|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Христо Христов: Законът за досиетата крие агенти за първите 16 години от прехода, необходима е промяна ПДФ Е-мейл
COMDOS - Закон за досиетата
Написано от Държавна сигурност.com   
Сряда, 18 Юли 2012 18:33
Share

Сайтът desebg.com препечатва интервюто с разследващия журналист Христо Христов в броя (29) от сряда, 18 юли 2012 г. на в. „Шоу”.

В него изследователят на архивите на ДС поставя въпроса за необходимостта от законодателни промени в закона за досиетата. Той коментира слабите страни на законодателството в тази област и дава конкретни примери по какъв начин в момента част от агентите на бившата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана, които са заемали ръководни позиции в гражданския и обществен сектор от началото на прехода до 2006 г. остават скрити.

Интервюто е на Валерия Калчева и се публикува в пълен обем. Заглавието е на desebg.com.

 


Христо, защо твърдиш, че агентите на ДС от първите 16 години на българския преход засега остават скрити?!

- Когато през декември 2006 г. беше приет закона за досиетата, той трябваше да даде представа кой кой е на ръководни постове в държавата. И лицата от изпълнителната, законодателната, съдебната власт, местната власт и президентът бяха проверени от 10 ноември 1989 г. до сега! Дотук добре.

Съвсем друго е положението при лицата на ръководни постове, които заемат ръководни длъжности в обществения сектор – журналисти, банкери, БАН, ръководствата на различните религиозни общности, ръководства на ВУЗ-ове, ръководствата на лечебните заведения, ръководството на Висшия адвокатски съвет, държавните спортни дружества и БОК, радио – и телевизионни оператори, синдиците – общо 13 категории, описани подробно в закона за досиетата.

.

 

От този списък на лицата, извършващи публични дейности, вече бяха проверени от комисията по досиетата печатните и електронни медии, БАН и социологическите агенции. В момента текат проверките на изповеданията и ВУЗ-овете. За всички тях бяха оповестени агентите, които са заемали ръководни постове, но забележете, не от 10 ноември 1989 г., както е при трите основни власти плюс местната, а само от декември 2006 г. насам. За тях според закона проверките се извършват от влизането му в сила, т.е. декември 2006 г. Така излиза, че при тези категории законът скрива първите 16 години от прехода!

Между другото в момента се проверяват и организациите на работодателите. Те също се проверяват от декември 2006 година насам. Поради тази причина обществото не може да получи отговор хора като  Валентин Моллов от Съюза за стопанска инициатива свързани ли са или не с ДС?

Какво се получава на практика?! Четирите власти – законодателна, изпълнителна, съдебна и местна власт – се проверяват от началото на прехода, а  другите – едва от края на 2006 г. На практика първите 16 години от прехода остават в пълно затъмнение! Не смятам, че това трябва да е така!

Откъде накъде обществото ще разбере всичко за депутатите и министрите, а няма да разбере за банкерите и за журналистите, които са били на съответните позиции и преди 2006 г.?!

 

При сегашния закон много журналисти агенти остават тайна за обществото...

- Сега комисията не може да огласи всички агенти в медиите! Не можем да разберем дали журналистите, които са формирали общественото мнение в първите 16 години на прехода, са били агенти на Държавна сигурност!

Ще ви дам един пример. Поради ограничението на закона ние не може да научим дали собствениците и ръководството на в. “Факс”, който направи през 90-те активното мероприятие с уж първото обявяване на агентите на ДС, предимно сред земеделците, са били свързани с ДС! Тогава Комисията за досиетата към 7-то Велико Народно събрание именно поради предварителното разгласяване на списъци с агенти сред депутатите от в. „Факс” не обяви агентите, защото стана скандал! Няма да се разбере дали са били агенти на ДС, издателите и водещите журналисти на един вестник като “Континент”, който е от същото това време, но към 2006 г. не съществува! Ако законът не бъде променен, Държавна сигурност ще продължава да държи в зависимост много хора в медиите, а това е непростимо за едно общество, което иска да скъса зависимостите от комунистическата държава.

 

Комисията няма право да съобщава и имената и на агенти, които вече са починали?

- О, това е друг основен проблем! Когато се говори за българския преход и колко хора на ДС са били на възлови позиции в държавата, обявяването и на починалите публични личности е изключително важно! Ако не беше това ограничение българското общество щеше да знае, че един ключов бивш министър-председател от началото на прехода най-вероятно е свързан с комунистическите служби!

 

За Андрей Луканов ли говориш?

- Вие го казвате това име... Още Комисията по времето на Методи Андреев беше отметнала при проверката на членовете на МС, че има едно лице, но не го обяви, защото е починало. Изключително важно е да се знае дали фигура като Луканов е съпричастна към определена тайна комунистическа служба, защото до голяма това до голяма степен ще обясни на кого Москва е гласувала доверие след смяната на Живков – дали на хора, свързани с ДС или на друга структура от тайните служби, която е била гръб на трансформацията на властта, по подобие на процесите в СССР! Както в Съветския съюз перестройчиците се опират повече на ГРУ, а не на КГБ, която през 1991 г. дори се опита да им направи дори пуч!

 

Може ли да дадеш други примери за важни фигури от българския преход, за които проблемът да е в сила?

- Ами да вземем Илия Павлов. Той също не е сред живите и ако за него комисията по досиетата установи принадлежност тя няма да бъде огласена. А фирмите на „Мултигруп” са едни от най-големите  кредитните длъжници! В момента парламента трябва да даде зелена светлина на комисията по досиетата за проверката на агентите сред кредитните милионери и огласяването им.

Без да бъдат обявени имената на агентите на ДС сред силовите групировки било то на убитите им босове, ако това се установи, или на оцелелите обществото няма да получи истината за тази задкулисна връзка на криминалния преход. Същото важи и за покойния банкер Емил Кюлев. Ако му се установи принадлежност при предстоящата проверка на банкерите той не може да бъде обявят, защото не е жив.

При банкерите има и друг съществен проблем. Да вземем бившият банкер Иван Миронов, шефът на „Балканбанк”, която беше изключително близка до “Мултигруп”. Той пък не може да бъде проверен, защото банката не съществува към 2006 г. Всъщност не само той, а и ръководствата на всички фалирали през 90-те години банки, които източиха голяма част от парите на хората не подлежат на проверка! Това редно ли е? Аз смятам, че не е. Тези несправедливости могат много лесно да бъдат коригирани с едни навременни поправки в закона за досиетата от политическата коалиция в Народното събрание – имам предвид онези депутати от управляващите и от опозицията, които гласуваха втори 5-годишен мандат на комисията по досиетата.

 

Кои банкери може да проверява комисията по досиетата?

- Само тези, които заемат ръководни постове след 2006 г.!  Това не е сериозно. Между проверката на БНБ показа колко голямо е било влиянието на ДС в нея.  Оказа се, че ключовете хора, които са участвали в рефинансирането на фалиралите банки са все агенти на ДС.

Това е ръководството на БНБ след 10 ноември 1989 г., когато беше позволено да възникнат много кредитни институции без контрол и ръководството на БНБ в периода на управлението на БСП 1994-1997 г., когато банковата система фалира и така бяха ограбени спестяванията на хиляди българи.

Искате имена – ето ви имена:  Тодор Вълчев, Иван Драгневски, Любомир Филипов – все управители на БНБ в посочените периоди. И още Тодор Чавдаров – първи заместник-председател на БНБ и член на нейния Управителен съвет, Пламен Илчев, подуправител на БНБ и член на УС, Стоян Шукеров и Камен Тошков – членове на УС на БНБ, началниците на управления Георги Нешев и Иван Вълков, главният ревизор на БНБ през1996-1997 г. Кольо Парамов.

 

Какви са били мотивите Народното събрание през 2006 г. да приеме, че починалите лица няма да бъдат обявявани?

Вероятно е преценено, че починалите лица не могат да се защитят. Но наскоро Конституционният съд се произнесе с едно много обстойно решение, в което потвърди правилността на закона и най-вече на една от основните му философии. Става въпрос за това, че комисията само обявява принадлежност към комунистическите тайни служби и нищо повече. Комисията не казва дали агентът е „добър” или „лош”, дали е писал доноси или е давал някаква важна информация. Комисията само констатира един факт, който обществото трябва да знае и нищо повече.

След това, журналистите, ако искат може да отидат и да четат! И когато досиетата се четат, тогава се вижда повече от обявяването на една принадлежност. Тогава се разбира, че един агент като журналиста Петко Бочаров макар, че е бил от заможен род, сам е отишъл и се е предложил на ДС, а след това е написал десетки томове доноси, а друг агент като Димитри Иванов с писането си дори е предпазвал хората, за които ДС му е искала сведения! Шефът на НСС пък ген. Атанас Чобанов пък е постъпил във факултета по Държавна сигурност на школата в Симеоново и 1 година след това е поискал да напусне! Написал е доклад защо иска да напусне! Има такива случаи, макар и редки, но те показват, че не всички могат да бъдат поставени в един кюп. Когато обаче комисията обявява принадлежност това си е факт.

Ще  научим ли някога официално кои от подземните босове през 90-те са били агенти на ДС?

- Без промени в закона за досиетата на този етап не може да ги научим. Една част от тях са убити, а както казах законът не позволява оповестяването на починали агенти на ДС! Но лидерите на ВИС, СИК и някои други групировки попадат в категорията на застрахователите! Ако се промени законът и застрахователите бъдат проверявани не от 2006 г., а от началото на прехода обществото би получило възможност да узнае, кои от силовите застрахователи са били свързани с ДС.

Без тези две основни промени в закона – за отпадане на забраната за огласяване на починалите лица и за проверката на публичните длъжности не от 2006 г., а от 1989 г. насам,  няма как да научим дали босове като Васил Илиев или Георги Илиев са били свързани с Държавна сигурност! Виждаме едно жестоко разминаване!

 

А кредитните милионери?
- С кредитните милионери се получи така, че Комисията може да ги провери, но не може да ги обяви, защото са извадени в една отделна точка в закона! За кредитните милионери комисията в момента е блокирана, защото парламентът прие през април на първо четене необходимата промяна, но гласуването на необходимия текст някъде потъна в Народното събрание и все още не е приет окончателно на второ четене!

 

Какви други пропуски още има според теб в закона за досиетата?
- Виждат се някои осезаеми празнини по отношение на полето на приложението му основно при категориите, включени към публичните дейности. Така например в закона през 2006 г. са пропуснати ръководствата на творчески организации, т.е. хората на културата и изкуството, които са едни от най-потърпевшите при комунистическия режим и паралелно с това една от областите, където ДС е разполагала с най-масирана агентура. От закона липсва и гражданският сектор – неправителствените организации.

Спортът е засегнат само на държавно ниво, а спортни дружества изобщо не са включени. А това е секторът, откъдето пак ще изскочат мутри и собственици, които днес някои определят като олигарси. След като говорим за агентите сред кредитни милионери защо към тях да не бъдат прибавени и агентите сред фараоните от финансовите пирамиди? На държавно ниво прави впечатление празнините за проверки в енергийния сектор и за някои ръководни длъжности в МВР.

За да бъдем точни някои от промените за които говорим, бяха установени и от самата комисия по досиетата, а мнението на нейния председател Евтим Костадинов е, че е необходимо периодите за проверки между списъка на публичните длъжности и списъка на публичните дейности трябва да бъде еднакъв, т. е. проверките да започват за всички от 10 ноември 1989 г. Проблемът е, че комисията няма право на законодателна инициатива и тя само може да констатира къде законът куца.

Въобще тези празнини трябва да бъдат запълнени сега, когато парламентът гласува втори мандат на комисията по досиета и на нея й предстои да прави проверки предимно по списък на публичните дейности, който в момента се отнася до периода след декември 2006 г.

Мисля, че наесен гражданските организации, които досега подкрепяха отварянето на досиетата, ще дадат своя принос с организирането на един обществен дебат за необходимото подобрение на законодателството за досиетата.

 

Вярно ли е, че Стоян Сталев, станал дипломат при управлението на СДС и външен министър в правителството на Софиянски, е бил използван за да бъде блокиран Закона за досиетата. Как стана това?

- Досега атаките срещу Закона за досиетата винаги са идвали от бивши ченгета на ДС или от тяхната клика сред политиците. БСП и ДПС бяха с вързани ръце след 2006 г., тъй като бяха принудени да гласуваха за този закон под силен обществен натиск и чрез тях не можеше да бъде атакуван законът пред Конституционния съд.

Димитър Иванов и Светлана Шаренкова се опитаха през 2010 г. да направят това чрез омбудсманът Гиньо Ганев, който има правомощия да сезира КС, но не успяха.

Последният случай беше със Стоян Сталев, който заведе дело срещу комисията във Върховния административен съд и оттам се стигна до сезиране на Конституционния съд. Чрез неговия казус се искаше да се нанесе удар срещу закона и Комисията, която да не може да обявява имената на агенти, чиито досиета са прочистени от доноси. Досието на Сталев, което публикувах на desebg.com, е абсолютно идентично с това на Георги Първанов  „ Гоце” – изчистено от всякакви документи, писани от агента.

Но след острата обществена реакция и публична защита от гражданския сектор и правителството Конституционният съд отхвърли този иск с невероятните 12 на 0 гласа. Така че Сталев просто беше употребен от ченгетата при тази неуспешна атака. Употребен вероятно, защото се възползваха от отличните му връзки в съда, все пак баща му е покойният корифей на юридическата наука Живко Сталев.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов