|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
„Разбивачът” на митове за „народния съд” се оказа внук на народния обвинител по делото срещу депутатите през 1945 г. ПДФ Е-мейл
Рубрики - Архиви
Написано от Христо Христов   
Петък, 11 Юли 2014 10:08
Share

alt
Зам.-председателят на Държавна агенция „Архиви” Върбан Тодоров, който неотдавна си позволи публично да „разбие” няколко мита за т. нар. Народен съд, се оказа внук на народния обвинител Върбан Ангелов, един от тримата народни обвинители по Втори върховен състав на извънредната съдебна институция, пледирали за осъдителни присъди срещу 126 народни представители от 25-то Народно събрание. След участието си в „народния съд” Върбан Ангелов е назначен за посланик в Австрия и още няколко страни.

„Да, Върбан Ангелов е мой дядо”, потвърди пред desebg.com Върбан Тодоров, който спести този факт пред журналистите при представянето на сайта на Държавна агенция „Архиви” за т. нар. Народен съд миналия месец. Тогава висшият държавен служител, назначен за зам.-председател на агенцията от премиера Пламен Орешарски през месец май 2014 г., в първата си публична изява заяви, че присъдите, издадени от „народния съд”, не са били отменени от Върховния съд през 1996 г.,  и че извънредната съдебна институция е юридическа издържана.

С тези твърдения, Върбан Тодоров изпълни декларираното намерение да „разбие” няколко мита за т. нар. Народен съд по време на официалната пресконференция на Държавна агенция „Архиви”, проведена на 23 юни 2014 г.

Зам.-председателят на Държавна агенция „Архиви” е син на акад. Николай Тодоров, дипломат по времето на комунизма, избран за депутат от БСП на първите избори през юни 1990 г. и впоследствие избран за председател на 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Той обаче не уточни, че дядо му, на когото носи името, е народен обвинител по „народния съд”, факт, който го поставя в конфликт на интереси при направените от него коментари.


Етичните изисквания към служителите от държавните архиви

В действащия Етичен кодекс на служителите в държавните архиви е записано:

„Служителите не могат да участват при обсъждането, подготовката, взимането и изпълнението на решения, когато те или свързани с тях лица по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.”

И още:

„Служителите не могат да използват служебното си положение за осъществяването на свои лични или на семейството си интереси.”

Също така в Етичния кодекс на служителите в държавните архиви е подчертано, че те се „въздържат от действия, които нарушават професионалната обективност и безпристрастност”.

Пред desebg.com Върбан Тодоров посочи, че с изразената от него позиция и коментари не е нарушил никакви разпоредби и няма морален и какъвто и да било проблем, произтичащ от това, че дядо му е бил народен обвинител по Втори върховен състав на „народния съд”.


Как Вторият състав на „народния съд” осъжда депутатите

Ето как историците Диню Шарланов и Поля Мешкова описват съдебния процес през 1945 г. в книгата си „Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд”:

„Втори върховен състав на Народния съд заседава в аулата на Софийския университет. Всяка сутрин народните представители – сега подсъдими, се докарват под силна охрана от Централния затвор. Още от 6 часа сутринта техни близки и познати (семействата им са изселени) очакват да ги зърнат от съседните улици. Но народната милиция е взела всички мерки до университета да не се допускат „външни лица”. За да не могат гражданите да видят подсъдимите, камионите спират плътно до задната входна врата на университета. В същото време организирани групи - повечето от ремсисти, заемат входа от двете му страни и скандират „Смърт на народните врагове”. Този сценарий се повтаря и след завършването на всяко заседание на съда.

По процедура съдебното дирене се води по същия ред, както при Първи върховен състав. Но поради големия брой на подсъдимите - 110 души, времето на разпитите е още по-ограничено и те завършват на 16 януари 1945 г. Създалата се атмосфера на напрегнатост и нервност в залата и съдийския състав дава отражение и върху общия ход на процеса.

Съдът иска от бившите народни представители да отговарят конкретно на поставените въпроси, без да им дава възможност да се впускат в дълги обяснения на събитията или да привеждат допълнителни факти, с които да се опитват да се оневиняват. Свидетелите са подбрани твърде прецизно, като се дава предимство на тези, посочени от обвинението.

На 28 и 29 януари 1945 г. народните обвинители Владимир Димчев, Георги Керемедчиев и Върбан Ангелов произнасят своите речи. Всеки един от тях поддържа обвинението срещу определена група подсъдими.

... За третата група подсъдими народният обвинител Върбан Ангелов предлага всички да понесат наказания, но съдът да прецени какви да бъдат те.

... В 16.30 ч. присъдата на Втори върховен състав на Народния съд е произнесена от неговия председател Св. Кираджиев.

От тях личи, че не са приети никакви смекчаващи вината обстоятелства и вместо да проявят снизхождение така, както пледират защитниците, съдиите изненадващо увеличават размерите на наказанията. Как се е стигнало до това тяхно решение?

Отговорът на този въпрос се съдържа в радиограмата на Вълко Червенков до Георги Димитров в Москва от края на януари 1945 г. В нея той съобщава: „Присъдата ще бъде произнесена в четвъртък - 1 февруари. В по-рано приетото решение (20 януари 1945 г. - б. а.) внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните наказания. От броя на съветниците на доживотен затвор оставяме само двама – Балан и Морфов. От кабинета на Багрянов към числото на осъдените на смърт прибавихме Колчев. От състава на депутатите на смъртно наказание предлагаме да се осъдят до 70 процента.”

В съответствие с двете решения Първи върховен състав осъжда на смърт тримата регенти, осем от царските съветници и двадесет и двама министри, двама от които отсъстващи. Още по-голяма е „корекцията” по втория процес. В речите си народните обвинители са поискали смъртно наказание за 25 депутати, а съдът осъжда на смърт 67. Не е известно по какъв начин към изготвения за целта списък са били прибавени още 42-ма народни представители. Впечатляващото е, че са осъдени на смърт двама депутати, за които народните обвинители са поискали 8 години строг тъмничен затвор, седем с предложение за 15 години затвор и т. н.

На 1 февруари 1945 г. Трайчо Костов, който току-що се е завърнал от пазено в тайна посещение в Москва заедно с други членове на ЦК, с радиограма информира Георги Димитров за произнесените присъди по първите два процеса. Той го уведомява още, че „те ще бъдат приведени в изпълнение тая вечер.”


Отмяната на присъдите, произнесени от Втори състав на „народния съд”

Пред desebg.com Върбан Ангелов продължи да твърди, че основните присъди на „народния съд”, произнесени от Първи и Втори върховен състав не са отменени, като Върховният съд през 1996 г. е отменил единствено частта за конфискацията на имуществото на подсъдимите.

Фактите обаче показват, че това е негова лична интерпретация на съдебните актове, която вече беше опровергана от Румен Ненков, съдия в съдебния състав на Върховния съд, отменил присъдите на Втория върховен състав на „народния съд”, днес конституционен съдия. Сайтът desebg.com издири двете съдебни решения от 1996 г. , в които ясно е записано, че присъдите се отменят.

 

alt

alt

alt

 

С решение №243 от 12 април 1996 г. съдебен състав на Върховния съд с председател Пенка Томчева и членове Румен Ненков и Невена Грозданова приемат следното заключение:

„Крайният резултат от надзорната проверка на влязлата в сила присъда от 1 февруари 1945 г., постановена по наказателно дело №2/1944 на Втори състав на Народния съд се свежда до констатацията, че по отношение на 124 от общо 126 осъдени лица е налице явна необоснованост на съдебния акт поради обективна и субективна несъставомерност на деянията, описани в обвинителния акт, или поради това, че фактическите положения, приети за установени от съда, очевидно не се подкрепят от доказателствата по делото. В тази му част проверяваният съдебен акт следва да бъде отменен, поради допуснати особено съществени нарушения, а подсъдимите трябва да бъдат признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение.”

По горните съображения Върховният съд през 1996 г. излиза с решението:
„ОТМЕНЯВА по реда на надзора влязлата в сила присъда от 1 февруари 1945 г. от Втори състав на Народния съд по наказателно дело №2/1944 г., в наказателно-осъдителната и конфискационната й част по отношение на следните подсъдими – народни представители от 25-то Обикновено Народно събрание (изброяват се поименно 124 депутати, бел. ред.).”


Отмяната на присъдите, произнесени от Първи състав на „народния съд”

С решение №172 от 26 август 1996 г. Върховният съд в състав – председател Мелкон Мелконян и членове Марин Чернев и Пламен Томов се произнася по присъдата, произнесена от Първи състав на „народния съд” срещу министрите, регентите и царските съветници. Върховният съд решава:

„ОТЕМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъдата от 1 февруари 1945 г. по н. д. №1/1944 г. на Първия тринадесетчленен състав на Народния съд и прекратява производството по това дело.”

 

alt

alt

 

Особено мнение е изразил членът на съдебния състав Пламен Томов, който е сметнал, че Върховният съд не е компетентен да извърши преглед по реда на надзора, поискан от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Това особено мнение обаче не е повлияло на крайното решение на съдебния състав.

Двете решения ясно показват, че твърденията на зам.-председателя на Държавна агенция „Архиви” Върбан Тодоров са несъстоятелни и продукт на неговото субективно отношение към фактите, свързани с т. нар. Народен съд, в който дядо му е участвал.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов