|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Парламентът отряза опита на Румен Петков да се смачка закона за досиетата ПДФ Е-мейл
COMDOS - Закон за досиетата
Написано от Христо Христов   
Вторник, 16 Октомври 2012 14:46
Share

Парламентът отхвърли опита на депутата от БСП Румен Петков да бъде орязан действащия от декември 2006 г. насам закон за досиетата.

Петков е вносител на законопроект за изменение на закона за досиетата, чиято цел е да отпаднат проверките и публичното огласяване на сътрудниците на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, създаването на допълнителни ограничения, свързани с националната сигурност, а също така и да бъде ограничено правото на публикуване на документи на бившия репресивен апарат на БКП в медиите.

Според вносителя законът за досиетата като цяло има положителна роля за утвърждаването на демократичните принципи в българското общество, но изминалите пет години показвали, че той се нуждае от усъвършенстване.

Народният представител от ГЕРБ Анастас Анастасов, който е зам.-председател на парламента, е възразил срещу предлаганите текстове. Той е отбелязал, че се цели стесняване на приложното поле на закона, а именно той да не се прилага по отношение на разузнавателните служби на Българската народна армия. Тяхното включване е мотивирано и в последното решение на Конституционния съд от март 2012 г., свързано със закона за досиетата и неговото прилагане.

.

По въпроса за съображенията, свързани със защита на националната сигурност, Анастас Анастасов е подчертал, че в закона изрично се предвижда, че не се разкриват и публично оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице.

С обстойни мотиви комисията по досиетата е защитила досегашното прилагане на закона и е отхвърлила предлаганите от Румен Петков идеи за изменението му.

След обсъждане Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред е гласувала срещу законопроекта с 4 гласа „за”, 11 гласа „против” и с 1 глас „въздържал се”.

Ходът на Румен Петков е третият опит за атака срещу закона за досиетата. Първият беше направен през 2010 г. от бившия офицер от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, днес издател на в. „Земя” – Димитър Иванов и Светлана Шаренкова, издател на „Русия днес”. Те се опитаха да убедят тогавашния омбудсман Гиньо Ганев да сезира Конституционния съд (КС) за обявяване на закона за досиетата за противоконституционен. Омбудсманът отхвърли тяхното искане.

Вторият опит беше предизвикан в края на миналата година когато бившият министър на външните работи в правителството на Софиянски Стоян Сталев, впоследствие посланик в Германия при правителството на Костов. По дело срещу решението на комисията по досиетата за огласяване на агентурното му минало, защитата му поиска състав на Върховния административен съд да сезира КС. Въпреки противоположната практика точно състава по негово дело се обърна към КС с предложение за отвяна на ключов текст от закона за досиетата. КС обаче за първи път в практиката си по тази материя, взе единодушно решение с 12 гласа „за” и отхвърли иска.

Интересното е, че в законопроекта на Румен Петков прозират и лични мотиви в опита да се извадят разузнавателните служби на БНА от приложението на закона. Ген. Володя Цветанов, братът на депутата от БСП, беше отзован като военно аташе в Киев, след като в началото на 2011 г. комисията по досиетата огласи сътрудниците на ДС и РУ-ГЩ в Министерството на отбраната.

Заиграването на Румен Петков с досиетата на журналистите през 2006 г. пък стана повод за големия обществен скандал, довел до приемането на закона за досиетата в края на 2006 г.

Отхвърленият вече законопроект е внесен от Румен Петков през март тази година. Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред е гласува против него на 10 октомври 2012 г. Сайтът публикува информацията с известно закъснение поради стартиралото разследване на desebg.com за кражбата на „История славянобългарска”.

По ирония на съдбата при излагане на своите мотиви в защита на законопроекта си Румен Петков е посочил, че не би следвало църквата да се подлага на проверка, както тя била изваден от полето за закона в други страни от бившия Източен Блок. Именно в две от досиетата на митрополитите агенти ( на Кирил и Натанаил) се съдържат важни документални свидетелства, които мотивират журналистът Христо Христов да потърси допълнителни архиви, в които открива материалите за операция „МАРАТОН”, с която Първо главно управление на ДС през 1985 г. краде оригинала на Паисиевата история от българския манастир „Зограф”.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов