|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Едвин Сугарев: Комисията „Костадинов” доказа, че е първата работеща комисия по досиетата, която не допусна компромис ПДФ Е-мейл
COMDOS - Комисията Костадинов
Написано от Христо Христов   
Вторник, 10 Април 2012 17:45
Share

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю с Едвин Сугарев. Той не се нуждае от представяне. Неговата позиция за отварянето на архивите на Държавна сигурност още по времето на СДС му дава моралното право днес да посочва грешките, които бяха сторени, както и да прави обективен анализ за дейността на комисията по досиетата, чийто мандат изтече.


Г-н Сугарев, как гледате на процеса на отваряне на досиетата в България, който намери стабилност с приемането на закона от 2006 г. и последвалата дейност на комисията „Костадинов”? Очаквахте ли така да се развият нещата?

- Честно казано не съм очаквал, че тази комисия ще си свърши работата. Поради две причини. Първата е, че тя беше създадена с мнозинството на БСП. Втората причина е, самият закон беше с авторство на партия, чийто лидер е агент на Държавна сигурност – ДПС. Известно е, че движението е твърде свързано с ДС. В това отношение бях по-скоро скептичен. .

За мое доста голямо учудване обаче това е първата работеща комисия за разкриване на документите на Държавна сигурност и обявяване на агентите. Разбира се, това разкриване е много закъсняло и огромен недостатък на този закон е, че не предвижда лустрационни текстове. Той има само морална стойност. Факт е обаче, че за разлика от предишните комисии прочитът на архивните документи е доста обективен и бърз. Това е много важно. Бих дал за пример случая с досието на бившия президент Георги Първанов.

Това е безпрецедентен случай, в който шеф на комисия, излъчен от БСП, си позволява такъв жест към бивш председател на партията и действащ към момента на огласяването на агентурното му минало президент. Това не се е случвало никога и никога няма да се повтори.

 

Тук е уместно да припомним, че други две предходни комисии на Бонев и Андреев, действали по време на управлението на СДС и правителството на Костов това досие не беше оповестено.

- Да, това досие не беше оповестено при условие, че в СДС знаят за него още от комисията на Бонев през 1997 г. Това за мен е ненормално, защото в крайна сметка загубата на президентските избори на Петър Стоянов през есента на 2000 г. можеше да бъде предотвратена само с едно казване: този, вашият кандидат, кандидатът на БСП е ченге. Само че никой не го каза.

 

Ако задълбаем ще излезе, че Първанов е станал жертва на зависимост от тайната за собственото си досие, тайна, която е била известна на неговите политически опоненти, които са продължили да я пазят.

- Факт е, че след избора на Георги Първанов за лидер на БСП през 1997 г. на мястото на Жан Виденов, Иван Костов определи тази кандидатура като правилната и удобната. Какво е знаел Иван Костов за това и какво не – не мога да кажа. Но знам едно, че той имаше цялата власт – и парламентарната, и изпълнителната, а до голяма степен и съдебната, за да реши проблема с досиетата един път за винаги. Имаше действащо решение на Народното събрание от 1994 г., че досиетата не са държавна тайна. Можеше просто да се натоварят на камиони и да ги предадат в Държавния архив. Никой копче не можеше да му се каже тогава, но той не го направи.

 

Предаването им в Държавния архив беше регламентирано в първия закон за досиетата от 1997 г., според който една година след приемането на закона архивите на ДС трябваше да бъдат прехвърлени в Държавния архив. Тази разпоредба обаче не беше изпълнена.

- Така е. Това нещо не стана. Реално комисията на Методи Андреев, който общо взето доста енергично се опитваше да направи всичко, което му е по силите, започна да работи много късно. Тогава, когато на практика свършваше мандата на правителството на Костов. Когато всички вече се ориентираха към следващия победител Симеон Сакскобургготски. Едно от първите неща, което неговото управление направи, беше да отмени закона за досиетата и да закрие комисията „Андреев”.

 

Каква е поуката от тези неуспешни опити да се отварят досиетата по време на управлението на СДС, за които говорим?

- Поуката е, че с Държавна сигурност не е редно да се споразумяваш. Не е редно да казваш, както е казал Иван Костов по свидетелства на Методи Андреев, след като СДС падна от власт: „Методи, заради твоя глупав закон изгубихме изборите!” Не е редно да се бавиш и да отлагаш такива проблеми. Не е редно да смяташ, че те не принадлежат към твоите приоритети и могат да бъдат оставени за по-късно време.

 

Използвам засегнатия от вас тема за лустрацията, за да припомня, че СДС винаги се оправдава за досиетата с решението на Конституционния съд, обаче малцина си спомнят, че през 1998 г. коалиционният партньор на сините в тогавашното ОДС – Народен съюз внесе в парламента самостоятелен законопроект за лустрацията. И този законопроект не беше подкрепен нито от лидера на СДС и министър-председател Иван Костов, нито от тогавашния президент Петър Стоянов.

- За съжаление това е така. Този проблем се заобикаляше. Би трябвало поне да се има предвид участието на ДС в ограбването на банките да се гледа по-сериозно.

 

Да се върнем на сегашната комисия, чийто мандат изтече. С какво освен с безпрецедентното оповестяване на досието „Гоце” комисията заслужава да получи обективна оценка за 5-годишната си дейност?

- Дори ако само погледнем само това – кой възразява срещу нея и как възразява срещу нея, как се мъчи да обезсили този общо взето закъснял, пак казвам, и не съвсем пълноценен закон. Срещу тази комисия и срещу този закон се обявяват преди всичко БСП и ченгетата. Явно тя работи срещу техните интереси и това е достойно за уважение. Комисията работи цял мандат в рамките на закона и не съм чул тя да е правила компромиси.

 

Сега предстои формирането на нов състав. Бихте ли се ангажирал с прогноза дали ще се продължи започнатото отваряне на досиетата?

- Изключително важно е този процес да продължи и да бъде завършен. Защо е важно е мисля , че това е повече от очевидно, като сравним Българи с тези страни, в които беше проведена лустрация и в които въпросът за досиетата и участието на агенти във властта беше решен кардинално.  Те изглеждат много по-цивилизовани държави и по-нормални страни отколкото нашата.

Това, което според мен е важно, е да се разшири обсегът на закона. Да бъде променен в позитивна посока. Самата комисия има такива планове, дано намери разбиране и съгласие в мнозинството в Народното събрание, за да бъдат гласувани такива текстове.

 

Важно е да отбележим, че до голяма степен партия ГЕРБ, която влезе в управлението без никакво обещание за решаване на въпроси, свързани с наследството на комунистическото минало, след скандала с посланици – агенти, взеха далеч по-ясна позиция. Неучастието на бивши агенти на ДС в дипломацията беше последователно защитавана позиция и от външния министър, и от правителството, а в крайна сметка беше потвърдена и от новия президент Росен Плевнелиев.

- От страна на ГЕРБ в началото бяха допуснати някои компромиси като избирането на министър, който е бил агент на ДС и който се знаеше. Можеше да не го правят.

 

Имате предвид Божидар Димитров.

- Естествено. Добрият жест беше, че в крайна сметка той беше освободен. Но така или иначе всеки има право да се учи и да избира по-добрите пътища и аз се надявам, че ГЕРБ ще ги избере.

 

Освен президента Георги Първанов комисията „Костадинов” обяви и агентите в още няколко още няколко ключови сфери – дипломацията, медиите, БАН, вероизповеданията, Висшата атестационна комисия, започна проверка във висшите учебни заведения. Все области, които доскоро оставаха далеч от желанията.

- Това е така. Лошото е че става малко късно, добрият момент беше изпуснат, но не е по вина на тази комисия. А що се отнася до тезата, че днес никой не се интересува от досиетата, това просто не е вярно. Достатъчно е човек да види каква буря се развихри около 11-те синодални старци – сътрудници на Държавна сигурност, за да разбере, че хората много живо се интересуват. Или да погледнем факта, че Йоаким Гаук стана президент на Германия, което говори за важността на тази тема за разбулването на цялата престъпна дейност на тайните комунистически служби. Това не е за пренебрегване, а за уважение.

 

Как ще коментирате опитите през последните години да бъде атакувана комисията и закона? Последният пресен пример е казусът на бившия дипломат от времето на СДС и агент на ДС Стоян Сталев, използван за сезиране на Конституционния съд (КС) и защо според вас така категорично КС отхвърли желанието за блокиране на процеса по огласяването на сътрудниците на ДС?

- За съжаление Конституционният съд има дълга практика по пазене на ченгетата в България. Нека си спомним, че тъкмо Конституционният съд бастиса един от малкото лустрационни текстове в Закона за банковото дело, според който сътрудници на ДС не можеха да заемат ръководни постове в банките. Ефектът от това предпазване в Конституционния съд, трима от чиито членове впоследствие се оказаха агенти на ДС, беше, че се стигна до голямото банково ограбване на България.

За щастие последното решение на Конституционния съд не осакатява закона, както би станало ако бяха обявили текст от закона за противодонституционен. Тези хора с картончетата, на които отново се опитаха да скрият досиетата, вероятно са най-ценните. Запознат съм с документите, подготвени от шефката на архива на ДС през 1990 г. Нанка Серкеджиева и утвърдени от министър Атанас Семерджиев. От тях много ясно си личи, че на тези хора, на които се разчита в бъдеще трябва да се унищожават досиетата. От друга страна са оставени досиета на онези, които могат да бъдат манипулирани.

Но какви са причините за това общо взето неочаквано единодушно решение на КС? От една страна можем да похвалим съда и да кажем: браво, взехте достойно решение. От друга страна мога да предположа, че конституционните съдии вече си правят известни сметки за бъдещето. Много ясно се знае, че големият защитник на хората с досиета и на ченгетата изобщо вече не е президент. Няма той да определя бъдещите квоти в КС. Президентът е друг и този президент, както много стана ясно, не обича защитата на подобни хора.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов