|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Човекът, който нарисува концлагера Белене ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 01 Септември 2013 07:59
Share

alt
Има един факт, който малцина знаят. В българските архиви до момента не е открита поне една фотография от някой от лагерите по времето на комунистическия режим. От съветският ГУЛАГ има, но комунистическите концлагери в България – не. Защо, това е отделен въпрос, но фактът си е факт.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една книжка-албум. Тя е особено рядка, бих казал, че е единствената по рода си, защото запълва празнината от изображение на лагерите в България. Става въпрос за албума „Затворът Белене” на Крум Хорозов. В нея бившият лагерист е запечатал за поколенията в рисунките визуалната представа за най-големия лагер за политически противници на комунистическия режим.

 Самият автор представя автентичния изглед за лагера, такъв какъвто е съществувал в края на 40-те години и през 50-те години на ХХ век. Така е така, защото Крум Хорозов е политически затворник.

alt

 

Роден през 1925 г. в с. Летница, Ловешко той е задържан като студент по земемерно инженерство и е осъден на 20 години лишаване от свобода. В затвора лежи 11 години до 1962 г.), от които една година (1954-1955) е въдворен на Втори обект в лагера Белене.

Идеята му да изобрази видяното идва през 70-те години. Провокиран е от видяното в нацисткия лагер Бухенвалд, Германия. Той разбира, че от него не е останало нищо освен номеририни и посипани със сгурия площадки. „С изчезването на престъпниците се надяват, че ще изчезне и спомена от страшните им престъпления. Това ме наведе на мисълта, че такава ще бъде съдбата на паянтовите бараки на затвора Белене, където се извършиха чудовищни изтезания, мъчения и убийства на невинни хора”, пише във въведението Крум Хорозов.

 

alt

 

През 1976 г. с помощта на познанията си по геометрия той прави първата ситуационна скица на Втори обект на лагера „Белене”. Впоследствие с помощта на други лагеристи възстановява представата за трудовия обект, от който не е останали никаква следа.

През 1990 г. за първи път се връща на Белене, където през месец май се събират оцелелите бивши политически затворници на поклонение в памет на жертвите. „Там видях едри бурени и нито следа от постройки. Оттогава досега се води усилена кампания за забрава на сатанинските издевателства, извършени там”, посочва Хорозов.

 

alt

 

В албума, който рисунките му са отпечатани цветно, той представя и кратка, но точна информация за:

  • Разположението на лагера на остров Персин на река Дунав до Белене;
  • Сгради и техните функции;
  • Портал и охранителни съоръжения;
  • Процедура по приемане и настаняване;
  • Обзавеждането на бараките;
  • Водоснабдяване и санитарен възел;
  • Изолационно отделение.

 

alt

 

Описанията са кратки, на по една страница, но съдържанието е потресаващо. Например Хорозов посочва, че лагеристите са посрещани от надписа над портала „Човек, звучи гордо” на Максим Горки. Между другото руският писател е изпратен през 1929 г. от съветските власти до Соловецки лагер, един от най-старите и основни в системата на ГУЛАГ, за да го опише и възвеличае като място от нов тип, където болшевиките превъзпитават политическите противници на властта и ги превръщали в пълноценни съветски граждани.

На гърба на входа на Втори обект в Белене обаче лагеристите са откривали втори надпис. Негов автор е първият ръководител на репресивната система (НКВД) на СССР Феликс Едмундович Дзержински. Този надпис гласи: „Ако врагът не се предаде, той се унищожава!”

 

 alt

 

Ето и описанието на помещенията, предназначени за лагеристите в Белене, което Крум Хорозов дава:

„Бараките, били те плетени от пръти или тухлени, имат едно и също обзавеждане на бита. Вътре бараките от плет са измазани с кал, а тухлите не са измазани. Първите са покрити с папур от блатата, а вторите с цигли. Проветряването им става през дъсчени отдушници на покрива. Подът им е от самата пръст на площадката. Леглата представляват дървени двойни нарове с под от леси, върху които има слама и върху тях се застила дрехите. Покачването на горния нар става със стълба, скована от дърво.”

Тоалетните:
„Тоалетните на обекта са един открит ров, дълъг 50 метра, широк и дълбок по 2 метра. Той е изкопан при създаването на обекта през 1949 г. В бараките през зимата води от този ров, който е на десетина метра от тях. През лятото миризмата е нетърпима, особено за тези затворници, които са настанени в задната част на бараките.

Тук няма „ХЕИ” и мизерията е отвратителна и жестока. Затворниците цял ден работят на изкопа на дигата, гладуват и вечер изморени се връщат в тази воня, идваща от рова, където атаката на комарите и дървениците е невъобразимо жестока!”

 

alt

 

Уникалното издание, съхранило представата за лагера Белене, е издадено през 90-те години от Хорозов благодарение на даренията на няколко други бивши лагеристи. Вероятно може да го намерите единствено в по-големите библиотеки. Учудвам се, че досега нито едно издателство не е проявило интерес към едно допълнително и по-подробно издание на делото на Крум Хорозов.

 

alt

 

А че това наистина е важно дело за запазване на автентична памет за репресивната лагерна система при комунизма, е без съмнение. Рисунките на бившия лагерист често обикалят България, били са показвани и в някои университети като НБУ. През 2010 г. именно идеята на Крум Хорозов те, заедно с други материали, да бъдат изложени в Европейския парламент, провокира евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) да организира безпрецедентната конференция „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989” в Брюксел през есента на същата година, на която бивши репресирани и изследователи показаха на Европа ключови факти от българската съпротива срещу комунизма. Там рисунките на Крум Хорозов също бяха изложени. Благодарим му за стореното.

 

Крум Хорозов, „Затворът Белене”, самиздат, 90-те години на ХХ век, 44 страници.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов