|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Концлагерът Белене – място на особена памет ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 14 Април 2013 12:45
Share

alt
С поверително постановление на Министерския съвет от 27 април 1949 г. (преди 64 години) островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела – са предадени на МВР, където е създаден най-големият концлагер по времето на комунизма „Белене”.

През 2009 г. за 20-годишнината от рухването на комунистическия режим в България Институтът за изследване на близкото минало организира изложба за концлагерите по време на управлението на БКП. Акцентът беше поставен върху най-големия лагер за политически противници в Белене.

Институтът издаде и специален сборник, посветен на комунистическите лагери под заглавието „Без следа? – лагерът Белене 1949-1959 г. и след това”. Автор на концепцията на това уникално издание, което тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com, е проф. Ивайло Знеполски, председател на института.

Кое е уникалното? В луксозното издание на практика е събрана по-голямата част изложбата. Институтът положи много усилия, за да събере паметта за това място: от спомените на преживели ужаса на концлагера, от лични архиви на бившите лагеристи, от нарисуваното и написаното от тях, от държавните архиви, от изследванията за престъпленията в лагерите.

 

 

„Равносметката, съпровождаща двадесетгодишнината от падането на комунизма, откроява лагерите като феномена, който в голяма степен разкрива характера на режима. Не само на ранния му, радикален период, белязан от произвол и открито насилие, но и на времето след декларираната, но формална десталинизация през 1953 г. Под привидната нормализация и рутинното всекидневие на късния комунизъм лагерите повече от всичко друго разкриват срамната тайна на режима – че по същество не се е променил”, се посочва в увода на изданието.

В процеса на подготовка на изложбата, чиито експонати са съхранени в документалния сборник „Без следа?” екипът от института откриват важни фрагменти от един непознат веществен свят. Незначителни на вид тези вещи са натоварени със значение и знаци на решимостта на човека да не забрави, да делегира памет и слово. Тези вещи са различни: лъжици на лагеристи, сламена кутия, дървени налъми с тайник, книги, четени нелегално, малка пластика, записки, стихотворения.

 

alt

 

По-късно към тях се прибавят рисунките на един оцелял картограф – Крум Хорозов, благодарение на който днес може да добием представа за различните обекти на лагера на най-големия остров Персин, както и зоната на концлагера на островите край Белене. Тук трябва да се прибавят и някои запазени и до днес картини на художници, бивши лагеристи, преминали през лагера Белене.

Следва един нов жанр – сказание за концлагерна България (по Стефан Бочев). Мемоарите, посветени на комунистическите лагери, са наситени с разкази за преживяното и са съхранили жестокостта на режима и болката на хиляди жертви.

 

alt

 

В началото на луксозното издание се дава представа за мястото, където преди 64 години комунистическото управление решава да превърне в най-големия лагер в България. Подкрепен с исторически и снимков материал сборникът разкрива историята на островите край Белене преди да бъдат организирани като лагер от комунистите.

В концепцията на изданието следва представянето на политиката за политическото въдворяване и създаването на ТВО (трудово-възпитателни общежития) на управляващите след 9 септември 1944 г. Проследени са и различните етапи на въдворяване в Белене – от 1949 г. до 1953 г., след това от 1956 до 1959 г. И накрая изолирането на политически противници на режима през 1981 г. (става въпрос са 200 младежи с „противообществени прояви”) и също така през 1985 г. затварянето на най-активно съпротивляващи се на насилственото преименуване български турци.

 

alt

 

В раздела „Картография на лагера в Белене” читателят ще открие картите и скиците на бившия лагерист Крум Хорозов. Отделено е място и на архитектурата в лагера: вид на бараките, построени от самите лагеристи, и местата за наказания – карцер-землянка и изолационна барака.

В раздела „Инструменти на труда” са показани тарга, хамути от плат, дървена количка за извозване на пръст на дигите, направена от самите лагеристи.

С богат снимков материал от близо 250 снимки са изложени лицата на бивши лагеристи, преминали през Белене. Фотосите са подкрепени от разказа на лагериста Стефан Бочев, издал мемоарната книга „Белене. Сказание за концлагерна България”.

 

alt

 

В изданието е представени кореспонденцията на лагеристите от Белене. Сред публикуваните факсимилета на техни писма могат да бъдат видени тези на художника Костадин Събев, озовал се едва 21-годишен в лагера. Визуално могат да бъдат видени сопите за нанасяне на побой, затворнически дрехи, налъми с тайник и лъжици на бивши лагеристи.

Показано е и лагерното творчество – поезия, изобразително изкуство, книги. Публикувани са стихотворения, посветени на Персин, най-големият остров, на който са се намирали основните обекти на лагера. Техни автори са Стефан Бочев, Йосиф Петров, Петко Огойски, Коста Георгиев-Босяк. Петко Огойски и Тодор Кавалджиев са представили запазените от тях книги, които през 50-те години са вкарани нелегално и са четени от тях и други лагеристи.

 

alt

 

В книгата читателят може да види творби на художниците лагеристи – Теню Желев, Тодор Хаджиниколов, Асен Николов-Шопа, Александър Гитов, Стефан Вълев, Николай Покровски, Ванко Бояджиев, Марин Драгозов, Иван Шангарски.

Представена е пирамидата на палачите – от Политбюро, начело с Васил Коларов, Вълко Червенков и Тодор Живков, до доносниците. От книгата „Секретното дело за лагерите” са публикувани извадки за обвиняемите по за лагерите край Ловеч и Скравена в периода 1959-1962 г. Там главните отговорници са Тодор Живков и Мирчо Спасов, а също така са представени и преките изпълнители – Петър Гогов, началник, Николай Газдов, служител по ДС.

 

alt

 

Финалният раздел представя Белене като място на особена памет. Тук, отново с богат снимков материал, са показани възпоменателните събори на бившите лагеристи – от 1990 до 2009 г.

Сборникът е отпечатан в ограничен тираж, но онези които се интересуват биха могли да го намерят в големите библиотеки или в самия Институт за изследване на близкото минало, на когото трябва да благодарим за ценното издание, трудът за който не е бил напразно.


„Без следа? – лагерът Белене 1949-1959 г. и след това", Институт за изследване на близкото минало, 2009 г., 99 страници.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов