|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
В Германия лустрацията продължава, в Румъния съдят комунистически престъпници, а в България ДС си има парламентарна група ПДФ Е-мейл
COMDOS - Комисията Костадинов
Написано от Христо Христов   
Вторник, 26 Ноември 2013 12:30
Share

alt
След падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. в Германия никога не е имало политически спор за отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност на ГДР, а недопускането на нейни служители на държавни постове е продължено до 2019 г. Това заяви Ханс Алтендорф от Федералния комисариат за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР на откритата днес в София международна конференция „„Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от комисията по досиетата.

Андрей Мурару, президент на Института за разследване на комунистическите престъпления и паметта на румънското изгнание, заяви, че през годините на прехода в Румъния са били водени само 4 съдебни процеси срещу представители на бившия комунистически режим, като общо 69 лица от бившия режим са обвинени в геноцид. Тази година нещата са се променили, тъй като прокуратурата е повдигната обвинения срещу бивш шеф на затвор и бивш началник на концлагер при комунизма. И двете обвинения са за геноцид срещу жертви на комунистическия режим в Румъния до 1989 г. „Направените разкрития по тези два случая потресоха румънското общество, а те бяха отразени от стотици водещи местни и чуждестранни медии”, посочи Андрей Мурару.

„Във всеки един български парламент от ноември 1989 г. комунистическите тоталитарни служби винаги са имали своя парламентарна група”, заяви журналистът Христо Христов, основателна сайта desebg.com, който говори за влиянието на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб върху политическия елит по време на прехода.

 

alt

 

В последните три парламента - 40-то Народно събрание 2005-2009 г. агентите са 19 депутати; в 41-то Народно събрание 2009-2013 г. – 12 и в настоящото 42-то Народно събрание – 13 души. Общият брой на сътрудниците на комунистическите тайни служби, преминали пред парламента, са 159 депутати, като почти всички парламентарно представени партии са имали агенти – БСП, ДПС, СДС (до 1997 г.), „Атака”, ГЕРБ.

Парламентът не е единствената институция, където след рухването на комунистическия режим са се инфилтрирали агентите. „Подобно е положението и в изпълнителната власт”, посочи Христов. От 12 правителства от 1990 г. насам, включително и три служебни, нито едно не е сформирано без присъствие на агенти на ДС или разузнавателните служби на БНА (действащият в момента 13-и кабинет на Орешарски не е проверен все още от комисията по досиетата).

Единственият период, в който в Министерски съвет няма агенти е през 2011-2013 г. след като премиерът Бойко Борисов се освобождава от двама членове на кабинета си (министър Божидар Димитров и зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров), които са с досиета.

Най-много агенти има в самостоятелния кабинет на БСП  януари 1995 г. – януари 1997 г. – общо 23 души министри и зам.-министри, начело с премиера Жан Виденов. При това управление процъфтяха финансовите пирамиди, беше срината банковата система, инфлацията стопи спестяванията на хората и в същото време намали милионите задължения на кредитните милионери, страната беше доведено до икономическа и финансова катастрофа.

Христо Христов даде пример с два случая, които са емблематични за влиянието върху политическите процеси в България – президентът (2002-2012) Георги Първанов – агент „ГОЦЕ” и дългогодишният лидер на ДПС (днес почетен председател) Ахмед Доган – агент „АНГЕЛОВ”, „СЕРГЕЙ” и „САВА”.

В международния форум участват специалисти и експерти от Германия, Латвия, Полша, Румъния и България.

 

alt

 

Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов откри конференцията, като приветства участниците, сред които има и репресирани, и изследователи.

Зам.-министърът на вътрешните работи Йордан Грамов посочи, че от 2010 г. МВР е най-големият архивно-документален донор на комисията. „Предадени са изцяло личните и работни дела на секретните сътрудници, както разработките над обектите, следствените и съдебни дела, регистрирани по отчета на ДС, както и справочния апарат по линия на информационната система СОУД, предадени са и делата, свързани с административно-управленската дейност, т. нар. служебен архив”, заяви Грамов.

Към момента на комисията са предадени над 2 млн. архивни дела, над 1,5 млн. т. нар. паспортни преписки. В момента се предават личните дела на служителите на ДС. „Сътрудничеството с комисията е осъществено професионално. МВР ще продължи издаването на документи по Закона за политическата и гражданска реабилитация. Надявам се, че конференцията ще допринесе да достигнем до мъдростта от поуката”, заключи той.

При откриването на конференцията от името на комисията по досиетата нейният председател връчи почетна програмата и връчван на почетно отличие на Българския хелзинкски комитет за отстояването на процеса за отваряне на архивите на бившите комунистически служби.

 

Очаквайте подробности.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов