|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Сборник: Държавна сигурност и образованието 1944-1989 г. ПДФ Е-мейл
COMDOS - Изследователска дейност
Написано от Христо Христов   
Събота, 11 Февруари 2012 12:34
Share

„В средните училища имаме създаден информационен апарат сред учениците в 23 училища, като във всяко училище има гимназиален отговорник, който има отговорници във всички класове, а отговорниците по класове имат отговорници за всяка паралелка и в паралелките се разпростира широка мрежа от информатори…”


Не знам как би прозвучало това на днешните средношколци, но със сигурност би било интересно ако се направи една анкета в училищата, за да се разбере с какво децата свързват този текст в представите си. Както по-големите вече се досещат, това няма нищо общо с шпионската мрежа на Волдемор в магическите училища от романите на Дж. Роулинг, нито с Големия брат на Оруел от „1984”.

За съжаление цитираният текст описва действителна картина. И тя е свързана с тоталното проникване на Държавна сигурност в българските училища почти две години след 9 септември 1944 г. – от август 1946 г.

Сигурно на много хора днес това може да им звучи учудващо, но лично аз го намирам за зловещо. Смразяващ факт - партията, която тогава идва на власт с помощта на съветската армия окупаторка и с обещанието да изгради един справедлив свят, да създава строга йерархична агентурна мрежа сред децата, които още не са били пълнолетни.

Изпълнителят и надзорникът на партийната линия е нейният верен апарат за репресии – Държавна сигурност.

. Възможност да добием автентична и ясна представа за пътищата и механизмите, по които БКП и ДС създават тоталния контрол над младите граждани в България в училищата и университетите, както и над техните преподаватели, ни дава най-новият документален сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност и образованието” 1944-1989 г.

Неговата премиера ще се състои в понеделник, 13 февруари 2012 г., от 11 часа в зала №1 на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Изданието е шестото от поредицата „Из архивите на ДС”, представена на сайта. Съставители на сборника са Орхан Исмаилов, зам.-председател на комисията по досиетата и историчката Румяна Маринова-Христиди. Изследвани са няколко основни фонда от архива на ДС – ф. 1 Секретариат на МВР, съдържащ документооборота на ръководствата на МВР; ф. 12 – Трудово-възпитателни общежития, въдворени и изселени; ф. 13 – структури на политическата полиция преди Шесто управление на ДС в периода 1946-1963 г. и ф. 22 – Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

При подбора на документите са прегледани над 700 архивни единици, като от тях са отсяти документи с общ обем около 1500 страници. 60 от тях читателите ще открият в хартиеното издание на сборника, а над 200 ще бъдат включени в неговото електронното издание.

„При подбора на документите водещо е било желанието да се въведат в научно обръщение непознати и непубликувани досега документи, хвърлящи допълнителна светлина върху работата на ДС в сферата на образованието”, пише във въведението към изданието Орхан Исмаилов. Той подчертава, че като най-образованата и будна част от обществото в средите на българската интелигенция се изказват мнения, често пъти в дълбок разрез с официалната марксистко-ленинска идеология и нейните постулати. Това обуславя особената бдителност на ДС към тези среди от населението.

В предговора историчката Румяна Маринова-Христиди отбелязва, че естествения стремеж към свобода на мнението и изказа прави учителите, студентите, университетските преподаватели и цялата академична общност постоянен обект за наблюдение от страна на ДС.

Публикуваните документи разширяват представата ни не само за дейността на Държавна сигурност сред младежта и учителите. В строго секретните докладни, информации, отчети, планове и задачи ние може да открием и голяма част от истинското отношение на младите поколения към комунистическата власт. В първите години след 1944 г. това отношение намира израз в открита съпротива срещу порядките на режима. Документите говорят ясно за това. Разгръщайки страниците на сборника ще ви направи впечатление дългия списък от „вражески” отделни или организирани прояви на младежи.

Ето какво съдържат сводките на ДС:

"В началото на месец юни 1949 г. на купа люцерна, близо до шосето Ихтиман – Чернова било намерено позивче, с което се апелирало към селяните да не се тревожат, че била стъпкана люцерната, защото това било извършено от хора, тръгнали към Балкана да се борят срещу властта, която ги ограбвала- В същото е писано: „Ние, изключените от властта 6000 студенти от София ще се борим заедно с вас за спасението на народа” и най-отдолу е било подписано: „От студентите партизани.”

Или:

„На 24 януари т.г. (1950) в коридора на първа мъжка гимназия, Пловдив са намерени анонимни позиви – рисунки, изобразяващи на единия лист гробища и един човек яхнал друг и написан текст със следното съдържание: „Съветският съюз ни води към социализъм”  - следва стрелка, сочеща гробищатата. Автор на същите е бил Стоян Блажов, ученик от VІІ клас и изключен член от ДКМС.”

През 50-те години в ДС вече влиза в употребата изразът „враждебна младеж”. Той говори сам по себе си за истинското отношение към младите българи, които са се осмелявали да изказват свободно мислите си или са се отклонявали от „мероприятията” на властта в училищата и университетите.

В документите ще откриете и обясненията на офицерите от ДС за тези "вражески" прояви сред младите хора. Такова е „засилената дейност на контрареволюционните елементи в опитите да използват младежта за свои цели”, активната идеологическа обработка, провеждана от „капиталистическите разведки” чрез вражеска литература и предавания на западните радиостанции; незадоволителната работа на комсомола, слабата превъзпитателна работа, а също така и „незадоволителната профилактична дейност на органите на ДС”.

Ето какви ученици е трябвало да бъдат „превъзпитавани”:

 

„Огнян Маринов, ученик от VІ клас при І-ва мъжка гимназия се изказал, че в СССР хората насила са постъпвали в земеделските стопанства и това, което се говорило, че там е хубаво, било вятър работа. „Америка, там е истината момчета”, казал той.”

 

Отговорът е ясен и ще го откриете под документ №25 в сборника – строго секретно предложение относно мерки за ограничаване на западното влияние в страната от 1961 г. на Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията (баткото на Шесто).

Колкото по-нататък четете документите, толкова по-ясно пред погледа ви ще се очертава тоталния обхват на контрола, който е наложен върху образователната система от Държавна сигурност.

Тук ще отворя една скоба. Той не засяга само българската младеж, но и чуждестранните студенти, избрали НРБ като възможност за образованието си. Те са разглеждани от ДС като апетитна хапка за включването им в агентурната мрежа. Този въпрос, разбира се, е докладван от министъра на вътрешните работи Дико Диков през 1964 г. до Секретариата на ЦК на БКП, ръководен от Тодор Живков. Предложението цели да се даде съгласието „органите на ДС да вербуват и работят с агентура из средите на чуждестранните студенти”, чийто брой тогава е 950 души. Към средата на 80-те години ДС ще отчете, че има над 140 агенти сред студените от чужбина.

През 80-те години политическата полиция на Живков в лицето на Шесто управление докладва за тревожна тенденция. Тя се състои в устойчивостта на формиращите се в младежките среди различни групи, организации и паралелни структури. „През 1983 г. техният брой беше 108 с 608 участници, а през 1984 г. - 132 с 604 младежи. Болшинството от тях се формираха под влияние на различни течения на Запад – „хипи”, „пънк”, „рокери” и други, а някои на религиозна основа”, се посочва в един от отчетите на Шесто управление от 1984 г.

Тогава то има на сметката си над 250 агенти сред младежта. От тях 84 са във висшите учебни заведения, 29 са младежи, а 144 – чуждестранни студенти.

Какво е било влиянието на ДС сред учителите и преподавателите във ВУЗ и колко от тях са продължили да преподават на студентите след промените ще ни стане ясно от проверка на комисията по досиетата за принадлежност към Държавна сигурност във ВУЗ-те в страната, която предстои да бъде обявена.

Без съмнение, сборникът за образованието ще ви помогне да си обясните как и защо се е случило всичко това.


„Държавна сигурност и образованието” 1944-1989 г., документален сборник, комисия по досиетата, 2011 г., 536 страници.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов