|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Доц. Георги Лозанов: Комисията по досиетата си свърши работата ПДФ Е-мейл
COMDOS - Комисията Костадинов
Написано от Христо Христов   
Вторник, 03 Април 2012 19:15
Share

Сайтът Държавна сигурност.com ви предлага интервю с медийния експерт и председател на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов по повод изтичащия мандат на комисията по досиетата.

Като обществена фигура Георги Лозанов винаги е отстоявал тезата за отварянето на архивите на ДС, а през 2006 г. преди приемането на сега действащия закон за досиетата, беше инициатор на гражданската инициатива „Чисти гласове”. Чрез нея  водещите журналисти и хора от медиите бяха призовани сами да поискат да им се отварят досиетата.


Г-н Лозанов, бихте ли припомнил какво беше положението към 2006 г., когато все още законът за досиетата не беше приет и не беше сформирана комисия „Костадинов”?

- През 2006 г. беше ескалирал един процес, който се основаваше на това, че към онзи момент не бяха отворени архивите на Държавна сигурност. Те се бяха превърнали в символ на търговия с досиета, а в някои случаи тази търговия е била и реална. Напоследък излизат случаи, при които става ясно, че определи хора са си купили досиетата.

.

Зад цялата тази манипулация с досиетата беше формирана вторична употреба. Този архив, който както е известно, е един от символните елементи на  целия период. Ту са отворени досиета, ту са затворени, ту са прочистени, ту са оставени в ръцете на хората, които се чудят как да ги използват отново манипулативно. Такава беше тенденцията през 2006 г.


Тогава се стигна до поредната манипулация с отварянето на досиета на специално подбрани  журналисти от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков.

- Да, и изведнъж това се оказа събитието, което възпламени целия дебат. Обществото много ясно показа, че повече така не може. Тогава една журналистка, която се оказа агент на ДС, получи от вътрешния министър достъп до досиетата на ключови фигури в медиите и им даде публичност. Ясно беше, че тази акция има други цели. Една от целите, която се интерпретираше, беше по този начин, когато започне да се говори за сътрудничество с ДС – Георги Коритаров беше лице на този ход –  да се доведе до край негативизирането на отношението към архивите на ДС. Това беше опит на  лица, свързани с ДС, да оправдаят собствените си позиции. Така се подготвяше моментът, в който все по-неизбежно щеше да се разбере, че президентът Георги Първанов е бил агент. И тогава, когато това стане, да няма тази тежест и да не се получи този морален рикошет.

 

Но се оказа, че който сам поставя капан с досиетата сам пада в него.

- Да, точно така. И тогава заради тази крайна неравнопоставеност от това да оставиш досиетата затворени до положението да ги използваш изборно, аз се обърнах към журналистите и към влиятелните представителите на медиите сами да си поискат досиетата. Не Ангелинка Петрова, както се казваше онази жена, използвана за ваденето на досиетата, не някой друг, а самите журналисти да си ги поискат. В крайна сметка тезата ни беше, че досиетата ни принадлежат. Преди са били на Държавна сигурност като форма на репресия на комунистическата система. Когато тази структура се разпада досиетата вече принадлежат на обществото.

Това беше много важно, защото даваше ясен отговор на въпроса чии са досиетата. Тогава ние казахме, че досиетата не принадлежат на тайните служби, а на хората. В този смисъл моето досие си е мое досие. Не е на Румен Петков или на Кирчо Киров (тогавашен директор на Националната разузнавателна служба, б. а.).

Беше важно тази гражданска акция да тръгне от журналистите, защото по този начин се легитимираше правото на глас за това, което ни принадлежеше – досиетата. Вие знаете, че бяха отправени покани към около 300 водещи журналисти и половината се отзоваха на акцията „Чисти гласове”. От военното разузнаване и от Националната разузнавателна служба получихме отговори, а от МВР – не.

Тази акция, първо, провокира медиен интерес, второ, засили обществения дебат, така че този път проблемът да се реши един път завинаги.  И трето започна един процес на оказване на влияние върху управляващите.

 

Тогава се случи така, че хора от кампанията „Чисти гласове” успяха да убедят Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в две важни неща по отношение на бъдещия закон – първо, чрез него архивите на ДС от различните специални служби да бъде обединен под разпореждането на независима комисия и второ, да се приеме широк достъп до архивите.

- Да, формира се едно ядро от „Чисти гласове” – журналистът Асен Григоров, юристът Александър Кашъмов от „Програма достъп до информация”, Юлияна Методиева от Български хелзинкски комитет, вие като журналист и аз.

Осъществихме една среща с председателя на вътрешната комисия в парламента Николай Свинаров и заместникът му Касим Дал. Тогава много важна роля изигра и депутатът от НДСВ Минчо Спасов.

Така в НС се създаде една група, която започна да подготвя новия закон за досиетата в диалог с гражданското ядро и да се търси правилно разрешение за отварянето на досиетата.

Най-интересното беше, че този процес беше подкрепен от ДПС на принципа „мокър от дъжд не се бои”. Те бяха по един или друг начин бяха засегнати от закона през 1997 г.

Тяхната позиция беше много важна част от политическия баланс между НДСВ и БСП, която всъщност е майка на Държавна сигурност. Партията винаги е смятала, че исторически и по право този архив й принадлежи заедно с контрола върху него и през годините на прехода винаги е държала този репресивен инструмент във вътрешния си джоб.

Направихме и един митинг пред Народното събрание, на който се събраха специфични фигури и публични лица, хора с журналистическа практика и с глас. Така че този глас започна да звучи и в Народното събрание.

 

Спомням си, че тогава ГЕРБ нямаха никакви позиции, но Цветан Цветанов, който беше формален лидер на новата партия дойде на митинга и се подписа в ползва на пълното отваряне на архивите.

- Трябва да кажем, че сега, когато Цветанов е във властта той продължава да поддържа тази политика на отваряне на архивите.

 

Тук е уместно да припомним, че екипът му изпълни закона в частта по предаването на архива на ДС в МВР на комисията, нещо което не направи нито Румен Петков, нито Михаил Миков по време на тройната коалиция.

- Това е факт. Всички други до Цветанов се правеха, че предават досиетата, но всъщност скърцаха със зъби и реално не правиха нищо.

 

Спомням си, че точно след този митинг с вас направих едно интервю непосредствено, след като НС прие онова ограничение на обявяването на шефовете в цивилното и военното разузнаване. Имаше един момент на разочарование, че това ще блокира целия закона. Тогава употребихте израза „загубихме битката”. Изминалите пет години опровергаха ли това ваше мнение?

- Частично да. Сигурен съм, че тези, които са оповестени от комисията са оповестени на базата на документи и няма фалшифициране. Все още обаче остава горчивия вкус, че една част, независимо дали са малко или много, останаха скрити още през 2006 г. Тогава, а и днес тази група, остава скрита от обществото. Вносител на това искане беше Татяна Дончева. Тя твърдеше, че с това законът ще мине. Не знам, може и да е права. Може и да става въпрос за партийни игри.Ние тогава имахме много по-идеалистично разбиране – веднага да се свърши с това проточило се над 15 години тбаламосване с досиетата. Така да се каже на гражданското общество му беше паднало пердето.

Крайният резултат от гражданският натиск - приемането на закона, който се оказа работещ, е един от големите демократични жестове към справедливостта в обществото.

 

Трябва да признаем, че бяхме големи песимисти при създаването на комисията по досиета, чийто 5-годишен мандат вече изтича.

- Така беше. Като избраха за председател Евтим Костадинов, който беше депутат от БСП, а преди това служител в милицията, ни се струваше точно обратното на това, което искахме. Много бързо обаче ми се наложи в ефир, публично да заявя, че съмненията ми, че Костадинов няма да направи нищо са опровергани и че точно един такъв човек като него е правилният избор, за да се свърши с тази работа. Даже си позволих да го нарека „храбрият милиционер”.

Вижте, не трябва да се забравя, че той не се поколеба да огласи досието на президента Георги Първанов, както мнозина очакваха това да се случи. Това беше ключов момент в утвърждаване на комисията още в самото й начало, знак, че процесът няма да бъде отново опорочен, а напротив – въпреки многоликия политически избор на членовете на комисията, тя ще следва закона. Комисията си свърши работата през тези пет години.

 

Появиха се обаче критики срещу комисията и персонално срещу нейния председател едва в края на мандата й, преди избора на нов състав. Какъв е коментарът ви?

- Аз очаквах много по-голяма съпротива. Тези хора, които са противници на комисията, са специалисти в технологията на манипулацията.

 

Този момент съвпадна с атаката на закона пред  Конституционния съд – една реална заплаха за блокиране на процеса. Случайно съвпадение ли беше това?

- Тази съпротива беше много закъсняла и дори Конституционният съд го казва в мотивите си. Станахме свидетели на един неуспешен опит за реванш на ДС срещу комисията и закона. За щастие процесът на отваряне на досиетата е необратим. Показа го и становището на правителството по делото в Конституционния съд в подкрепа на комисията и закона.

 

Какво гледате на решението на управляващите, които номинираха за втори мандат председателя на комисията Евтим Костадинов и нейния член Екатерина Бончева?

- Това е много добра преценена подкрепа. Костадинов и Бончева дадоха физиономията на тази комисия.

За съжаление някои хора видяха възможност за реванш в навечерието на избора на новия състав. Един от тези опити мина през организацията Европейска платформа за памет и съвест, за да се атакува отново Костадинов. Намирам това за несправедливо, тъй като Евтим Костадинов е човекът, който удържа всички опити за натиск върху комисията през тези години. С опита го обявят за част от това, срещу което се е борил, вече се поставя под съмнение, както и при случая в Конституционния съд, смисъла и резултатите от процеса по отваряне на досиетата, утвърден след 2006 г.

Тук ще отбележа, че това е първата комисия по досиетата, която си изкарва мандата. Тя канализира една от основните си дейности – обявяването на сътрудниците на ДС. Няма съмнение, че това е много важно. Но има и друго важно нещо. На комисията тепърва й предстои да почне да работи, както вие работите – архивите да се четат, да се анализират и да се конструира онзи модел на Държавна сигурност, който най-после да ни помогне да осъзнаем системата.

 

Комисията направи стъпки в тази посока с издаването на поредица от документални сборници.

Това е само материалът. Важното е анализът. Това е следващата крачка. Ясно е, че тази комисия, така създадена по закона, само обявява фактите. Пак подчертавам, че огласяването на агентите сред публичните фигури е много важно, но трябва да се направи и следващата крачка. Трябва да кажем, че Държавна сигурност е черната кутия на катастрофиралия самолет на комунизма и докато не се проучат всички шумове в тази черна кутия, да разберем какво се е случило не само преди катастрофата, но и какво се случва след  катастрофата на комунизма, няма как да научим истината.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов