|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
По-голяма отговорност носят щатните служители, а не доносниците ПДФ Е-мейл
COMDOS - Комисията Костадинов
Написано от Държавна сигурност.com   
Вторник, 07 Юли 2015 08:52
Share

alt

Има пряка зависимост между Държавна сигурност и икономическите структури и групировки на прехода. Ясни взаимовръзки се виждат и по отношение на т.нар. кредитни милионери, казва председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов пред „Медиапул”, интервю, което desebg.com препечатва.

Той не приема тезата за "добрите" служители на бившата ДС и лошите доносници и е на мнение, че бившите служби са работили основно за осигуряването на ръководната роля на партията (БКП), а не в интересите на държавата.

Евтим Костадинов вижда бъдещето на ръководената от него Комисия като Институт за национална памет и се противопоставя на исканията събраните архиви да бъдат предадени на държавните архиви, тъй като това създава нова възможност за въздействие върху тях.

 

Получихте ли вече всички архивни документи на военното и цивилното разузнаване, които дълги години отказваха да изпълнят закона за досиетата и да ви ги предадат?

– Все още не, но вече е създадена необходимата организация за предаването на документите. Това не може да стане с едно действие. Документите в служба "Военна информация" към Министерството на отбраната са повече от 2/3 от това, което вече са предали. Поне това са нашите очаквания, създали сме план за приемането и предаването, определени са хората, които ще работят по него и вече започна самият процес.

По друг начин стои въпросът по отношение на Националната разузнавателна служба (НРС) – там сме вече на финала. Остават определени архивни единици и най-късно в началото на есента ще приключи предаването на документите.


Двете служби предадоха ли вече имената на ръководителите им, които подлежат на проверка съгласно закона?

– По този въпрос все още са в ход съответните преговори и уточнения. Все още не са дали списъци за проверката по чл. 3 на закона (бел.ред. списъци за проверка с имената на директорите, заместник-директорите, директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори в тях).


Докъде стигнахте с проверките на т.нар. кредитни милионери?

– Проверката не е завършила и няма да приключи скоро. Това е най-трудоемката и ангажираща проверка. Необходимо е да се събира изключително много информация допълнително от Агенцията по вписванията, от съответните банки и други.

Много от сроковете за съхраняване на архивните документи вече са изтекли и това създава големи проблеми на Комисията по установяването на лицата, които са взимали тези управленски решения за тегленето и усвояването на средствата.

В крайна сметка обаче вече има много решения и ще продължим да работим.


Какъв е вашият анализ на тези проверки? Потвърждавате ли тезата, че ДС е дала предимство в забогатяването. Виждате ли пряка зависимост между досиетата и групировките и икономическите структури на прехода?

– С една дума: да.


Бихте ли посочили взаимовръзките?

– Винаги съм призовавал изследванията да се правят много по-задълбочено. Има много имена, които в публичното пространство не са известни и не говорят нищо, но когато започне да се разплита веригата, се установява, че много от тях са в много тясна зависимост с определени други публични лица.

Така в крайна степен се стига до зависимостта, че не случайно са отпуснати тези кредити на дадена фирма. Има много случаи в моята практика, в която се налагат данните и се стига до извода за такава определена зависимост. Друг е въпросът е до каква степен тези случаи са публично известни.


Какъв тип са тези свързващи лица – щатни служители...

– Има и щатни служители, има и така да се каже техни поставени агенти, сътрудници, които по един или друг начин са взаимосвързани. Има много поставени хора в управителните и контролните органи на дадени банки, после на други места и т.н

Трябва да се отдели много време, за добра изследователска дейност и добър анализ, който да информира обществото. Това е въпрос на желание и на изследователи.


Къде виждате аналогиите между тогавашните банки и КТБ?

– Като наложиш схемата, виждаш че няма нищо ново. През 1996 г. бяха обявени във фалит банки, имаше и фалити на т.нар. финансови пирамиди, които набираха средства с много висок лихвен процент.
Ако всички тези неща бяха наложени от съответните институции или органи, можеше да се стигне до извода, че КТБ върви по същия път.


Анализирайки толкова много документи, какво ви е мнението по въпроса доносниците или щатните служители на бившите служби са засегнали и навредили на повече човешки животи?

– Аз бих казал, че този, който поставя задачата, винаги е водещ. Другите са я изпълнявали по един или друг начин добросъвестно или не. Но този, който е поставял задачите, според мен, той е водещ и бих казал, че по-голямата отговорност трябва да легне върху техните плещи.

Някои бивши кадрови служители налагат в общественото пространство разграничение между доносници и кадрови служители, работили по думите им за Родината.

 Това е опит да се обезличат целите на закона и политическата воля зад него. Да се сподели, че не е работено в посока за осигуряването на една политическа партия до 1989 г., а за страната като цяло.

Във всички документи и инструкции е водещо осигуряването на водещата роля на партията. Именно тук възниква големият спор. Има едни определени служители, които по един или друг начин, са изпълнявали задачите като цяло в интерес на страната.

В моята осемгодишна практика, откакто се занимавам в тази област, може би един или два случая, в които ми е направило силно впечатление тяхната дейност и анализаторска преценка. Тази добра тяхна оценка е била предоставена на съответното ръководство, но не е била взета под внимание.

 
Само един или два случая!

– Да, в които те са допринесли със своята работа за държавата, като цяло.


Много от противниците на закона и Комисията изваждат тезата "агентите на ДС вече са ясни и какво от това". Как бихте я коментирали?

– Всеки, който пожелае, може лично да дойде, да се докосне до архивните документи и сам да ги прочете, ако не желае повече да бъде обработван от който и да е. Митът е разбит. Тези документи са общодостъпни. Документите за лицата, извършващи публични дейности, са общодостъпни и всеки може да дойде да ги прочете.

Всеки може сам да направи своя извод, а не да си създава мнение от думите на различни експерти – добронамерени или защитаващи определени тези.

Силата на закона е, че ако някой е решил да става публична личност, трябва да е наясно, че обществото ще е максимално информирано за него.


Какви проверки предстоят на Комисията и имате ли достатъчен ресурс да се захванете с кандидатите за местните избори?

– Да, продължаваме да изпълняваме закона. Работим по списъка на кредитните милионери, по лицата, участвали в приватизацията на държавни и общински предприятия. Създали сме съответната организация и за местните избори. В очакване сме дали политическите партии ще пожелаят да направят предварителна проверка на кандидатите си за общински съветници и кметове. Имаме практиката и необходимата техника и мисля, че ще се справим.


Как виждате бъдещето на Комисията и архивите на бившата служба?

– Споделих пред Народното събрание, че Комисията работи активно и си е поставила задача до края на втория й мандат да прибере всички архивни единици от съответните ведомства, както е определено по закон, да изпълни задължителната проверка по чл. 3 и да докладва пред депутатите в края на мандата, че сме създали възможността, условията и материалната база за създаването на Институт за национална памет.

Засега виждам противоречиви мнения сред дадени политици. Решението е въпрос на политическа воля.

Нашата задача е да изпълним закона. Считам обаче, че бъдещето на Комисията и този архив е създаването на Институт за национална памет, а не както някои хранят надежди – документите да бъдат предоставени на държавния архивен фонд. Това би означавало една нова възможност за въздействие върху архива.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов