|

S5 Box


Warning: preg_match() [function.preg-match]: Delimiter must not be alphanumeric or backslash in /home/hristoh/public_html/desebg/modules/mod_s5_box/tmpl/default.php on line 23

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
За какво се интересуват германците от архивите на Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
COMDOS - Комисията Костадинов
Написано от Христо Христов   
Петък, 28 Юни 2013 15:57
Share

alt

Германски депутати и специалисти от Федерална фондация за преоценка на диктатурата на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП, комунистическата партия в бившата ГДР) останаха впечатлени от организацията на работа в архива за документите на комунистическите тоталитарни служби в България.

Това стана днес, след като те посетиха Централизирания архив за документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА в Банкя, изграден от комисията по досиетата и открит през 2011 г.

Там бяха посрещнати от председателя на комисията Евтим Костадинов и заместника му Айруш Хаджи. Пред чуждестранните гости Костадинов обясни значението на закона за разкриване на документите на комунистическите тайни служби, приложението му и представи дейността на комисията през последните шест години. Германската делегация включва близо 20 души  – депутати от Бундестага, ръководители на музеи, мемориални комплекси, представители на сдружения на жертви на режима, служители на институции, отговарящи за документите на ЩАЗИ, службата за Държавна сигурност в бившата ГДР, както и учени и специализирани журналисти.

 

alt

 

Големият интерес към действието на закона и дейността на комисията от страна на германските специалисти се прояви в дискусията, продължила повече от час.

Мария Хок, заместник-директор на Фондация „Берлинската Стена” се поинтересува какви документи има в архивите на ДС за избягали граждани на ГДР и дали този проблем е проучван от български изследователи.

Евтим Костадинов поясни, че още през 2008 г. германската комисия за документите на ЩАЗИ е проявила интерес и е запозната от българския й партньор с наличните архиви. „Всеки, който желае, може да получи достъп до тях”, каза Костадинов. Той допълни, че историкът Момчил Методиев и журналистката Мария Дерменджиева работят по проект под заглавие „Българската стена”. В него темата за бягствата през българската граница на чужди граждани при комунизма, включително и на източногерманци, се изследва подробно.

 

alt

 

Маргарет Щаф от германската служба за документите на ЩАЗИ се поинтересува дали  на комисията трябва да получава и други документи, освен събраните в Централизирания архив в Банкя и по какви проекти работи тя. Евтим Костадинов поясни, че около 80 процента от всички архиви, с които комисията трябва да разполага, са вече получени. Предстои получаването на архивни документи от военното разузнаване и от затворите. „Поставили сме си за цел през втория мандат на комисията да работим така, че в края тя да се превърне в Институт за национална памет”, обясни председателят на независимия държавен орган.

Други представители на делегацията се интересуваха в какви срокове комисията предоставя документи за ползване и какъв е броят на унищожените архиви. Костадинов отговори, че по закон срокът е едномесечен. В някои случаи комисията отговаря и в по-кратки срокове, особено когато интерес към документите има от страна на медии и изследователи.

На гостите от Германия беше разказано, че през януари 1990 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев подписва строго секретна от особена важност заповед, с която една част от архива е прочистен. „Унищожени са около 150 000 архивни дела, но за наше щастие не са унищожени картоните и регистрационните дневници”, посочи Костадинов. По тях комисията установява принадлежност, включително и в случаи, когато самото дело на даден сътрудник е унищожено.

 

alt

 

Щефан Трьобст, доктор по философия и история, запита дали комисията използва при работа в архивите бивши служители на ДС, тъй като в Германия имало отделни случаи. Евтим Костадинов обясни, че нито сред членовете на комисията, нито сред нейната администрация от малко над 100 души има сътрудници на бившите тайни служби. „При работата си не контактуваме и не използваме информация от бивши служители на ДС”, бе категоричен той.

Силвана Хилигер, работеща към омбудсмана на провинция Бранденбург, и отговаряща за управлението и политико-историческото образование, постави въпрос дали законът за досиетата има срок за действие. В отговор гостите разбраха, че законът няма определен срок, но комисията по досиетата има 5-годишен мандат, който може да бъде удължен от парламента и такова решение вече е взето през май 2012 г.

Д-р Мартин Бьотгер, председател на Център Мартин-Лутер-Кинг за свобода от насилие и граждански кураж в Юго-Западна Саксония, сподели, че в Германия все повече граждани се интересуват дали са били следени по време на режима на ГЕСП, но често получават отрицателен отговор от германската комисия и остават неудовлетворени. Неговият въпрос бе дали в България има подобни случаи. „Да и при нас е така. Често гражданите, за които комисията не открива материали в архивите, са разочаровани от този резултат и някои от тях ни се сърдят, но ние установяваме само това, което е останало в архивите”, отговори Костадинов.

 

alt

 

Ана Камински, ръководител на Федералната фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП, попита дали репресираните от комунистическия режим хора могат да се обърнат към лицата, които са ги преследвали и дали има последствия от огласяването на досиетата. Костадинов обясни, че всеки засегнат има право да получи имената на лицата, които са донясяли за него, както и имената на офицерите, водили разработката срещу него. Ако желае жертвата може да се срещне с тези лица. „Всеки репресиран може да направи тази информация публично достояние. Колкото до последствията на закона, неговата цел е обществото да научи кой кой е в държавата, да има възпираща мярка за лица, които се кандидатират за публична дейност и да спре политическия рекет с досиетата”, заключи Евтим Костадинов.

Маркус Пийпър, отговарящ за паметниците и мемориалните комплекси към Федералната фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП, запита дали в досиетата на жертвите на комунизма се заличават имената на третите лица. Беше му обяснено, че всеки човек може да се запознае с досието си и да прочете абсолютно всички имена в документите. При предоставяне на копия от тях обаче се аномизира чувствителната информация за т. нар. трети лица или имената им.

 

alt

 

В края на дискусията Ана Камински попита дали членовете на комисията са получавали заплахи. „Директни – не, но индиректни – да”, отговори пестеливо Евтим Костадинов, подчертавайки че противници на комисията са хора, които не желаят да се научи истината за част от близкото минало.

На германската делегация беше дадена възможност подробно да се запознае с архива, в който се съхраняват документите на репресивния апарат на БКП в периода 9 септември 1944 г. – юли 1991 г.

 

alt

 

Високопоставената делегация от Германия е на посещение в България, организирано от Федералната фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП. Целта е германските специалисти да се запознаят с комунистическия режим в България и да създадат контакти за бъдеща съвместна дейност.

Федералната фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП е създадена през 1998 г. от немския Бундестаг с цел осигуряване на дългосрочно изследване на комунистическия режим в Източна Германия и насърчаване на равносметката от диктатурите в международен мащаб.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов