|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Евтим Костадинов: Атаките срещу закона за досиетата и комисията не са спирали ПДФ Е-мейл
COMDOS - Комисията Костадинов
Написано от Христо Христов   
Сряда, 30 Октомври 2013 17:04
Share

alt

Сайтът desebg.com публикува доклада на председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов, изнесен на кръглата маса „Предизвикателствата през отварянето на досиетата в България” на 29 октомври 2013 г. в Народното събрание и организирана от фондация „Конрад Аденауер”. Оригиналното заглавие на доклада е „Комисията по досиетата – състояние и перспективи”, вътрешните подзаглавия са на сайта.

 

Уважаеми дами и господа,

 

В началото на своето изказване бих искал да благодаря на организаторите за поканата да участваме в този форум и за предоставената ми възможност да споделя пред вас извършената дейност от Комисията по досиетата и да подчертая нейните бъдещи задачи в момент, в който отново се възбужда дискусия около необходимостта от нейното съществуване.


Полемиката за досиетата в България

Темата за архивните документи на бившите тайни служби на НРБ е сред малкото, които не слизат от полето на политическата полемика през всичките години на преход. Добре ни е известно, че в периода 1990-2006 г. бяха създавани няколко комисии, които имаха за задача да осветят публичните лица, сътрудничели на тези служби и заемали високи постове в управлението на държавата.

 

alt

 

Опитите предшестващите комисии да решат веднъж завинаги проблема с битуващата теза за тайните зависимости, базирани на връзки с Държавна сигурност, оставаха половинчати. Решенията им винаги биваха съпътствани от целенасочено възбуждане на обществено напрежение, което бе повод те да бъдат закривани.

Цялата тази половинчатост на нещо започнато и недовършено наслояваше в обществото усещането за задкулисие в политиката, за политически сделки, за черна търговия със секретни папки, за политически рекет.

На 6 декември 2006 г. 40-ото Народно събрание прие Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Този закон бе приет в отговор на препоръките в Декларацията на Пленарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 8 юли 1997 г. и препоръката на Комитета на министрите към страните-членки на Европейския съюз относно Европейската политика за достъп до архивите от 31 октомври 2000 г.

Неговото приемане е и в резултат на обществената потребност, изразявана многократно от отделни политически сили, от различни неправителствени организации и от хора, лично засегнати от репресивните методи на Държавна сигурност. Искам да припомня, че сега действащият Закон за досиетата бе израз на консенсус между всички парламентарно представени партии в 40-ото Народно събрание.

 

alt

 

В обсъжданията около неговото създаване взеха участие не само политици, дейци на неправителствени организации, но и представители на реформираните силови структури на Министерството на вътрешните работи, на разузнавателните органи и на Министерството на народната отбрана.


За атаките срещу Комисията

По силата на закона бе създадена и т.нар. Комисия по досиетата като специален независим държавен орган, който да установява и обявява принадлежността към ДС и разузнавателните служби на БНА на публичните лица в държавата.

Законът „...НЕ възлага на Комисията правомощие да прави оценка на лицата, за които установява принадлежност при извършената проверка по наличните документи. Комисията не извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения.”

Навярно някои от вас вече са открили, че последните ми думи са цитат от решение № 4 от 26 март 2012 г., в което Конституционният съд излезе със становище по заведено дело по искане на Върховния административен съд за противоконституционност на няколко члена от Закона за досиетата.

След това категорично становище на Конституционния съд получихме надежда, че в една по-спокойна среда ще довършим докрай законовите си задължения, че перманентните атаки срещу работата на Комисията ще намалеят и че през втория й мандат ще имаме възможността да вдигнем още по-високо летвата на изискванията спрямо качеството на дейността ни.

 

alt

 

Днес обаче отново съм изправен пред вас да говоря за работата на Комисията и за необходимостта от нея. Правя това, принуден от обстоятелствата, независимо, че при създаването си, тя имаше пълната подкрепа от страна на парламентарно представените партии в 40-ото и 41-ото Народно събрание при приемането в пленарна зала на внесените 11 доклада с отчет за работата на Комисията и два последни доклада, приети от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 42-ото Народно събрание – отново с политически консенсус.  


За дейността на комисията

В много едри щрихи ще направя пред вас един обобщен доклад на свършеното за периода от 6 април 2006 г. до 29 октомври 2013 г. и ще подчертая бъдещите ни задачи. За разглеждания период Комисията е:

  • проверила за принадлежност 166 236 лица;
  • обявила е принадлежност на 7 944 лица;
  • установила е принадлежност на 8 766 лица;
  • излязла е с 578 решения;
  • на сайта си е публикувала 372 решения.

При извършването на проверки за принадлежност Комисията стриктно се придържа към реда на чл. 3 и чл. 26 от закона на изброените по значимост длъжности и дейности, които законодателят е степенувал, предвид важността на заеманата публична позиция и предвид интереса на обществото.

Няма да изброявам на кои длъжности и дейности досега Комисията е направила проверки, защото решенията й са качени на нейната интернет страница. Ще обърна внимание обаче, че съгласно чл. 3, ал. 1 за публичните длъжности не сме изпълнили законовото си изискване по т. 16 за проверка на директора, заместник-директорите, директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори в служба „Военна информация” към министъра на отбраната и на директора, заместник-директорите, директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на секции в Националната разузнавателна служба. Причината е, че цитираните служби и досега не са дали списъците с имената на подлежащите на проверка, които са длъжни да ни предоставят по закон.


Проверките за принадлежност през 2013 г.

Продължава проверката в общините. Предстои да бъдат проверени общините в още 21 области. Предстои и проверката на лицата на длъжност в органите на Европейския съюз, Организацията на Северноатлантическия договор и в другите международни организация, в които членува или в чиято дейност участва Република България.

Поради непрекъснатите кадрови промени във ведомствата Комисията извършва и ще извършва проверка на новоназначените или новоизбраните лица на публична длъжност или извършващи публична дейност – при кадрови промени.

Във връзка с последната промяна на Закона от 2012 г. предстои проверка на лицата, извършвали публични дейности от 10 ноември 1989 г. Комисията направи такава проверка на лицата, изброени в точки от 1 до 6 от чл. 3, ал. 2 за периода от приемането на закона, а сега трябва да разшири назад във времето обхвата на своята проверка. Предстои да провери и останалите лица, извършвали или извършващи публична дейност съгласно споменатите чл. 3, ал. 2 за точки от 7 до 14.

 

alt

 

Добре е известно, че в момента тече проверка на банките и кредитните длъжници. До сега Комисията е проверила 17 банки и е излязля с 20 решения, с които е обявила принадлежност на представители на техните управителни органи. По отношение на т.нар. кредитни милионери Комисията е излязла с 6 решения за 5 банки. Информацията е качена на нашата интернет страница. Предстои проверката на по-голямата част от лицата по това законово изискване.

За лицата по отменения параграф 12 мога да посоча, че няма скрити лица. За 28 лица имаше предложение на отменения параграф 12, но след неговата отмяна, на ново заседание и обсъждане на документите, Комисията излезе с решение, като тяхната принадлежност бе обявена в публичното пространство.  


Изграждането на Централизирания архив

Много важна част от нашата дейност е тази по създаването, съхранението и използването на документите на централизирания архив на Комисията. Обществото добре е запознато с изградената материална база на архива в Банкя, където се съхраняват документите. Комисията успя да направи най-модерните архивохранилища в България, оборудвани с най-съвременна техника по опазване и съхранение на архивни документи.

 

alt

 

По думите на чуждестранните ни партньори, нашата материална база е най-добрата сред тези на архивите на бившите тайни служби на държавите от бившия Източен блок.

От създаването на Комисията започна и процесът по събирането на документите. За периода от 7 април 2007 г. до 29 октомври 2013 г. броят на приетите и заведени в архивохранилищата й документи възлиза на 1 468 938 архивни дела, съставляващи близо 14 километра. Картите и картончетата са 2 046 303 броя. Като това са данни само за документите на хартиен носител.

Има и такива на електронен носител, на негативи и на филмови ленти. Тук отново ще обърна внимание на факта, че служба „Военна информация” и Националната разузнавателна служба, освен споменатите списъци за проверка, все още не са предали всички документи, които са длъжни по закон да предадат на Комисията. Нашето искане датира от 30 октомври 2009 г., но резултатът от окончателното приемане на тези документи не е налице, въпреки обещанията по време на  срещата при президента през април тази година.   

По дейността, свързана с подготвянето на справки, паспортизацията на делата, въвеждането на данни в електронните описи – вече достъпни чрез сайта на Комисията, изготвянето на научно-справочния апарат, сканирането, копирането, качването на електронен носител, реставрирането на делата  няма да се спирам, но не мога да не отбележа, че това е една много мащабна работа, свързана със специализираната дейност на добре обучени експерти. Комисията работи с 93-ма млади служители, назначени на щат, завършили архивистика и история и намерили точното работно място за своята професионална реализация.

 

alt

 

Искам да посоча, че нашите колеги от Германия работят с 2 300 щатни бройки, а колегите от Полша до 2012 г. работиха с 3 000 служители.


Общественият интерес към досиетата

За интереса към дейността на Комисията говорят още едни цифри. Това е броят на подадени заявления от страна на гражданите, желаещи да се запознаят с документите за тях самите или за техните близки. За времето от 7 април 2007 г. до 29 октомври 2013 г. 8 794 граждани са се запознали с документи, съхранявани за тях в архива на ДС и РС на БНА. Удостоверения за репресия са получили 6 202 души. Потокът от граждани в приемната и читалнята на Комисията не намалява. За да отговорим на нарасналия интерес през втория мандат на Комисията разширихме нашата читалня.

 

alt

 

В последните години ярко се откроява и тенденцията на засилен интерес към архивните документи от страна на изследователите. В читалнята на Комисията с архивни дела по теми с научна цел са се запознали 1 286 изследователи. Годишно вече излизат по няколко книги, написани върху документи, прочетени от архивите на Комисията.

Още от втората година на своята работа Комисията се ориентира към издаването на документални сборници. До момента от поредицата „Из архивите на ДС” са издадени 10 тома.

 

alt

 

През втория си мандат Комисията засили тази дейност и до края на годината предстои да бъдат издадени още 5 документални сборника. Работим по разгърнати съвместни проекти и с други институции и организации.


В европейската мрежа на институции, натоварени с преодоляването на тоталитарното минало

Особено значение Комисията отдава и на международното си сътрудничество. От началото на своето създаване Комисията успя в много кратки срокове да извоюва международен авторитет. Ние сме последната държава сред страните-членки на Европейския съюз, принадлежали към т.нар. Източен блок, приели действащ закон и избрали Комисия. България в момента е припозната от своите партньори по това направление. Самите те отчитат, че българската Комисия с добре разписания си закон и с интензивната си работа ги е догонила.

България е и сред основателките на Европейската мрежа за съхранение на архивите, съкратено ЕМСА, в която членуват още Германия, Чехия, Словакия, Унгария, Полша и Румъния. В началото на тази година към мрежата бяха приети като страни наблюдателки Латвия, Литва, Естония и Словения. Съществуването на такава авторитетна организация само по себе си е доказателство, че става дума за специални архиви.

За нас сътрудничеството с нашите партньори се оказа много полезно, защото техният опит през годините доказа как с отварянето на досиетата на тоталитарните тайни служби, обявяването на принадлежност към тях и дори въведена лустрация, пред техните общества се отвори по-широк хоризонт за канализиране на обществената енергия в посока на бъдещето. Там оценката на тази страница от миналото се случи още в началото на прехода и по много по-категоричен начин.  

 

alt

 

Припомням, че още в самото начало към Комисията имаше отрицателно доверие и минимална познаваемост в обществото. Това вече е преодоляно и стигайки до изпълнение на три четвърти от законовите изисквания отново се поставя въпросът за закриване на Комисията.


За опасността обществото да бъде лишено от публична информация

С прекратяване на дейността на Комисията в този момент ще се подходи несправедливо към обявените публични лица. Няма да се събере и подреди изцяло архивът. По този начин обществото ще се лиши за пореден път от публична информация и до достъп до тези архивни документи на бившите тайни служби.

Отново ще се създаде възможност да се спекулира с информация и документи и най-вече с интервенция върху тях. Вместо да се сложи край, ще се създадат различни възможности – въпросът за агенти, картончета и архивни документи в бъдеще отново да се повдига и решава.  

Уважаеми организатори, участници и гости,

Мнозина от вас следят нашата работа и са добре информирани, затова възнамерявам да се огранича със споделеното пред вас до тук. Бих искал да направя само един извод, че работата по разкриване на документите, установяването и обявяването на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА на публичните лица, и най-вече по събирането и подреждането на архивните документи, съвсем не е приключила. Законът изисква много повече от нас.

В този смисъл, ние, спазвайки го, сме мотивирани да свършим работата, която законодателят ни е възложил. Крайната оценка нека да бъде на обществото, а не на политическата конюнктура на деня.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов