|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
По следите на откраднатите от ДС културни ценности. Част 2: Изчезнали в прехода ПДФ Е-мейл
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване
Написано от Христо Христов   
Сряда, 22 Април 2015 14:54
Share

alt
Сайтът desebg.com публикува част 2 от журналистическото разследване на Христо Христов, с което се повдига завесата над съдбата на откраднатите от чужбина паметници на българската култура от отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” (КИР) на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност. В част 1 беше представена политиката на БКП по придобиването на паметници на културата от чужбина и изпълнението й от ПГУ.

 

Близо 3000 оригинални документи, 170 000 микрофилмови кадъра, около 10 движими паметници; икони, картини и други, иззети по секретен път от чужди архиви и частни лица, които не са пуснати в научно обръщение – това е наследството на културно-историческото разузнаване – отдел 14 на ПГУ, когато ги заварва 10 ноември 1989 г. и които се съхраняват към онзи момент в пригодената като архивохранилище стая №13 на 13 етаж в централата на разузнаването на улица „Хайдушка поляна” в столицата.

С указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов в началото на февруари Първо главно управление на ДС е трансформирано в Националната разузнавателна служба (НРС), която запазва кадрите на ПГУ, архива му и материалната базата, която има. За директор на НРС е назначен дългогодишния кадрови служител на ПГУ Румен Тошков. Той остава на този пост до края на август 1991 г., когато е сменен с Бриго Аспарухов, друг дългогодишен кадрови служител в ПГУ.


Липса на приемственост между ПГУ и НРС

altКакво се случва с отдел 14 за културно-историческо разузнаване след промените и със съдържанието на неговото хранилище с „придобити” паметници на културата по секретен път при трансформацията на ПГУ в НРС? Два въпроса, на които desebg.com потърси отговор от о. р. ген. Бриго Аспарухов, директор на НРС в периода 1991-1997 г. Аспарухов разказва:

„За голямо мое съжаление в онези времена в началото на 90-те години, когато станах директор на службата, не успях да установя диалог с бившите началници на разузнаването. Нито с Румен Тошков, нито с Владимир Тодоров (началник на ПГУ в периода 1986-1990 г., бел. ред). От тях не получих нищо друго освен онова, което беше останало в архивите. Обръщам внимание на този тежък момент, защото през тези години [след промените] всеки напуска разузнаването под някаква форма на обиден, засегнат и не казва нищо на наследниците си.

Истината е, че аз наследих един изключително неподреден архив, особено до 1991 г. Знаете, че в края на 1989 и през 1990 г. има унищожаване на архиви. Това наложи още в самото начало да се опитам да създам един ред, за да се подредят делата и досиетата. Цялото ми внимание беше насочено към това да не позволя да се разпилява архивът. Тогава аз веднага смених началника на архива, защото към него беше започнало съдебно дирене.”

Въпрос на desebg.com: А каква беше съдбата на културно-историческото разузнаване при вас като директор на НРС?

- Аз заварих това направление закрито. Материалите му бяха в архив, заключен в една огромна стая в самия архив на разузнаването.


А в НРС имаше ли и други придобити материали като „История славянобългарска” от културно-историческото разузнаване?

- Казах ви, че преди мен всичко онова, което е било съхранявано – артефакти, копия, документи, е било върнато по съответните места – Института по история на БАН, НИМ, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Лично аз не успях въпреки опитите и заповедите ми да установя къде какво е върнато. Никой не можа да ми отговори. А за това има мои заповеди в разузнаването. Неслучайно започнах с това, че хората си отиват с тайните.


altВ архивите за дейността на отдел 14 за културно-историческо разузнаване неколкократно се подчертава, че отделът държи придобитите материали в една стая в самата сграда на ПГУ в условия, които не отговарят на изискванията за съхранението им, но нищо не е направено по въпроса. Какъв е коментарът ви?

- Това, което си спомням е всичко, което вече ви казах. Направих опит да се установят каналите, по които тези материали и артефакти са разнасяни. Допускам, че е възможно и сега да се съхраняват в разузнаването. Отделно аз като директор не проявявах интерес към архива и това беше съвсем целенасочено. Не проявявах излишно любопитство дори като директор.”


Съдбата на оригинала на „История славянобългарска” след промените

Когато в края на 1985 г. ПГУ успява чрез двама свои оперативни работници от резидентурата в Гърция да откраднат черновата на Паисиевата история светинята е предадена от тях в българското консулство в Солун. Оттам с дипломатическата поща е изпратена в посолството в Атина, а оттам отново с дипломатическата поща в НРБ, в централата на ПГУ. „Това беше една голяма простотия, защото с кражбата беше подложена на опасност българския манастир „Зограф”. Ръководството на МВР показа книгата на Тодор Живков, той я видя, вдигна рамене и след това тя отиде в касата на началника на ПГУ”, коментира през 2012 г. Красимир Райдовски, бивш щатен служител на разузнаването.

През 1992 г. реставраторът Петър Митанов обявява на пресконференция, че оригиналът на „История славянобългарска” е открадната от манастира „Зограф” и се намира в касата на директора на НРС ген. Бриго Аспарухов. Ръководителят на разузнаването посочва:

„Това беше шокова информация. Наследявайки „Историята” без обяснение, аз попитах предшественика си Румен Тошков: „Какво прави тази книга тук [в служебната каса]?”. Отговорът беше: „Наследих я от Владо Тодоров [началник на ПГУ 1986-1990 г].”

Какво направих аз? Написах писма до няколко институции, с които ги сезирах за случая. Помолих да бъде сформирана комисия, в която участваше тогава и Главна прокуратура. В нея участваше представител на Министерския съвет, Министерството на културата. Всичко беше преснимано в присъствието на комисията. Беше съставен протокол с преснетата „История” в три екземпляра. И никой до моето напускане през 1997 г. не си мръдна пръста цели пет години, въпреки моите напомняния, за да бъде прибрана някъде.”

През есента на 1996 г. в края на мандата на президента Желю Желев ген. Аспарухов решава да я предаде оригинала в Националния исторически музей (НИМ). Негов директор е Божидар Димитров, който по-късно е разкрит като секретен сътрудник на същия този отдел 14 КИР в ПГУ. Директорът на НРС Бриго Аспарухов предава лично реликвата на Божидар Димитров. Последният взима решение да „легализира” откраднатия от българския „Зограф” първообраз на Паисиевата история.


Едно активно мероприятие, превърнато в политически проблем

Той разгласява бомбастично в пресата, че неизвестен дарител му е подхвърлил пред кабинета в НИМ (по това време музеят е в сградата на Съдебната палата, бел. ред.) оригиналът на „Историята”, увита във вестник. Застъпва тезата, че тя трябва да остане в България и излага черновата в музея.

Въпросът с кражбата се превръща в политически проблем, който е решен от новоизбрания тогава президент Петър Стоянов. През март 1998 г. той връща оригинала, там, където го е оставил неговия автор преподобният отец Паисий – в българския „Зограф”.

 

alt

 

Този политически жест сваля напрежението трупано години наред върху монашеското братство, а Гърция за първи път допуска български фирми да се включат в реставрационните работи в „Зограф”, който през следващото десетилетие започва да изживява нов период, наситен с многобройни посещения на поклонници от България, нещо, което до 1998 г. е невъзможно.


Само „История славянобългарска” ли е предадена от НРС на НИМ?

Сайтът desebg.com се обърна към директора на НИМ със заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) дали в музея са предавани културно-исторически ценности, придобити от ПГУ преди промените и от НРС, респективно след това?

С писмен отговор на Божидар Димитров посочва, че след 10 ноември от НРС е получен само черновата на „История славянобългарска” на 15 септември 1996 г.  Той посочва, че НИМ е подписал акт за предаване, който е останал в НРС и съгласно Закона за паметниците на културата музеят е оформил акт за приемане „от неизвестен гражданин”.

 

alt

 

Според архивите на ПГУ, отдел 14 КИР, през януари 1986 г. на НИМ от разузнаването са предадени с протокол 26 албума класьори с марки и други филателни материали от колекцията на д-р Антон Калоянов, български емигрант от ФРГ, предадени с протокол от 7 януари 1986 г. Филателната колекция на д-р Калоянов има сериозна стойност на времето си, много добре известна на професионалните колекционери не само в България, но и в Европа. Тя обаче не е „придобита” от ПГУ по секретен път, а нейният притежател дълго време е убеждаван да я завещае на родината си, което той прави

Запитан от desebg.com за тази филателна колекция Божидар Димитров отговаря: „Да, мисля, че тази колекция се съхранява във фондовете ни, но тя е постъпила преди промените през 1989 г.”


Дали няма експонати в Националната галерия за чуждестранно изкуство?

По мнението на Божидар Димитров отговор на въпроса каква е съдбата с останалите придобити по секретен път от ПГУ паметници на културата трябва да се търси в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Той предполага, че там би следвало да се съхраняват част от „придобивките”.

На същото мнение и последния началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия Димитър Иванов, вицепрезидент на „Мултигруп” през 90-те години и собственик на една от частните колекция от антични предмети в България. „Тези ценности са в експозициите на Националната галерия за чуждестранно изкуство и представят България по света”, заявява той още през 2012 г. в едно телевизионно интервю. Тезата му е ясна не трябва да се говори за някакви кражби, а да се гордеем, че ДС е спасило толкова ценни експонати на българската култура и изкуство.

Сайтът desebg.com вече се е обърнал със заявление по ЗДОИ към директора на Националния музеен комплекс, който от неотдавна обединява Националната галерия за чуждестранно изкуство и Националната художествена галерия. В отговор на директора на комплекса Слава Иванова се посочва, че сред документите на бившия Национален музеен комплекс не бяха намерени данни, отговарящи на запитването.”


Една важна подробност – легалната дейност на служба „Културно наследство”

Божидар Димитров и Димитър Иванов вероятно посочват Националната галерия за чуждестранно изкуство, тъй като там без съмнение се съхраняват различни експонати, придобити още преди 10 ноември 1989 г., но по легален път – чрез специално създадената за това през втората половина на 70-те години служба „Културно наследство”.

За отбелязването на 1300-годишнината от създаването на българската държава е осъществена широкомащабна подготовката,. През 1977 г. с решение на политбюро на ЦК на БКП към Министерството на външните работи е създадена служба „Културно наследство“ със секретно решение на Политбюро. За ръководители на службата са избрани председателят на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова, министърът на външните работи Петър Младенов и министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов. Пряк неин началник става зам.-външния министър Живко Попов. Целта на Живковото управление е чрез службата да се издирват и закупуват произведения на изкуството в чужбина, с които да се обогатява културното и национално наследство.

За главни оценители на службата са привлечени Богомил Райнов и Светлин Русев. Александър Фол и Александър Стезов са ангажирани по реализирането на сделките в чужбина. В дейността на службата е включен и един от най-близките на Живков хора – Мирчо Спасов, дългогодишна дясна ръка на генералния секретар в Държавна сигурност, а по това време оглавяващ отдел „Задгранични кадри” в ЦК. Той  „утвърждава” разходите на службата. Действителната задача на Живковият съратник е да прикрива злоупотребите с милиони държавни средства в „Културно наследство” чрез унищожаването на разходната документация на службата.

Интересно е, че в архивите на отдел 14 КИР на ПГУ съществува информация, която сочи, че освен оценки на придобити от разузнаването паметници на културата, „Културно наследство” също е изпращало неща на културно-историческото разузнаване, които са заприходени в неговото секретно хранилище.

Такъв е случая с предадените от служба „Културно наследство” пет картини на художника Никола Кожухаров (1892-1971), учил при Мърквичка и специализирал в Парижката академия за изящни изкуства. Картините изобразяват царското семейство: Цар Борис  III – маслени бои, царица Йоана, Сватбата на цар Борис III, гробът на Борис III в Рилския манастир, погребението на цар Борис III – акварел и картината „Българи от Охрид”.

 

Корупционна афера за милиони

Дейността на служба „Културно наследство” се превръща в една от големите корупционни афери по време на комунистическия режим. След смъртта на Людмила Живкова е назначена афера на „Културно наследство”, която констатира, че за периода от май 1975 до юли 1981 службата е изразходвала общо над 9,3 млн. лева. За закупуване на произведения на културата са похарчени 2,9 млн. лева, за командировки над 2 млн. лева, за техника – близо 1 млн. лева, а за обеди , вечери, хонорари и бакшиши – над 3 млн. лева, неправилно изплатени са над 400 000 лева.

Прекият й ръководител Живко Попов е осъден и влиза в затвора с още няколко лица, обслужващи службата, сред които е и началникът на отдела за културно-историческо разузнаване и щатен служител на ПГУ полк. Емил Александров, който работи под прикритие в Комитета за изкуство и култура и е сред приближените до Людмила Живкова до смъртта й.


НРС: Нямаме данни за местонахождението на паметниците на културата

Най-лесният начин за получаване на точна информация за придобитите и евентуално предадените ценности, придобити от ПГУ преди 10 ноември 1989 г. е инвентарната книга на хранилището на отдел 14 КИР. Архивите на ПГУ сочат, че такава книга без съмнение е водена. Друг източник на по-точна информация е евентуално предавателно-приемателни протоколи при предаване на тези ценности на културни институции след промените.

В архивите на ПГУ и по-специално в тези, свързани с дейността на отдел 14 КИР, които НРС е предало на Комисията по досиетата, обаче не фигурира такава инвентарна книга или неин опис. В някои архивни документи се споменава, че предаването на някои по-дребни „придобивки” книги или карти още преди 1д ноември 1989 г. е ставало с протокол. В архивите на ПГУ обаче такива актове не фигурират.

 

alt

 

Какво мисли по този въпрос Националната разузнавателна служба (НРС), правоприемникът на ПГУ. В отговор на заявление за достъп до обществена информация от desebg.com НРС дава следният отговор, подписан от настоящия директор на разузнаването ген. Драгомир Димитров, който 10 ноември 1989 г. заварва във факултет „Държавна сигурност” на Висшата специална школа на МВР „Георги Димитров”:

„Националната разузнавателна служба не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение.

Придобитите по линия на културно-историческото разузнаване писмени и материални паметници, свързани с българската история, са предоставяни за ползване или за постоянно съхранение на редица държавни културни институции – Главно управление на архивите, Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Великотърновския университет „Кирил и Методий”, Фонд „1300 години България”, Военно-историческия институт към Генералния щаб, Международния информационен център за балкански изследвания (СИБАЛ), Църковно-исторически и архивен институт, НИМ, Музей за революционното движение. Има предадени документи и на ЦК на БКП.”

НРС обаче прави съществено уточнение, а именно, че „не разполага с информация за броя, вида или начина на предаване на придобитите по линия на културно-историческото разузнаване копия или оригинали на документи или други артефакти. Предаването се е осъществило през 1990 г.”

НРС насочва да търси повече информация в предадените архиви на ПГУ в Комисията по досиетата. Нейният председател Евтим Костадинов коментира пред desebg.com, че до началото на 2015 г. от НРС не са постъпвали документи, сред които да се намира инвентарната книга със съдържанието на придобитите от КИР ценности, както и протоколи за предаването на някои от тях преди или след промените.


НРС продължава да предава архивни документи

От отговора на директора на НРС ген. Драгомир Димитров обаче става ясно интересна подробност, че съвременната разузнавателна служба продължава да предава архивни материали на Комисията по досиетата. Последното такова предаване е извършено съвсем скоро – на 19 февруари 2015 г. Сайтът desebg.com се обърна с ново заявление до председателя на Комисията с искане за проверка дали сред новопредадените архивни документи има и такива, които се отнасят за дейността на КИР. По закона за досиетата държавните институции, които притежаваха архиви на тоталитарните служби, трябваше отдавна да са прехвърлили тези масиви на Комисията по досиетата, но това е друг проблем с наследството на комунистическото минало.

Може ли в такъв случай някой да гарантира, че НРС е предала всички архиви и конкретно тези за дейността на КИР и придобитото от нея? Сайтът desebg.com не получава такова уверение. Случайно ли е предположението на Бриго Аспарухов, че „е възможно и сега да се съхраняват в разузнаването [част от придобитите ценности]”?

Светлина по проблема могат със сигурност да хвърлят и оперативните работници, работили в отдел 14 КИР и преназначени в НРС през 1990 г., които са преки свидетели на трансформацията в разузнаването и закриването на отдела. Един от тях е декана на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Пламен Митев, работил именно в отдел 14 на ПГУ до 1990 г., но той не се отзова на покана на desebg.com за разговор.


Предаване на ценни архиви от НРС и след 1990-1991 г.

Основания за такива съмнения дава и отговора на Държавна агенция „Архиви” ДАА на заявлението за достъп до обществена информация на desebg.com за евентуално предадени от ПГУ или НРС материали.

В отговора ДАА посочва, че след създаването на НРС през 1990 г. в Държавна агенция „Архиви” с предавателно-приемателен протокол разузнавателната служба е предала документи за личността и дейността на лидера на ВМРО Ванче Михайлов. Предаването на тази архивна документация е станала на 5 октомври 2009 г. Какво ли още крие НРС?


Министерството на културата, БАН и Центъра „Дуйчев”

Сайтът desebg.com се обърна със заявление за достъп до обществена информация, в които постави въпроса за откраднатите от ДС културни ценности и тяхната съдба до Министерството на културата, БАН и Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев”.

Всички те отговориха отрицателно. Не са получавали документи или други паметници на култура от ПГУ или нейния наследник след промените НРС.


Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”: Не са ни предавани документи

На заявление за достъп до обществена информация на desebg.com по въпроса от  Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” също постъпи отрицателен отговор. В архивите на КИР обаче се срещат документи, в които е посочено, че още преди 10 ноември 1989 г. на библиотеката са предавани някои неща.

Такъв е примерът със стара картата съставлява приложение 22 от атласа ATLANTE DI GEOGRAFIKA MODERNA. DALLA VEDOVA, издадена в Торино. Експертите на библиотеката посочват, че в нея Балканският полуостров е наречен „Гръцко-илирийски, тоест това е едно от последните назовавания със старото му име, възприето предишните столетия под представата, че населението му е гръцко. Според архива на ПГУ картата е предадена на НБКМ (Народна библиотека „Кирил и Методий” чрез Цв. Живкова на 9 април 1987 г.

Също така от ПГУ са предали на НБКМ през същата 1987 г. и мореплавателни португалски карти от 1561 г. – репродукции.

Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” проф. Боряна Христова не се отзова на поканата на desebg.com за коментар разминаването с писмото на НРС, в което библиотеката се посочва като една от институциите, на които разузнаването е  предало културни артефакти. Според пресслужбата на библиотеката отговорът, който от институцията изпратиха на desebg.com, че библиотеката не е получавала никакви материали преди или след промените, е бил изчерпателен.


Запитвания към СИБАЛ, ВТУ, фонд „13 века България”, ЦИАИ и Министерството на отбраната

Сайтът desebg.com отправи и официални запитвания до ръководителите на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, Фонд „1300 години България”, Военно-историческият институт към Генералния щаб, Международния информационен център за балкански изследвания (СИБАЛ) и Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ), които се посочват в писмото на Националната разузнавателна служба като институции, на които в началото на прехода от разузнаването са предадени придобити от културно-историческото разузнаване кулно-исторически ценности.

Докато очаква официалните отговори сайтът потърси мнението на някои хора свързани с управлението им. Д-р Христо Темелски, директор на Църковно-исторически и архивен институт заяви от близо 30 години заяви през desebg.com, че не са предавани никакви материали. „Нашият институт е създаден през 1974 г., но не е архив. Разполагаме само с малък служебен архив за подпомагане на нашата научна дейност”, посочи той. По думите му институтът никога не е търсен от разузнавателните служби.


Фонд „1300 години България”

Фонд „1300 години България”, за който НРС твърди, че и той е получавал материали от разузнаването, е създаден през 1980 г. като държавно-обществена организация. След промените е преименуван в Национален дарителски фонд „13 века България”. Неговият изпълнителен директор от края на1992 г. до 1995 г., както и от 1997 г. до 2005 г. Кин Стоянов заяви пред desebg.com, че при работата с архивните документи на фонда не е срещал такива, които са се отнасят до предаване и приемане на културни ценности, свързани с дейността на разузнаването.

„След 1997 г., когато вицепремиер беше Веселин Методиев ние създадохме организация и представихме архивите на фонда на вниманието на Главно управление на архивите към Министерския съвет. Техни експерти архивисти ги прегледаха и прибраха тези, които прецениха, че са ценни. В тях обаче няма документи, за които се интересуване”, допълни Стоянов.

„Не съм попадал на документи, които да се отнасят до предаване или получаване на паметници на културата”, посочи пред desebg.com и Тошо Пейков, изпълнителен директор на „13 века България” в периода 2005-2010 г.


Легендиране на микрофилми, доставени от агенти на ПГУ

В отговора на Държавна агенция „Архиви” до desebg.com се посочва, че в Централния държавен архив „се съхраняват копия на документи за българската история от чуждестранни архивохранилища, предадени от МВР чрез служба „Културно наследство”, за които в регистрацията няма отложени приемателно-предавателни протоколи и разписки”.

Става въпрос за голяма част от микрофилми. В архивите на ПГУ са запазени документи, които показват, че тогавашният началник на Първо главно управление на ДС ген. Васил Коцев настоява в Главно управление на архивите да се създаде самостоятелен фонд, в който да се съхраняват набавените от ПГУ микрофилми.

Повече светлина хвърля Панто Колев, архивист в Главно управление на архивите към Министерския съвет от 1974 г., който е един от хората, отговарящи за съхранението на документацията, постъпваща тогава по линия на културно-историческото наследство в чужбина, и който през 1991 г. е назначен за зам.-председател на Главно управление на архивите (през 2008 г. трансформирано в Държавна агенция „Архиви”, бел. ред.).

„При нас пристигаха обикновено микрофилми, които бяха предавани от командировани зад граница научни работници. След промените още в началото на прехода, когато ги беше страх от ПГУ са предавали някои микрофилми, но това е било в много редки случаи. Материалите обаче не са заведени така, че да се разбере, че те са изпратени от разузнавателната служба”, разказва Колев.

Думите му се потвърждават от директора на НИМ Божидар Димитров, секретен сътрудник на отдел 14 КИР, работил в архивите на Ватикана през 70-те години. Той посочва:

„Заминаването ни за чужбина беше легендирано. Ние работехме за разузнаването, но бяхме командировани от други държавни институции. Аз също съм бил командирован от Главно управление на архивите. Когато се завръщах от командировка провеждах среща с водещия офицер в една явочна квартира на ул. „Бачо Киро”, в която понякога се застъпвахме няколко души, а се отчитах с направените копия в Главно управление на архивите. Наскоро един колега историк издаде книга, използвайки и копия от архив, който аз съм донесъл през онези години. На премиерата му казах това и той ми каза, че ако е знаел е цял да го посочи в бележка.”

Тук обаче става въпрос преди всичко за микрофилми. А къде се намират днес „придобитите”  от културно-историческото разузнаване при комунизма картини на Владимир Димитров – Майстора, скулпторите на Асен Пейков, оригиналните документи, иконите, книгите и другите материални паметници, за които има свидетелства в архивите на ПГУ?

Тази история показва пълната липса на приемственост между такива институции, които днес би трябвало да отговарят за националната ни сигурност като разузнаването, безхаберие и незаинтересованост от страна на държавата за това културно наследство, неудобството от него и дори страха на някои ръководители на културни институции да не би в техните фондове да е прибрано нещо, което носи белега на класическа кражба.

Културни ценности, изчезнали в прехода. Или може би някои от тях радващи окото в закрити частни колекции.

 

*Журналистическото разследване е осъществено с подкрепата на фондация „Програма достъп до информация” и фондация „Америка за България” с активното използване на Закона за достъп до обществена информация.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов