|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Лагерът „Белене” 2015 г.: Как паметта за жертвите на комунизма се завръща ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Неделя, 31 Май 2015 21:29
Share

alt
В 6.30 ч. сутринта на 30 май 2015 г. съм застанал на реставрираната римска кула, археологическа забележителност до самия бряг на Дунав в гр. Белене и наблюдавам изгрева над отсрещния остров Персин. Водите на голямата река текат спокойно, а в далечната част в тях се оглеждат върбалаците, с които брегът на остров Персин е обрасъл. На развиделяване понтонът, свързващ Белене от мястото на местния затвор с Персин започва да се откроява насред реката.

Градът още не се е събудил и нищо по пустите и разкопани заради новата канализация улици в Белене не предвещава, че само след три часа тук ще се струпат десетки коли и автобуси, а оживена върволица от хора ще се заниже по понтона към брега на остров Персин за събитие, което ще се проведе в този ден и има национални измерения – годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим в концлагера.

 

alt

 

Памет ли казах? Да, памет, памет за жертвите на тоталитарното управление на БКП допреди 26 години. Памет, която липсва в българската култура, в образователната система, в медиите, а дебатът за миналото е затрупан от днешните проблеми в най-бедната в Европейския съюз страна, от популизма на политиците и от апатията на българите (по-голямата част) към всичко случващо се.


Тези, които не са забравили и искат да помнят

Има обаче и такива, които още помнят, не за забравили, не искат да забравят и никога няма да забравят. Те пристигат от всички краища в Белене за този един, единствен ден в годината, когато паметта обединява оцелели лагеристи, близки на загинали и просто по-будни граждани, които би трябвало да определяме като истински родолюбци.

Големите събори на „Белене” през 1990-1992 г., когато хората в България копнееха да се отърсят от комунистическия режим и темата за жертвите в лагерите, привличаше хиляди, отдавна са в миналото.

 

alt

 

Разделени като много неща в България редиците на репресираните от комунизма все повече оредяха и през последните години кръгът от хората, които се събират на тези дати е срамно малък. Медиите пък от дълго време игнорират подобни инициативи и те не намират място в новините. Сигурно има и други причини, които са вътре в нас като общество, но така или иначе България е единствената държава от бившия Източен блок, която демонстрира такава немарливост към националната си памет и няма нито едно място в страната, свързано с комунистическите репресии, което да е превърнато в място за жертвите и поука за следващите поколения, така както направиха страни като Германия, Полша, Чехия, Унгария, Румъния.


Тези, които вече посрещат в Белене

Освен онези, които помнят и няма да забранят отскоро обаче има и една друга група от хора, които ако се интересувате от лагерите на комунизма и отидете в Белене ще ви посрещнат, ще ви окажат гостоприемство и ще ви съдействат. Те, като повечето средностатистически българи, също има обичайните проблеми и се борят за оцеляване (безработицата в града е голяма), но са приели в сърцето си идеята Белене да се превърне в място на памет за жертвите на тоталитарния комунистически режим.

 

alt

 

Запалени са от вярата (която липсва но толкова обезверени хора в България) и от енергията на местния католически свещеник отец Паоло Кортези. Освен всекидневните си задължения в една от католическите църкви в града като енорийски свещеник преди година той поде кампания за изграждането на Мемориал на мястото на бившия лагер „Белене” (сайтът desebg.com го подкрепя и отразява неговите усилия от самото начало). Духовен водач в пълния смисъл на думата за много от католиците в Белене той бързо успя да спечели доверието им и да превърне идеята в кауза за онези беленчани, които са припознали големия й смисъл.

Италианският свещеник, който през април 2014 г. инициира създаването на Инициативен комитет за превръщането на мястото на лагера „Белене” в мемориал за почитане на жертвите, е истинският двигател на голямата промяна и обединител на онези, които желаят да помагат безвъзмездно по начин, по който могат да направя това най-добре.

 

alt

 

Искрата, която отец Кортези запали преди година, днес обръща с главата надолу доскорошни социологическите проучвания и представи, че Белене не е място на памет за лагера на остров Персин, че местните жители отбягват да говорят за темата и са напълно затворени и безучастни.


Задругата на отец Кортези

Групата от активни беленчани около отец Кортези са ядрото, което е в основата на промяната и в организирането на годишното поклонение на остров Персин. Техните усилия остават невидими за голяма част от хората и посетителите на поклонението, но не са напразни. Те опровергават всички нашенски мрънкания, разединения, дребнавост и най-вече голямото обществено бездействие, намерило пристан в удобното оправдание, че след като държавата не прави нищо и няма пари, съответно нищо не може да се случи.

 

alt

 

Едно от основните неща, които този на пръв поглед външен човек и чужденец постигна е разчупването на доскорошния климат в Белене, което се смята за една от крепостите на бившите комунисти. Въпреки съпротивата явна и неявна на онези, които в крайдунавския град не искат и не желаят да се повдига спомена за лагера „Белене” и да се говори за престъпленията комунизма, отец Кортези е на път да убеди местната администрация и факторите в града, че темата за миналото е част от един по-друг дебат, който досега не е воден, дебат, който намира опори във вярата и европейската традиция който може да е печеливша от обществена, а и от икономическа гледна точка.

Без да влиза в конфронтация, зареден с много търпение, отец Кортези постепенно преодоля много пречки и вече е спечелил уважение, което надхвърля границите на Белене. Самият той потърси и установи контакт с активните хора в страната, които желаят да помагат, започна да организира групи от чужбина за поклонение на остров Персин, а след първите информации, репортажи и интервюта на desebg.com през 2014 г. неговата активна позиция и дейност привлече вниманието и на останалите медии.

 

alt

 

Преди половин година той организира в Белене кръгла маса, посветена на репресиите срещу духовенството по време на режима 1944-1989 г., заедно с това в същия ден да открие в града единственият паметник на св. папа Йоан Павел Втори – събития на които се отзова на поканата да присъства президентът Росен Плевнелиев. Тогава той за първи път извън официалната програма стъпи на остров Персин и посети място на бившия Втори обект на лагера „Белене”.


Подготовката на честването

Малцина са онези, които например знаят, че мястото на Втори обект е запустяло, обрасло в треви и тръни, както и голяма част от пътя, отвеждащ до него. За да бъде пригодено и достъпно трябва много работа. Месец преди поклонението на 30 май отец Кортези и подкрепящите го всеотдайни беленчани заедно с около 40 затворници с по-леки присъди от затвора в Белене със съдействието на затворническата администрация хвърлиха значителни усилия в разчистването на пътя и почистване на пространството около Втори обект.

 

alt

 

На второ място стои въпроса с програмата. От години тя е една и съща. Събиране на хората, изказвания на бивши лагеристи, произнасяне на речи и поднасяне на цветя и венци. Големият отсъстващ от поклоненията на „Белене” е Българската православна църква. За разлика от първите години след промените сега православните свещеници просто са изчезнали от поклоненията. „90 процента от жертвите в лагера са били православни християни и е редно на поклонението панихида да отслужи православен духовник”, казва ми отец Кортези, но въпреки настоятелните покани от негова страна и даваните обещания към момента представителите на БПЦ игнорират това събитие.

 

alt

 

Когато се виждаме в София в началото на тази година с отец Кортези споделям идеята да се направи една изложба, която да разказва историята на лагера чрез документи и свидетелства на бивши лагеристи и която да бъде излагана при посещения на Втори обект. Свещеникът му уверява, че ще намери възможност да я експонира. Подготвям материалите и макар и с известно закъснение в края на месец април му изпращам материалите – снимки, текстове и план на изложбата. Само две седмици по-късно отчето и неговите помощници са отпечатали изложбата „Памет за концлагера „Белене”, чиито 11 платна посрещнаха участниците в поклонението тази година.

 

alt

 

Също за първи път отец Кортези решава да приобщи младите хора в Белене към тема и подготвя повече от месец пиеса, която да разкрие живота и съдбата на лагеристите. Миналото оживява в текстовете на такива „класици” от лагерите като Стефан Бочев, Крум Хорозов, Петко Огойски и Петър Байчев.

„Откъде ти дойде тази идеята?” – питам отец Кортези. – „Гледал съм много такива пиеси у нас, в Италия. Те се поставят всяка година през февруари месец в Деня на Холокоста. Почти всяко училище организира подобна инициатива. Ние в енориите също сме правили пиеси, посветени на жертвите сред евреи. По този начин въвеждаме децата в историята”.  

 

alt

 

„А как успя да убедиш тези млади хора от Белене да се включат” – интересувам се аз. Отчето ми отговаря: – „Ние публикуваме съобщение във „Фейсбук” и го разгласихме в църквата с покана към децата, които желаят да участват в една такава пиеса за националното поклонение на 30 май, да заповядат. Отзоваха се много ученици. Започнахме репетиции в началото на месец май. Само за един месец я приготвиха, като самите те участваха в решението кои точно истории от българските лагеристи да разкажем чрез нея. Те работиха с оригинални текстове, оставени ни от лагеристи като Стефан Бочев, Петко Огойски, Крум Хорозов и други”.


Началото на националното поклонение

В 7.45 ч. дворът на църквата се оглася от детска глъч. Учениците, участници в пиесата, са се събрали, за да отидат първи на Втори обект, където на място да направят последна репетиция. Те са и първите, които влизат този ден на остров Персин. Качвам се с тях в единия от бусовете, за да ги снимам на място. Питам ги дали друг път са посещавали Персин. Отговарят ми отрицателно, предният ден за първи път са ги завели, за да видят мястото, където ще играят. Емоцията, че участват в нещо важно, ги е завладяла. „Вълнуваме се всички, но ще успеем” – споделя ми момче, до което седя, докато пътуваме към Втори обект. Отговарям му, че съм убеден в това. На лагера отец Кортези ги събира пред трибуната, всички се хващат в кръг за ръце и казват „Отче наш”.

 

alt

 

Свещеникът им казва: „Днес се тук, за да утешаваме онези, които преди много години са страдали на това място, жертвите на един тоталитарен режим. Днес, ние тук пишем история. Онова, което правим заедно е, за да не забравяме жертвите и да работим заедно, за да имаме помирение”.

Връщам се в Белене в църквата, за да проследя пристигането на участниците в поклонението. По пътя на обратно се разминаваме с военните камиони, с които пристига военен оркестър и почетен взвод. За първи път те ще участват в инициативата, след като става ясно, че събитието ще бъде уважено от председателя на парламента Цецка Цачева и министъра на отбраната Николай Ненчев.

 

alt

 

Заварвам двора на църквата изпълнен с хора от различни краища на България. Доброволци от Белене ги посрещат с топли напитки и храна. На дълга маса са изложени по-голямата част от литературата, издадена през годините в България, посветена на лагерите.

Бивши политически затворници се прегръщат. Побелили мъже разказват за своите бащи, въдворени някога в „Белене”. Има и млади мъже и жени, деца. Журналисти, фотографи и оператори претичват насам-натам, за да не изпуснат нещо важно, а на входа на широко отворените двери на църквата отец Кортези посреща всички в чистото, слънчево утро.

 

alt

 

Скоро най-нетърпеливите поемат кой с кола, кой пеша към понтона, където затворническата администрация ги посреща и пропуска безпроблемно. Автобуси очакват на брега на Персин, отези, които преминават пеша понтона и ги откарват на Втори обект по дългия 12 километра разбит път. После се връщат да вземат следващите поклонници. И зад организацията с транспорта стои отец Кортези и неговите доброволци.


Честването на Втори обект

В 12 ч. свещеникът открива поклонението, което тази година е под наслов „Белене” – мост между поколенията”. Той благодари на всички присъстващи и говори за необходимостта това място да бъде превърнато в Мемориал, в който посещенията да бъдат всекидневни, а не един път в годината.

След това миналото се връща чрез текстовете, завещани от мемоарите на лагеристите и разиграни от учениците с пиесата. Чрез нея множеството, което е два пъти повече от миналата година, става свидетел на арестите на лагеристите, извикани за „малка справка”, на разпитите им в Държава сигурност и обвиненията във „враг”, „кулак”, „шпионин”.

 

alt


Следва прехвърлянето на лагеристите на остров Персин с конски вагони, на непосилната работа с таргите... След края на пиесата свещеникът участниците в нея на трибуната, където те приемат аплодисменти.


За разлика от 2014 г., когато нямаше нито един политик на събитието, тази година публичните фигури, които уважиха поклонението бяха председателят на Народното събрание Цецка Цачева (за първи път в историята председател на парламента посещава лагера „Белене”) , министърът на отбраната Николай Ненчев, депутатите Вили Лилков и Найден Зеленогорски (Реформаторски блок), Владислав Николов (ГЕРБ), председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. Михаил Груев, областният управител на Плевен Ралица Добрева, кметовете на Плевен и Белене проф. Димитър Стойкови Момчил Спасов, президентските секретари Румяна Коларова и Милен Любенов, председателят на партия „Обединени земеделци” Петя Ставрева, ръководителят на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер” д-р Марко Арндт, членовете на Комисията по досиетата Екатерина Бончева и Ваня Жекова, политологът Антоний Гълъбов.

 

alt

 

В словото си Цецка Цачева, подчерта, че след промените на желанието да се сложи край на спиралата от омраза, страх и насилие, чрез която тоталитаризмът е ограбвал човешкия живот е отговорено  със забрава и с подмяна на паметта за стотиците загинали и десетките хиляди, чиито живот е бил разрушен (виж повече за изказванията – ТУК).


Мракът за миналото ражда задкулисие

В своето изказване председателят на партия „Обединени земеделци” Петя Ставрева  заяви, че е необходим обективен прочит и белите петна в българската история, за да бъдат изтрити.  „Затова истината за минало на тоталитарната държава трябва да бъде част от учебниците по история и от музейните експозиции”, отбеляза тя.

 

alt

 

По думите й така ще се спре подмяната на истината за режима, която продължава и днес, защото мракът от миналото ражда задкулисие.

На сцената един след един се изправят бивши лагеристи, чиито покъртителни разкази за случилото се преди 65 години и за забравата днес се преглъщат трудно. Множеството обаче стои и слуша въпреки горещото време.

 

Благодарим ви отче Кортези и беленчани!

Поклонението завършва с поднасяне на венци и цветя. За първи път под звуците на военен марш и с военни почести. Върволицата от посетители се отправя обратно – към Белене, но със сигурност с мисъл за съдбата на онези, които не са доживели да се докоснат до свободна България. Потеглят към своите семейства, близки и приятели, на които ще разкажат за преживяното на Втори обект.

 

alt

 

Благодарим ви отче Кортези и беленчани! До другият път, когато паметта за жертвите на „Белене” ще ни събере.

 

alt

 

alt

 

alt

 

 

 alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

София – Белене – София

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов