|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
27 август 1959 г.: БКП закрива лагера „Белене”, създава лагера на смъртта край Ловеч ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Неделя, 27 Август 2017 14:57
Share

alt
През 1959 г. на световния пазар излиза първата копирна машина Xerox 914. През същата година на панаир за играчки в САЩ за първи път е показана куклата Барби, а  в Япония компанията „Сони“ пуска първия транзисторен телевизор.  Отново през 1959 г. автомобилният производител „Волво” въвежда триточковия колан за безопасност, променил автомобилния свят завинаги. В същото време комунистическа България на мода са концлагерите, в които издевателствата и убийствата без съд и присъда са ежедневие.


Закриването на концлагера „Белене”

През август 1959 г. тоталитарният комунистически режим е принуден да закрие „Белене”, най-големия концлагер за политически противници в страната, който е създал с тайно решение десет години по-рано.

Причината за това е едно интервю на тогавашния министър-председател Антон Югов, което той дава пред чуждестранни журналисти. В него комунистическият премиер заявява, че в България вече няма трудово-възпиталени общежития, както режимът е наричал лагерите.

Откровената лъжа е могла да предивика негативни външнополитически последствия, защото по това време „Белене” функционира с пълна сила.

Проблемът събира спешно партийната върхушка, която решава незабавно да бъдат освободени по голямата част от въдворените в „Белене”. Това става с решение от 27 август 1959 г. Политбюро в състав: Тодор Живков, Иван Михайлов, Георги Цанков, Димитър Ганев, Вълко Червенков, Димитър Димов, Младен Стоянов, Станко Тодоров и Пенчо Кубадински.

Те приемат да се освободят всички политически лагеристи в „Белене”, макар някои земеделци са задържани в затвора „Белене” до 1961 г., докато са пречупени и „приобщени”.


Предложението за създаване но нов лагер

Поставен е въпросът за 166 лица, определени като „непоправими рецидивисти”. На заседанието на  27 август 1959 г. министърът на вътрешните работи Георги Цанков в строго секретен доклад предлага на Политбюро следното решение:

„За по-правилното и по-ефективно воденеводене на борбата срещу криминалните рецидивсти и хулиганите е целесъобразно да се разреши сега - временно МВР в отделни случаи за лица по много прецизна оценка, които са станали нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни."

Той предлага на висшето партийно ръководство неосвободените до тогава 166 лица от лагера „Белене” да останат на тежък физически труд в нов лагер. Няма писмено решение за това на Политбюро, но на практика то приема мълчаливо предложението на министър Цанков. Въпросните 166 „непоправими рецидивисти” поставят началото на лагера край Ловеч.


Трудовата група – Ловеч или лагерът на смъртта „Слънчев бряг”

Новият лагер е формиран от МВР-ДС като Трудовата група-Ловеч, филиал на ТВО-Белене. Щатният му състав се състои от 7 офицери и 83 старшини – охрана и надзиратели.

През 1990 г., след падането на комунистическият режим става ясно, че съдба  на въдворените лагеристи край Ловеч е решена с благословията на Тодор Живков след предварителен разговор на министър Георги Цанков лично с диктатора.

Затова свидетелстава неизвестена и непубликувана досега стенограма от заседанието на политбюро от 5. IV. 1962, когато вече скандалът с лагера тресе партията и ПБ на ЦК решава да го закрие. Изказването на Георги Цанков показва, че още през 1959 Живков е бил информиран за новия лагер:

„През 1959 г. ние разгледахме обстановката в страна и дойдохме до заключението, че не ще може да държим лагера Белене. Говорихме с др. Живков няма ли да е разумно да закрият този лагер. Ако има хора, които са непоправими, да се пратят в затворите. Белене остана за усложнено време. Ставаше въпрос за една група от 500-600 души - какво да ги правим? Дали да ги пуснем и да започнем да ги гоним наново или да ги изолираме някъде. Тогава решихме да открием една кариера в Ловеч, където да приберем тези хора и да ги превъзпитаваме чрез тежък физически труд."

До 1962 г., когато лагерът на смъртта „Слънчев бряг” край Ловеч е закрит тихомълком от Политбюро след потресаващите разкрития за убийствата в него, там са въдворени най-малко 1500 души, а смъртта си намират най-малко 155 души.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов