|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Как беше избрана комисия по досиетата ПДФ Е-мейл
COMDOS - Комисията Костадинов
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 14 Февруари 2011 21:53
Share

Един от най-важните моменти в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е създаването на независим държавен орган, който да го прилага. Това е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСЗСБНА), придобила публичност като комисия по досиетата.

Изборът й от 40-то Народното събрание става през април 2007 г. и се забавя с близо пет месеца след приемането на закона (декември 2006 г.).

. Въпреки че първоначално има идея в бъдещата комисия да имат квота представителите на гражданското общество до подобно решение не се стига. Налага се мнението кандидатурите за членове на комисията да бъдат предложени от парламентарно представените партии. В закона е предвидено нито една политическа сила да няма мнозинство в комисията.

 

Основните изисквания към кандидатите са две:
Първото съдържа единствения лустрационен елемент в закона, а именно номинираните да не са били щатни или нещатни сътрудници на ДС и на разузнавателните служби на БНА. Те не трябва да се служители и в съвременните специални служби.

Второто изискване е да отговарят на условията за боравене с класифицирана (секретна) информация, т.е. да им бъде издаден такъв допуск. Това се превръща в пречка за кандидата, издигнат от СДС – Георги Константинов, съден по политически причини при комунизма. Националната служба „Сигурност” отказва да му издаде такъв допуск. Мотивът е свързан с факта, че Константинов участва в група, взривила паметника на Сталин в Борисовата година, дейност, която е определена като терористична. Този отказ отново разпалва политическите страсти. Тогавашният лидер на СДС Петър Стоянов остава непреклонен и отказва СДС да предложи друга кандидатура. Така опозицията губи правото да има още един представител в бъдещата комисия. Кандидатът на партия „Атака” Камен Каменов пък не попада сред обсъдените от вътрешната комисия имена.

В първоначалните предложения на БСП фигурират кандидатурите на Христо Марински и историка Искра Баева. Марински е един от членовете на предишната комисия по досиетата с председател Методи Андреев. През 2001 г. при разглеждането на данните за агентурната принадлежност на лидера на БСП Георги Първанов (секретен сътрудник „Гоце”) като кандидат за президент, Христо Марински се обявява този случай да не се подлага на гласуване от комисията. Марински е лансиран от БСП с намерението да оглави новата комисия. В пресата обаче се появява информация, че при разглеждане на данните от кадровото му досие във вътрешната комисия е установено, че няколко месеца той е получавал заплащане по щата на ДС. Това автоматично го прави кандидат, неотговарящ на законовите условия и малко по-късно той доброволно оттегля кандидатурата си. Същото прави и Искра Баева, когато  разбира, че не може да съвместява евентуален пост в комисията и работата си като университетски преподавател. На тяхно място БСП предлага кандидатурите на Апостол Димитров и Татяна Кирякова.

Тъй като партиите в парламента правят по няколко предложения в крайна сметка се договорят сами да редуцират своите кандидати за избор на 9-членната комисия. Тези предложения са разгледани на заседание на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, която от своя страна внася разглеждането им в пленарна зала (стенограма от избора на комисията вижте тук).
Народното събрание гласува следния състав на комисията:

•    Евтим Константинов – председател, предложен от БСП
•    Орхан Исмаилов – зам.-председател, предложен от ДПС
•    Румен Борисов – секретар, предложен от НДСВ
•    Апостол Димитров – член, предложен от БСП
•    Валери Кацунов – член, предложен от ДСБ
•    Георги Георгиев – член, предложен от БСП
•    Екатерина Бончева – член, предложена от Български народен съюз
•    Татяна Кирякова – член, предложена от БСП
•    Тодор Трифонов – член, предложен от НДСВ.

Евтим Костадинов (1959) е депутат от БСП в 40-то Народно събрание. Юрист по образование.  Директор на РДВР – Добрич (1995-1997). Преди 10 ноември 1989 г. е работил в милицията в Добрич.

 

Орхан Исмаилов (1979) има научна степен доктор. Един от младите кадри в ДПС. Преди да бъде избран в комисията по досиетата е зам.-председател на Държавната комисия за сигурността на информацията.

 

Румен Борисов (1958) е историк, парламентарен секретар в Министерството на отбраната 2001-2003 г.

 

Апостол Димитров (1950) е депутат от БСП в 40-то Народно събрание, общински съветник във Варна (1999-2005), председател на общинския съвет във Варна (2004-2005).

 

Валери Кацунов (1953) е архивист, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски”. Доктор на историческите науки.

 

Георги Георгиев (1954) е юрист, зам.-министър в Министерството по регионално развитие и благоустройство (2001-2003), а след това консултант по право и бизнес.

 

Екатерина Бончева е журналист. Работила е в радио „Свободна Европа”, директор на пресслужбата на Министерския съвет в служебния кабинет на Стефан Софиянски през 1997 г.

 

Татяна Кирякова е историк и журналист във в. „Дума”.

 

Тодор Трифонов (1966) е юрист и адвокат.

 

(Вижте повече за тях на страницата на комисията: http://www.comdos.bg/%D0%A1%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0)

 

Въпреки първоначалните резерви към комисията и факта, че кандидатите на тройната коалиция образуват мнозинство, а опозицията има едва двама представители, членовете на новосформираната комисия бързо доказват, че са загърбили личните си политически пристрастия и имат намерение да работят по начин, който действително да ги утвърди като независим държавен орган. Показателно е, комисията обявява сътрудничеството на президента Георги Първанов, нещо, което не прави комисията Андреев по време на управлението на СДС.

Кабинетът на Станишев саботира дейността на комисията Костадинов, като с близо година забавя предоставянето на необходимия сграден фонд, в който да бъдат обединени и събрани на едно място всички архиви на ДС. През лятото на 2009 г. комисията все пак получава необходимата база – терен и две стари казарми в Банкя и започва извършването на основен ремонт. През пролетта на 2010 г. една част от новото архивохранилище вече започва да функционира.

На 8 февруари 2011 г. комисията открива „Централизирания” архив на документите на Държавна сигурност в присъствието на министър-председателя Бойко Борисов. Архивът е едно от най-модерните съоръжения от този род на Балканите и в страните от бившия Източен блок, които отварят архивите на репресивните служби от комунистическия режим. (Видео от откриването вижте тук).

Администрацията на комисията е настанена на ул. „Врабча” 1 в столицата. Там е организирана и читалня за гражданите и изследователите. Подобни помещения се предвиждат и в архива в Банкя.

Законът предвижда всяко решение на комисията за обявяване на принадлежност да подлежи на съдебен контрол. От заведените дела срещу решения на комисията тя е спечелила всичките, по които съдът се е произнесъл с окончателно решение.

Комисията е задължена два пъти в годината (юли и декември) да внася в парламента доклади за своята дейност, които се разглеждат и приемат. Комисията изпълнява това свое задължение и докладите й са приемани от парламента без забележки.

Досега е правен един опит за атака срещу закона за досиетата. През януари 2010 г. съзидателите на в. „Земя” Светлана Шаренкова и Димитър Иванов, бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС се обръщат към омбудсмана с искане да сезира Конституционния съд за противоконституционност на закона за досиетата. Те са подкрепени от Асоциациите на разузнавачите и контраразузнавачите от запаса (бившите служители на Първо и Второ главни управления на ДС).

Омбудсманът Гиньо Ганев отказва да сезира Конституционния съд, след като на консултациите, които прави с известни конституционалисти и общественици, те стигат до категоричния извод, че законът не противоречи на конституцията.

 

В Европейската мрежа на архивите

Комисията по досиетата е член на Европейската мрежа за съхранение на архивите. Споразумение за това е подписано на 16 декември 2008 г. в Берлин от сродни комисии и институти в страните в бившия Източен блок, сред които Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Унгария, Германия. България е представена от председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов.

 

Награда за гражданска доблест "Паница"

През декември 2010 г. комисията по досиетата беше удостоена с престижната почетна награда за гражданска доблест "Паница" и стана първата държавна институция, отличена с това признание.

Наградата за гражданска доблест "Паница" се присъжда на личности, които служат за достоен пример за обществено поведение, и които, с дейността си, последователно и трайно утвърждават ценностите на високия обществен морал и почтеност, на активната и самоотвержена гражданска позиция, на обществения диалог, хуманизъм и толерантност, като по този начин значително допринасят за позитивната обществена промяна на местно и национално ниво.

Със свое решение, гласувано единодушно, комисията върна паричната награда на фонда „Паница”, който да оползотвори средствата за благотворителни цели.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов