|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Империята на задграничните фирми и тяхното ограбване ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 12 Януари 2014 17:08
Share

alt
Няма как след публикуването на доклада на бившия министър на отбраната Димитър Луджев (1991-1992), голяма част от който засяга безконтролното източване на задграничните фирми в началото на прехода, да не продължа темата с едно подробно изследване, посветено на същия проблем.

Тази неделя в електронна библиотека на desebg.com ви представям своето документално разследване „Империята на задграничните фирми”, излязло в книга през 2009 г. като издание на института за изследване на близкото минало и издадено от „Сиела”.

То е изключително мащабно и на практика с него е осветлено създаването, дейността и източването на дружествата с българско участие зад граница в един над 45-годишен период – 1961-2007 г.


Задграничните фирми в началото на дебата след 10 ноември 1989 г.

Задграничните дружества с българско участие при комунизма са една от централните теми на политическия и обществения дебат веднага след промените през 1989 г. в България. Това е напълно логично, защото в основата стои въпроса за съдбата на стотици милиони държавни валутни средства. Както много други сектори на икономиката, дейността и управлението на задграничните фирми като част от системата на външната търговия имат строго поверителен характер и стават обществено достояние чак след рухването на тоталитарния режим.

Много въпроси, но най-вече финансовите злоупотреби с тези средва и безконтролното им източване, са обект на остри политически спорове и на многобройни публикации в пресата. Те са обект и на някои други издания, които обаче акцентират на отделни фрагменти и са базирани преди всичко на документи, появили се непосредствено в първите години на прехода. При тях липсва цялата история на задграничните фирми от началото на 60-те години на ХХ век, а акцентът е поставен преди всичко на дейността на част от фирмите през 80-те години.

В други книги, като „Спомени“ на Огнян Дойнов (2002), съществуването на задграничните дружества е отбелязано бегло, а в колективния труд „От девети до десети“  (2004) със съставител последният началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов, посветен на държавата при комунизма, те дори не са споменати.

 

alt


Неверни интерпретации на фактите

Не липсват и такива изследвания, в които са наложени абсолютно неверни и погрешни интерпретации, разминаващи се със съдържанието на огромното количество архивни документи. Такова е изследването на  Евгения Калинова и Искра Баева, „Българските преходи 1939-2005“, излязло през 2006 г. В него авторите посочват, че задграничните инвестиции са започнали през 80-те години, позовавайки се на непълното проучване за задграничните дружества в книгата  на Румен Биков, Маргарит Мицев и Начо Начев – „Икономическата криза в България: причини и последици“ (1992).

Има и автори, които без да са го изследвали подробно подценяват проблема със задграничните фирми като източник на финансови злоупотреби и източването им, смятайки, че инвестираните в задграничните дружества държавни средства са незначителни. Такава теза застъпва Румен Аврамов в книгата си „Пари и де/стабилизация в България 1948-1989“, отпечатана през 2008 г. В нея той посочва, че инвестираните в задграничните фирми средства са „неособено голям поток, представляващ незначителна част от привлечените заемни средства“. Аврамов коментира и печалбата от държавната контрабанда, определяйки я като малка.

 

alt


Непроучените документи в Държавния архив

За да изградя пълноценно и обективно изследване стъпих върху четири архивни източници, с които никой от изследователите и журналистите не беше работил преди това. На първо място се оказа, че в Държавния архив се съхраняват огромно количество архивни документи за задграничните фирми и не само от 80-те години, но още от създаването на първата задгранична фирма „Имекстраком” на външнотърговското предприятие „Тексим” в началото на 60-те години и през следващите 20 години.

През ръцете ми минаха всички решения на Министерски съвет за създаване на фирми с българско участие зад граница в периода 1961-1989 г. Това е една от причините задграничните дружества в изследването ми да бъдат с над 100 повече от Списъка на задграничните фирми, включени в Регистъра на  Министерството на икономиката по времето на министър Лидия Шулева през 2004 г.


Прокурорското дело за причините за катастрофата на комунизма

На второ място получих достъп до следствено дело №4 от 1990 г. на Главна прокуратура за установяване на причините за финансовата катастрофа, завещана от управлението на БКП през 1989 г. Огромният архив на делото, което проучих, надхвърлящ 1200 тома, съдържаше не само документалната истина за трите фалита на комунистическия режим.

 

alt

 

В него разследването на злоупотребите със средства на задграничните фирми беше обособено в отделно направление. В същото дело се разследва и т. нар. скрит транзит – контрабандата по време на комунизма, извършвана с разрешение на държавата и под контрола на Държавна сигурност чрез определени фирми.


Ревизионният акт на БНБ

На трето място получих достъп до един документ на БНБ, който дълго време беше крит. Става въпрос за приложението към Ревизионния акт на БНБ от 1993 г. за финансиране на Фонд „Задгранични дружества”.


Архивите за задграничните дружества в Германия

На последно, но не по значение място, бяха архивите в административните съдилища във Франкфурт, Мюнхен, Берлин и Хамбург, които също изследвах с помощта на колегата ми Драгомир Иванов през 2007 г. ФРГ е страната, в която управлението на БКП е създало най-много дружества – над 70. Германските съдебни регистри се оказаха важен източник за съдбата на регистрираните там български дружества.

 

alt


Историята на задграничните фирми

Целта на това мащабно изследване е да даде една по-цялостна представа за задграничните дружества, като изясни процесите при тяхното създаване и дейност и проследи държавната политика спрямо тях, както през епохата на комунизма, така и след политическите промени в България през 1989 г.

Тиражът на книгата е изчерпан и вероятно тази година ще предприема стъпки тя да бъде преиздадена. Но онези, които се поинтересуват от книгата ще намерят в нея отговори на следните въпроси:

  • предпоставки за създаване, цели и задачи на задграничните фирми;
  • нормативна база за тяхното образуване, дейност и ликвидиране;
  • периоди в развитието им;
  • система за контрол и отчетност;
  • механизми на финансиране;
  • видове дружества.

Това е едно от най-трудните разследвания, които съм правил, защото трябваше да работя с документи за над 450 фирми. В книгата те са разгледани като най-голямата задгранична инвестиция по време на комунизма и част от тогавашната система на външна търговия.


Етапи в развитието на задграничните фирми

В развитието си задграничните дружества преминават през четири периода. Първият започва в началото на 60-те години и приключва през 1969 г. с разгрома на икономическата групировка „Тексим“ (регистрирала първата задгранична фирма за прикриване на оръжейни сделки). Той се характеризира с хаотичното, стихийно и безконтролно нарояване на над 80 задгранични дружества, а случаят „Тексим“ се използва формално за ликвидиране на половината от тях.

 

alt

 

Вторият период е през 70-те години. Той съвпада с приемането на държавната стратегия за външна търговия и обвързва развитието на фирмите със стратегическата цел да се увеличи износът на българска машиностроителна продукция. Започва изграждането на материално-техническите бази на съществуващите малко над 40 дружества, увеличават се техните уставни и оборотни капитали.

Третият период е през 80-те години и се отличава с две големи вълни на образуване на значителен брой нови фирми (1981-1982 и 1987-1989) и отслабване на държавния контрол върху дейността им. Направени са и най-значителните инвестиции за купуването на фалирали производствени предприятия на Запад.

Четвъртият период започва през 1990 г. и завършва в края на 90-те години с приватизирането на големите външнотърговски организации и държавни фирми, които са собственици на задгранични дружества. Важни процеси са отпадането на държавния контрол (правителството на Луканов, 1990), опитите да се установи изтичането на капитали и общата липса на политическа воля във всички политически мнозинства да се установи контрол върху задграничните инвестиции. Освен с фалита на много от фирмите периодът приключва със смяната на собствеността им – от държавни те преминават в частни ръце.


Видове фирми – на ДС, търговски и производствени дружества

Дружествата с българско участие зад граница са систематизирани в три групи:

  • Първа група – фирми на Държавна сигурност. Те са разделени на две подгрупи. Първата е фирми по линия на „скрития транзит“ или държавна контрабанда, чрез която са осъществявани оръжейни сделки и контрабанда на наркотични вещества и различни стоки. Втората подгрупа са т. нар. неявни фирми, свързани предимно с дейността на Първо главно управление на ДС (разузнаването), изпълняващи задачи по осигуряването (кражби) на ограничени от Запада ембаргови технологии.
  • Втора група – търговски фирми (най-многобройните), извършващи износа и вноса на стопанските и външнотърговските организации, чиято цел е разширяването на съществуващите пазари и завладяването на нови.
  • Трета група – производствени дружества (създадени на базата на фалирали западни фирми).


Средства за финансиране на уставния капитал на фирмите

Изтичането на държавни капитали става в три направления. Първото се отнася до средствата за създаване на самите фирми. Тези инвестиции засягат осигуряването на първоначалния уставен капитал, парите за увеличението му, оборотните средства, както и значителни суми за изграждане на материално-технически бази и за купуването на офиси. Второто направление е свързано със средствата за покриване на загубите на губещи дружества. Третото се отнася до печалбите на печелившите фирми, които не са преведени в България.

 

alt

 

Първоначално капиталите са предоставяни от фирмите майки – съответните външнотърговски и стопански организации, от които е произлизала инициативата за създаването за задграничните фирми. От 1973 г. по-голямата част от тях се финансират чрез заеми от специално създаден фонд в Министерството на външната търговия (МВТ), който набира средствата от печалбите на работещите дружества. Разбира се, необходимо е уточнението, че този механизъм на финансиране се отнася преди всичко за търговските фирми, а не за фирмите на Държавна сигурност. Освен от специалния фонд някои търговски фирми са финансирани и от други фондове на МВТ. Много стопански и външнотърговски организации обаче са финансирани за създаване на дружества чрез банкови заеми от Българската външнотърговска банка и по-късно от Минералбанк, тоест с държавни средства. Едно от редките изключения за пряко финансиране от държавния бюджет е дружеството, регистрирано в Либия, за проучване и добив на нефт, което поглъща 200 млн. долара от държавната хазна.

През 1992 г. парламентарната подкомисия за установяване на причините за икономическата катастрофа при комунизма посочва, че задграничните фирми са около 390 и в тях са инвестирани около 350 млн. долара. Тази данни се сочат официално в редица документи на държавни институции и са цитирани многократно в пресата.

От изследваните архивни документи за периода 1961 – 1991 г. настоящото разследване установява, че в задграничните дружества са вложени най-малко 712 млн. долара (в тази сума не се включват средствата за заплати, командировки и поддръжка, които значително биха я увеличили). Броят на задграничните фирми също надвишава цифрата, посочена от парламентарната подкомисия. Установените в проучването фирми са над 450. Официалният регистър на задграничните фирми, предоставен от Министерството на икономиката в Народното събрание през 2004 г., съдържа едва 311 фирми, повечето от които са създадени след 1989. Цифра на вложените капитали не се споменава.


Загуби на България от непреведени печалби зад граница

През всичките години най-дискутираният въпрос около задграничните фирми остава колко средства са изнесени чрез тях. Разследването ми доказва, че основните средства, които държавата е загубила от задграничните фирми, представляват непреведените през годините печалби в България.

 

alt

 

От един документ на Националната служба за защита на конституцията (по-късно Национална служба „Сигурност“) до Главна прокуратура от 1991 г. се посочва, че тези печалби възлизат на около 1 млрд. долара и злоупотребите с тях вече са започнали. Макар да липсват други официални документи на държавни институции, които да потвърдят това, документът на българското контраразузнаване не може да бъде пренебрегнат с лека ръка и ще стои като факт, докато не се открият доказателства, които да го опровергаят. Главна прокуратура успява да върне в държавния бюджет само 115 милиона лева.


Подкрепата за разследването

Мащабното разследване, което ми отне повече от две години, стана възможно благодарение на подкрепата, която даде по този проект в Института за изследване на близкото минало българският емигрант Пантелей Киселов.

Благодарен съм и на Лъчезар Тошев, който като депутат от СДС дори по време на управление на кабинета Костов беше поставял неудобни въпроси за държавното безхаберие към задграничните фирми. Той беше събрал много материали на Народното събрание и документи от други източници, които ми предостави и по този начин не само ми спести много време, но и беше един от хората, които още в началото ме поощриха да извърша това изследване.

Убеден съм, че знанието, заключено във всички изброени по-горе архивни източници, най-точно и безпристрастно обяснява различни процеси от българския преход и дава отговор на много неудобни въпроси, които държавата и политическият елит продължават да премълчават. Това знание противостои на митовете за цяла една епоха, както и за ролята на фигурите, участвали в довеждането й до икономически крах.

Документалните свидетелства още един път потвърждават, че в тях е съхранена истинската история и е важно да се познават. Особено в такава държава като България, в която съпротивляващите се сили от миналото се опитват да пренапишат историята на комунизма, като я представят в приемлива за новите поколения и удобна за самите тях опаковка.

Книгата съдържа уникално документално приложение, както и списък с общо над 450 регистрирани зад граница български фирми.

 

Христо Христов, „Империята на задграничните фирми” – създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г., Институт за изследване на близкото минало, изд. „Сиела”, 2009 г.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов