|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
„Дългата телеграма” онлайн: Москва е неподвластна на логиката на разума, но е крайно чувствителна към логиката на силата ПДФ Е-мейл
Рубрики - Архиви
Написано от Христо Христов   
Сряда, 02 Март 2016 10:25
Share

alt

Сайтът desebg.com публикува онлайн т. нар. Дълга телеграма на американския дипломат Джордж Кенан от 1946 г., която обяснява същността на комунистическия режим в СССР, неговите цели, методи и пропаганда, както и каква политиката трябва да води САЩ по отношение на Кремъл за удържане на съветската експанзия в началото на Студената война.

Документът, изиграл ключова роля за промяна на политиката на САЩ към Съветския съюз след Втората световна война, се публикува онлайн в България за първи път по идея на Красен Станчев (документът в pdf формат се намира на trumanlibrary.org). В настоящата публикация той е придружен с българския му превод, извършен от Ирина Стоичкова и публикуван за първи път у нас от FakelExpress (http://www.fakelexpress.com/f5-kenan-pg1.htm) с любезното разрешение на главния му редактор Георги Борисов.

Този много важен анализ за разбирането на Съветския Съюз и историята на Студената война, остава незабелязан или поне без влияние върху масовите схващания за периода след Втората световна война. Сайтът desebg.com благодари на преводача на текста и на FakelExpress за съгласието той да бъде публикуван заедно с документа на английски.


За „Дългата телеграма” и автора ѝ

Преди 70 години, на 22 февруари 1946 г., американският шарже д'афер в посолството на САЩ в Москва Джордж Кенан изпраща обемна телеграма до Държавния департамент, останала в историята като „Дългата телеграма”.

По това време той е най-квалифицираният служител в посолството но съветските въпроси. В нея дипломатът представя точни анализ за същността на властта в Съветския съюз, политиката на Йосиф Сталин (макар името му да се споменава само три пъти) и каква следва да е политиката на САЩ за възпиране на съветската агресия и пропаганда.  

„Световният комунизъм е като злокачествен паразит, който се храни само от заразена плът”, посочва в анализа си Кенън. Един от изводите за стратегията срещу Кремъл, които прави, е:

„Трябва да изработим и да предложим на другите нации по-положителна от досегашната представа за бъдещия свят, към който се стремим. Много народи, поне в Европа, са изплашени и изтощени от опитите на миналото и повече се вълнуват от сигурността, отколкото от абстрактната свобода. Те по-скоро търсят водачество, отколкото отговорност. Ние трябва да сме в по-голяма степен способни да им го осигурим от руснаците. Не го ли направим, руснаците със сигурност ще го направят.”

Фундаменталният текст оказва голямо значение за промяна на дотогавашната политика на американския президент Хари Труман към Съветския съюз, както и през следващите десетилетия на Студената война. Документът получава гласност през юли 1947 г. в списание Foreign Affairs под заглавие „Причините за поведението на Съветите”, но е подписана само с инициал.

 

alt

 

Телеграмата е разсекретена четири години преди изтичане на законовия 30-годишен срок за премахване на класификацията ѝ, през август 1972 г. Може да се предполага, че този документ съдейства на т.нар. „разведряване“ през 70-те години и Хелзинкския процес, които от своя страна допринасят за залеза на  комунистическата система в съветския блок.

Авторът на документа Джордж Кенан е посланик на САЩ в СССР през 1952 г., но за кратко (5 месеца), тъй като е обявен за персона нон грата и е подложен на постоянно следене от съветска страна. През 1961 г. при Джон Кенеди е назначен за посланик на САЩ в Югославия, но не успява да убеди американската администрация в различията на политиката на Тито от тази на СССР, които САЩ биха могли да използват” и подава оставка през 1963 г., като с това приключва дипломатическата му кариера. Автор е на анализи за международните отношения в Института за съвременни изследвания в Принстън. Умира на 101 години през 2005 г.


„Дългата телеграма” от 1946 г.

Джордж Кенан
ТЕЛЕГРАМА
№ 511

СЕКРЕТНО!

Телеграма
от посолството в Москва № 511
22 февруари 1946 г.

Отговорът на док. 284 на Департамента от 13 февруари* поражда толкова сложни и деликатни, чужди за нашия начин на мислене, но и с огромна важност за анализа на международната среда въпроси, че не бих могъл да сведа отговора си до кратко съобщение, без да изпадна в прекалено и опасно опростяване. Затова се надявам, че Департаментът ще приеме един отговор в пет части, чиито теми в общи линии могат да се опишат така:

1. Основни характеристики на съветския следвоенен светоглед.
2. Произход на светогледа.
3. Отражението му в практическата политика на официално равнище.
4. Отражението му на неофициално равнище.
5. Практически заключения от гледна точка на американската политика.
Предварително се извинявам за натоварването на телеграфа, но засегнатите въпроси са толкова неотложни, особено в светлината на последните събития, че отговорът, ако изобщо заслужава внимание, изисква то да му бъде отдадено незабавно. Следва:


Част I
Основни характеристики на представения от официалната пропагандна машина съветски следвоенен светоглед

А) СССР продължава да бъде в антагонистично "капиталистическо обкръжение", с което в дългосрочен план мирното съжителство е невъзможно. Според едно изявление на Сталин пред делегация от американски работници през 1927 г.:

В процеса на по-нататъшното развитие на международната революция ще се появят два световно значими центъра: социалистическият, който притегля към себе си страните, клонящи към социализъм, и капиталистическият, който притегля страните с капиталистическа ориентация. Битката между тези два центъра за управление на световната икономика ще предопредели съдбата на капитализма и комунизма в целия свят.

Б) Капиталистическият свят е разяден от вътрешни конфликти, произтичащи от природата на капиталистическото общество. Тези конфликти са неразрешими със средствата на мирния компромис. Най-остър от тях е конфликтът между Англия и САЩ.

В) Вътрешните противоречия в капиталистическия свят неизбежно пораждат войни. Тези войни могат да бъдат два вида: вътрешнокапиталистически, между две капиталистически страни, и нападателни войни срещу социалистическия свят. Лукавите капиталисти, които безуспешно търсят изход от вътрешните си противоречия, са склонни да прибегнат до вторите.

Г) Колкото и пагубна да е за агресора, евентуалната интервенция срещу СССР би довела до ново забавяне в развитието на съветския социализъм и следователно трябва на всяка цена да бъде предотвратена.

Д) Конфликтите между капиталистическите държави, макар и също опасни за СССР, предлагат големи възможности за напредък на социалистическата кауза, особено ако СССР съхрани военната си сила, идеологическата си монолитност и верността към настоящото блестящо ръководство.

Е) Все пак капиталистическият свят не е изцяло лош. Освен безнадеждно реакционните и буржоазните елементи той включва и 1) някои просветени и положителни елементи, обединени в приемливи комунистически партии, и 2) други (определяни понастоящем от тактически съображения като прогресивни или демократични), чиито реакции, стремежи и дейности "обективно" служат на интересите на СССР. Последните трябва да бъдат окуражавани и използвани за съветски цели.

 

alt

 

Ж) Сред отрицателните елементи на буржоазно-капиталистическото общество най-опасни са онези, които Ленин нарича фалшиви приятели на народа ­ умерените социалисти и социалдемократическите лидери (с други думи, некомунистическата левица). Те са по-опасни и от най-отявлените реакционери, защото, докато реакционерите не крият истинските си пристрастия, умерените леви лидери внасят объркване, използвайки емблемата на социализма, за да обслужват интересите на реакционния капитал.
Толкова за предпоставките. До какви заключения водят те от гледна точка на съветската политика?

А) Трябва да се направи всичко възможно, за да се повдигне относителната мощ на СССР като фактор в международната общност. И обратно, не бива да се пропуска нито една възможност да се отслабят силата и влиянието на капиталистическите страни чрез колективен или индивидуален подход.

Б) Усилията на Съветския съюз и на неговите приятели в чужбина трябва да бъдат насочени към задълбочаване на различията и конфликтите между капиталистическите сили. Ако тези противоречия прераснат в "империалистическа" война, тя ще предизвика революции в капиталистически страни.

В) В интерес на съветските интереси демократично-прогресивните елементи в чужбина трябва да бъдат максимално използвани за поддържането на постоянен натиск върху капиталистическите правителства.

Г) Трябва да се води безмилостна борба срещу чуждестранните социалистически и социалдемократически лидери.


Част II
Произход на светогледа

Преди да изследваме практическото приложение на тази партийна линия, бих желал да привлека вниманието ви върху някои нейни характеристики.

Първо, тя не отразява истинския мироглед на руския народ. В голямата си част той е дружелюбно настроен към околния свят и изпитва силно желание да го опознае, да съизмери осъзнатите си таланти и най-вече да живее в мир и да се радва на плодовете на собствения си труд. Партийната линия е само един тезис, умело и упорито набиван от пропагандната машина на изключително устойчивото в отстояването на съкровените си убеждения население. Но партийната линия задължително определя светогледа и поведението на хората, които съставляват властовия апарат на партията, тайната полиция и правителството, а ние имаме работа изключително с тези хора.

Второ, моля да се отбележи, че предпоставките, на които се гради тази партийна линия, в голямата си част са просто неверни. Опитът показва, че мирното взаимоизгодно съжителство на капиталистическите и социалистическите държави е напълно възможно. Основните вътрешни конфликти в напредналите страни отдавна не произтичат от капиталистическото притежание на средствата за производство, а от напредналите процеси на урбанизация и индустриализация, пощадили Русия не благодарение на социализма, а поради собствената й изостаналост. Вътрешните съперничества при капитализма не винаги водят до войни, а и не всички войни се дължат на тях. Да се говори за възможна интервенция срещу СССР днес, след елиминирането на Германия и Япония и след опита от последната война, е абсолютна безсмислица.

Ако не е предизвикван от нетолерантни сили и подривна дейност, днешният "капиталистически" свят е до голяма степен способен да живее в мир със себе си и с Русия. Най-сетне нито един здравомислещ човек не би се усъмнил в искреността на умерените социалистически лидери от западните страни. Не е честно да се отрича успехът на упоритите им усилия да подобрят условията за трудовото население, както например в Скандинавия, където получиха шанс да покажат на какво са способни.

Погрешността на тези предпоставки, датиращи отпреди неотдавнашната война, бе до голяма степен разкрита от самия конфликт. Англо-американските различия не се оказаха най-острите в западния свят. Капиталистическите страни извън Оста не показаха склонност да разрешат различията си с общ поход срещу СССР. Вместо империалистическа война, която да прерасне в гражданска и в революция, СССР бе принуден да се сражава рамо до рамо с капиталистическите сили за обща цел.

И въпреки всичко същите безпочвени и недоказани твърдения безочливо се изтъкват и днес. Какво показва това? Показва, че съветската партийна линия не се основава на обективен анализ на ситуацията извън руските граници; че не съответства на условията извън Русия, а произтича преди всичко от основните вътрешни нужди на Русия, които са били налице и преди неотдавнашната война, налице са и днес.

В основата на невротичния мироглед на Кремъл стои традиционното и инстинктивно руско чувство за несигурност. Първоначално това е несигурността на един миролюбив земеделски народ, опитващ се да живее в безкрайна равнина, изложена на жестоките нашествия на номадски народи. Към това се добавя и страхът от по-компетентните, по-силните и по-съвършено организираните общества на икономически напредналия Запад, с които Русия влиза в контакт. Вторият тип несигурност засяга не толкова народа, колкото руските управници, които винаги са чувствали, че управлението им е архаично по форма, лабилно и изкуствено в психологическата си основа, неиздържащо сравнение и неспособно да общува с политическите системи на западните страни. По тази причина руските владетели винаги са изпитвали страх от външно проникване, от пряк контакт между техния и западния свят, от опасението какво би станало, ако руснаците научат истината за външния свят или ако чужденците научат истината за руския закрит свят. Несигурността ги е научила да търсят опора само в търпеливата, но безпощадна борба до тотален разгром на съперника, а не в разбирателството и компромиса с него.

 

alt

 

Не е случаен фактът, че марксизмът, който половин век тлее без особен успех в Западна Европа, пусна корен и избуя тъкмо в Русия. Само в тази страна, която никога не е признавала приятелски настроения у съседите и толерантно равновесие между силите, вътрешни или външни, би могла да процъфти една доктрина, според която икономическите конфликти в обществото са неразрешими с мирни средства. След установяването на болшевишкия режим марксистката доктрина в интерпретацията на Ленин добива още по-нападателен и нетолерантен характер и става чудесен носител на чувството за несигурност, което измъчва болшевиките дори в по-голяма степен, отколкото предишните руски управници. В тази доктрина с основно алтруистична насоченост те откриват оправдания за инстинктивния си страх от външния свят, за диктатурата, без която не умеят да управляват, за жестокостите, до които не смеят да не прибягнат, за жертвите, които се чувстват задължени да изискат. В методите и тактиките си те жертват всяка морална ценност в името на марксизма.

Днес догмата е станала незаменима за тях. Тя е смокинов лист за морала им и за интелектуалната им непочтеност. Без нея те биха останали в историята само като последните от дългата редица жестоки и разточителни руски владетели, безмилостно тласкали страната към нови върхове на военната слава, за да осигурят външна сигурност на вътрешно слабите си режими. Затова съветските цели се нуждаят от парадния мундир на марксизма и никой не бива да подценява значението на догмата в съветските дела. Така съветските лидери, тласкани от повелите на собственото си минало и настояще, налагат една доктрина, която [пропуск в текста на оригинала] външния свят като лош, враждебен и заплашителен, но и заразен с бацилите на настъпваща болест, предопределен да бъде съсипан от все по-силни вътрешни конвулсии, докато не получи coup de grвce* от набиращия сила социализъм, който ще въдвори един нов и по-добър свят.

Подобна теза осигурява оправдание за разрастването на войската и полицията, за изолирането на руския народ от външния свят и за неизменния натиск за разпростиране на руската полицейска сила, които съвместно изразяват естествените и инстинктивни стремежи на руските управници. В основата си това е само продължение на хода на неспокойния руски национализъм, вековно движение с безнадеждно объркани представи за нападение и защита. Но с новата си маска на международен марксизъм, засипващ със сладки обещания отчаяния и изтерзан от войната външен свят, този национализъм е особено опасен и коварен.

От казаното дотук не бива да се заключава, че всички, които вярват в съветската партийна линия, непременно са неискрени лицемери. Мнозина са прекалено неосведомени за външния свят и твърде зависими душевно от [пропуск в текста] самохипнотизиране, затова не им е трудно да повярват в нещо, в което им е удобно да вярват. В крайна сметка неразрешима загадка остава кой в тази голяма страна всъщност получава точна и безпристрастна информация за външния свят и има ли изобщо такъв. В атмосферата на ориенталска тайнственост и конспиративност, просмукала управлението, възможностите за изопачаване и отравяне на източниците и каналите на информация са безкрайни. Неуважението на руснаците към обективната истина, практическото им съмнение в съществуването й ги кара да тълкуват всеки оповестен факт като инструмент, използван за една или друга скрита цел. Има основателни причини да се вижда това правителство като конспирация в конспирацията и на мен не ми се вярва, че и до самия

Сталин стига някаква обективна картина на външния свят. В това отношение съществува широко поле за разгръщане на тънкото интригантство, в което руснаците са изпитани майстори. Затрудненията на чуждите правителства да поставят недвусмислено въпросите си пред руските политици – доколкото в отношенията си с Русия зависят от благоволението на незнайни анонимни съветници, които така и остават неизвестни за тях, – според мен е най-обезпокоителната черта на московската дипломация и западните държавници би трябвало да я имат предвид, ако искат да разберат характера на трудностите, с които ще се сблъскат тук.


Част III
Отражение на съветския светоглед върху практическата политика на официално равнище

Видяхме природата и произхода на съветската програма. Какво можем да очакваме от начина, по който тя се прилага на практика?
Съветската политика, както Департаментът предполага, протича в два плана: 1) официален, включващ действия, предприети от името на съветското правителство, и 2) нелегален, провеждан от агенции, за които съветското правителство не поема отговорност.
Може да се заключи, че осъществяваната и в двата плана политика ще обслужва основните тези, очертани в Част I, от А до Г. Неизбежно е различието между действията в различните планове, но целта, времето и ефектът им ще съвпадат.
В официален план бихме могли да очакваме следното:

А) Вътрешна политика, посветена на увеличаването по всякакъв начин на силата и влиянието на съветската държава: интензивна военна индустриализация; максимално развитие на въоръжените сили; показност за впечатляване на външния свят; продължаваща потайност във вътрешните дела, за да се прикрие слабостта и да се оставят опонентите на тъмно.

Б) Ако се сметне, че са настъпили благоприятни условия, ще бъдат положени усилия за разширяване на официалните граници на съветската власт. Засега усилията са ограничени до съседни точки от непосредствена стратегическа необходимост, като Северен Иран, Турция и може би Борнхолм.* Но ако и доколкото съветската власт под прикритие се разпростре върху нови територии, може да се очаква поставянето и на други точки под въпрос. Едно "приятелско" персийско правителство може да бъде помолено да предостави на Русия пристанище в Персийския залив. Ако Испания попадне под комунистически контрол, на дневен ред ще излезе въпросът за съветска база в Гибралтарския пролив. Но подобни претенции ще изплуват на официално равнище само след приключване на неофициалната подготовка.

В) Руснаците ще се включат официално в международни организации, доколкото виждат в участието си възможност за разширяване на съветската власт или за възпрепятстване и отслабване на чуждата власт. Москва гледа на ООН не като на механизъм за изграждане на устойчива и стабилна световна общност, основана върху взаимния интерес и споделяните от всички нации цели, а като на удобна арена, на която може да преследва своите изброени по-горе цели. Съветите ще останат в ООН, докато са убедени, че тази организация отговаря на техния интерес. Но ако решат, че ги спъва или че потиска стремежа им да разширят властта си или открият друга по-добра перспектива за постигането на стремежите си, без колебание ще я напуснат. Това би означавало, че са се почувствали достатъчно силни, за да разбият единството на останалите нации с оттеглянето си, че не виждат в ООН реална заплаха спрямо техните цели и сигурност и я заменят с по-ефективно от тяхна гледна точка международно оръжие. Следователно отношението на Съветския съюз към ООН ще зависи най-вече от лоялността на останалите нации и от решителността и сплотеността, с които тези нации защитават идеята за мирен и обещаващ международен живот, която според нас е в основата на тази организация. Подчертавам, Москва не изпитва никаква абстрактна привързаност към идеалите на ООН. Нейното отношение в случая ще си остане прагматично и тактическо.

Д) Спрямо колониалните територии, неразвитите и зависимите народи дори в официален план съветската политика ще бъде насочена към отслабване на връзките и влиянието на западните нации с цел, ако тази политика успее, да се създаде вакуум, който ще облагодетелства комунистическо-съветското проникване. Според мен целта на съветския натиск за участие в споразуменията за подопечните територии е по-скоро да се спъва и да се възпира упражняването на западното влияние, отколкото да се прокарват канали за разширяване на съветската власт. Мотивация не липсва, но Съветите предпочитат други канали, различни от споразуменията за попечителство. Следователно можем да очакваме от Съветите желание за участие в попечителство или в други подобни споразумения, за да използват получените лостове за отслабване на западното влияние върху съответните народи.

E) Руснаците енергично ще се борят за съветско представителство и официални връзки там, където съзират възможност за противопоставяне на западните центрове на сила. Това се отнася до толкова отдалечени един от друг райони като Германия, Аржентина, близкоизточните страни и пр.

Ж) По икономическите въпроси съветската политика ще се определя от стремежа към автаркия на Съветския съюз и доминираните от него територии, взети като цяло. Това ще бъде скритата политика. В официален план позицията още не е изяснена. Съветското правителство странно мълчи по външнотърговските въпроси след приключването на военните действия. Вярвам че, ако се отпуснат мащабни дългосрочни кредити, съветското правителство може би отново ще изрази привидна готовност както през 30-години в отговор на желанието да се създадат общи международни икономически връзки. Според мен е възможно съветската външна търговия да се ограничи до съветската сфера на сигурност, включително окупираните немски области, едновременно с хладна подкрепа по принцип за икономическото сътрудничество между нациите.

З) Същото привидно желание може да се очаква и за задълбочаване на културните връзки между народите, но практически и те ще бъдат разглеждани от гледна точка на сигурността на съветските народи. Реалните проявления на съветската политика в това отношение ще се сведат до сухите канали на строго официалните визити и тържества, обилно полети с водка и речи, без дълготраен ефект.

И) Извън това официалните съветски отношения с отделните чужди правителства ще се движат по т. нар. "правилен" курс, с акцент върху престижа на Съветския съюз и неговите представители и строго придържане към протокола като признак за добри маниери.


Част IV
Какво може да се очаква като резултат от прилагането на основната съветска политика в неофициален или нелегален план, т. е. в такъв, за който съветското правителство не поема отговорност

Агенциите, чрез които ще се провежда политиката в нелегален план, са следните:

1. Вътрешното, централно ядро на комунистическите партии в други страни. Докато в обществото много от тези хора се появяват в едни качества, на практика те работят в близко сътрудничество като оперативен нелегален директорат на световния комунизъм, прикрит коминтерн, пряко съгласуван и управляван от Москва. Важно е да се отбележи, че това вътрешно ядро всъщност работи по нелегални канали, независимо от законността на партиите, с които се отъждествява.

2. Членският състав на комунистическите партии. Съществува голяма разлика между него и хората, посочени в параграф 1. Това разграничение се забеляза особено отчетливо през последните години. Докато преди чуждите комунистически партии представляваха любопитна (и често несполучлива от московската гледна точка) смес от конспирация и законна дейност, сега конспиративният елемент е изцяло съсредоточен във вътрешния кръг и е ръководен нелегално, докато редовите членове ­ вече незапознати с реалното съдържание на движението ­ са изтласкани напред като искрени привърженици на определена политическа тенденция в собствените им страни, без да подозират за конспирационната връзка с чужда държава. Само в страните, където комунистите са многобройни, те често действат като едно цяло. По правило комунистите проникват, влияят и ръководят чрез други организации, за да не бъдат заподозрени, че са инструменти на съветското правителство, и се стремят да постигнат целите си чрез [пропуск в текста] организации, а не чрез преки действия като отделна политическа партия.

3. По подобен начин могат да бъдат овладени или направлявани множество различни национални асоциации или организации: работнически съюзи, младежки дружества, женски организации, расови и религиозни общности, обществени организации, културни групи, либерални списания, издателски къщи и др.

4. В международните организации също може да се проникне чрез влияние върху различни национални съставки. Най-характерен е примерът с профсъюзните, младежките и женските организации. Особено, едва ли не жизненоважно значение се отдава на международното работническо движение. В него Москва вижда възможност да отстрани западните правителства от световните дела, да създаде международно лоби, способно да застави правителствата в редица страни да взимат решения в полза на съветските интереси и да парализира неприемливи за СССР действия.

5. Руската православна църква и нейните клонове в чужбина, а чрез нея и цялата Източноправославна църква.

6. Панславянските и други движения (азербайджанско, арменско, туркменско), чиято основа са расови групи в рамките на Съветския съюз.

7. Правителства или управляващи групи, склонни до една или друга степен да се превръщат в оръжия за постигането на съветските цели, като настоящите правителства в България и Югославия, режима в Северен Иран, китайските комунисти и пр. Не само пропагандната машина на тези режими, а и тяхната политика може да се постави изцяло на разположение на СССР.
Може да се очаква, че съставните части на този широко разпрострян апарат ще бъдат използвани в съответствие с конкретно отредената им роля за следните цели:

А) Подкопаване на общия политически и стратегически потенциал на основните западни сили. Опити да се разколебае самочувствието на тези страни, да се осакатят мерките за национална отбрана, да се създаде обществена и промишлена нестабилност, да се стимулират всякакви форми на разединение. Подтикване на всички онеправдани по икономически или расови причини да търсят промяна не чрез посредничество или компромис, а чрез ожесточена насилствена борба за разрушаване на другите елементи в обществото. Бедните ще бъдат опълчени срещу богатите, черните срещу белите, младите срещу старите, новопристигналите срещу местните жители и т. н.

Б) В неофициален план ще се положат особено яростни усилия, за да се отслаби влиянието на западните сили върху изостаналите и зависими народи. На това равнище натискът ще бъде особено силен. Безмилостно ще се изтъкват и използват грешките и слабостите на западните колониални администрации. Либералното обществено мнение на Запад ще бъде мобилизирано за отслабване на колониалната политика. Ще се поощрява негодуванието на зависимите народи. И докато се подклажда стремежът им към независимост от западните сили, направляваните от Съветския съюз марионетни политически машини ще подготвят завземането на вътрешната власт веднага след като съответните колониални територии добият независимост.

В) Спрямо правителствата, които се изпречат на пътя на съветските намерения, ще бъде приложен натиск за отстраняването им от власт. Това може да се очаква при пряко противопоставящи се на целите на съветската външна политика правителства (Турция, Иран), при тези, които херметически затварят страната си за комунистическо проникване (Швейцария, Португалия), или които остро оспорват нравственото влияние над важни според комунистите елементи, като лейбъристкото правителство в Англия. (Понякога са налице два елемента едновременно. В такива случаи комунистическата опозиция става изключително остра и ожесточена.)

Г) В чужбина по правило комунистическата воля действа за унищожаването на всички форми на лична, икономическа, политическа или морална независимост. Комунистическата система може да борави само с докарани до пълна зависимост от централната власт индивиди. Следователно финансово независими личности като бизнесмени, собственици на недвижими имоти, преуспели фермери, занаятчии и всички, които упражняват водачество по места или се радват на съответен престиж, като известни местни духовници или политически фигури, подлежат на анатемосване. Никак не е случаен фактът, че в СССР местните администратори непрекъснато биват местени от пост на пост, за да не могат никъде да пуснат корен.

Д) Ще бъде направено всичко възможно, за да се настроят главните западни сили една срещу друга. У американците ще се поощряват антибритански настроения, както и антиамерикански у британците. Континенталните сили, включително Германия, ще бъдат настройвани на ненавист към англосаксонските сили. Където се предполага, че съществуват подобни чувства, ще бъдат раздухвани, където ги няма, ще бъдат възбуждани. Няма да се пестят усилията, за да се дискредитират и осуетят всички опити за постигане на обединение или единство на други [пропуск в текста], в които да не участва Русия. Следователно всякакъв вид международни организации, неподатливи на комунистическо проникване и контрол, все едно дали ще са международни католически [пропуск в текста] за икономическа помощ или международните клубове на кралските дворове и аристокрацията, трябва да са готови да понесат обстрела на множество и често [пропуск в текста].

Е) Изобщо съветските усилия в неофициален международен план ще бъдат отрицателни и разрушителни по характер, насочени към унищожаване на източниците на сила извън съветски контрол. Това отговаря на първичния съветски инстинкт да не се прави компромис със съперничеща сила и готовност за конструктивна работа да се проявява само когато комунистическата сила доминира. Независимо от това ще се упражнява и постоянен натиск за проникване и овладяване на ключови позиции в администрацията и особено в полицейския апарат на другите страни. Съветският режим е полицейски par excellence, излязъл от мрачната половина на полицейско-интригантския царистки свят, привикнал да мисли от позицията на полицейщината. Това никога не трябва да се пропуска при преценяването на съветските мотиви.


Част V
Практически заключения от гледна точка на американската политика

В заключение, пред нас е политическа сила, фанатично убедена, че със Съединените щати не може да съществува продължителен modus vivendi, че е желателно и необходимо да се разбие вътрешната хармония в нашето общество, да се разруши традиционният ни начин на живот, да се унищожи международният авторитет на нашата държава. Тази политическа сила разполага с неограничена власт върху енергията на един от най-многобройните народи в света, върху една от най-богатите на ресурси национални територии и е зачената от силните и дълбоки течения на руския национализъм. В добавка разполага със сложен и широко разпрострян апарат за упражняване на влиянието си в чужбина, апарат изключително гъвкав и подвижен, управляван от хора, чиито опит и умения в нелегалните методи нямат прецедент в световната история. Накрая, както личи, първичните й реакции не се поддават на тълкуване. За тази сила широкият набор от обективни факти за човешкото общество, с който ние постоянно съпоставяме нашия светоглед и го променяме, е заменен с нещо като торба с късмети, от която произволно се вади това или онова, за да се укрепи един предварително изграден светоглед. Трябва да признаем, че картината не е приятна.

Несъмнено най-сложната задача, с която нашата дипломация някога се е сблъсквала или ще се сблъска в бъдеще, е как да се справим с тази сила. Това трябва да е отправната точка, от която да започне работата на нашия генерален политически щаб на кръстопътя, където се намира. Към нея трябва да се подходи със същото старание и загриженост, както към първостепенен военностратегически проблем и ако е необходимо – с не по-малко усилия. Не мога да се наема с даването на всички отговори тук. Но бих желал да подчертая убеждението си, че имаме власт да разрешим този проблем, без да стигаме до мащабен военен конфликт. В подкрепа на това убеждение ми се иска да направя няколко по-окуражаващи забележки:

1. За разлика от хитлеристката съветската власт не е нито схематична, нито авантюристична. Тя не работи по твърдо начертани планове. Не предприема ненужни рискове. Неподвластна е на логиката на разума, но е крайно чувствителна към логиката на силата. По тази причина лесно ще отстъпи – и обикновено го прави, – щом срещне силно противодействие. Следователно, ако противникът разполага с достатъчно сила и ясно покаже готовност да я използва, едва ли ще му се наложи да го прави. Ако ситуациите се ръководят умело, няма да има нужда от ангажиращо целия престиж разкриване на картите.

2. В предизвикателството, насочено към западния свят като цяло, Съветите все още са по-слабите. Следователно техният успех наистина ще зависи от степента на сплотеност, твърдост и сила, която западният свят е в състояние да мобилизира. А това е фактор в нашите възможности.

3. Успехът на съветската система като форма на вътрешна власт все още не е доказан докрай. Предстои му да демонстрира, че може да преодолее върховното изпитание на смяната на властта на един индивид или група с други. Смъртта на Ленин бе първата такава смяна и нейното отражение съсипа съветската държава за 15 години. След смъртта на Сталин или неговата оставка ще дойде втората промяна. Но и това няма да е последното изпитание. Предстои вътрешната съветска система да бъде подложена ­ поради неотдавнашната териториална експанзия – на серия от допълнителни напрежения, за които царството някога плати скъпа цена. Ние тук сме убедени, че никога след края на гражданската война мнозинството от съветския народ не се е чувствало толкова емоционално отдалечено от доктрините на комунистическата партия. Партията в Русия се е превърнала в огромен и за момента изключително успешен апарат за диктаторско управление, но тя е престанала да бъде източник на емоционално вдъхновение. Следователно вътрешната сила и устойчивост на движението не трябва да се приемат за даденост.

4. Цялата съветска пропаганда извън съветската зона на сигурност е поначало отрицателна и разрушителна. Следователно тя би могла да бъде лесно победена чрез една интелигентна и истински конструктивна програма.


По тези причини смятам, че можем да подходим спокойно и уверено към проблема за справянето с Русия. По въпроса за това как точно трябва да се подходи, бих искал само да предложа следните коментари под формата на заключение:

1. Нашата първа стъпка трябва да е да схванем и да признаем за реалност природата на движението, с което имаме работа. Длъжни сме да вложим куража, безпристрастието, обективността и неподатливостта за емоционални провокации вълнения, с които лекарят изследва вироглав и безразсъден пациент.

2. Трябва да направим така, че нашето общество да се запознае с реалната ситуация в Русия. Пресата не може да се справи сама с тази задача. Задачата е главно на правителството, във всички случаи по-опитно и по-информирано в разглежданите практически въпроси. [Нелицеприятността] на гледката не бива да ни възпира. Убеден съм, че днес истеричният антисъветизъм у нас би бил много по-малко, ако реалната ситуация в Русия бе по-добре разбрана от нашия народ.

Няма нищо по-опасно и по-ужасяващо от непознатото. Може да се оспори и твърдението, че разкриването на повече информация за нашите затруднения с Русия ще се отрази неблагоприятно върху руско-американските отношения. Смятам, че ако в това отношение съществува някакъв реален риск, би трябвало да съберем куража да го поемем ­ колкото по-скоро, толкова по-добре. Но не виждам какво бихме рискували. Залогът ни в тази страна ще си остане минимален, дори ако демонстрираме изключителнен изблик на приятелство към руския народ. Нямаме инвестиции за опазване, нито търговия за губене, почти никакви граждани за защита, както и малко културни контакти за съхраняване. Нашият единствен залог е в това, на което се надяваме, а не в това, което вече имаме. И аз съм убеден, че шансът ни да осъществим надеждите си ще се повиши, ако обществеността ни е информирана и ако нашите дела с Русия изцяло се поставят на реалистична и фактологична основа.

3. Много зависи от здравето и силата на нашето общество. Световният комунизъм е като злокачествен паразит, който се храни само от заразена плът. Това е точката, в която се преплитат вътрешната и външната политика. Всяка смела и умна мярка за решаване на вътрешните проблеми на нашето общество, за повдигане на самочувствието, дисциплината, морала и духа на народа ще представлява дипломатическа победа над Москва, равностойна на хиляди дипломатически ноти и общи изявления. Не се ли отърсим от фатализма и безразличието спрямо недостатъците на собственото ни общество, Москва ще спечели, Москва не може да не се възползва от тях във външната си политика.

4. Трябва да изработим и да предложим на другите нации по-положителна от досегашната представа за бъдещия свят, към който се стремим. Няма да е достатъчно само да подтикваме другите народи да развиват политическа система, подобна на нашата. Много народи, поне в Европа, са изплашени и изтощени от опитите на миналото и повече се вълнуват от сигурността, отколкото от абстрактната свобода. Те по-скоро търсят водачество, отколкото отговорност. Ние трябва да сме в по-голяма степен способни да им го осигурим от руснаците. Не го ли направим, руснаците със сигурност ще го направят.

5. Най-сетне трябва да имаме куража и самоувереността да се придържаме към собствените си методи и схващания за човешкото общество. В последна сметка най-голямото зло, което може да ни сполети при справянето със съветския комунизъм, е да позволим да станем като онези, с които се борим.

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt


 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов