|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Операция „МАРАТОН”. Част 18: Как Държавна сигурност открадна Паисиевата история от "Зограф" ПДФ Е-мейл
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване
Написано от Христо Христов   
Вторник, 30 Юли 2013 08:39
Share

alt

Сайтът desebg.com публикува последната част 18 от разследването на журналиста Христо Христов за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф” през 1985 г. То е откъс от документалната му книга „Операция МАРАТОН”, разкриваща операцията на Първо главно управление (ПГУ) на ДС за кражбата на оригинала на „История славянобългарска” от Света гора.  В част 18 се разкриват подробностите при извършването на операцията.


Дотук в разследването:
Част 1 – съдържа синтезирана информация за сензационните разкрития в архива на ДС, свързани с операция „МАРАТОН” на Първо главно управление (разузнаването).

Част 2 – разказва за „откриването” на „Зограф” от комунистическата власт и ключовата роля на Александър Фол и Людмила Живкова при формирането на партийно-държавната политика към паметниците на българската култура зад граница, включително и към българския манастир в Света гора.

Част 3 – разкрива за тайните планове на ПГУ за проникване в Зографския манастир.

Част 4 – представена е историята на създаването и възхода на утвърденото през 1972 г. ново направление в ПГУ за културно-историческо разузнаване.

Част 5 – за първи път се разкрива при какви непригодни условия разузнаването съхранява придобитите при специални мероприятия ценни за българската култура копия от различни архиви, документи, артефакти и произведения на изкуството.

Част 6 – разкрива първоначалните опити на ПГУ да събира разузнавателна информация за българския манастир „Зограф” в Света гора.

Част 7 – разказва за вербуването на богослова Иван Желев – „АНГЕЛОВ” за агент на ПГУ.

Част 8 – въвежда в кризата в българския манастир по време на игуменството на румънеца Дометий.

Част 9 – разказва за решаващите дипломатически ходове на БПЦ за отстояването на българския характер на „Зограф” при управлението на румънския игумен Дометий през първата половина на 70-те години на XX век.

Част 10 – разкрива промяната на политическия климат в Гърция след края на управлението на военната хунта и идването на власт на Константинос Караманлис.

Част 11 – показва по какъв начин бивша Югославия е водила успешна политика за поддържането на манастира „Хилендар” и явното проучване на неговото културно-историческо наследство и как ДС се е опитвала да прави същото, но нелегално, чрез неефективни и рискови оперативно-агентурни мероприятия.

Част 12 – в нея се проследява опитите на културно-историческото разузнаване да проникне в братството в „Зограф” чрез единствения си агент в него – секретен сътрудник „ХАДИЕВ”.

Част 13 – разказва за провала на разузнаването с внедряването в Зографската света обител на монах Кирил, Варненски и Великопреславски митрополит (1989-2013).

В част 14 се разкрива неуспешния опит за проникване в „Зограф” чрез секретния сътрудник „БЛАГОЕВ” – монах Натанаил, днес Неврокопски митрополит.

В част 15 се излагат подробности за първото предложение за осъществяване на операция „МАРАТОН” и подготовката й.

В част 16 е представена информация за полк. Христо Маринчев, зам.-началник на отдел 14 на ПГУ – културно-историческото разузнаване, който е основната фигура, предложила и работила по изпълнението на операция „МАРАТОН”, кодовото име под което е извършена кражбата на оригинала на „История славянобългарска”.

Част 17 разкрива на подробностите около неуспешния опит за кражбата на реликвата от полк. Христо Маринчев, отговарящ за работата по гръцко направление и за проникването в Зографската света обител.


Новият план

altНа 11 ноември 1985 г., четири години преди краха на комунизма в България, ПГУ сглобява ново допълнение към плана за операция „МАРАТОН”. То е утвърдено от зам.-началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров. С него е прието, че „понастоящем съществуват реални възможности за довършване на операция „МАРАТОН”, като бъдат използвани двама оперативни работници Венцислав Агайн и Иван Генев”.

Скандалът с „братовчедите”, както в разузнаването наричат дипломатите от МВнР, този път е избегнат. Ето по какъв начин:

„В предишния план беше предвидено операцията да се извърши, когато пътува нашия посланик от Атина, но министъра на външните работи Петър Младенов не е съгласен посланика и Генералния консул от Солун да пътуват в Света гора, когато се извършват наши мероприятия.”
    
Агайн и Генев, които са от отдел 02 „Гърция” в разузнаването, работят под дипломатическо прикритие в резидентурите на ПГУ в Атина и Солун. Генев е вицеконсул в Генералното консулство на НРБ в Солун, а Агайн, първи секретар в посолството на НРБ в Атина. Двамата са извикани преди мероприятието в Центъра, където обсъждат операцията. На 16 декември 1985 г. те са вече в Света гора.

С тях, без да е включен в писмения план, пътува и Динко Пехливанов, съветник на посланика в Атина. Години по-късно разузнавачите ще обясняват, че той е играл ролята на „чистия човек”.


Трима „дипломати” в градината на Божията майка

На 16 декември 1985 г. трима, стъпват в Света гора, Атон. Те се представят като обикновени туристи, които обаче пътуват с дипломатически паспорти. Дипломатите носят подаръци на монасите от българския манастир „Св. Георги Зограф”. Възнамеряват заедно с тях да отбележат празника на Св. Никола (на 19 декември по стар стил), въпреки че са атеисти и членове на БКП.

От пристанището Дафни, на което слизат, се отправят за столицата на монашеската република Карея, където получават разрешителни за 4-дневен престой. През зимния период пътува само един кораб дневно и те преспиват в Конака на българския манастир в Карея. На следващия ден, 17 декември 1985 г., от Дафни отплават с кораба за пристанището на „Зограф”.

На пристанището на „Зограф” ги очаква игуменът на манастира архимандрит Евтимий. В обителта всички монаси ги посрещат радушно. Настаняват и тримата в една стая, по тяхно желание. Присъстват на вечерната служба, след което лично игуменът показва на гостите двете църкви „Св. Георги” и „Успение Богородично”. Вечерят с всички монаси. Тогава вицеконсулът Генев говори с библиотекаря отец Пахомий за следващия ден в 9 часа сутринта да им покаже библиотеката.


Подмяната на Паисиевата история

В уговорения час на 18 декември 1985 г. трима поклонници са въведени от библиотекаря в библиотеката на манастира. Там той им показва различни забележителности. Гостите изразяват желание да разгледат конкретно една книга. Той им я показва. Тогава консулът Генев  му казва, че с цел запазване на тази „свещена книга” трябва да я поставят в прозрачна кутия, която носят за целта. Взима кутията от стаята, в която са настанени и се връща в библиотеката. Тогава се случва нещо нечувано в историята на „Зограф”! Поклонниците тайно присвояват оригинала, като го подменят с копие. Ето как е описан този момент:

Самата подмяна на двете „книги” стана трудно, но незабелязано от отец Пахомий. Благодарение на проявената съобразителност и бързина от „ИВОВ” и „БИЖЕВ”, а също и с помощта на Динко Пехливанов, който също отклони вниманието на отец Пахомий.

След запечатването на „книгата” в плексигласовата кутия, тя бе поставена в стъклената витрина, която се заключва. След това се качихме да разгледаме ценните книги на втория етаж на библиотеката, където отец Пахомий на няколко пъти изрази радостта си, че „книгата” в бъдеще вече няма да бъде пипана от никого.”

 

alt

 

„Сменихме оригинала с предварително носеното от нас копие при следната ситуация: Дядо Пахомий, библиотекарят, беше много ревнив към посетителите в библиотеката. Той ме познаваше в качеството ми на зам.-генерален консул в Солун, където сме се срещали неколкократно, когато той е идвал от Света гора”, разказа за първи път, 27 години след кражбата бившият оперативен работник от разузнаването Иван Генев. Разказът му продължава:

„През декември 1985 г., когато осъществихме операцията, дядо Пахомий беше известен от нас, че ще донесем плексигласова кутия, в която да поставим оригинала на Паисиевата история. Предварително беше обсъдено дали да му се доверим, но беше решено подмяната да стане без негово знание, тъй като преценихме, че ще се възпротиви. Той беше много ревностен пазител и следваше строго правилото нищо да не се изнася от библиотеката.

В манастира „Зограф” пристигнахме с колегите Агайн и Пехливанов за празника Никулден, който монашеското братство празнува по стар стил. Когато на следващия ден посетихме библиотеката аз носех кутията и дядо Пахомий ни показа оригинала на „История славянобългарска”. Тогава го помолих да свали от втория етаж на библиотеката една друга книга, която предварително знаех, че се намира там. Библиотекарят с неохота се качи да я донесе, като оригиналът на Паисиевата история остана при нас. Именно тогава го разменихме с копието. Когато дядо Пахомий се върна, ние вече бяхме поставили копието в кутията и я залепихме, като му дадохме указания да не се отваря.”

След кражбата мнимите туристи разглеждат останалите забележителности на манастира. Разговарят с почти всички български монаси. Пазителите на „Зограф” не подозират удара, който „гостите” нанасят на братството и на светата обител с тайното отнемане на черновата на Паисиевата история. „Уважихме игумена и останалите монаси с нашето присъствие както на службите, така и на общата им трапеза, от което те бяха особено доволни и горди”, описва Генев обстановката през остатъка на 18 декември 1985 г. в доклада си.


Изнасянето на книгата от Света гора

altРазузнавачите не остават в „Зограф” за Никулден. На следващия ден след кражбата те съобщават на игумена Евтимий, че ще трябва да си тръгнат, тъй като времето може да се развали и има опасност корабът вече да не пътува.

Генев и Агайн предварително обсъждат положението и променят плана за действие. Той предвижда оригиналът на „История славянобългарска” да бъде изнесен в специално подготвен тайник на чанта, която носят със себе си. Разузнавачите решават безценният за всички българи ръкопис да бъде изнесен под пуловера и ризата на Венцислав Агайн, който в документите е с псевдонима „ИВОВ”. Те се опасяват от факта, че на митницата багажът се проверява щателно, особено чантите, а не се извършва обиск на хората. Отделно от това книгата се оказва по-голяма от очакваното и тайникът в чантата не се залепва добре, за да я скрие. С просто око се вижда, че в него има предмет.

Телосложението на Венцислав Агайн е слабо и зимното му яке замаскира, че под дрехите си носи книга. „Отчетохме и обстоятелството, че при евентуален обиск (ако имат сигнал за това) цялата вина и отговорност ще паднат лично върху „ИВОВ” с всички последици, но че това е единственият начин и то най-разумен и относително сигурен”, посочва в доклада си Генев.

Последвалата митническа проверка на пристанището потвърждава опасенията им. Митничарят отваря чантата с тайника без да му направи впечатление, че вътре той е празен. На хората обаче не е извършен щателен обиск.

„Ние бяхме просто изпълнители. Изпълнихме нареждане на Центъра да донесем книгата. Аз бях предварително прецакан, защото уговорката беше, че при евентуално разкриване трябва да понеса цялата отговорността и последиците, но по никакъв начин да не допусна случилото да се свърже с НРБ ”, разказва за първи път след 1985 г. Венцислав Агайн, разузнавачът изнесъл черновата на „История славянобългарска” от Света гора. Той описва събитията така:

„Всички бяхме напрегнати и под напрежение. Дядо Пахомий не знаеше и не забеляза подмяната. Олекна ми чак, след като предадох оригинала в Генералното консулство в Солун.”


В касата на шефа на разузнаването

След като пристигат в Генералното консулство в Солун Иван Генев известява с шифрограма разузнаването в София за операцията:

Бърза! Операция „МАРАТОН” извършена успешно. Считаме, че е най-целесъобразно материалът да бъде изпратен по пощата.”

На 25 февруари 1986 г. от резидентурата в Атина потвърждават в специална шифрограма, че „пощата получихме в изправност”. Оттам отново с дипломатическата поща оригиналът на „История славянобългарска отпътува за България.

Оттам с дипломатическата поща ръкописът е изпратен в посолството на НРБ в Атина, откъдето отново с дипломатическата поща отпътува за София.

Така е сложен финал на една от най-дълго подготвяните и планирани секретни операции на Държавна сигурност зад граница. За това недвусмислено говори и кодовото й име – „МАРАТОН”.

Тримата участници в нея са наградени със секретна заповед на министър ген. Димитър Стоянов. Агайн и Генев са повишени в длъжност, а Пехливанов получава медал. „Така и не успях да му го връча. Остана ми в касата”, спомня си Генев 27 години след случилото се.

Съмненията за целесъобразността на операцията се прокрадват още през 1985 г. В доклада си Генев посочва:

„Операцията криеше определени рискове от разкриване с лоши политически последици. Бе изпълнена една високо патриотична, с огромно национално значение задача. Запазването на пълната тайна на операцията има голямо значение в бъдеще.”

„Това беше една голяма простотия. Ние се оказахме в позицията на богатия колекционер меценат, който купува крадена картина и не може да я покаже никому, рискувайки да бъде разпозната”, признава Красимир Райдовски, друг разузнавач, започнат със случая. Неговото обяснение какво се случва с „История славянобългарска” след това е показателно:

„Най-смешното беше, след като донесоха книгата в България. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов я занесе на Тодор Живков, който казва: „Хубаво” и свива рамене. И книгата стоя години в касата на началника на разузнаването.”


Връщането на Паисиевата история на „Зограф”

Кражбата на Паисиевата история не остава дълго време в тайна. Малко след промените гръмва новината, че свещената книга е подменена с копие, а оригиналът се намира в касата на тогавашния шеф на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов. Операцията на ДС лепва срамно петно върху българския манастир в Света гора и монашеското братство. Гърция образува следствие за извършената кражба. На българските поклонници се гледа с недоверие.

През 1996 г. малко преди да бъде сменен от поста Аспарухов предава оригинала на директора на НИМ Божидар Димитров, сътрудник на същия този 14 отдел на ПГУ, планирал и работил години наред по операция „МАРАТОН”. От своя страна Димитров скалъпва „легенда”, че анонимно лице му е подхвърлило пред кабинета черновата, увита във вестник. Излага я в НИМ и започва кампания за оставането на реликвата в България. Нито президентът Желев, нито правителството Виденов (БСП) предприемат някакви действия.

 

alt

 

Скандалът с кражбата е прехвърлен на новия президент Петър Стоянов. След активното мероприятие на ДС, с което общественото мнение е настроено президентът Стоянов взима непопулярното, но правилно решение оригиналът да бъде върнат на Зографската света обител. Жест, с който е върнато доверието към българската държава, манастира и монашеското братство.

Черновата на „История славянобългарска” се връща в Зографския манастир на 13 януари 1998 г., там където е завършена през 1762 г. и оставена от нейния автор йеромонах Паисий Хилендарски да се съхранява от българските монаси вече 250 години.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов