|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Петър Семерджиев: Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 23 Февруари 2014 13:33
Share

alt
През значителен период от своята история българският народ е подлаган на въздействието на непрекъснатата и организирана проруска пропаганда. Чрез нея му е внушаван тезиса за освободителната роля на Русия и за съществуването на трайна руско-българска дружба през вековете. Думите са политическия емигрант Петър Семерджиев от една малко позната негова книга – „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България”.

Случващото се в Украйна през последните месеци и стремежът на украинците са се отскубнат от руското влияние и зависимост е показателен и добър повод да се опитаме да си дадем сметка за манипулациите, на които българското общество продължава да бъде подлагано за ролята на СССР по време на комунистическия режим в България (1944-1989) и влиянието на руската политика върху България след разпадането на Съветския съюз и влизането на страната ни в НАТО и Европейския съюз.

Идеалното четиво за случая е книгата на Петър Семерджиев „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България”. Зад непретенциозната корица ви очакват близо 500 страници от едно уникално изследване, посветено за ролята на Руската империя и СССР върху България.

След „Спомените” на Петър Семерджиев, книгата му за "народния съд"  и изследването му, развенчаващо ореола на комунистическия водач Георги Димитров, тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям том 1 от двутомника „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България”.


От комунист до разобличител на БКП и лидерите й

 Петър Семерджиев е роден през 1917 г. в град Ямбол. Повлиян от комунизма като студен в София е привлечен е за сътрудник на ЦК на Работническия младежки съюз (РМС). През 1940 г. става член на комунистическата партия. През 1941 г. е арестуван и е един от първите комунистически дейци интернирани в лагер в местността „Гонда вода” край Асеновград заедно с група на земеделците от крилото на „Пладне”. Лежи и в лагера край местността „Кръсто поле”, известен още като Еникьой до ноември 1943 г. След това е изпратен като секретар на Окръжния комитет на БКП в Сливен за възстановяване на партийната организация.

Участва в установяването на отечественофронтовската власт в Сливен на 9 септември 1944 г. Семерджиев става най-младият кандидат-член на ЦК на БКП на V конгрес на партията (1948), но след процеса срещу Трайчо Костов през февруари 1950 г. е арестуван и по-късно е осъден на 12 години и шест месеца затвор по обвинение, че участва в заговор против властта. Минава през инквизициите на Държавна сигурност.

Изолиран е в единична килия във Варненския затвор в отделението за смъртници. По-късно е преместен в затвора в Шумен, откъдето с група осъдени комунисти са изпратени в лагера в Белене, където е включен в наказателна бригада за копаене и носене на камъни. Година по-късно е изпратен в Пазарджишкия затвор.

Освободен е през 1956 г., но заедно с освобождението му ДС му открива дело за наблюдение „ПРОВОКАТОР” и е следен с кого се среща.


Политически емигрант в Израел

През юни 1973 г. успява да избяга от България заедно със съпругата си проф. Ема Герон, зам.-председател на Международния съюз по психология на спорта. Емигрират в Израел, където съпругата му има роднини. Едни от първите разкрития, които прави по западните радиостанции са свързани с биографията и ролята на Георги Димитров в БКП и комунистическото движение, които влизат в книгата му „Георги Димитров – мит и действителност“.

Това веднага го превръща в един от най-изявените противници на комунистическата власт в НРБ и мерките срещу него не закъсняват. През май 1975 г. Софийският градски съд му издава задочна присъда от 10 години затвор за отказа му да се завърне в страната и за поставяне „в услуга на чужда организация – радиостанция „Свободна Европа”, за да й служи във вреда на НРБ”. Лишен е от права и имуществото му е конфискувано.


Опитът на ДС за убийство на Семерджиев и компрометирането му

В Първо главно управление на ДС срещу Семерджиев е образувана разработка под псевдонима „РЕНЕГАТ”. Съставен е план за извършване на „остро мероприятие” (убийство, бел. ред.) срещу Семерджиев, чийто дом в Ерусалим е локализиран, а навиците и маршрутите на емигранта са изучени. ДС обаче не успява да го ликвидира, тъй като няма агент, който да извърши покушението в Израел.

Пленът за убийството му е трансформиран в операция „ИНФЕКЦИЯ” за компрометирането му посредством фалшифицирани по искане на ДС документи на Гестапо от източногерманската Държавна сигурност ЩАЗИ. Целта е, чрез фалшификата Семерджиев да бъде изкаран агент на Гестапо в България преди 9 септември 1944 г., който е предавал български евреи на германците.

 

alt

 

Опитът за компрометиране не постига целите си. През 70-те години на ХХ век Семерджиев е един от тримата най-влиятелни политически емигранти заедно с писателя Георги Марков и журналиста и бивш офицер от ДС Владимир Костов, изменил на комунистическия режим през 1977 г. във Франция. Неговите разкрития, базирани на малко известни факти от истинската история на БКП, както и истината за политическата дейност на Тодор Живков преди 9 септември 1944 г. не са спрени от ДС и през 80-те години.

Една от основните характеристики в трудовете и дейността на Петър Семерджиев е антисъветизмът. Добре осведомен за вътрешнопартийните борби и влиянието на Кремъл върху БКП той много успешно определя Българската комунистическа партия като нищо повече от секция на Коминтерна.


Опорните пунктове на пропагандата за българо-руските отношения

В книгата си „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България” той обаче се връща още по-назад, за да разбие няколко мита, наложени от комунистическата пропаганда, а именно:

  • ролята на българо-руските отношения;
  • българо-съветската „дружба”;
  • значението на Съветския съюз върху развитието на България след 9 септември 1944 г.

„Първоначално исках да огранича изложението на темата в книгата с проблемите от периода 1944-1948 г., когато протече процесът на съветизирането на България”, пише в увода на книгата Петър Семерджиев.  Предизвикателството, което го подтиква да се върне още по-назад в историята на отношенията между България и Руската империя е „тенденциите, заложени в настойчивата и непрекъснатата пропаганда на БКП и нейната приемница БСП”.

 

alt

 

Така например, за да подчертае голямата роля на СССР комунистическата пропаганда търси и свързва корените на българо-съветската дружба в българо-руските отношения. Петър Семерджиев посочва опорните пунктове на тази теза:

  • твърдението за общия етнически произход на българския и руския народ;
  • близостта на езика и възприетата еднаква писменост;
  • принадлежността на двата народа към източното православие;
  • благотворно влияние на стари културни връзки;
  • помощта на руския народ, като по-голям брат, в борбата на българския народ за национално освобождение.

В своята книга Петър Семерджиев оборва тези постановки и дава отговори на важни за българското общество въпроси като:
Потвърждава ли историята съществуването на руско-българска дружба, породена и поддържана през вековете между двата народа?
Кога и как се налагат неизбежни контакти между руския и българския народ в историята?
Какви политически цели се преследват с пропагандирането на лозунгите „Трайна руско-българска дружба” и „Руско-българска дружба от векове за векове”?


За истинската същност на българо-съветската дружба

След разпадането на Руската империя и установяването на съветската власт България продължава да привлича вничанието на съветската политика. Семерджиев определя БКП като „верен поддръжник” на Съветска Русия. Във всички поврати, които съветското ръководство проявява към старата руска история, в старанието си да разширява някогашната империя, то използва миналото на руския народ за своите цели. Не е забравен и лозунгът за българо-руска дружба, преименуват в българо-съветска дружба. По думите на Семерджиев с него се подчертава ролята на Съветския съюз в бъдещето на българския народ. За да се разбере точно нейната истинска същност той търси и предлага отговори на следните въпроси:
В какво се изразява политиката на Съветска Русия, респективно на Съветския съюз към България до края на Втората световна война?
Могат ли да се характеризират съветско-българските отношения след установяването на съветската власт, като отношения на дружба и сътрудничество?
Лозунгът за съветско-българската дружба може ли да оправдае съветизацията на България?

 

alt

 

В том 1 от „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България” Семерджиев отдела специално внимание на:

  • Руската империя и погледът й към Балканския полуостров;
  • Руската империя в края на ХVIII век: Павел I и българският въпрос;
  • Българският народ в новите планове на руската политика против Турската империя;
  • Осуетените надежди на българския народ: Одринският мирен договор;
  • Стремежът на българския народ към национално обособяване и руската политика;
  • Последствията за българския народ от Кримската война;
  • Балканската криза през 1975-1978 г. и българският въпрос;
  • Политиката на Руската империя за подчиняване на Българското княжество;
  • Борбата на българския народ за самостоятелност и руската политика;
  • Демократичното преустройство на Българското княжество и руската политика;
  • Българското княжество в плановете на руската политика: 1908 г. и 1912-1913 г.;
  • България в плен на руската политика: Бълканските войни 1912-1913 г.;
  • Българското царство на изпитание след Балканските войни;
  • Руската империя през февруари 1917 г. и Българското царство;
  • Последствията за Българското царство от участието му в Първата световна война.

Макар и издаден пред 2001 г. том 1 на  „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България” е трудно откриваема. Може да бъде намерена в по-големите библиотеки или да бъде закупена чрез сайта на Института за история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев”.

През пролетта на 2008 г., работейки върху биографията на Тодор Живков, пътувах специално до Ерусалим, за да се срещна с Петър Семерджиев, който след промените не се върна в България. Съдбата ми предложи рядък шанс да разговарям надълго и широко с него. Тогава той ме упълномощи да работя с документите за него в архивите на бившата Държавна сигурност, откъдето документално се потвърди опита да бъде убит още през 1975 г.

По това време бившият политически емигрант работеше върху том 3 от книгата си за влиянието на Русия и СССР върху България. Два месеца след срещата ни през март 2008 г. Петър Семерджиев почина на 91 годишна възраст в Ерусалим без да успее да завърши трилогията си.

Следващата неделя очаквайте том 2 от книгата „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България”.

 

Петър Семерджиев, „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България”, том 1, Институт за история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев”, Ерусалим, 2001 г., 499 страници.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов