|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
„Имекстраком” – задграничното прикритие на БКП и ДС за първите оръжейни сделки ПДФ Е-мейл
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване
Написано от Христо Христов   
Сряда, 06 Април 2016 11:07
Share

 alt

Сайтът desebg.com публикува част 2 от поредицата, посветена на първата неявна фирма на комунистическия режим – „Имекстраком”, регистрирана чрез подставено лице още през 1961 г. в една от офшорните зони – Лихтенщайн с цел да бъде прикрито участието на НРБ в нея. В тази част се хвърля светлина върху оръжейните сделки и други финансови операции, извършени от дружеството, управлявано от офицера от ДС Георги Найденов, ръководител на държавното търговско предприятие „Тексим”.

Поредицата е част от документалното изследване на журналиста Христо Христов „Империята на задграничните фирми” – създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г., издадено от „Сиела” през 2009 г. и преиздадено през 2015 г. Виж част 1 - ТУК.


„Имекстраком” и тайните оръжейни сделки с левия Алжирски фронт за национално освобождение

Голяма част от дейността на „Тексим“ е свързана с първата му задгранична фирма „Имекстраком“. Регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн през 1961 г. чрез поставено лице, чрез което се прикрива българското участие дружеството е пряко ангажирано с осъществяване на първите оръжейните доставки за Алжир. По това време левият Алжирски фронт за национално освобождение води неуспешна и продължителна партизанска война (1954-1962) срещу Франция. Фронтът има нужда от оръжие и в лицето на комунистическа България го получава. Тогавашният вицепремиер Живко Живков си спомня:

„Аз бях натоварен да приема последователно двама министри от Временното алжирско революционно правителство. С министъра на въоръжените сили Абделхафид Бусуф обсъдихме въпросите за продажба на оръжие, а с министъра на финансите Ахмед Франсес – въпроса за финансирането на тези доставки. Направи ми впечатление, че те разполагаха с твърда валута и плащаха изрядно. Георги Найденов беше определен от инженерното управление практически да осъществява това сътрудничество. Негов партньор от алжирска страна беше упълномощеният Мабет Шареф, известен с псевдонима „доктор Хашеми“. И двамата партньори бяха много удачно подбрани.

Реши се за по-голямо удобство дейността да се канализира през легална търговска организация у нас – „Тексим“, и чрез смесено българо-алжирско дружество с 50 процента участие на всяка страна. Така през следващата година в столицата на Лихтенщайн беше регистрирана фирмата „Имекстраком“.

В една поверителна докладна записка до секретаря на ЦК на БК Лъчезар Аврамов Георги Найденов посочва, че „с разрешение на ЦК на БКП заедно с временното алжирско правителство създадохме съвместна фирма „Имекстраком“ – Вадуц, Лихтенщайн, с основен капитал от 10 000 швейцарски франка (2500 щатски долара)“.

Найденов и Шафет регистрират фирмата във Вадуц като частни лица под формата на концесия, която позволява истинските собственици да останат неизвестни. В партийните архиви са запазени подробностите, разкрити от Найденов:

„При създаването на „Имекстраком“ беше решено нашето участие да остане скрито. Фирмата е основана на 5 декември 1961 г. във Вадуц, Лихтенщайн, от западногерманския гражданин Алфред Шилде. На същата дата той подписа пред нотариуса цесия – декларация за прехвърляне на правата си над фирмата на бяло, т.е. без да се посочва на кого се прехвърля. Подписа също така и генерално пълномощно на наш представител за ръководене на фирмата. В момента, ако някой провери търговския регистър и събере сведения за фирмата, ще установи, че г-н Шилде продължава да е собственик.“

Оръжейните сделки с Алжирския фронт за национално освобождение се осъществяват успешно. Френската морска блокада е преодоляна от ДС и българските оръжейни доставки обръщат хода на войната. Вицепремиерът Живко Живков разказва:

„Работата потръгна добре. Тя беше сложна, рискована и многолика, но се увенча с изпращането на 10 000-тонния кораб „България“, натоварен с оръжие.“

През 1963 г. на Найденов вече се налага да използва цесията, тъй като в Лихтенщайн влиза в сила нов закон, според който се изисква в управителния съвет на регистрираните местни фирми да участват и граждани на княжеството. Към този момент участието на България във фирми на Запад е новост и не е регламентирано от партийно или правителствено решение (освен за създаването, ръководството и контрола) и Найденов като ръководител на „Имекстраком“ трябва да се съобрази с местното законодателство.

Това е и причината да излезе „на светло“ като собственик, а даденото му от Политбюро и правителството „алжирско гражданство“ поддържа легендата, непозволяваща да бъде свързан с България.


Търговският размах чрез „Имекстраком“

„Имекстраком“ не е свързано  единствено с оръжейните сделки за Алжир, но и голяма част от следващите търговски и производствени дейности на държавното търговско предприятие „Тексим”.

„След освобождението на Алжир възникна въпросът каква ще е бъдещата дейност на „Тексим“. Обсъждахме този въпрос с Георги Найденов и се спряхме на предложението „Тексим“ да продължи съществуването си като свободна стопанска и търговска организация за износ, внос, реекспорт, стопански инициативи и валутни сделки. Същото се отнасяше и за „Имекстраком“ – фирмата фактически се ръководеше от българската страна“, посочва Живко Живков.

Самият Георги Найденов пише: „Ние имаме за задача да съсредоточаваме капиталите в „Имекстраком“, където засега нашата страна фактически е 100 процента собственик.“ Чрез дружеството „Тексим“ построява оранжерии върху площ от 120 дка, предоставени от ТКЗС в с. Карабунар, Пазарджишко.

Правителството ги освобождава от данък върху оборота и от всякакви местни данъци за срок от пет години, а продукцията се реализира съвместно с „Булгарплодекспорт“ за сметка на „Имекстраком”, разкрива поверително решение на Министерския съвет от 1964 г.    

С капиталите по сметките на „Имекстраком“ са купени три самолета ИЛ-18, които са предоставени на Управление “Български граждански въздушен транспорт“ (ТАБСО). То от своя страна плаща наем на „Тексим“ в размер на 500 долара на пролетян час, както и 20 процента от печалбата. Сделката и експлоатацията на самолетите отново са освободени от всички данъци и такси до изплащането им.

В периода 1967-1968 „Имекстраком“ продава на ДСО „Корабостроене и корабоплаване“ 26 кораба за над 27 млн. долара, моторен танкер и катер за близо 800 000 долара.

Чрез „Имекстраком“ от Франция са купени 521 автокомпозиции от различен вид  – бордови, хладилни, самосвали за превоз на конфекция и леки автомобили  –  на стойност над 50 млн. френски франка, обезпечени с банкова гаранция от над 9 млн. долара. Купени са и близо 200 жп вагона за над 17 млн. долара.

 

alt

 

За размаха на дейността свидетелства един договор между „Имекстраком“ и „Тексим“ от януари 1969 г., с който задграничната фирма прехвърля безвъзмездно на обединението в България оранжерии, фабрики за газирани напитки, завод за боракс, лифт на Витоша, фармацевтични препарати в Ботевград, експериментална лаборатория в София, научна секция за противоракови антибиотици, селскостопанска авиация, автомобили и жп вагони на обща стойност 16,7 млн. щатски долара, 3,2 млн. рубли и 15,6 млн. лева, цитиран в доклад на тогавашния председател на БНБ Кирил Зарев до вицепремиера Живко Живков.


Нарояването на още задгранични фирми

От „Имекстраком“ тръгва и нарояването на следващите задгранични дружества на „Тексим“. През 1962 г. с разрешение от висшето партийно ръководство и със средства от печалбата на „Имекстраком“ са създадени още две задгранични фирми. Първата е „Сикомин“ – Лозана, Швейцария, със 100 000 швейцарски франка, от които 70 процента са българско участие. Втората е „Сасиа“ – Алжир, с основен капитал 40 000 щатски долара, от които 50 процента български.

Чрез тях се купуват кондензирано мляко от Холандия и сапун от Франция за Алжир, извършва се внос и износ на стоки от и за България, продажба на български стоки на Запад без разрешение за директен износ, например  компоти за Федерална република Германия (ФРГ) и кожени облекла за Англия. Чрез „Сасиа“ са изпратени български специалисти в Алжир и се осъществява продажбата на алжирска желязна руда за нуждите на открития през 1963 г. металургичен комбинат „Кремиковци“. Транспортирането на рудата до България се извършва с кораби на „Сасиа“ и „Имекстраком“.

В следващите години „Тексим“ регистрира и други задгранични дружества  –  „Деманд“, „Интроф“ и „Казимекс“ в Австрия; „Трансродопи“ и клон на „Имекстраком“ в Швейцария; „Икомев“ в Лихтенщайн, „Литексбанк“ и „Транслитекстур“ в Бейрут, Ливан; „Интернационале трейдинг инвестмънт банк инкопорейтед“ в Панама.

Самата „Имекстраком“ държи 46 процента от акциите на дружеството „Фруктина“, Щутгарт, ФРГ, и 50 процента на „Беримекс“, Западен Берлин.


УТРЕ: Съветският ефект от смачкването на Пражката пролет през 1968 г. върху „Тексим” в НРБ и задграничните му фирми.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов