|

S5 Box

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Александър Кашъмов: Законът за досиетата прави миналото на публичните фигури прозрачно и КС трябва да се съобрази с обществения интерес ПДФ Е-мейл
COMDOS - Закон за досиетата
Написано от Христо Христов   
Събота, 25 Февруари 2012 19:50
Share

В специално интервю за сайта Държавна сигурност.com адвокат Александър Кашъмов разяснява важни юридически моменти по казуса с атаката на закона за досиетата пред Конституционния съд (КС).

Юристът изготви становището на фондацията „Програма достъп до информация” (ПДИ), внесено тази седмица в КС по конституционно дело №14/2011 г., образувано срещу текст от закона за досиетата, по който през последните пет години бяха обявени стотици сътрудници на ДС.

Кашъмов работи в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация от 1997 г. Ръководител е на правния отдел на фондация "Програма достъп до информация". Носител е на наградата „Адвокат на годината” (2008).

 

 

Г-н Кашъмов как ПДИ реши да поиска от Конституционния съд да бъде допусната като страна по делото и да предложи свое становище по казуса с атакуването на важна разпоредба от закон за досиетата, по която се обявяват сътрудници на ДС с прочистени или унищожени досиета?

- ПДИ от много години има интерес към тази тема. Достъпът до документите на бившата Държавна сигурност е част от правото на всеки на достъп до информация, съхранявана от държавата. За първи път се сблъскахме с тази проблематика през 2001 г. в навечерието на отмяната на тогавашния закон за досиетата, което стана през април 2002 г. По това време хора, които четяха в архива, се обърнаха към нас поради затруднения в достъпа до документите.

.

Впоследствие водихме много важни дела, в това число и вашите дела срещу тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов и директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров, които завършиха успешно във Върховния административне съд.

През 2002 г. ПДИ за първи път даде и становище по конституционно дело, в което специално беше поставен за разглеждане въпроса за отмяна на тогавашния закон за досиетата по време на мнозинството на НДСВ и ДПС. Нашето становище тогава беше, че е нарушен чл. 41 от конституцията, който дава право достъп до обществено значима информация. Този довод не се прие от КС. Съдът се раздели 6 на 6 гласа, а в тези случаи КС не взима решение. Впоследствие се оказа, че някои от членовете на КС са били с агентурна принадлежност.


Историческият процес по отварянето на архивите обаче опроверга онази част от КС, която го спря през 2002 г. с последвалия през 2006 г. обществен натиск този въпрос да се реши и приемането на настоящия закон.

- Разбира се. Последвалото приемане на нов закон за досиетата през 2006 г. стана в резултат на силен обществен дебат, в който ние също участвахме на ниво обсъждане на конкретни текстове. По тези причини ПДИ нямаше как сега да не поиска да бъде конституирана по настоящия казус в КС относно закона за досиетата и да може да представи становище по делото.


Бяхте ли изненадан, че пет години след като законът функционира без проблеми изведнъж се поставя въпроса за обявяването на противоконституционност на текст от него, на чиято основа комисията по досиетата е огласила стотици сътрудници на ДС с унищожени или прочистени досиета?

- Да, има такава изненада. Моралното ми мнение в случая е, че след като един закон е приет от едно доста пъстро по състав Народно събрание, каквото то беше през 2006 г. с пълно единодушие, няма логика за подобна атака. Точно този текст, който се атакува е гласуван със 124 гласа „за”, нито един „против” и 3-ма „въздържал се”. Не е нормално да се търси блокиране на закона за досиетата чрез КС, След като зад този текст са застанали всички парламентарно представени политически сили и то след щателно обсъждане. Не е нормално това да става, след като комисията по досиетата, също съставена от разнообразни политически сили, които в политическия живот са опоненти, е проверила над 100 000 граждани, установила е принадлежност на над 6500, оповестени са над 5500. Целият този сериозен процес на разкриване се случва регулярно, по ясни процедури. Той служи на обществения интерес и на информирания избор на хората в навечерието на избори.

Моето абсолютно ясно и категорично мнение е, че установяването и оповестяването на принадлежност към ДС се превърна в един регулярен и правно защитен процес. Убеждението ми е, че обществото  доказа необходимостта от правота от тази информация и полза от нея. Доказа се също така, че няма никаква вреда от разкриването на тази информация освен за хора, които искат хем да заемат публични постове и да влияят на общественото мнение, да взимат управленски решения, хем същевременно да не се знае нищо за подобна колаборация, която са имали в миналото. Това не е допустимо в едно свободно общество. Не е нормално и за мен едно подобно дело в КС обслужва единствено интересите на една тясна група хора.


Като юрист ще ви помоля да коментирате досегашната практика на Върховния административен съд (ВАС)  по дела срещу решения на комисията, по които до момента никой съдебен състав за изминалите пет години не му хрумна да сезира КС за някаква противоконституционност на закона?

- Това е много важно, защото основен акцент в искането за обявяване на противоконституционност по казуса на Стоян Сталев, по който е сезиран КС, основен акцент е поставен върху правото на защита, което се съдържа в чл. 57, на  Конституцията. В случая обаче има много голяма разлика от старото конституционно решение от 1997 г., което се цитира.


Каква е разликата?

- Законите за досиетата от 1997 г. и от 2006 г. са много различни. Сегашният гарантира независимост на органа, който разкрива и обявява принадлежност – комисията по досиетата. В закона от 1997 г. комисията се ръководи от министъра на вътрешните работи и е съставена от ръководители на специални служби, които имат пряка заинтересованост към агентурата, било тя и на ДС. Тази форма не предполага независимост. На второ място съществена разлика е, че комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов притежава целия документален архив и го контролира. Това се случи за първи път с новия закон от 2006 г. Преди архивът беше пръснат в различните специални служби.

На трето място, но не по важност е, че действащият закон гарантира правна защита на две съдебни инстанции. Между другото, като се разглежда съдебната практика, освен че в огромната си част тя е доминираща, административният съд в гр. София и Върховния административен съд постановяват решения, с които оставят в сила актовете на комисията по досиетата за огласяване на принадлежност към ДС. От прегледа на цялата тази практика, която се състои от 38 решения на ВАС, има едно единствено, за което ВАС не е потвърдило решение на комисията. Там обаче казусът е друг – не е прието, че е доказана необходимостта от оповестяване на лицето и относимостта му към дадена категория в закона.


Вие акцентирате върху разликата между законите от 1997 г. и 2006 г. Това означава, че сегашният състав на КС не може автоматично да потърси опора в решението, взето от КС през 1997 г.

- Категоричната разлика между законите ясно се вижда, когато бъдат съпоставени. Освен това е интересно, че през 1997 г. пред КС е атакуван целия закон за досиетата, но всъщност е намерена противоконституционност само на два текста в него. Една от основните причини, допринесла за това решение тогава, е че комисията по досиетата, ръководена от вътрешния министър, не е била независима, нито е имало съдебен контрол. Това са констатации изрично записани в особеното мнение на съдиите, които са гласували за това решение. Тоест, става ясно, че истинската причина да се обяви за противоконституционен текста, по който огласяването става само на основата на документи неподписани от лицето, е липсата на гаранция за правото на защита. Сега е точно обратното.

Тази защита е дадена в пълен обем в новия закон от 2006 г. Достатъчно е кажем, че в не малко области на правото има административни дела, които се гледат само на една инстанция от съда. По действащия закон за досиетата делата се гледат на две съдебни инстанции. По този начин законодателят е дал максимална гаранция за защита на засегнатите.


Прави впечатление, че по тези дела срещу решения на комисията по досиетата никой от засегнатите не оспорва автентичността на документите, на чието основание комисията е огласила принадлежност към ДС. Подходът е друг – използва се тезата, че има нарушени права, включително и по казуса на Стоян Сталев. Как ще коментирате това?

Това е точно така и според мен е един от най-големите недостатъци в аргументите на искането за обявяване на противоконституционност на чл. 25, т. 3 от закона за досиетата пред КС. Като се прегледат тези дела става категорично ясно, е че там никъде не се открива оспорването на автентичността на документите. В нашето становище до КС сме цитирали практиката на ВАС. Неговите съдебни състави констатират, че такова оспорване не е направено. Щом като не е имало оспорване тогава изобщо не става ясно къде се крие проблема. Дали това е проблем на адвокатската защита или на нещо друго, не знам, но съм сигурен като юрист, че това не е проблем на закона.

Сега при казуса Сталев за разлика от делото от 1997 г. в частта на текста, който се атакува пред КС се поставя въпроса да бъде да отпадне като притивоконституционно и обявяването на принадлежност на базата на документи на оперативните работници – рапорти за вербовка, докладни за срещи с агенти и т. н., а не само за картони от картотеките и регистрационните дневници. Това изправя КС пред опасността да влезе в капан, защото едно такова решение би означавало да се постави под съмнение достоверността на всички документи на щатния състав на ДС по отношение на агентурата. Какво е вашето мнение?

Първо, сигурно е, че това би означавало да бъде блокиран процесът по огласяване на принадлежност. Другото е, че няма разумни причини абсолютно всички документи, които са официални документи, както са приели и съдилищата в своята практика, да бъдат приети, че са фалшифицирани. Точно обратното – официалните документи според правото са удостоверителна сила докато не бъдат опровергани. В противен случай ние ще изпаднем в един хаос. Могат да се дадат примери в много други области.

Не може един цял документален архив да бъде обявен за фалшифициран. Ако някъде е извършено конкретно престъпление от даден офицер по отношение на дадени документи от архива, отнасящи се за вербуването на сътрудници, то това трябва да се докаже пред съда. И тогава вече, ако е имало изобщо подобни случаи, тогава вече ще трябва обвинението да потърси съответната наказателна отговорност на офицера.


Защо според вас засегнатите от решения на комисията, които твърдят, че не са знаели, не нямат нищо общо с ДС, не водят дела за уронване на доброто си име или за клевета срещу офицера от ДС, вписал вербовката им?

- Откровено казано аз смятам, че това е единственото истинско средство за защита. Тогава вече лицето от ДС ще трябва да доказва пред съда дали си е свършило работата или е нарушило закона, като е извършило някакво престъпление. Това би било интересно да го видим, но за съжаление такива дела аз поне до момента нямам информация да са заведени.


В становището на ПДИ до КС обаче много подробно и в цялост разглеждане въпроса за баланса между индивидуалните права и обществения интерес. Как ще коментирате този ключов момент?

- Въпросът по начало е много съществен. Когато има сблъсък между две права има обществен интерес върху всяко едно от тези две права, защото всъщност общественият интерес е винаги на страната на стремежа правата да бъдат защитени. Когато обаче има сблъсък на две права няма друг начин спорът да бъде решен, освен като едно от двете права отстъпи. Тогава преценката се прави по силата на това, къде общественият интерес е по-силен. Дали е по-голям и по-силен общественият интерес, който стои зад правото на обществото на информация или по-силен е интересът за защита на личната сфера на дадени лица? И тук ключов въпрос се явява какви са тези хора, за които се обявява принадлежност към ДС? Дали това са обикновени граждани, частни лица или това са хора, които заемат публични длъжности или извършват публични дейности? Очевидно става въпрос за втората група фигури, които поради влиянието, което имат върху обществото, поради това, че те имат влияние върху процеса на вземането на решения се налага да търпят повече откритост и да търпят по малка-степен на защита на техните права.

По този въпрос Европейския съд по правата на човека се е произнасял многократно. Като се започне от 70-те години и се стигне до наши дни. Това е един цикъл решения по чл. 10 от Европейската конвенцията за правата на човека, която гарантира правото на всеки да получава и да разпространява информация. Европейският съд последователно и непротиворечиво е приемал, че публичните фигури дължат по-голяма степен на откритост и са длъжни да търпят интереса и дори критиката на обществото. Това е така, защото те, приемайки да бъдат публични фигури, всъщност съзнателно, казва Европейския съд, са се изложили на едно близко наблюдение от страна на обществото и от страна на медиите.


В това до голяма степен се крие и основния смисъл на закона за досиета. Той няма лустрационен характер, а цели, онова което беше постигнато при рядък политически консенсус през 2006 г. – обществото да получи информация кое лице по управленските върхове в държавата и кои обществени фигури имат принадлежност към Държавна сигурност.

- Точно така. В това отношение България прие един уникален, собствен за нашето общество, избор. В други държави виждаме и лустрационен подход. До ден днешен в българското общество този подход не е възприет. Знаете, че в момента съществува лустрационен елемент единствено по отношение на членовете на Съвета за електронни медии и членовете на комисията по досиетата. За последната това е още едно доказателство за нейната независимост.

При нас с приемането на закона за досиетата през 2006 г. е възприет подход, който повече акцентира върху персоналната свобода на гражданите, които са и избиратели. Със закона за досиетата се оповестява информация и след това гражданите правят своя информиран избор за кого да гласуват или коя медия да предпочетат, в коя църква да влязат, на кого да вярват. Това са все лични избори, които са в резултат на приетия от политическия елит закон за досиетата. Той не може да бъде определен като лош. Напротив този подход до голяма степен издига в принцип индивидуалната свобода на човека. Той е свободният да решава и да направи своя избор. За да може неговият избор да е автентичен, трябва да бъде информиран. Информираният избор стои в основата на правото на достъп до информация като човешка ценност и това е посочено в редица международни документи.


В становището на ПДИ изрично се посочва и нещо много важно, което в повечето случаи се забравя или нарочно пропуска, а именно, че КС при събирането на доказателства трябва да се запознае със секретните стенограми от заседанията на Колегиума на МВР през януари 1990 г. Става дума за важни документи, които разкриват мотивите да се вземе решение за прочистването на досиетата – укриването на агентурния апарат и запазване на контрола и зависимостта върху него от наследника на БКП и от ДС.

- Това е важен въпрос, защото той осветлява процеса, който е текъл в архивите на бившата ДС в началото на промените след 10 ноември 1989 г. Това не е някакъв мистичен процес, както някои се опитват да го изкарат. Това не е процес, при който целта е била на невинни хора да бъдат съставяни досиета и документи за принадлежност. Това е един процес, при който унищожаването на определени документи се е дължало на конкретен факт – на заличаването на определени следи. Показателното е, че унищожаването на документи е плод на много ясно цел, която вие посочихте – с възможността тези хора да бъдат държави в зависимост след началото на промените у нас. Тя не е свързана със създаването на някакво алиби, в което да бъдат фалшифицирани определени документи, каквато всъщност е тезата, на хората, които атакуват закона за досиетата пред КС.

Ние, а и КС трябва да си даде сметка, че архивът на ДС, с който комисията разполага, е една строго подредена логическа структура и е създадена с определена цел. В този смисъл няма никакви основателни причини в целия този 20 годишен дебат да се съмняваме в достоверността и автентичността на документите.

Аз предполагам, че това е и една от причините, поради които жалбоподателите по делата срещу решения на комисията по досиетата не ги оспорват. Защото ако това бъде направено те нямат шанс да го докажат в съда. Експертите тогава щяха да установят, че документите са автентични. Затова не е имало такова оспорване досега. Но щом не е имало такова оспорване, тогава няма основание и за конституционно дело, защото това само по себе си означава, че тези, които се чувстват засегнати, не са изчерпили всички възможности да защитят правата си пред обикновените съдилища.


Този проблем вие сте засегнали подробно в изпратеното до КС становище.

- Точно така. Разбира се, КС независимо и по съвест ще вземе своето решение. Намирам винаги за притеснително обаче , когато обществото по един твърд и непоколебим начин е тръгнало в дадена посока да се правят опити за отклоняване от тази посока. Това е вредно и опасно, защото създава възможности за непредвидими събития и се създават пречки демократичният процес да бъде плавен.

Смятам, че въпросът с огласяването на сътрудниците на ДС и достъпа до архивите е една важна тема, при която българското общество успя през 2006 г. да постигне съгласие. Тогава много се коментираше през 2006 г. дали е необходимо тази страница да се затвори или да бъде прочетена. Надделя виждането в обществото, че не може една страница да бъде затворена, ако не бъде прочетена, защото така правят само невежите.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
https://www.Autodoc.BG
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов