|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Любен Гоцев – опит за портрет без грим и ореол ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 05 Юли 2015 18:49
Share

alt
Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям книга, посветена на една от емблематичните фигури на прехода – Любен Гоцев. Освен различните длъжности, които е заемал в Първо главно управление на ДС, МВнР и в партията (БКП/БСП) той често е определян като човекът зад кулисите, с голяма паралелна власт, архитект на част от борческите групировките, а някои директно му приписват прозвището „Кръстник на мафията”.

През последните години публичният му образ се поддържа от участието му в кръга „Монтерей” превърнат от жадните за сензации жълтите издания в митично място за полупублични среща на бивши комунистически функционери, щатни служители и агенти на Държавна сигурност, бивши дипломати, на които булевардната журналистика с лека ръка им разнася „славата” на кукловодите на прехода.

Далеч съм от мисълта, че това е точно така, а книгата „Любен Гоцев – човекът в сянка” на журналистката Зоя Димитрова, която представям на вашето внимание, е опит да се достигне до един по-реалния образ на Любен Гоцев зад ореола, в който е обвит в десетки публикации.

А че един такъв ореол на загадъчност и преписваното му всесилие да мести пешките зад кулисите се харесва на бившия щатен служител на ДС, дипломат и партиен кадър е съвсем естествено. Вероятно поради тази причина самият той те харесва написаното от него в книгата на Зоя Димитрова, издание която съвпадна с неговата 80-тодишнина през 2010 г. Толкова много, че отново стана обект на жълтите вестници.

Факт е обаче, че книгата е ценна с това, че за написването й Гоцев позволява на автора да проведе редица разговори по най-различни теми. А, за да позволи Любен Гоцев това означава, че има доверие в журналистката.

Дори само заради казаното от Гоцев в тези разговори със Зоя Димитрова си заслужава да се запознаете с книгата. Не се съмнявам в точното им предаване в повествованието. Обективно е проучено и личното кадрово дело на Любен Гоцев, коректно са поднесени някои малко познати факти за произхода и кариерата на Гоцев, която не е праволинейна, до разконспирирането му още в началото на постъпване на работа в Първо главно управление на ДС, а след това и като резидент на разузнаването в Ню Йорк през 1974 г.

В два от описаните в книгата случаи съм работил по-подробно (убийството на Георги Марков и трансформирането на Държавна сигурност в нови специални служби през 1990 г.) и написаното от Зоя Димитрова е балансирано, като освен позицията на Любен Гоцев е представена и друга гледна точка.

Убеден съм, че няма как да е приятно на Гоцев да му се припомня срещата с първия зам.-министър на външните работи на Великобритания Уилям Уолтгрейв през март 1990 г., когато Гоцев е първи зам.-министър на вътрешните работи. Британският дипломат е поискал среща, за да разбере докъде е стигнало обещаното от лидера на БКП Александър Лилов и потвърдено от българския посланик в Лондон разследване за убийството на Георги Марков. Любен Гоцев обаче директно го провокира с твърдението, че британските служби са убити българския писател, критик на комунистическата система, наложена в България с окупацията й от СССР.

„Зад мен имаше държава, аз работех зад онази държава, която беше тогава”, обяснява постъпката си Гоцев в книгата и добавя: „Аз съм работил за онази държава, която ме е възпитавала, която ме е учила, която ме е издигала. И не можеше да има и друго поведение. Другото щеше да бъде предателство по отношение на тази държава”.

Вторият случай е свързан с извършването на най-масовите съкращения в МВР-ДС и трансформирането на репресивния апарат на БКП в „нови” специални служби отново под контрола на компартията, която няколко месеца по-късно се преименува в БСП.

Кризисната дата е 10 януари 1990 г., когато на Колегиума на МВР-ДС е внесено предложение за извършването на невиждани и неочаквани дотогава съкращения, като един от вносителите на документа е именно Любен Гоцев. Разсекретените стенограми от това заседание показват, че генералите от ДС са против и опонират на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Човекът, който успява да тушира съпротивата е именно Любен Гоцев, който убеждава генералите със следните доводи. Промените в МВР-ДС са необходими, за да може:

1. Да не създадат условия за разцепване на партията.
2. Да се спечелят предстоящи избори от БКП с 50+1 процента.
3. След половин година на власт отново да е БКП.

Трябва да се признае, че Гоцев проявява изключителна предвидливост на събитията в следващата половин година. И трите прогнози се сбъдват на първите свободни избори за 7-мо Велико Народно събрание, проведени на 10 юни 1990 г. и 17 юни (втори тур).

С прогнозата за спечелването на изборите от БСП той успява да изуми и един от американските дипломати по това време в България, който както много други свои колеги очаква изборите да бъдат спечелени от СДС. Въпреки отличната си памет Гоцев хлъзгано избягва да даде логично обяснение за дяволски точно познатите резултати.

Зоя Димитрова (за съжаление тя си отиде тази година) е успяла да отдели внимание на много важни моменти от живота на Любен Гоцев след промените. Едно от интересните е неговото избиране на ръководител на предизборния щаб на БСП за изборите през юни 1990 г. Неговият разказ за този период разкрива оценката му, че това е най-сложната задача, с която е натоварван. Провалът на БСП на изборите е равносилно и на негов личен провал и понасянето на огромна отговорност, а победата на бившата комунистическа партия е равносилно и на негова лична победа.

Другият момент е „преквалифицирането” му в консултант на прохождащите в бизнеса в първите година на прехода фирми, свързани с борчески фигури и по-специално с лица, станали по-късно лидери на една от големите групировки – СИК.

Изключително важна е оценката на Гоцев за Ахмед Доган, която ще намерите в книгата. И не по-малко е интересна срещата му със Симеон Сакскобургготски през 1995 г. в Мадрид. „Беше първа среща между един цар и един обикновен шпионин и комунист. Разговорът беше много човешки и в същото време хладен, от дистанция”, разказва Гоцев. Авторът на книгата отбелязва, че освен Гоцев със Симеон Сакскобургготски тогава се среща и Цветан Начев, друг бивш кадрови служител от Първо главно управление (ПГУ) на ДС, които по това време са в управата на Международна ортодоксална банка „Св. Никола” или банката на ПГУ, на чиито разноски е това посещение, подробност, която тогава не става публична.

А Сакскобургготски, според разказа на Гоцев, казва:

„Господин генерал, вие знаете ли както е НАТО?” – Имам някаква представа отговарям. „Те ще ви накарат да плащате много пари. Защо бързате? Не е ваша работа това. Българската работа е да си решите вътрешните проблеми. Оправете си вътрешните проблеми и след това се юрвайте в НАТО”.

И другото, което ми каза – аз никога няма да се изправя срещу БСП.

Говорихме за опозицията. Изказа се много негативно срещу СДС. Че са много резки в амбициите си, че са много неподготвени, че нямат опит да управляват.”

 Нито бившият монарх, нито времето го опровергават.


Зоя Димитрова, „Любен Гоцев – човекът в сянка", изд. „Милениум”, 2010 г., 415 страници.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов