|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Георги Мишев: Лъжата за комунизма не можеше да продължи до безкрай* ПДФ Е-мейл
COMDOS - Изследователска дейност
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 26 Март 2012 09:13
Share

Сборникът „Пражката пролет и Държавна сигурност” съдържа изключителен материал за размисъл за следващите поколения. И то размисъл за нашата съдба, за съдбата на България и преди всичко на нейната интелигенция. Пражката пролет е резултат на чешката интелигенция, на чешките интелектуалци.


Учихме се на изкуство от чехите

Тези, които помнят, знаят, че през 60-те години у нас най-напред проникна чешкото кино. То беше една стъпка над социалистическия реализъм. Чешките режисьори успяха да проправиха път донякъде и в нашето кино, поне това, което в онези години можеше да се допусне от властта. Най-напред от чехите се учихме как да правим изкуство.

В същото време от сборника се вижда, че и техните икономисти са всъщност родоначалниците на чешките събития – Ото Шик и групата около него. Те са виждали не може в една напреднала страна да правиш болшевизъм. Болшевизмът е връщане назад в история. Същото се отнася и за България – страната беше върната назад след 9 септември 1944 г. и затова е на днешното дередже. Това трябва да бъде проумяно от всички. Социализмът бил това, социализмът бил онова – социализмът не беше и икономистите го показват в документите.

Най-интересното е колко е единна чешката интелигенция. От сборника не се разбира този момент, но имаше такъв факт – 4-5 години след 1968 г. в официоза на чешките писатели никой писател не публикуваше нищо! Те публикуваха само стари неща, никой съвременен чешки писател не публикуваше в знак на протест срещу интервенцията. Това може ли да стане в България? .

 

Какво беше с писателите у нас

Помните ли първия конгрес на писателите 15 юни 1968 г., два месеца преди нахлуването? Какво беше тогава? Първо, на вратата стоеше Слав Хр. Караславов, който проверяваше дали участниците имат написано изказване и какво е неговото съдържание. Той ги преглеждаше внимателно да не би да име нещо, с което да се споменават чешките събития. Който имаше такъв пасаж или пасажът изчезваше, или авторът изчезваше от конгреса. Нито едно изказване не беше допуснато тогава!

Бдяха отвсякъде – Младен Исаевци, Димитър Методиевци и много други. Но изведнъж на конгреса се появи чешкия представител Павел Поиман. Никой не го знаеше, освен, че е син на известна чешка писателка Мария Поименова. Той с много прости думи разказва какво се случва в Чехословакия и че това не е никаква контрареволюция, а един неизбежен ход, който чешкото общество трябва да извърши.

Ние онемяхме. Разбира се, всички ръкопляскаха. Тук в сборника в документите на ДС са записали една част от ръкопляскащите, мен слава Богу не са ме забелязали. Тогава изведнъж ни светна, защото ние нямахме информация отникъде, аз също. Оттук оттам се промъкваха някакви неща, но общата картина не ни беше ясна.

Настана голяма паника след изказването на чешкия представител. Направиха прекъсване на заседанието и го отложиха за следващия ден. Тогава впрегнаха „тежката артилерия” Богомил Райнов да напише едно изказване, което беше страшно мракобесническо. Беше произнесено на следващия ден и направо ни смрази. Това разбрахме, че влизането на войски в Чехословакия е неизбежно.

Докато старите глави в Политбюро на ЦК на КПСС в Москва не си заминаха не можеше да стане промяна. Това е истината. Не можеше да продължи лъжата за комунизма до безкрай.

 

Комисията по досиетата си свърши работата

Аз благодаря на комисията и на председателя й Евтим Костадинов, че си свърши работата.

Сега знаем, че има нова опасност – пак Конституционният съд да се намеси и пак да стане, това, което се случи през 1997 г. – да затворят досиетата. Сега пак не им харесва комисията, което показва, че у нас нещата не се променят или ако се променят това става само след натиск.

С нетърпение чакам сборник на българските писатели и ДС. Дотогава се надявам, че ще се промени една много съществена точка от закона, а именно да се публикуват имената и на почиталите агенти. Ние или ще пишем история или няма да я пишем. Историците трябва да имат пълна информация, за да напишат истинската история на България.

Пожелавам на комисията да действа с пълни сили, а законът за досиетата да се промени, но към усъвършенстване, а не да го осакатяват.

 

*Изказването на писателя Георги Мишев е направено по време на премиерата на документалния сборник „Пражката пролет и Държавна сигурност”, състояла се на 14 март 2012 г. в СУ „Св. Климент Охридски”.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов