|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Другото лице на Доган ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 20 Януари 2013 14:34
Share

altВчера, след опита за сплашване на Ахмед Доган (не съм убеден, че трябва да бъде определян като опит за покушение, защото вече стана ясно, че целта на 25-годишния етнически турчин Октай Енимехмедов не е била да го убие, а и с това оръжие (газов пистолет) не е могло това да стане) в речта си преди да се оттегли лидерът на ДПС се обърна към миналото.

Разбира се, обръщането беше насочено към собствения му героичен ореол, изграден на твърдението, че той е борец срещу тоталитаризма. След 23-годишно лидерство на чело на ДПС обиграният политик обаче не намери сили да проговори за другата страна на това минало – агентурната му принадлежност към репресивния апарат на БКП, същата тази партия, утвърдила тоталитаризма в България, срещу която той твърди, се е бил борил.

Точно тази част от тъмното си минало Доган публично игнорира повече от две десетилетия. Това само потвърждава факта, че той умишлено избягва проблема и предпочита ореола на демократ. Защото сигурно много добре разбира, че дори обикновените гласоподаватели на ДПС вече са стигнали до въпроса как човек едновременно може да е сътрудничил на бившата Държавна сигурност и да е борец за права и свободи?

Затова не търсете и не очаквайте автентичен разказ или признания от Ахмед Доган точно за тази страна от миналото му. Демокрацията днес обаче позволява на българското общество да знае кой какъв е бил по времето на комунистическия режим и всеки сам да направи изводите си. Обърнете се към архивите на Държавна сигурност и ще разберете кой и по какъв начин е бил зависим и доколко упоритото премълчаване на тези неудобни факти могат да се впишат в профила на политици, претендиращи днес, че през цялото време на политическата си дейност са се борили за утвърждаването на демократичните принципи в държавата.

От лятото на 2012 г. сайтът desebg.com предоставя възможност чрез онлайн публикуването на досието на Ахмед Доган интересуващите се от миналото му в ДС сами да надникнат в него и без да бъдат манипулирани да изградят мнение за човека, ръководил 23 години ДПС.

Преди онлай документирането на досието на Доган, то се появи в една документална книга, която ви представям днес в електронната библиотека на сайта. Книгата е на младия журналист Тома Биков – „Досието на Доган”. Тя се появи на пазара през 2009 г., след като колегата вложи търпение и сериозен изследователски труд да се запознае с обемистото досие на лидера на ДПС.

 „Поради характера на българското общество и публично пространство през двадесетте години на политическата си кариера Ахмед Доган почти не беше питан за агентурното си минало и за това, с какво всъщност се е занимавал като сътрудник на военното контраразунаване и Първо главно управление на ДС. В случаите, в които беше питан, а това се случваше по-често в първите години на демокрацията, той категорично отричаше да има нещо общо с Шесто управление на ДС, а в късния си период не намираше за необходимо изобщо да отговаря на подобни въпроси”, пише в предговора си Тома Биков. Така той посочва един от тънките моменти в подхода на довчерашния лидер на ДПС – избягване на истината.

Авторът изтъква, че Доган не е обикновен агент на ДС. Той е едно от стойностните, като професионални качества, открития на тоталитарните служби за сигурност. Целенасочен, интелигентен, предан, аналитичен и ефективен. Той е пример за хладен ум и горещо сърце (по определението на основателя на Чека Феликс Едмундович Дзержински).

През цялото време (1974-1985), докато е агент Доган донася, разузнава и анализира само по турска линия. Повечето от жертвите му са негови роднини, приятели, любовници, студенти и съселяни от с. Дръндар. Както Тома Биков посочва „това е добра метафора за политическата кариера на Доган, свързана неизменно с българските турци и тяхното доверие към него.”

Авторът изследва обстойно архивните материали от агентурното дело за Ахмед Исмаилов Ахмедов, рожденото име на Доган. Те са групирани в над 10 тома. Първите са свързани с привличането му като агент през 1974 г. от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване), когато е войник. Тогава младият Ахмед за първи път придобива тайна агентурна самоличност под псевдонима „АНГЕЛОВ”. След това през 1976 г. неговата агентурна дейност продължава под псевдонима „СЕРГЕЙ”, пак по линия на ДС, но вече към I отдел (разузнавателен) на Окръжно управление на МВР във Варна. Направлението не е променено. То остава също – турско. От 1979 г. Доган израства като агент и е превербуван от Първо главно управление на ДС (разузнаването). За него той работи под псевдонима „САВА”. Отново по турска линия.

Тома Биков изследва документално и разработката „РЕНЕАТ”, по която през 1986 г. Доган е разкрит и осъден на 10 години за участие в нелегална организация. Движението се занимава с разпространение на позиви, с които се призовава към стачка и саботиране на селскостопанската работа. ДС бързо установява участието на преименувания Меди Доганов в „противодържавни структури”. Това предопределя прекратяване на сътрудничеството с него, независимо от факта, че е подготвян за нелегал и за извеждане извън страната.

През юни 1986 г. Доган вече е арестуван и му е предявено обвинение за участие в организация, поставила си за цел извършването на престъпления против НРБ с цел да създаде затруднения на властта, да разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ.

Забележете, още в първия си разпит Доган се признава за виновен и прави признания. Назовава имена на български турци, които разпространяват нелегални листовки. Сред тях е и Диман Кисимов, преименувания Касим Дал, един от малцината в ръководството на ДПС без досие, който през януари 2011 г. беше изключен от партията след критиките си към Доган. Всичките съобщени на ДС имена са нахора, основали Турското националноосвободително движение в България след началото на „възродителния процес”.

Това е една от няколкото нелегални организации, създадени от български турци в резултат на насилственото преименуване. Имената на Авни Велиев и неговата Ленинска комунистическа партия на турците в България, Мохамед Юсуфов от „Дългата зима”, Мустафа Юмер, Сабри Искендер и Али Орманлъ от Демократичната лига за защита правата на човека в България, Зейнеб Ибрахимова от Независимото дружество за правата на човека с председател Илия Минев са далеч по известни по това време от Ахмед Доган. Те нямат нищо общо с ДС и са фигури, които с риск за живота си излагат вярна информация по западните радиостанции за събитията в комунистическа България. Повечето от тях са принудително изселени от режима.

„Една от причините да напиша тази книга е искрената ми симпатия към българските турци и мюсюлмани, които в годините на тоталитарния режим успяха да излъчат единственото мащабно антикомунистическо движение и платиха за това с цената на човешки животи, унижения и масови изселвания”, пише Тома Биков.

По думите му ирония на съдбата е, че в годините на прехода голяма част от тези наши съграждани намериха политическо представителство именно в лицето на Ахмед Доган и останалите агенти на ДС, заели едни от най-високите постове в ДПС. „Наличието на толкова много агенти на ДС по високите етажи на партията на Доган е симптом за зависимостта на движението от службите на комунистическия режим”, смята Биков. „От дистанцията на времето можем спокойно да стигнем до извода, че ДПС, начело с Ахмед Доган, през целия преход към демокрация провеждаше последователна политика и в ползва на бившите комунисти”, заключава авторът.

Той посочва, че днес имаме възможност да се възползваме от правото си на информиран избор. Имаме право да четем и анализираме досиетата на ДС и да преосмисляне миналото.

Как би се развил българският преход, ако не беше личността на Доган? Дали ако лидерът на българските турци не се казваше така и не беше сътрудничил на ДС, българският преход беше да бъде по-морален и пълноценен? Дали самите български турци бяха да излъчат Доган за свой лидер, ако знаеха за агентурното му минало? Въпроси, които Тома Биков поставя в края на книгата си. Онези, които прочетат нейното съдържание ще открият достатъчно доказателства за ясни отговори.


Тома Биков, „Досието на Доган”, изд. Milenium, 2009 г., 429 страници.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов