|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Насилствената колективизация по примера на съветските колхози: Заспиваш частник, събуждаш се кооператор ПДФ Е-мейл
COMDOS - Изследователска дейност
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 19 Май 2016 14:54
Share

alt
Цялата насилствена политика на режима на БКП срещу българските селяни, описана подробно в документите на Държавна сигурност, беше представена по време на премиерата на документалния сборник на Комисията по досиетата – „Държавна сигурност и колективизацията 1944-1959”.

Представянето на новото документално издание се състоя в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в сряда (18 май 2019 г.) и събра членове на Комисията, университетски преподаватели, студенти, журналисти и граждани.

„От документите в сборника става въпрос за една кардинална промяна в българското общество, което преимуществено се е занимавало със земеделие и селскостопанска дейност. Архивите разкриват как толкова дълбоко вкоренени в българина ценности се сблъскват с реалностите на един режим, чиято цел е била да откъсне човека от земята и да го направи работник в градовете в процеса на урбанизацията и до ден днешен изписваме резултатите оттогава”, заяви доц. Костадин Грозев от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

По думите му въпросите, които се повдигат са предизвикателство и с тематиката си, и с характера на документите, които могат да бъдат прочетени, и с изводите, които могат да бъдат направени днес.

Ваня Жекова, член на Комисията по досиетата, посочи, че колективизацията се налага от БКП с принудителни и репресивни мерки, които са брутални – побоища, използване на огнестрелно оръжие срещу хора, отказали да се включат в ТКЗС(Трудови кооперативни земеделски стопанства), арести. Нарушени са принципите на доброволно сдружаване

Насилствено се отнема земята дори от най-бедните или както в документите на ДС те са определени като „бедняците”, притежаващи до 30 дка земя.

Средняците са собственици с между 70 и 100 дка, а „кулаците” земеделци – около и над 100 дка, които се занимават със занаятчийство и търговия.

Тя цитира документ на ДС, в който е записано, че „по примера на съветските колхози и мъдрите съвети на другаря Димитров непосредствено след 9 септември 1949 г. започва изграждането на ТКЗС в страната”.

В друг документ председател на Общински народен съвет е казал на селяните преди да влязат в ТКЗС: „Ще заспите частници, ще се събудите кооператори”.

Селяните, които не желаят да се включат доброволно в ТКЗС са определени като врагове. На ръководни работа в ТКЗС не се допускат опозиционери.

В хода на насилствената колективизация режимът на БКП въвежда т нар. нарядната система – задължителни държавни доставки, състоящи се в предаването на животинска и земеделска продукция на държавата в  непосилни за селяните обеми.

Възможностите да се избегне нарядната система са или да влезеш в ТКЗС, или емиграция към града. Местните народни съвети пък си позволяват интерпретират плановете в утежнение на селяните.

В документите е описан  случай, при който председател на градски народен съвет и нанесъл побой за неизпълнени доставки за мляко на селянин.

През 1953 г. пък председател на ТКЗС е привикал селянин, николапетковист, който е бил вече осъден на 6 месеца затвор и глобен за неизпълнение на държавната доставка. Заплашил го е да изпълни доставката. Николапетковистът му казал, че ще се оплаче за заплахите, но е последвал отговорът: „Оплаквай се! Аз съм Вълко Червенков”.

Документите описват и случаи, при които селяни са продавали кравите си, за да закупят боб, с който да изпълнят държавната си доставка.

Имало е и случаи селяни да пътуват до града, за да си купят хляб, но оттам им отказали с обяснението, че са производители и хляб не им се полага.

Ваня Жекова посочи и кой е налагал принудителните мерки срещу земеделските собственици. Това са партийни функционери или определяни като инструктори от Окръжния комитет на партията или пълномощници, а също така  председателите на селсъветите.

В самите документи на ДС тези мерки са наричани извращения, неблагополучия на партията при прилагането на съветския метод за масовизацията.

Селяните са заставяни да подписват декларации в влизане в ТКЗС, в противен случай са определяни като „заклети врагове на народа”.

„Има документи, които свидетелстват как през нощта се е ходило от къща на къща и селяните са заставяни да се самоопределят, посочвайки три графи: ще стане ли член на стопанството, че бъде ли враг или ще стои отвън, третото вероятно е да бъде неутрален”, каза Ваня Жекова.

„Агитациите” за влизане в ТКЗС всъщност са се извършвали с побоища, влизали с колове в домовете, с псували и с вкарването на селяните в тъмни стаи и мазета и дори със събличането им голи през зимата, включително и с жени.

Отказалите да влязат в ТКЗС са изпращани да вадят камъни по 10 кубика на кариери, а освен това са подлагани на арести, изселвания, въдворявания в лагери.

На някои от селяните са арестувани съпругите им и представители на режима са стреляли над главите им за сплашване.

„Този период е оставил трайна рана в психиката на българина, привързан към земята си”, заяви в заключение Ваня Жекова.

Съставителят на сборника Красимир Кръстев, експерт от Комисията по досиетата, представи подробности от организацията на Държавна сигурност по линия на селското стопанство.

През 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП спуска указанието да се създаде самостоятелен отдел по линия на селското стопанство, който да бъде изведен от дотогавашния икономически отдел.

Със Заповед № 3557 на министъра на вътрешните работи от 6 юни 1951 г. се определят задачите на отдел III по борбата с вражеските елементи в селското стопанство. Нарежда се предприемането на незабавни мерки за коренно подобряване на агентурно-оперативната работа по линия на селското стопанство; агентурно-оперативното обслужване на министерствата на земеделието, държавните доставки и техните периферни органи, а така също и на дейността по отношение на ТКЗС, ДЗС (Държавни земеделски стопанства), МТС (Машинно-тракторни станции), селскостопанските учебни заведения и научно-изследователските институти. Предвижда се в най-кратки срокове създаване на работоспособна агентура в обслужваните обекти.

Със Заповед №80 от 12 април 1952 г. на министъра на вътрешните работи се предвижда установяването и вземането на оперативен отчет на кулаците. Заповядва се органите на ДС да престанат да подценяват кулачеството, което оказва активна съпротива на мероприятията на Партията и Правителството.

Нарежда се негласно да се установят всички от тях. Тези, които провеждат вражеска дейност, да бъдат взети на активна разработка, а спрямо другите се нарежда да бъдат открити агентурни и наблюдателни дела. Предвижда се придобиване на необходимото количество агентура от техните среди. Обръща се внимание, че установяването и вземането на оперативен отчет трябва да се провежда по нелегален път.

В друг доклад относно състоянието на контингента кулаци в страната и как същият се разработва, от 11 април 1956 г. се отчита, че в основни линии кулаците са установени, съгласно дадените указания. Условно те са разделени на: бивши и настоящи и наброяват 11 971 души. На оперативен отчет се водят 54%. Агентурното наблюдение на обектите не е достатъчно задоволително. Малка част от всички установени кулаци са минали на ОФ позиции, а други са влезли в ТКЗС и провеждат оттам вражеска дейност. Основната форма на антинародна дейност, проявявана от кулаците, е „вражеската агитация и пропаганда” против ТКЗС, против държавните доставки и за предстояща война, с което се цели разлагането на ТКЗС.

По думите на Кръстев, обобщавайки картината, може да се каже, че колективизацията на селското стопанство е съпътствана с много трудности и нежелание от страна на голяма част от селяните да станат членове на кооператива. При изграждането на ТКЗС водеща е ролята на партийните организации и комисии за агитация, а грубостите съпътстващи процеса са тяхно дело.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов