|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Руските служби за държавна сигурност: система на репресии и методи за терор ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 27 Май 2012 18:59
Share

Има доста книги, представящи репресивния апарат на съветската комунистическа партия, но повечето от тях, включително и книги преведени на български, чиито съавтори са работили в тайните служби или архиви на Москва, като Олег Гордиевски („КГБ – Поглед отвътре”) или Василий Митрохин („Архивът на Митрохин”) акцентират преди всичко върху мащабната дейност на съветското външно разузнаване.

Една книга, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com, появила се на българския пазар преди две години, привлече вниманието ми с по-различното си съдържание.

„Репресивните методи на руските служби за Държавна сигурност” на Рупърт Бътлър разглежда в по-широк контекст системата на терор като модел на управление не само при болшевиките след 1917 г., но и преди това.

Авторът, който е журналист с няколко книги зад гърба си, посветени на Третия райх и Втората световна война, отделя още в началото цяла глава на историческите модели на терора. Ударението е поставено върху изградената тайната полиция „Опричники” от Иван IV „Грозни” – „зловещо съчетание от садист, мистик и първи носител на титлата „Цар”.

От началните 1000 души тя достига до 6000, като правомощията им умишлено са оставени неуточнени, за да се превърнат в синоним на терор.

Не случайно, след като взима властта Сталин подробно изучава репресивната система на „Грозни”, която му дава широка база за еволюцията на репресивния апарат, който изгражда.

В книгата е отбелязана и дейността на Специалната служба на царя при Петър I „Велики”, от когото Сталин също се възхищава.

В самостоятелна глава е разгледано началото на ЧК от 1917 г., която по отношение на правомощията й за обиски, изпращане в затвор или заточение при политическите репресии възприема практиката утвърдена при царската тайна полиция от XIX век, известна като „Охранка”. .

Изнесени са малко известни подробности за т. нар Червен терор, разрешен от народните комисари на оглавената от Дзержински ЧК. Нейната необуздана бруталност се превръща в пример за подражание на наследниците на ЧК. Терорът след покушението срещу Ленин е лично одобрен от него и разрешението за публични екзекуции е поощрено от него, „за да бъдат накарани враговете да треперят”.

На ключови ръководни постове в ЧК са назначавани лица, склонни към садизъм или сексуални перверзии. Един от тях е началникъ на петроградската ЧК Глеб Бокий. Дзержински лично поощрявал издигането на индивиди с девиантно сексуално поведение, тъй като те лесно можели да бъдат контролирани с оглед на зависимостта им.

Особено място е отделено на репресиите и разправата с политическите си опоненти, чрез които Сталин си извоюва абсолютната власт.

Едно от различията с останалите книги на подобна тематика е тази, че в „Репресивните методи на руските служби за Държавна сигурност” паралелно с основния разказ са представени и синтезирани биографии на такива фигури като Дзержински, Берия, Андрей Вишински или представя отделни методи или случаи, като изграждане на лагерната система в СССР или убийството на Троцки.

Друг важен момент в книгата е разглеждането на политиката на етническо прочистване в Съветския съюз чрез насилственото депортиране на над 1,5 млн. души от различни националности – мюсюлмани, волжки германци, кримски и кавказки народности, поляци латвийци, естонци, литовци. Тук е отбелязана дейност на т. нар. тройки на НКВД – тричленни ядра, които се отчитат единствено пред Специалния съвет на НКВД, отговарящи за „извънсъдебните наказания”.

В отделна глава е представена утвърдената още в началото от болшевиките политика за разправа с хората, определени като предатели, дезертьори и страхливци. През декември1918 г. с постановление на ЦК е създаден „Особы отдел” за установяване на ефективен контрол над армията. През 1943 г. след победата при Сталинград тези структури са включени в НКВД и преименувани на СМЕРШ – „Смерть шпионам”.

Разбира се, интерес представляват и страниците, отделени на установяване на „желязната империя” от Съветската армия в териториите от Централна и Източна Европа, които остават за близо половин век под съветски контрол: Румъния, България, Унгария, Чехословакия.

Важна част от книгата е изграждането на КГБ, година след смъртта на Сталин през 1953 г. като най-големия орган за държавна сигурност в света. Разгледани са различни шпионски случаи, в различни страни – сателити като ГДР – случаят „Гийом” – проникване на източногерманското разузнаване до Вили Бранд, довела до оставката на федералния канцлер през 1974 г.; измяната на съветския шифровчик Игор Гузенко в Канада, канализирало разкритията на редица атомни и шпиони на Запад; убийството на Георги Марков от българската Държавна сигурност с помощта на КГБ; дейността на комитета в Куба и Афганистан и трансформацията на тайните служби в нови такива след разпада на Съветския съюз.

Освен, че съдържа ценни подробности, книгата е и богато илюстрирана – съдържа над 100 фотографии на ключови събития, политически функционери, ръководни фигури от съветската Държавна сигурност и жертви на нейния терор. Това я прави ценен, справочен и информационен източник за политиката на репресии, терор и структури на съветските тайни служби в периода 1917 – 1990 г.

 

"Репресивните методи на руските служби за Държавна сигурност", Рупърт Бътлър, Атеа Букс ЕООД, 2010 г., 220 страници.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов