63 от 1997 г.) /и основно променен през 2001 г. – бел. моя/ УРЕЖДАТ РАЗЛИЧНИ ОБЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ. Със Закона за защита на класифицираната информация са уредени обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и редът за предоставяне на достъп до нея. Класифицирана информация по смисъла на закона е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация. Държавна тайна съгласно чл. 25 е информацията, определена в списъка по приложение № 1, а служебна тайна съгласно чл. 26 е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, но подлежи на класифициране по силата на закон. Отмененият Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб урежда отношенията във връзка с достъпа, разкриването и използването на информация, съхранявана в документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, включително и на техните предшественици и правоприемници в периода от 9 септември 1944 г. до 25 февруари 1991 г. Дейността и правомощията на прекратената КРДУПБДСБРУГЩ /т.нар. комисия Андреев/ не са преминали към ДКСИ или друг държавен орган. ПО ДЕЛОТО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДАННИ , ЧЕ ИНФОРМАЦИЯТА , СЪДЪРЖАЩА СЕ В АРХИВИТЕ НА ПРЕКРАТЕНАТА КРДУПБДСБРУГЩ, ПОДЛЕЖИ НА КЛАСИФИЦИРАНЕ КАТО ДЪРЖАВНА ИЛИ СЛУЖЕБНА ТАЙНА ПО РЕДА НА ЗЗКИ. С Решение, обн., ДВ, бр. 86 от 21.10.1994 г., Народното събрание е приело, че сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставлящи държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България (обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г. - отм.). ТЕЗИ СВЕДЕНИЯ НЕ СА ПРЕДВИДЕНИ КАТО СЪСТАВЛЯВАЩИ ДЪРЖАВНА ТАЙНА И ОТ ДЕЙСТВАЩОТО В МОМЕНТА ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ – СПИСЪК НА КАТЕГОРИИТЕ ИНФОРМАЦИЯ, ПОДЛЕЖАЩА НА КЛАСИФИКАЦИЯ КАТО ДЪРЖАВНА ТАЙНА... Същите сведения не могат да представляват и служебна тайна с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗКИ, която изисква информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, да се определя със закон, какъвто в случая не е приет. Според чл. 46, ал. 2 от ЗНА приложението на закона по аналогия е допустимо, само когато случаите са подобни, при установено съответствие с целта на акта и с правилата на морала. При положение, че ИНФОРМАЦИЯТА ПО ОТМЕНЕНИЯ Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ КЛАСИФИЦИРАНА КАТО ДЪРЖАВНА ИЛИ СЛУЖЕБНА ТАЙНА И ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС Е РАЗЛИЧЕН, не може да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ЗЗКИ, предвиждаща в случаите на пълна ликвидация на организационнат а единица информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, както и всички правомощия за промяна на нивото на класификация да се предоставят на ДКСИ, но само ако специален закон не предвижда друго. ...Гореизложените съображения водят до правния извод, че с обжалваните разпоредби на чл. 6 и чл. 3, т. 3 от Постановление № 262 от 2002 г. Министерският съвет в нарушение на чл. 6, т. 2 от Закона за нормативните актове е уредил обществени отношения извън областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност и без да се съобрази с действащите закони. ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СВЕДЕНИЯТА, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В АРХИВА НА ПРЕКРАТЕНАТА Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, имат характер на основни обществени отношения, които СЕ поддават и НУЖДАЯТ ОТ ТРАЙНА ЗАКОНОВА УРЕДБА съобразно чл. 3 от ЗНА. ПРИ РЕГЛАМЕНТИРАНЕТ О НА ТЕЗИ ОТНОШЕНИЯ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ Е ДЕЙСТВАЛ БЕЗ ЗАКОНОВА ДЕЛЕГАЦИЯ ИЗВЪН ПРЕДОСТАВЕНАТА МУ МАТЕРИАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ от чл. 106 от Конституцията на РБ, чл. 4, § 6 и § 37 от ПЗР на ЗЗКИ. Подзаконовите разпоредби на чл. 6 и чл. 3, т. 3 в частта относно предаването на архива от прекратената КРДУПБДСБРУГЩ на ДКСИ са нищожни и съдът на основание чл. 29 от ЗВАС следва да обяви нищожността им. Разпоредбата на чл. 3, т. 3 в останалата част относно предаването на предоставените безвъзмездно за управление имоти и движими вещи на ДКСИ е издадена от Министерския съвет в рамките на предоставената му материална компетентност от чл. 106 от Конституцията на РБ и § 37, ал. 2 от ПЗР на ЗЗКИ. Жалбата в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена". Край на цитата от мотивите на Решението.
ТОЕСТ НА 5 ФЕВРУАРИ 2003 Г. ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ЧЕ АРХИВЪТ НА Т.НАР. КОМИСИЯ АНДРЕЕВ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДАДЕН НА ДКСИ, ПОСОЧВАЙКИ КАТО ОСНОВНИ ЮРИДИЧЕСКИ АРГУМЕНТИ, ЧЕ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ НЕ СЕ ОТНАСЯ ДО ДОКУМЕНТАЦИЯТА И ИНФОРМАЦИЯТА НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, ТОЕСТ ТАЗИ ДОКУМЕНТАЦИЯ НЕ МОЖЕ СЪГЛАСНО ТОЗИ ЗАКОН /ЗЗКИ/ – РЕГЛАМЕНТИРАЩ ИМЕННО ДЪРЖАВНАТА И СЛУЖЕБНАТА ТАЙНА - ДА БЪДЕ КЛАСИФИЦИРАНА КАТО ДЪРЖАВНА ИЛИ СЛУЖЕБНА ТАЙНА – НИТО СЪС ЗАДНА ДАТА, НИТО ЧЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА ИМА ТАКЪВ СТАТУТ ДО ОПРЕДЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ, А НАПРОТИВ – ЧЕ ЦЯЛАТА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ Е ВЕЧЕ ДЕКЛАСИФИЦИРАНА С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 1994 Г., КОЕТО НЕ Е ОТМЕНЕНО И ОТ ЗЗКИ И ОСТАВА В СИЛА. ТОЕСТ И ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОСТАВЯ И ЗНАК НА РАВЕНСТВО МЕЖДУ ТОТАЛИТАРНАТА НРБ И ДЕМОКРАТИЧНА РБ, КАКТО И МЕЖДУ СПЕЦИАЛНИТЕ ИМ СЛУЖБИ. НЕ МОЖЕ И ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО АЛИБИ ЗА ЗАБАВЕНО "РАЗСЕКРЕТЯВАНЕ" НА ОТДАВНА НЕСЕКРЕТНИ ДОКУМЕНТИ, КАКТО И ЗА ЕВЕНТУАЛНО УНИЩОЖАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ОТ АРХИВА НА ДС ПО УСМОТРЕНИЕ НА СЛУЖБИТЕ, КАКВОТО ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ РАЗРЕШАВА ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ УСЛОВИЯ ЗА ДОКУМЕНТИТЕ, ПОПАДАЩИ В НЕГОВИЯ ОБХВАТ.
В СЛЕДСТВИЕ НА ТОВА РЕШЕНИЕ НА ВАС № 974 от 5 февруари 2003 г. ДКСИ ТАКА И НЕ ПОЛУЧИ АРХИВА НА КОМИСИЯТА АНДРЕЕВ. А СЪДЪТ ЯСНО КАЗА, ЧЕ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СВЕДЕНИЯТА, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В АРХИВА НА ПРЕКРАТЕНАТА КОМИСИЯ АНДРЕЕВ – ТОЕСТ АРХИВЪТ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, КОЙТО Е ИЗВЪН ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ - СЕ НУЖДАЯТ ОТ ТРАЙНА ЗАКОНОВА УРЕДБА СЛЕД ОТМЯНАТА НА ЗАКОНА ЗА ДОСИЕТАТА ПРЕЗ 2002 Г. Всичко това, г-н Кашъмов, наричате - и то като юрист – нещо, от което „не произлезе ефект”?!... И това решение на ВАС няма никаква връзка с посоченото в двата цитирани от мен анализа /от 2002 г. и от 30 януари 2003 г./ в първия ми постинг тук? Или, уважаеми г-н Кашъмов, искате да кажете и че това Решение на ВАС и последствията от него нямат и абсолютно никакво отношение към и отражение върху последвалото приемане на последния т.нар. Закон за досиета в края на 2006 г?
Г-н Кашъмов, вие много добре знаете какво гласи и § 17 от Преходните и Заключителни разпоредби на т.нар. Закон за досиетата от 2006 г. Сега цитирам целия параграф като част от него изписвам с главни букви: „ДОКУМЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИТ Е СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ТЕХНИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ И ПРАВОПРИЕМНИЦИ, както и архивите на местата за лишаване от свобода, специалните архиви на съда, следствието и прокуратурата и архивите на трудововъзпитат елните училища, ЗА ПЕРИОДА ОТ 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. ДО 16 ЮЛИ 1991 Г. НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ”.
Г-н Кашъмов, и това ли е нещо, което е „без ефект” или пък е произлезло като ефект от само себе си, тоест паднало е от въздуха? Както се казва, без коментар.
И още нещо. От постинга на Христо Христов оставам с впечатлението, че той не знае какво означава и терминът "противоречива съдебна практика" /каквато действително бе създадена по казуса, който коментирам, с много вредните, според мен, претенции да се получават документи от архива на ДС посредством Закона за защита на класифицираната информация - но слава Богу с приемането на настоящия т.нар. Закон за досиетата в момента това не е проблем/. Затова ще Ви помоля, г-н Кашъмов, да обясните на Христо Христов какво означава този популярен юридически термин. За него аз не съм авторитет /честно казано - това въобще не ме интересува/ и не мога аз да го направя. Затова, моля Ви, направете го Вие.
Накрая, г-н Кашъмов, благодаря Ви, за информацията за Решение № 10058/2004 г. на ВАС по дело, подкрепено от Програма достъп до информация. При удобен случай ще се запозная с интерес с него.
Желая Ви успех.
 
 
0 #6 Тодор Янакиев 2011-03-03 17:54
Христо, Христо, волът си рие и на главата си рие. Аз не водя с никого лична битка или спор. Това, което споделих по-долу съм го правил многократно публично - от мое име - в последните 6-7 години. И ти знаеш това много добре. Става дума за важни принципни неща, за които продължавам да не смятам, че който и да е било може да прави каквото си иска с една голяма обществена кауза в сляпото си желание той едва ли не да й бъде знаменосец, например.
И това ли, Христо /познаваме се и смятам за неуместно да се обръщам в случая към теб на Вие/, научи от ровенето в архивите на Държавна сигурност и преписването на следствените дела - че да емигрираш или да желаеш да емигрираш е позорно обстоятелство? /А това, че българската държава продължава да губи сума ти дела в Страсбург за нарушени основни човешки права на нейни граждани да не е един твърде ясен показател, че има двоен стандарт при третирането на страната като толкова демократична, че нейните граждани да нямат практически никакво основание да претендират за статут на политически емигранти? Тази очевидност обаче явно е далеч от твоята компетентност/.
Желанието или опита за емиграция като някакъв удар под кръста ли го използваш, г-н борец за правда, кауза, морал и справедливост? Човек да се чуди да плаче ли, да се смее ли. И как да приемат подобно подмятане стотиците хиляди български емигранти по света? Те нови врагове, предатели или невъзвращенци ли са, патриоте? Или подли малодушни страхливци, достойни смелчаго? Десетки хиляди свестни хора продължават да напускат България до ден-днешен. И причина за това не са само "комунистите" и "ченгетата", ами и техните политически и обществени "противници", мнозина от които се оказаха "ментета", посредствени, но диво амбициозни провинциално скроени кариеристи, които без много да подбират средствата и без много „скрупольозниче не” се бутат в първите редици - те да са новите „актуални герои”, активно допринасяйки и те с ”талантите” и „морала” си България да крета на опашката на европейските страни. Колкото до това да давам обяснения какво съм направил аз за отварянето на досиетата в периода 2001 – 2006 година – откъде-накъде? Нали уж не се състезаваме кой по- по- най-? Но още в първия си постинг съм цитирал три линка за „спестени” твърде значителни неща – и годините са 2002, 2003 и 2006. Това засега е достатъчно. Повече за момента нямам намерение да „давам обяснения”. Времето, и уменията, и познанията ми струват пари. Нямам намерение повече да ги подарявам на такива като теб. Достатъчно го правих. Макар че не съжалявам, защото това е неизбежна част от цената, която плащаш, когато работиш само в името на една идея.
Но знай, Христо, че просто не може и да подозираш, колко е голям приносът ми - с Божията помощ, разбира се, и по Божията воля - за последния закон за досиетата от 2006 г. И то безвъзмездно /като материални средства/ и безкористно /без амбиции за кариера и суетно самоосъществява не/. Но по-добре за теб, че нямаш реална представа за този ми принос - така ще се чувстваш по-спокоен. Няма да губиш концентрация. Все пак за кауза работиш. Нали така? Май...
И продължавай да се упражняваш и в пренаписване на историята за новите активни борци /Нямам желание да участвам повече в този „дебат”, макар, например, да мога още много аргументирани с факти въпроси да поставя/. Признавам ти, че си чел много такива документи - на тия, дето бяха най-упорити в това начинание като по този начин се опитваха, стоейки от отдолу на историята, да се покатерят отгоре й и да я яхнат. Те смятат, че успяха. Мнозина други – също. Особено по нашите земи. Може и ти да успееш. Всеки по пътя си.
 
 
0 #5 Христо Христов 2011-03-02 22:38
Особено съм щастлив да видя, че във форума се включва един толкова последователен участник в процеса по отварянето на досиетат като юриста Александър Кашъмов, безспорен специалист по достъпа до информация. Драги Сашо, благодаря ти, че отделяш от ценното си време, като имам предвид колко е натоварена работата ти и колко си ангажиран. Надявам се, че и занапред ще отделяш минути да следиш темите в сайта.
 
 
+2 #4 Александър Кашъмов 2011-03-02 21:49
По повод дискусията бих искал да подчертая, че изложението на Христо Христов на пътя до архивите на ДС е обхватно и задълбочено, в стила на автора. Юридически не търпи критики, според мен. Действително, имаше в хода на дебата гласове като цитираните от г-н Янакиев, но от тях не произлезе ефект. Когато законът се явява пречка пред достъпа, съдът е единствената компетентна институция, която може, прилагайки принципи и норми, да даде тълкувание и да задължи администрацията за предоставянето на документи. Впрочем г-н Янакиев, с интерес очакваме и Вашите изследвания относно Илия Минев, достъпът до чиито затворнически досиета би следвало да Ви е осигурен след решение № 10058/2004 г. на ВАС по дело, подкрепено от Програма достъп до информация. Оттогава нямаме обратна връзка по случая.
 
 
-1 #3 светлин 2011-03-02 16:57
Г-н Янакиев,доброто възпитание познато нещо ли е за Вас,или сте го подминал ,докато сте се самовъзпитавал. Определяте Г-н Христов,че се саморекламира. На основанието на какво,пред кого и какви дивиденти би се очаквало от тази "самореклама". Ако е пропуснал нещо,можете съвсем джентълменски да му припомните ,ако нещо е сбъркал,може да го коригирате,но влизате във форума,още не сте се представил и бум-бам еди-кой си се саморекламира и предоставя избирателност в информацията ,която публикува. А Вие какво правите,като препращате чиатателите тук, към Ваши интервюта,това акт на анти-самореклама ли е. Да,интервютата Ви са много добри,имат съсем незначителни неточности,но са на неоспоримо високо ниво.Ако сте добронамерен човек по отношение на каузата,за която говорите,ще Ви е нужна малко по-голяма елегантност и толерантност, вещина явно притежавате в завидни количества. Що се касае за спиране на лъжите и манипулациите,т ова не може да се получи,докато комунистическат а сган все още върлува в страната. Ако можете,помагайт е,но по спокоен и изискан начин.
 
 
0 #2 Христо Христов 2011-03-02 12:32
Първо, благодаря на Тодор Янакиев, че се е включил в дискусията и най-вече, че го прави с името си, а не както в предишни случаи при подоби дискусии да участва във форумите с псевдоними.
Второ, тук става въпрос за процеси при отварянето на досиетата, за кауза, много важна и конкретна обществена кауза и за участие в осъществяването й.
Не намирам за много умесно, когато си участвал в тази кауза последователно от 1998 г. досега, този факт да бъде интерпретиран от други като самореклама.
Уважавам различното мнение и никога не съм се притеснявал от критики, но в случая, г-н Янакиев, преди да критикувате, би следвало да уточните за читателите какво е вашето лично участие в процеса по отварянето по досиетата. Например да кажете, какво сте направил в периода 2001-2006 г., когато досиетата бяха затворени? Водил ли сте съдебна битка срещу тази държавна политика, за да си позволявате да определяте единствените успешно приключени дела, които водихме с фондация "Програма достъп до информация" срещу вътрешния министър Георги Петканов и директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров, като "противоречива съдебна практика". Не смятам, че е коректно подобно твъръдение от човек, тойто по същото време се е опитвал да получи статут на политически емигрант в опит да емигрира от България и да не получи такъв статут. От тази гледва точка позицията ви не ме изненада. Тя не засяга сегашния етап, след отварянето на архивите, в който би следвало хората, които се интересуват от тази тема, а очевидно вие сте такъв, да вложат сили и умения за проучването им. Колкото до цитираните факти и съдебни решения, които аз уж съм "спестил", само ще отбележа, че не те са променили хода на битката за отваряне на архивите на ДС.
 
 
+1 #1 Тодор Янакиев 2011-03-02 09:21
Цитат: „С настоящият текст представяме основните моменти от процеса на създаване и осъществяване на достъпа до документите на ДС”.
Цитат: „Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателнот о управление на Генералния щаб е отменен с гласовете на НДСВ, ДПС и БСП, а комисията „Андреев” е закрита през април 2002 г. с приетия Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Достъпът на изследователи и журналисти до материалите на ДС е преустановен. В самият ЗЗКИ обаче е приета процедура на декласификация на документи със секретни грифове, създадени преди влизането му в сила, каквито са документите на ДС. Според процедурата се оказва, че тези документи не се ползват със защита и по силата на ЗЗКИ те следва да бъдат предадени в Държавния архив. Това обаче не се изпълнява нито от МВР, нито от останалите специални служби с архиви на ДС, като по този начин те запазват контрола си върху тях. В този период журналистът Христо Христов, позовавайки се на неизпълнената процедура по ЗЗКИ за декласификация от страна на държавните институции успява да спечели съдебни дела за отказ до документи на Държавна сигурност срещу министъра на вътрешните работи Георги Петканов и срещу директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров”
То саморекламата е хубаво нещо, ама нека бъдем по-коректни към фактите, меко казано. Нека и да понамалим бая избирателността при поднасянето им. Ако искаме да се стремим да бъдем състоятелни, разбира се. Има и неща, които трябва да бъдат преди всичко кауза, а не въпрос на възпалено его. Това не е състезание кой по- по- най-. /А освен това едно е да искаш, а съвсем друго е да можеш. ...Макар че и компилаторствот о все пак е нещо/.
Тук може да бъдат прочетени някои "пропуснати" по-горе твърде съществени неща /добре известни на „пропусналия” ги/, които впоследствие залегнаха и като базисни в последния т.нар. Закон за досиетата, обнародван в ДВ на 19 декември 2006 г:
www.point-of-view.org/?p=577
mediapool.bg/.../...
mediapool.bg/.../...
"Странно" как е "пропуснато" и Решението на ВАС № 974 от 5 февруари 2003 г.
И след всичко това какво беше записано в § 17 от Преходните и Заключителни разпоредби на т.нар. Закон за досиетата от 2006 г., за да се спрат най-накрая лъжите, манипулациите, заблудите, псевдоинтерпрет ациите, както и упоритите и „заслужили” опити да се създаде противоречива съдебна практика относно статута на информацията и документацията на ДС?!...
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Подкрепа за сайта

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com

Коментарно

Коментарно

Речник

Коментарно

С подкрепата на...

С подкрепата на...

Сайта подкрепиха

С подкрепата на...

RSS Абонамент

RSS Абонамент
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов