|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Евтим Костадинов: Започнахме на гола поляна, въоръжени само с един закон (пълен отчетен доклад за мандата на комисията) ПДФ Е-мейл
COMDOS - Комисията Костадинов
Написано от Евтим Костадинов   
Сряда, 22 Февруари 2012 10:52
Share

Сайтът Държавна сигурност.com предлага пълния отчетен доклад на председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов за дейността на независимия държавен орган през 5-годишния му мандат.

Той обхваща, историята на отварянето на досиетата на ДС в България, приемането на закона през 2006 г. и дейността на комисията в различните й направления.

Докладът е изнесен пред международен форум "Комисията по досиетата - равносметката", проведен на 21 февруари 2012 г. в Гранд хотел "София".


Предисторията

Темата за разкриване на документите на комунистическите тайните служби бе една от първите, които разбуниха обществото веднага след промяната в края на 1989 година. И това не беше случайно. За да бъде овладяна властта от значение бе да се достигне до секретите на държавата. Но имаше и друг фактор – жертвите. Много от хората бяха лично засегнати от Държавна сигурност и те търсеха за себе си справедливост. Времето бе емоционално, разделно, за повечето хора объркано. От едната страна на барикадата имаше нетърпение час по-скоро комунистическата държава да бъде напълно разрушена.

От другата страна на барикадата се страхуваха разрушителната стихия да не причини нови беди. Стремежът към туширане на напрежението доведе до поредица от стъпки от страна на ръководството на тогавашното Министерство на вътрешните работи, оглавявано от ген. Атанас Семерджиев. Започна масово унищожаване архивите на тайните служби. Две години по-късно стана известно, че са били унищожени 144 235 досиета. На 5 януари 1990 година, с решение на Министерския съвет, бе закрито Шесто управление на Държавна сигурност. Така беше направен опит дейността на ДС да бъде сведена единствено до това управление. Този факт обаче не успокои страстите.

.

 

В първите месеци на Великото народно събрание, под натиска на опозицията, парламентът създаде специална комисия с председател депутатът от БСП Георги Тамбуев. Задачата му бе да огласи сътрудниците на ДС в редиците на народните избраници. Скандал блокира процеса на проверката, защото седмичен вестник неофициално публикува 33 имена на депутати с досиета. Макар темата за досиетата през годините на прехода да не слизаше от полето на обществените дебати, решаването й постоянно се отлагаше.Сред многото причини – например липсата на смелост или политическа воля основната беше че, чрез мрежата от тайни зависимости се редеше пъзелът на политическата карта на България.

През 1997 година последва сформиране на нова комисия, оглавена от тогавашния министър на МВР Богомил Бонев. Тази комисия поднесе поредната порция от 23 имена на хора от висшите етажи на властта, работили за Държавна сигурност. Бързата намеса на Конституционния съд ограничи проверката, като забрани обявяването на принадлежност при наличието само на регистрационни документи.

Годината е 2001-ва. 38-то Народно събрание разшири достъпа до документите на бившата ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб. Създадени бяха нови 2 комисии – постоянно действаща, оглавявана от Методи Андреев и непостоянно действаща с председател Георги Ананиев. Преди да навърши година, едва оповестила 10 доклада, работата на комисията „Андреев” бе прекратена с приемането на Закона за защита на класифицираната информация.

 

Как се стигна до закона от 2006 г.?

Причините са обективни и субективни. Една от най-важната според мен си остава общественият натиск. Макар през годините битката за пълно разсекретяване архивите на тайните комунистически служби да повишаваше градуса си на импулси, при възникването на конкретни казуси, беше ясно, че тя няма как да спре. „Бурето с барут” продължаваше да бъде затворено, и това още повече създаваше усещането за тревога, защото вече се трупаха достатъчно факти, свидетелстващи за използването на досиетата с цел политически шантаж и рекет. Предстоеше приемането на България в Европейския съюз.

Формално върху страната ни не бе оказван натиск и не бяха поставяни условия, свързани с разсекретяване документите на Държавна сигурност, но бе повече от ясно какво би било отношението към българската демокрация, ако съществуваше и най-малката възможност зависимостите с бившите тайни служби да се използват като политически инструмент за управлението на държавата. Сега си давам още по-ясна сметка за това след контактите ни с партньорските организации на Европейската мрежа, които към онзи момент отдавна бяха решили този обществен спор и днес са на етапа изследване на документите с цел осветяване истината за комунистическито им минало.

Субективните фактори, дали тласък за приемането на закона, също са известни. Това се случи в някаква степен и поради изкушението на тогавашния министър на МВР Румен Петков да създаде възможност избирателно да се използват досиетата за дискредитацията на група журналисти и с презумпцията, че хора с „папки” има на възлови постове в целия политически спектър. Предполагаше се, че това ще сниши интереса към темата и ще размие истината за конкретната отговорност на Държавна сигурност като репресивен апарат. Този замисъл обаче се върна като бумеранг в полето на онази част от инициаторите на закона, които са гонили подобен ефект.

Именно фактът, че мрежата на тайната агунтура е толкова голяма, дава основание днес да се направят много по-сериозни изводи. Осветяването на имената на публичните лица не разкрива единствено кой кой е или кой е бил начело на властта в България през тези 22 години, не прибавя само щрихи към тоталитарното ни минало, но все повече ни доближава до един от отговорите на въпроса как и защо именно така се състоя преходът у нас.

Решението за приемането на нов закон за досиетата бе политическо и бе резултат от срещата на 5 юни 2006 година на лидерите на тройната коалиция, Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Ако се позовем на публичната информация тогава, ключова се е оказала твърдата позиция на лидера на ДПС. През годините осветяването на отделни досиета на представители на Движението за права и свободи с нищо не бе довело до промяна в поведението на неговия твърд електорат. След срещата тогава премиерът Станишев публично заявява, че „обществото има право да знае кой кой е бил в държавата”.

Като депутат в 40-ото Народно събрание участвах в изработването и в приемането на закона. В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред бяха постъпили за обсъждане три основни законопроекта – на ДПС, на ДСБ и на ОДС. В дебатите по закона активно се включиха и представители на гражданското общество. Те оказаха голямо влияние за максималното разширяване на закона и осигуряването на широк достъп до архивите на бившите тайни служби, както и за събирането на документите от различните ведомства на едно място.

Законът за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия бе гласуван и приет при голям консенсус от 40-ото Народното събрание на 6 декември 2006 година. След почти единодушното му гласуване от парламента не последва и президентско вето. Този факт бе добър знак, защото това бе един от малкото случаи в политическия ни живот, при които бе постигнат не само консенсус в парламента, но този консенсус бе скрепен с публично заявен кредит на доверие от страна на гражданското общество.

За съжаление този кредит бе много крехък и той бързо започна да се пропуква поради проточилия се четиримесечен подбор на членове на комисията. По силата на квотния принцип и след многобройни рокади на кандидатите, на 5 април 2007 година се стигна до избор на комисия, включваща четирима представители от БСП, двама от НДСВ, един от ДПС, един от ДСБ и един от БНС.

По закон на комисията е разпоредено да работи като постоянно действащ колегиален орган. Още на първото си заседание нейните членове се консолидираха около два принципа: поведение на независим държавен орган, необвързан с политическата конюнктура и стриктно приложение разпоредбите и духа на закона.

 

Няколко думи за буквата на закона

Всеки закон следва строго регламентирани членове, алинеи и точки, чието приложение е задължително. За да работи един закон е необходима не единствено воля от страна на лицата, задължени да го прилагат, но и самият закон да има качествата на действащ. Не веднъж съм казвал, че законът, който изпълнява настоящата комисия, притежава силното качество на работещ закон.

Кои са силните му страни?
Първо, ясно формулираните цели. Те се съдържат още в заглавието. Няма да скрия, че поради своята дължина, особено на абривиатурата, през годините заглавието на закона многократно бе обект на недоброжелателни подигравки. Днес обаче, от позицията ми на изпълнител на закона, смятам, че заглавието е много точно, защото именно в него са заложени целите на закона – разкриване на документите и осигуряване достъп до тях, както и обявяване имената на публичните български граждани с принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Бих казал – дълго, но точно заглавие.

Второ, строго регламентираните правомощия на комисията при установяване и обявяване на принадлежност. На комисията по закон не е вменено да тълкува документите, произнасяйки морални присъди. Тя не е съд, какъвто изискват да бъде някои от несъгласните с решенията й. Тя не си служи с етични категории и не дели сътрудниците на бившите тайни служби на „добри” и на „лоши”, на „герои” и на „доносници”. Тя публикува фактите, разписани по закон и даващи достатъчно основание за осветяването на лицата, изпълняващи публични длъжности и на лицата изваршващи публична дейност. Тя разсекретява техните документи и осигурява достъп на гражданите, журналистите и изследователите да ги четат, а те от своя страна да запознават обществото със съдържанието в тях. Законът не е лустрационен. Моралната оценка е предоставена на обществото. Кой, с какви пропагандни средства, с какви доказателства и доколко съумява да влияе върху обществената оценка, е тема за анализ, който не е в правомощията на независима държавна институция, каквато е комиията.

Тук ще направя едно отклонение и ще споделя своето огорчение, че този факт сякаш тенденциозно се отбягваше и неотклонно се правише внушение от страна на засегнатите, че „тази комисия маскари хората”, защото поставя под общ знаменател, публикуваните имена на лицата съпричастни към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, определяйки ги всички като „доносници”. Искам дебело да подчертая, че в нито едно свое решение или официален документ комисията не е употребявала подобна квалификация. Но пак повтарям, комисията не е призвана да бъде трибунал и никога не се е вживявала като такъв, независимо от опитите да й се вмени и тази отговорност. Нещо повече, на засегнатите е предоставено правото не само публично, но и в съда да търсят защита, ако оспорват решенията на независимия орган.

Една от основните атаки срещу резултатите от дейността на комисията и по-специално към закона е, че въз основа само на данни за лицето в справочните масиви, комисията има законовото основание да установи и обяви принадлежност. По време на мандата на комисията много се изписа и изговори по въпроса, но никой не прибегна до стопиране работата на закона. Официално бяха направени опити през януари 2010 година от бившия шеф от Шесто управление на ДС Димитър Иванов и от Светлана Шаренкова – двамата издатели на в. „Земя”. Те бяха подкрепени от Асоциациите на разузнавачите и контраразузнавачите от запаса, които поискаха от омбудсмана да сезира Конституционния съд за противоконституционност на закона за досиетата.

След консултации с известни конституционалисти и общественици тогавашният обществен защитник Гиньо Ганев излезе с категоричното становище, че законът по никакъв начин не противоречи на конституцията. На 2 февруари 2012 година обаче Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на тричленен състав на Висшия административен съд по конкретно дело за установяване на противоконституционност на чл. 25, т. 3 от закона по отношение установяването на принадлежност на лицата при наличието не само на данни в справочните масиви,но и при допълнителни документи-документи от ръководилия лицето щатен и не щатен служител,протоколи за унищожаване,или други информационни носители.

През целия си мандат комисията многократно е излагала своите аргументи, свързани и със справедливостта. Несправедливо е да не се публикуват имената на лицата с унищожени документи. Най-малкото неморално е спрямо тези, на които документите са запазени. Имаме достатъчно основание вече да направим и извода, съдейки по протоколите за унищожаване на документите, че ликвидираните делата са тенденциозно подбирани и това предимно са работните и личните дела на значими политически фигури и на особено популярни лица. Има още един аргумент и той отново е обвързан със справедливостта. Неспреведливо е спрямо обявените вече лица да се преустанови установяването на принадлежност на хората, чиято проверка не е направена досега и предстои по реда, разписан от закона.

Ще спомена и няколко думи за духа на закона. Като участник в обсъжданията при приемането на закона добре си спомням идеята за духа на закона – да прекъсне възможностите на задкулисно влияние, рекет и шантаж върху политическия живот; да осигури правото на прозрачност на обществото да знае кой го управлява и кой гради неговите морални добродетели. През всичките тези години не веднъж чухме и прочетохме фразата „Истината ни прави свободни”. В тази фраза откривам духа на закона.

Няма да пропусна да засегна въпроса и със законодателните разпоредби, свързани с недопускане увреждане интересите на Република България в международните отношения и създаване на сериозна опасност за живота на дадено лице. Искам да стане ясно на аудиторията, че членовете на комисията винаги са подхождали отговорно към своите задължения. Не приемам упреците, че вредим на националната сигурност на държавата, особено когато спазваме законите на тази държава. За мен силна е онази държава, която следи за спазване на законите в нея. Има два особено характерни примера, при които се разгърна широка кампания с обвинения срещу комисията, че подхождаме поръчково при разкриване имената на лица с установена принадлежност – става дума за проверката на посланиците и на висшия клир на Българската православна църква. И при двата случая в своите шестмесечни доклади пред парламента, в заключителната им част, включваща предстоящите ни задачи, сме информирали обществото, че тези проверки са на дневен ред в работата на комисията. Те са били поредни точки от чл. 3, в който се посочва последователността на проверките от комисията.

Още от самото начало на дейността си ние публично оповестихме, че ще работим не само за установяване и обявяване на принадлежност на лицата, които са заемали публични длъжности, включени в списъка на чл. 3, алинея 1, но и на лицата, които са изпълнявали публични дейности по алинея 2 от същия член. Това решение взехме поради засиления обществен интерес особено към журналистите и собствениците на медии, както и към висшите духовници. Разбирането ни е, че хората са в правото си да знаят кой, защо и как влияе при формиране моралните ценности на обществото.

Мога да ви уверя, че на заседания на комисията често са възниквали спорове – било относно тълкуването на законовите разпоредби при решаването на конкретни казуси, главно свързани с публичността на лицето или при сблъсък с недобре аргументирани мотивирани предложения от страна на НРС и Служба „Военна информация” при приложението на параграф 12 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, но не съм забелязал различията на мненията да са плод на външен натиск – бил той политически или следван от други интереси.

Подходът при вземането на решенията винаги е бил законообоснован, принципен и по съвест на всеки отделен член на комисията. Не приемам и опитите за публични внушения, че крием информация и правим подбор при огласяване имената на публичните фигури. На първо място ние проучваме документите, издирваме фактите, които отговарят на изброените изисквания по закон и едва след това се произнасяме с решение. Нашите решения не могат да се базират въз основа на информация, получена между редовете. Свидетели бяхме на подобна атака, в която публично бе замесено името на патриарха.

 

Но да се върнем на първите стъпки от работата на комисията

Ще се опитам накратко да ви разкажа как започнахме преди пет години, през какви трудности преминахме и какво постигнахме. Дотук говорихме за закона, но за да проработи той беше необходима организация по изпълнението му. Започнахме както се казва на „гола поляна”. Без сграда, без администрация. Въоръжени единствено с един закон. Тук е мястото да благодаря на Николай Свинаров, който по това време беше председател на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред, който ни предостави своя кабинет в парламента. Още на първото си заседание, освен общото решение да се постараем да докажем, че сме независим колективен орган, трябваше да подредим своите приоритети.

Предстояха първите избори за евродепутати в България. Точка първа от алинея 1 на чл. 26 от закона ни задължаваше да установим дали лицата, регистрирани за участие в изборите за Европейски парламент, имат принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Изпълнението на тази задача бе важно, защото обществото очакваше от нас работа, а не оправдания, свързани с липсата на каквато и да било материална база. Успоредно с проверката на евродепутатите в спешен порядък трябваше да изготвим и Правилник за вътрешната дейност на комисията.

Но най-важното – необходимо бе да удовлетворим дългото очакване на хората да получат свободен достъп до документите за самите тях или за техните близки. Приспособихме в читалня един кабинет в сградата на парламента, предоставен ни от други депутати. Купчината от заявления започна да набъбва с бързи темпове. За нас бе важно да не разочароваме хората.

Стартирахме с нисък рейтинг на доверие. Двадесет години „дъвката” Държавна сигурност бе предъвквана многократно и бе получила горчив привкус. Говореше се много и почти нищо не се случваше. Ние не искахме толкова да се говори. Искахме веднъж завинаги нещата да се случат единствено и само в името на истината и справедливостта и то при строго установени правила.

Пристъпихме към изпълнението на точка 1 от член 3 на алинея 1 от закона – проверката на президент и вицепрезидент. Играхме по правилата, следвахме буквата и духа на закона. Оповестихме принадлежността на президента Георги Първанов към Държавна сигурност в качеството му на секретен сътрудник. Държавният глава заяви, че не се срамува от тази си дейност и разпореди да бъдат качени документите за него на президентския сайт. Той обаче сякаш не успя напълно да убеди обществото, че не е срамно да си работил за интересите на държавата си. Оттам тръгна един нов прочит на темата досиета.

От страната на единия полюс се наложи тенденцията всички лица, свързани с комунистическите тайни служби да се заклеймяват като доносници, което за мен също е крайно като оценка, а от другия полюс се опитват да наложат тезата, че това са хора, работили единствено и само в интерес на родината. Като цяло задълбочената обществена дискусия за същността и ролята на ДС и разузнаването на тоталитарната държава с разграничаване от репресиите и с оценка на професионалните действия на българското разузнаване, според мен не се случи и тя тепърва предстои. Няма как историята да остане глуха и няма, когато документите са в ръцете на изследователите. Сигурен съм, че дистанцията на времето ще пресее още повече истината.

 

Конкретните действия при изпълнението на закона

Като първостепенна задача от дейността на комисията законодателят е извел обявяването на принадлежност на български граждани, заемащи публична длъжност или изпълняващи публични дейности към ДС и РС на БНА. Ще илюстрирам дейността ни с цифри. Преди да бъде установена принадлежност и да бъдат обявени в публичното пространство, комисията прави проверка на лицата, подлежащи по закон на такава. До декември 2011 г. комисията е направила проверка на 112 445 лица. Да видим графиките по години:

1.    На лицата, регистрирани за участие в избори. Техният брой е 63 835 лица.

 

2.    На лицата, заемали публични длъжности и изпълняващи публични дейности. Техният брой е 41 798 лица.



3.Тук искам да обърна специално внимание на предварителната проверка. По силата на чл. 27 от закона политическите партии, органите на властта, обществените и религиозните организации могат да поискат проверка за установяване на принадлежност, която не се оповестява в публичното пространство. На графиката много ясно се вижда как се е извършвала тази проверка през годините. След обявения голям процент сътрудници на бившите тайни служби в редовете на посланиците, политическото ръководство, в лицето на политическа партия ГЕРБ, пристъпи към активно използване възможността за предварителна проверка, за да не допуска лица с агентурно минало да заемат висши постове в държавата. Не би било коректно ако пропусна да отбележа, че от тази възможност преди всички избори се е възползвало и политическото ръководство на ДСБ и СДС, както и някои синдикални организации и религиозни общности.


4.    След проверката, следва установяването на принадлежност. За отчетения период комисията е установила принадлежност на 6387 лица.

 

5.    Обявените лица съответно са 5782. Знаете, че по закон не обявяваме починалите лица и вербуваните малолетни, за които няма данни да са продължили сътрудничеството си след навършване на пълнолетие.



Изводите и анализът на резултатите за високия процент публични лица с принадлежност към ДС и РС на БНА, които през годините са управлявали държавата, и за влиянието, което са оказвали, е дело на политиците, журналистите и обществениците. Ние предоставяме фактите. А фактите според мен са достатъчно красноречиви.

 

Изграждане на централизирания архив

Втората основна задача на комисията е създаването на централизиран архив. Архивът вече е създаден. Смея да отбележа, че това е най-съвременният архив в България. Обикновено се казва: Началото бе трудно. Аз ще подчертая, че нашето начало бе много трудно. Няма да скрия, че още на самия старт усетихме, че се правят опити за тенденциозно възпрепятстване работата на комисията. Освен започналите публични атаки срещу нас, препятствие се яви забавеното получаване на помещения за работа и сгради за централизирания архив на документите.

В закона е записано, че три месеца след приемането му Министерският съвет е длъжен да осигури помещения и технически средства за дейността на комисията. След преодоляването на много бюрократични препятствия това се случи едва след година. През това време трябваше да работим. Предстояха трудни изпитания. Най-голямото бе свързано с местните избори през 2007-а. И до ден днешен си спомням как с членовете на комисията и с първите трима служители на администрацията работихме денонощно – приключвахме в 3 през ноща, започвахме в 8 сутринта. Справихме се. Извършихме проверката в срок, въпреки че до последно от органите по чл. 16 от закона, които трябва да предават документите на комисията, бавиха предоставянето на архивните папки.

В публичното пространство не спираха с внушенията – че оповестяваме само това, което ни дадат. За да спрем с тези спекулации бе от изключителна важност да приберем в комисията картотеките, регистрационните дневници и останалия справочен апарат. Бих искал да отбележа, че това се случи със съдействието на тогавашния нов министър на МВР Михаил Миков. Прибирайки картотеките на МВР ние попълнихме фонда на създадения отдел „Специализиран архив и картотеки” с най-богатия масив от справочна информация – този на МВР.

На дневен ред стоеше задачата за създаването на централизиран архив на документите. Сградите в Банкя, които ни бяха предоставени за целта, бяха в окаяно състояние. Буквално руини. Изискваше се много стройна организация за провеждането на обществени поръчки и ремонта на двата основни корпуса, предназначени за архив.  Не мога да не отчета високия професионализъм и точното и качествено изпълнение в срок на ремонтните дейности от фирмите изпълнители. Сградите бързо трябваше да се укрепят и приспособят за съвременни архивохранилища.

Дойде новото препятствие - оборудването. Кризата се отрази и на нас. Финансите ни бяха ограничени, но мотивацията да си изпълняваме задълженията оставаше все така висока. Всичко вършехме успоредно – ремонти, проверки за принадлежност, обслужване на граждани и изследователи, приемане на документи. Благодарение волята на новото управление и на министър Цветан Цветанов през март 2010 г. бе подписано тристранното споразумение между МВР, Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви” за планово предаване архивните фондове на ДС от цялата страна на съхранение в централизирания архив на комисията.

Можем да отчетем, че взаимно създадохме много добра организация и ползотворно партньорство с Дирекция „Информация и архив” на МВР. Тук искам лично да благодаря и на зам.-министър Веселин Вучков, който ни оказва съдействие при реализирането на всяка наша задача. Успоредно с архива на ДС на МВР, от който изцяло са приети най-много фондове, напълно приехме архивите на Военната полиция, на Националната следствена служба, на Министерството на външните работи, архива на „Комисията Андреев”, част от архива на Националната разузнавателна служба, тече приемане на архивите на „Служба военна информация” към Министерството на отбраната, както и на документи от Държавна агенция национална сигурност, от Националната служба за охрана, от Държавна агенция „Архиви”, от Министерството на правосъдието и от Централния военен архив. На графиката може да видите количеството приети документи през годините в отдел „Комплектуване и съхранение на архива” в централизирания архив на комисията.

 

Ще направя доуточнението, че на графиката са включени само документите, приети на хартиен носител. По последна информация броят им вече надхвърля 830 000 архивни единици.

На 8 февруари 2011 година премиерът Бойко Борисов официално откри сградите на централизирания архив на комисията в Банкя. Година по-късно, броят на документите, приети, обработени и подредени в съвременните архивохранилища минава два милиона, като към документите на хартиен носител прибавим и броя на негативите, на документите на електронен носител, на документите на аналогов носител и на останалите справочни масиви. Документите се разпределят в 13 постоянни архивохранилища и 9 архивохранилища за временно съхранение на делата в корпус І и корпус ІІ на централизирания архив в Банкя. Те се описват и подреждат въз основа на утвърдена схема за подреждане на документите съобразно източника и при прилагане принципа на произхода.

През последната година изградихме и оборудвахме съвременна лаборатория за реставрация и консервация на документите. В момента тече засилен процес по дигитализация на обработените документи и на създаването на застрахователен фонд на архива.


Нашата читалня

Вече стана дума за отношението ни към важността на задачата да осигурим максимален достъп до документите. През всичките тези години не е имало ден, в който колегите от отдел „Обслужване на граждани” – и в приемната, и в читалнята, да не бъдат затрупани от работа. Да приемат заявления, да консултират хората за правата им, да следят за спазване сроковете при затруднената кореспонденция с институциите, които все още не са предали изцяло архивните документи на комисията. До 20 февруари 2012 година читалнята ни е посетена от 7697 души.

На графиката виждате какъв е бил интересът през годините от страна на гражданите да се запознаят с документите за тях или за близките им.


Вярно, читалнята ни е малка, но на този етап срещаме разбиране от страна на посетителите й, защото сами виждат, че възможностите ни с площта са ограничени.

Приятно ми е да отбележа и факта, че интересът от страна на журналистите и изследователите също бележи значителен ръст във времето. Специално за изследователите създадохме научно-справочен апарат, включващ архивните единици, които се съхраняват в нашия централизиран архив. Повиши се интересът и от страна на чуждестранни изследователи. Въз основа на разсекретените документи започнаха да излизат различни книги, да се правят сценарии за филми. На графиката ясно проличава тенденцията към нарастване броя на заявителите.

 

Публичната дейност на комисията

Следвайки политиката ни да разширяваме достъпа до разсекретените документи на бившите тайни служби комисията започна разгърната издателска дейност. За две години и половина подготвихме и издадохме 9 документални сборника на значими теми: „КГБ и ДС – връзки и зависимости”; „ДС – структура и основни документи”; „ДС и промените в България – 1944-1947”; „Международният тероризъм в документите на ДС”; „ДС - политическа полиция”; „ДС и образованието”; „ДС и Пражката пролет”; „ДС и краят на тоталитаризма”; „Военното разузнаване – през комунизма". Всяко едно книжно тяло е придружено от разширен електронен вариант, в който са включени много повече документи. Интересът на обществото се оказа голям към тази страна от дейността на комисията. По-важен за нас е фактът, че по този начин разширяваме достъпа и до служебните документи на бившите тайни служби и въз основа на тях на изследователите е много по-лесно да описват и анализират близката ни история. Тези документи са качени в сайта на комисията и могат да се ползват от изключително широк кръг от потребители.

През мандата си комисията активно си сътрудничеше с държавни институции, неправителствени и обществени организации. Тя организира четири представителни международни конференции и предостави трибуна на изследователи и общественици да анализират дейността на бившите тайни служби през призмата на документите. Продуцира документалния филм „Досието на ДС”. Беше съорганизатор на две големи изложби. Издаде две брошури, разказващи за дейността на комисията. Отпечатахме 8 бюлетина с решенията си. Членове на комисията участваха в представителни научни форуми, дискусии, конференции у нас и в чужбина. Всичките си изяви подробно сме описали в Обобщените данни за работата на комисията през мандата й, и те са качени на интернет страницата ни.

Сайтът на комисията също се популяризира през годините. Само за последната година броячът му отчита посещаемост от близо милион и 400 хиляди потребители. Открихме нова рубрика „Проверени лица”, в която изнасяме данни и за лицата, на които е извършена проверка, но не е установена принадлежност. Предвид още по-голямата прозрачност и възможност да се избегнат тенденциозните внушения ние ще предложим на законодателя да разпореди законовото качване на интернет-страницата на комисията и документите, въз основа на които е установена и обявена принадлежност на съответните лица.

Тук искам също да направя едно уточнение. Трябва да е ясно, че и при корекция на закона в тази посока, това ще бъде дълъг технологичен процес. Идеята за качването на делата в интернет обаче не бива по никакъв начин да отменя съпътстващото решение на комисията. Внушенията „Всичко да се качи наведнъж в интеренет”, не само е невъзможно технически, но ако това не води до оповестяване имената на лицата, заемащи публични длъжности или изпълняващи публична дейност, по описания от законодателя ред, със сигурност ще се стигне до размиване на информацията и опорочаване смисъла от разкриването на досиетата. Вероятно подобни декларации целят именно това.


Международно сътрудничество

Днес сред нас са и нашите приятели от партньорските ни организации. Спомням си как преди 4 години заедно учредихме Европейската мрежа за съхранение на архивите (ЕМСА). Тогава България бе една от последните държави, участнички в ЕМСА, която бе пристъпила към законовото разкриване документите на бившите си тайни служби. Днес, в качеството си на председател на международната организация, ще предадем щафетата на колегите си от Словакия. През тези години на тесни контакти имаше много какво да се учим от партньорите ни. Близкото ни сътрудничество, обмяната на идеи и опит бе особено ценно за нас.

Съвместно също постигнахме не малко. Организирахме десетки международни форуми, издадохме обща брошура, участвахме в организирането на изложба. Често се срещахме, за да споделим мисли, да разкажем за бъдещите си планове. Не мога да не изкажа своята искрена благодарност за сътрудничеството на всички колеги, но най-вече на партньорите ни от Германия и Полша, с които сключихме двустранни споразумения и пристъпихме към реализацията на съвместни проекти, свързани с размяната на документи, започнахме практическа обмяна на опит между служителите на двете институции.

Установихме контакт и с Международния център „Удроу Уилсън”, с който подписахме Меморандум за разбирателство. Наши представители участваха в конференция, свързана с разсекретяване архивите на ЦРУ от годините на Студената война. Оттам тръгна и идеята да работим по мащабния проект, свързан с международния тероризъм и секретните документи от времето на Студената война.


И няколко думи за човешкия капитал

Нееднократно стана дума за състава на комисията, която през всичките години доказа способността си да работи в екип. Радвам се, че администрацията на комисията също доказва умения да работи в екип. Близо 90 % от нашите сътрудници са млади хора, които са не само добре подготвени специалисти, но и проявяват завидно чувство за отговорност в работата си. Използвам случая да им благодаря и да им кажа, че постигнатото е наше общо дело.


В заключение ще споделя няколко идеи за актуализация на закона

Те са продиктувани от практиката и са в посока на разширяване обхвата на проверките, на неговото отваряне. За пет години, по скромна наша преценка, комисията свърши голям обем от работа. Резултатите са налице. В хода на нашата работа натрупахме и немалко опит. Вече оцених закона, който изпълняваме, като добър и работещ. В него обаче са налице известни несправедливости. В името на равнопоставеността ще си позволя да предложа няколко идеи за промени, свързани с разширяване обхвата на извършваните проверки.

Най-невралгичен се оказа член 26-и от закона, в който се посочват лицата, на които задължително трябва да се направи проверка. В т. 2 от ал. 1 на закона се  посочва, че това са „лица, заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 година ДО влизането в сила на този закон”. Тоест не се включват онези лица, които са заемали публични длъжности след влизането на закона в сила. Логично е периодът да се разшири до момента на проверката.

В същия член 26, ал. 1, т. 3, е записано, че установяването на принадлежност се отнася за „лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност КЪМ деня на влизане в сила на този закон”. Предложението ни е проверката да се разшири и преди влизането на закона в сила т.е. тя да започне от 10 ноември 1989 г., както и да се прави проверка и след извършването на кадрови промени.

От практиката установихме и някои затруднения, свързани с непрецизното изписване на част от длъжностите, въз основа на които трябва да проверяваме за принадлежност публичните лица. Ето защо ще си позволя да споделя идеи за прецизирането на някои текстове от закона. Тези предложения са свързани с логиката на йерархичната структура в Министерството на вътрешните работи. В член 3, ал. 1, т. 14 са изброени длъжностите, които подлежат на проверка. Няма да ги изреждам всички, който се интересува може да ги види в закона. Тук забелязваме обаче законодателен пропуск. В изброения списък са посочени началниците на отдели и началниците на сектори в районните полицейски управления на МВР, а са пропуснати по-висшите длъжности на заместник-началниците на управленията и на заместник-началниците на отделите.

Идентичен е и случаят с медиите. Към чл. 3, ал.2, т.1 от закона, при изреждане длъжностите за проверка, са пропуснати управителите на печатните издания и електронните медии. Не е логично да се проверяват водещите рубрики, а управителите им – не. Ние предлагаме да се включи проверка и за управителите.

Предлагаме и една корекция в чл. 9, в който се посочва, че комисията разкрива и обявява имената на българските граждани, заемали или заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност, да се добавят и кредитните длъжници, които по силата на чл. 26, т. 4 от закона подлежат на проверка и установяване на принадлежност.


***

Струва ми се, че продължих доста дълго, но вярвам, че ще ми простите. Все пак отчитам не само петгодишен период, но за нас това бе период, наситен с изключително много дейност. Разбира се, в изложението си пропуснах и много детайли, но от първия си ден се стараехме да бъдем максимално отворени и прозрачни в поведението си. Може да звучи нескромно, но успяхме да изградим ИНСТИТУЦИЯ, чиято дума тежи в обществото. Надявам се това да е направило впечатление.

Който се интересува от подробности може да ги открие в редовните ни шестмесечни доклади пред Народното събрание, както и да се поразрови в сайта ни comdos.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов